ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ………./ 17.09.2014г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На седемнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 43 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Булкорп”ООД със седалище гр.Разград, в която излага твърдения, че по силата на договор от 3.06.2008г., сключен с ответника „Антора”ЕАД, последният е поел задължение за изграждане на строеж „Склад с цех за механична обработка на стъкло” в Западна промишлена зона на гр.Разград в срок до 25.04.2009г. В т.26 от същия договор страните са уговорили неустойка при просрочие на изпълнението в размер 0,5% от общата стойност на обекта за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от общата стойност на договора. Тъй като ответникът е изпаднал в забава, ищецът моли съда да го осъди да му заплати неустойка за забавено изпълнение в размер на 162 002,57лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

От приложените към исковата молба доказателства се установява, че по предявен от „Антора”ЕАД иск срещу „Булкорп”ООД за заплащане на възнаграждение за извършената работа по договора за изграждане на строеж, е било образувано т.д. № 29 / 2011г. по описа на ОС Разград. В хода на това производство „Булкорп”ООД е направил възражение за прихващане на търсената искова сума с множество дължими от „Антора”ЕАД задължения, едно от които е за сумата 336 765лв., претендирана като неустойка по чл.26 от посочения по-горе договор поради забава на изпълнението по договора. Това възражение е разгледано по същество и с решение № 14 / 7.02.2014г., постановено по реда на инстанционния контрол от ВКС по т.д. № 1130 / 2012г., е прието за основателно до размера 323 707,80лв. Доколкото в това производство съдът е приел, че вземането на ищеца „Антора”ЕАД е в размер 161 705,23лв., ВКС е извършил прихващане на двете вземания до този размер и е отхвърлил на това основание предявения иск.

При дължимост на преценката по реда на чл.130 и чл.298 ал.4 ГПК, съдът преценява настоящият иск като недопустим. Ищецът формулира своята претенция за сумата 162 002,57лв. като неустойка в размер на разликата над прихванатата с решение № 14 / 7.02.2014г. по т.д. № 1130 / 2012г. по описа на ВКС част от 161 705,23лв. до приетото за основателно в предходното съдебно производство възражение за прихващане в размер 323 707,80лв. Съгласно установената с решение № 707 / 13.07.2011г. по гр.д. № 1787 / 2009г. на ВКС съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК и имаща задължителен характер, със сила на пресъдено нещо се смята цялото признато или отречено насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само върху тази негова част, която е равна на вземането, предявено срещу него с иска. Относно разликата, каквато е и настоящата искова претенция, нов процес е недопустим. Ако предявеното с възражение насрещно вземане е по-голямо от това на ищеца, сила на пресъдено нещо се формира за цялото предявено от ответника вземане, а не само до размер на исковата претенция. „Булкорп”ООД сам се е съгласил да упражни по този начин своето вземане като защитно средство срещу предявен срещу него иск с по-малък размер.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Връща исковата молба, предявена от „Булкорп”ООД за осъждане на „Антора”ЕАД за заплащане на сумата 162 002,57лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по т.26 от договор от 3.06.2008г. за изграждане на строеж „Склад с цех за механична обработка на стъкло” в Западна промишлена зона на гр.Разград, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, поради недопустимост на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЪДИЯ: