РЕШЕНИЕ

Разград

51

10.VІІІ.2013г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

10.VІІ.

2013

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в следния състав:

Председател

А. В.

Секретар

№ 66

2013

търговско

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.422 ГПК.

Делото е образувано по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София1504, общ.Средец,ул.”Гогол”№18-20, входирана в регистратурата на РОС на 18.ІІ.2013г. под №876 с която при заявени по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК предпоставки, предявява против Б.Ц., ЕГН**********,***, ИСК по чл.124 ГПК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ в общ размер на 102942,08 €, от които 93 431,72€ дължима по кредитен договор главница, 6 513,58€ редовна лихва за просрочие в периода 5.Х.2011г.-22.V.2012г. и 2 996,78€ договорена за периода 5.Х.2011г.-22.V.2012г. нак. лихва, за което в производството по ч.гр.д.№985/2012г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в негова полза, в качеството му на кредитор и срещу ответника , в качеството му на солидарно задължил се по кредитния договор с ищеца длъжник, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №1492/3.VІІ.2012г. и изпълнителен лист.

В допълнителна искова молба, депозирана по реда и в сроковете на чл.373ГПК, в с.з. чрез процесуалния си представител по пълномощие и в писмените си бележки, ищецът поддържа иска си по основание и размер. Оспорва като неоснователни възраженията на ответника досежно привидност, респ. недействителност на договорната клауза, обвързваща го солидарно с кредитополучателя, в случаите на неизпълнение на поетите по договора задължения. В тази връзка се позовава и на публично обявения в търговския регистър факт на съдружието му, с 37% участие в капитала на дружеството-кредитополучател. Оспорва като неоснователни и опровергани от доказателствата по делото, твърденията на ответника за предприето при условията на чл.107 ЗЗД новиране на договора за кредит без негово участие, респ. освобождаващо го от дължимото се по договора изпълнение. Претендира присъждане на доказано направени, съгласно приложен по реда на чл.80ГПк списък, разноски по делото.

Ответникът оспорва предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан.

В отговора си, депозиран в законоустановения и предоставен му за това срок, в писмените си бележки, както и в.с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва обстоятелствата, на които ищецът позовава основанието на иска си; твърди, отсъствие на пасивна материално правна легитимация и че с предявения срещу него иск му се вменява отговорност за чужд дълг; оспорва предпоставки за ангажиране на отговорността му като солидарна такава с кредитополучателите по договора; Повдига възражение за нищожност на договорните клаузи, обвързващи солидарно отговорността му с кредитополучателите, поради привидност на същите и поради сключването им в противоречие с морала и добрите нрави. Твърди, че в действителност под „съдлъжник”, страните по договора са прикрили действителното му качество на поръчител. Влизайки във вътрешно противоречие, в отговора си ответникът твърди едновременно липса на сключен с него писмен договор, задължаващ го съгл.чл.138 ЗЗД с условията по договора в качеството му на поръчител и същевременно, позовавайки се на разпоредбата на чл.146, ал.3 ЗЗД, твърди недължимост на вземането като погасило се поради действия на кредитора, препятстващи встъпването му в неговите права. Твърди недължимост на вземането и поради погасяването му при хипотезата на чл.147 ЗЗД. Твърди „противоречие” на „подобни клаузи” с морала и добрите нрави, „защото лицето, на което е вменена солидарна отговорност по чл.121 от ЗЗД за получена от него престация, губи правото си на защита, предвидена от ЗЗД за поръчителите”.; оспорва приложимост на солидарната отговорност към института на поръчителството;

В условията на евентуалност, поддържа становище за неоснователност на иска и поради наличие на предпоставки за прилагане института на ч.124 ЗЗД-твърди предприето от кредитора новиране на облигационното задължение, освобождаващо го от отговорност в условията на солидарност;

Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с дължимата се преценка за допустимостта на иска, съдът изиска служебно за справка преписка по ч.гр.д.№985/2012г. по описа на РРС и установи, че конституираният с исковата молба ответник - Б.Ц., в качеството си на длъжник в производство по чл.417 ГПК е възразил по реда и в сроковете на чл.414 ГПК срещу издадената по заявлението на ищеца заповед за незабавно изпълнение №1492/3.VІІ.2011г.

Ч.гр.д.№985/2012г. е било образувано на производство пред РРС по заявление вх.№6223/29.VІ.2012г., подадено от ищеца по реда на чл.417,т.2 ГПК. При преценка за редовност на документа, обосноваващ извод за размера, основанието и изискуемостта на вземането, заповедният съд е разпоредил издаване на Заповед за незабавно изпълнение №1492/3.VІІ.2012г. срещу указаните в заявлението длъжници, в това число и срещу ответника, в качеството му на солидарно задължил се съдлъжник.

Надлежно уведомен за издадената срещу него в заповед, с връчената му на 3.ХІІ.2012г.(вж.л.89 от гр.д.№985/2012г. на РРС) покана за доброволно изпълнение, на 13.ХІІ.2012г., в предвидения по см. на чл.414 ГПК срок, ответникът е възразил срещу вменената му отговорност за дължимост на процесното вземане.

С Разпореждане от 4.І.2013г., връчено му на 18.І.2013г., заявителят е бил уведомен от съда за оспорващото вземането му възражение.

На л.99 от преписката по ч.гр.д.985/2012по описа на РРС е приложен отрязък от съобщение, удостоверяващ, че адресираните до ищеца указания, са му връчени на 18. І.2013г. Считано от тази дата, допустимият за предявяването на установителния иск едномесечен срок изтича на 18. ІІ.2013г.-понеделник, присъствен ден.

Исковата молба е постъпила в регистратурата на РОС на 18. ІІ.2013г. като с молба от същата дата, за депозирането й е бил уведомен и съда в заповедното производство.

От изложеното се следва за установено, че исковата молба е постъпила, в срока по см. на чл.415 ГПК, пред родово и местно компетентния с разглеждането й РОС. Исковата молба е подадена от легитимирано по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и с предмет, в рамките на заявеното и оспорено в хода на заповедното производство вземане.

Очертаният с исковата молба предмет на търсената по реда на чл. 422ГПК защита, сочи производството като такова по гл.ХХХІІ ГПК - ”Търговски спорове”, което и по см. на чл.104, ал.1, т.4 ГПК е родово и местно подсъдно на сезирания съд.

По същество на предявения иск, съдът намира същия за доказан по размера си и на предявеното основание, по следните съображения:

По своя характер, като предявен по реда и в сроковете на чл.422, ал.1ГПК, искът е за установяване съществуване на парично вземане, което ищецът позовава като дължимо в изпълнение на договор за банков кредит(ДБК), сключен на 12.VІІІ.2008г. между ищеца, в качеството му на кредитодател, „Хранкомерс ЦБА”ООД, гр.Сеново като кредитополучател, Добрин Добрев и ответника Б.Ц. като солидарно съзадължили се по изпълнението му лица.

Съгласно сключеният договор, приложен като доказателство на л.7 от делото, ищецът е предоставил на „Хранкомерс ЦБА”ООД, гр.Сеново заем в размер на 150 000,00евро., срещу поето от последното задължение за погасяването му в десет годишен срок -с краен падеж 5.VІІІ.2015г. Погасяването на дълга е договорено да се извърши на 83 равни месечни вноски, всяка от тях дължима в размер на 1 786,00евро и на пето число от съответния месец.

Относимо към датата на сключването му, страните по ДБК са постигнали насрещно и недвусмислено съгласие досежно поредността, в която кредитополучателя и солидарните длъжници за се задължили да погасяват на задълженията си по договора(чл.5 от ДБК); съгласието си за условията и предпоставките, при наличие на които за банката кредитор е предвидена възможност да обяви предсрочна и незабавна изискуемост(чл.10.3 във вр. с чл.9 ДБК) на дължимото се по договора вземане; Изрично като хипотеза, предоставяща в право на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземането си по договора, в чл.9.1.а/ от същия е посочена неизправността на кредитополучателя по отношение на дължимо от него на падеж парично задължение, визирайки като такова дължимите на 5-то число на съответния месец анюитетни вноски.

Съгласно чл.8 от ДБК, с подписването му, в качеството си на съдлъжник ответникът се е задължил неотменимо и безусловно да изплати на банката всички задължения на кредитополучателя, които последният е поел, както по договора, така и по последващо сключените към него анекси. Като в условията на солидарност, изрично предвидена в чл.8.2 от договора, съдлъжникът Ц. е волеизявил съгласието си да изпълни задълженията и в случай, че с изрично отправено писмено поискване, банката е обявила вземането си по 9договора за предсрочно изискуемо.

Като доказателство по делото са депозирани и приети от съда Анекс №1/7.ІV.2009г. 12.VІІІ.2008г., Анекс №2/15.ІV.2010г., Анекс 03/31.V.2010г., Анекс №4/30.VІ.2011г. и Анекс №5/30.ІХ.2011г. Възразявайки срещу основателността на предявения срещу него иск, ответникът се позовава на факта, че последните два анекса не са подписани от него и че със същите, при липса на обективирано от него съгласие, е извършена новация на дължимото се по ДБК от 12.VІІІ.2008г. изпълнение.

Както от титулната част, така и от съдържането на цитираните анекси, се следва за безспорно установена относимостта им към процесния договор. При проведения сравнителен анализ се установява, че в чл.1 на всеки от анексите, считано към датата на подписването им страните са удостоверявали размера на усвоения и непогасен кредит. Което в съвкупността на останалите доказателства по делото, сочи на извънсъдебно признание за дължимото се и непогасено в срок задължение по договора от страна на кредитополучателя.

Факт е, че последните два анекса, сключени съответно на 30.VІ.2011г. и на 30.ІХ.2011г., не са подписани от ответника. В чл. 1 на същите, извънсъдебно волеизявеното от кредитополучателя признание сочи на 93 431,72евро непогасената част от дължима по договора главница и 1 326,42евро лихва, дължима в обезщетение за забава на главницата в периода 5.VІІ.2011г.-6.ІХ.2011г.

От съдържанието на последните два, неподписани от ответника анекса е видно, че със сключването им страните по договора не са внесли изменение в предвидената по чл.9.1.а/ от същия предпоставка(непогасена на падеж анюитетгна вноска от кредитополучателя), пи наличието на която и по реда на чл.10 от ДБК банката може да обяви дължимото се по договора за предсрочно изискуемо. В чл. 13 на Анекс №4/30.VІ.2011г. и чл.11 на Анекс №5/30.ІХ.2011г. изрично е предвидено, че договорните клаузи, по отношение на които с подписването на анексите не е предвидено изменение, остават непроменени и запазват действието си. Т.е., в тази си част, подписаният от ответника ДБК запазва обвързващата си по отношение на него сила, независимо от факта, че той не е подписал цитираните два анекса. От съдържането им е видно, че с подписването им страните са внесли изменение относно вида и срока на учредените в обезпечение на вземането по договора институти(залози, ипотеки, застрахователни премии, поръчителство). Т.е., засегната е сфера от интереси на кредитополучателя, а не на съзадължилите се с изпълнението по договора лица.
Също от съдържанието на последните два анекса се установява, че по насрещно постигнато между подписалите го страни съгласие, е увеличен размера на ежемесечната анюитетна вноска. Същата се явява формирана на база оставащия период до крайния падеж на договора и остатъка от главницата, включващ и размера на непогасената в срок такава. Т.е., от съдържимото се в анексите не се следва за установена предприета от страните новация на дължимото се по договора-нито като предмет, нито като размер. Напротив. Поето по ДБК като парично, с подписването на анексите задължението на кредитополучателя е потвърдено като такова при признание от негова страна за забава на дължимата се в изпълнение главница. Чийто размер, като такъв се следа за установен и от приложеното като доказателство извлечение от счетоводните книги на банката по партида на длъжниците по договора(л.100 и сл. от делото). На практика, с анекса при облекчени за кредитополучателя условия е предвидено ново отсрочване падежа на анюитетните вноски. Т.е., измененията касаят сроковете на изпълнение, но не и предмета на изпълнението. Поради което съдът не приема, че са налице предпоставките на предвидената по чл.107ЗЗД обективна новация.

Във връзка с установяване на релевантните за изхода на делото факти, по искане на ищеца бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключение, въз основа на доказателствата и след насрещна проверка по счетоводствата на банката и на кредитополучателя, вещото лице установява, че към 30.VІ.2011г. последният не е погасил 4 155,72 евро, равняващи се на повече от една дължимите се по погасяване на главницата ежемесечни вноски. Поради неизпълнението на договорения погасителен план, по предложение на банката и с подписване на процесните анекси, са предвидени облекчаващи изпълнението на кредитополучателя условия като плащането е отложено до 5.Х.2011г.-за тримесечен гратисен период, за който не е предвидено начисляване на договорените наказателни лихви.

В заключение и в отговор на поставените му задачи, вещото лице сочи, че от отпуснатите и усвоени по кредита 150 000,00 евро., считано към датата на подаденото поп реда на чл.417 ГПК заявления, която в случая и по правилото на чл.422 ГПК се явява относима към датата на предявяване на настоящия иск, кредитополучателят е погасил 56 568,28 евро. Общо неизплатената част от главницата по кредита възлиза на 93 431,72евро, от които 89 276 евро редовни и 4 155,72евро просрочени към 5.Х.2011г. вноски. Считано от тази дата, приета от вещото лице като дата на забава след изтичане на договорения гратисен период за отсроченото плащане на вноските по главницата, вещото лице изчислява претендираните за процесните периоди лихви във варианти.

Лихвата е начислявана в предвидения по основния договор процент, по отношение на който с подписаните анекси не е внасяна промяна.

В първи вариант изчисленията са извършени при съобразени с условията, предвидени в облекчение на дължимото от кредитополучателя изпълнение с неподписаните от ответника Анекси №4 и №5. По този вариант, дължимите се по договора вземания, относимо към датата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление формират дълга в общ размер на 102 942,08евро.

Във втори вариант, тези изчисления са съобразени изцяло с условията, при които ответникът е подписал ДБК от 12.VІІІ.2008г ., което формира дълга в общ размер на 103 199,20евро. Т.е., при съобразяване на условията по неподписаните от ответинка анекси, дължимата от него лихва за просрочие е в размер по –малък от размера на лихвата, дължима се според възражението му по иска.

При уговорено в полза на банката право да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане дори и на една погасителна вноска, предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една погасителна вноска. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, което в случая се явява установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, е предоставено изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му.

До тук изложеното от фактическа страна по безспорен начин установява, че кредитополучателят е в забава на повече от една дължима се в изпълнение на договора вноска, което сочи наличие на предвидената в чл.9 от ДБК обективна предпоставка за предсрочната изискуемост на изпълнението по договора в цялост.

На л.23 като доказателство по делото е приложено писмо изх.№306-112/19.ІV.2012г. , адресирано лично до ответника, с което в изпълнение на задължението си по чл.10 във вр. с чл.8.4. от ДБК го предизвестява писмено, че обявява всички усвоени по ДБК суми за предросрочно изискуеми, ако в тридневен срок от връчването на писмото не постъпят погашения по забавените вноски. Приложена като доказателство обратна разписка удостоверява, че писмото е било надлежно връчено на ответника. Факт, който не се оспорва от последния.

От приложените като докаазтелства писма с №№ 306-110/19.ІV.2012г., 306-111/19.ІV.2012г. и 306-112/19.ІV.2012г. и известия за доставки, е видно, че по идентичен начин банката е процедирала по обявяването на предсрочната изискуемост по отношение на всяко от задължилите се по ДБК лица.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че предявеният срещу ответника иск е основателен и доказан по размер.

С годни по см. на ГПК доказателства, ищецът установява предпоставките, при наличие на които е настъпила договорената между страните предсрочна изискуемост на дълга-от една страна обективирано от страна на кредитополучателя неизпълнение на повече от една вноска на падеж, от друга-активно предприето от банката поведение по обявяването му за предсрочно изискуем с писмено отправени до длъжниците предизвестия.

От доказателствата и конкретно от извлечената по реда на чл.20 ЗЗД воля на страните по ДБК се следва за безспорно установено, че по отношение на процесното вземане е предвидена договорна общност. Поддържаното от ответника становище, за липса на валидно обвързваща го с института на солидарната отговорност клауза, е неоснователно, недоказано и категорично опровергано от съвкупния доказателствен материал.

В договора изрично е посочено, както качеството, така и условията, при които ответникът Ц. се явява задължено към ищеца физическо лице. Разрешаването на спора относно точния смисъл на тези, обвързващи го с изпълнението по договора клаузи, се следва с дължимото от съда тълкуване действителната обща воля на страните.

Подлагайки на тълкуване оспорените от ответника клаузи, съобразявайки систематичното им място в договора и общия му смисъл, съдът прие от правна страна за безспорно, че според отреденото му с договора качество и волеизявеното от него съгласие, отговорността на отв.Ц. е такава на съзадължило се по см. на чл.101 ЗЗД лице. А именно, на трето, встъпило в дълг, наравно с кредитополучателя лице, при изрично съгласие на кредитора за това и то при договорно предвидена солидарна отговорност.

С оглед повдигнатия от ответника спор досежно валидността на солидарно обвързващата го като съдлъжник договорна клауза, съдът обсъди същата в контекста на целия договор, с оглед характера на задължението, с целта, мотивирала страните да постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му характеристика. А именно:

По делото не се спори че ответникът е съдружник в дружеството-кредитополучател, с 37% дялово участие. Факт, който се установява и при служебно извършена пот съда проверка по партида на търговеца в ТР.

От договора е видно, че кредитът е бил разрешен във връзка с рефинансиране на остатъчен дълг-главница, лихви и такси, по действащи между дружеството кредитополучател и Интернешънъл Асет Банк кредитни договори с №00002795004/21.ХІІ.05г., №00002795005/6.Х.2006г. и №00002795006/17.ХІ.2006г. Които, видно от приложено на л.116 от делото У-ние изх.№192/28.VІІІ.2008г. на Интернешънъл Асет Банк, са били погасени във време и със средства относими към датата и размера на кредита, отпуснат по сключения с ответника договор. Което и по см. на §1, ал.1, т.4 и т.5 от ДР на ТЗ, сочи ответника като свързано с длъжника лице, което може да се задължи към последния било за да изпълни вместо него, било за да поеме наред с него задължението му към кредитора, т.е. като солидарен длъжник.

С постановеното по реда на чл.290ГПК Решение № 584 от 17.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 227/2008 г., ТК бе прието, че пасивната солидарност по см. на чл. 121 ЗЗД възниква само когато е договорена. Тъй като в случая законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по договора за заем, солидарността може да се създаде единствено и само по волята на страните по сделката. Като в мотивите към решението си ВКС приема, че това солидарно задължение дори не е необходимо да е формулирано в някакви специални фрази или непременно с употребата на думата "солидарно". Достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно или поотделно.

По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне срещу повече от един длъжник за една и съща престация, намалява риска от неплатежоспособността на някой от тях и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде охранен. И то по начин, различен от обезпечаващия изпълнението договор за поръчителство. В тази връзка тълкуван, вложеният смисъл в съдържанието на клаузите на процесния договор за заем от 12.VІІІ.2008г. дава основание да се приеме, че волята на страните е кредитополучателят да отговарят солидарно за връщането на заетата сума със съзадължилия се по изпълнението ответник. Този извод в случая може да бъде направен не само въз основа на клаузата, указваща изрично качеството му на солидарно задължила се по договора страна, но и от онези договорни разпореди, с които е обвързвал изправността си с изпълнението на различни по характера си задължения към кредитора и срещу действителността на които, същият не е възразил(вж.чл.8.1., 8.3, 8.2, 8.- и пр.).

Твърдейки привидност на клаузата, обвързваща го солидарно като съдлъжник, вместо действителното му качество на обезпечаващ изпълнението поръчител, ответинкът следваше да представи писмени доказателства, от които да се следва за установен този факт(по аргумент на чл.164ГПК). При изрично предоставена му в този смисъл възможност, същият не ангажира такива. Недоказано и опровергано от самия договор се явява твърденето му за недействителност на тази клауза и поради сключването й в противоречие с добрите нрави.

Не са налице и предпоставките за освобождаването му от отговорността по договора поради новиране на същия без негово съгласие. Обективната новация, на каквато сочат възраженията му, по своя характер е договор, по силата на който страните постигат съгласие едно съществуващо задължение да се замени с друго. Необходимо е наличието на старо задължение към момента на новацията и наличие на съгласие между длъжника и кредитора за замяна на това задължение с ново такова. По горе в мотивите си, съдът изложи съображения, защо със сключения без участието на ответника анекс не се е стигнало до новиране на дълга.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, че в изпълнение на поети по сключен на 12.VІІІ.2008г. Договор за банков кредит и анекси към същия, Б.Ц., ЕГН**********,*** , солидарно и в качеството му на трето, съзадължило се с кредитополучателя „ХРАНКОМЕРС ЦБА”ООД,ЕИК117629486, гр.Сеново, ДЪЛЖИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София1504, общ.Средец,ул.”Гогол”№18-20 сумата от 102 942,08евро(стно и две хиляди деветстотин четиридесет и две евро и осем евро цента), от които 93 431,72евро дължима ведно със законна лихва и в изпълнение на договора главница, 6 513,58 евро просрочена за периода 5.Х.2011г.-22.V.20`1г. лихва за забава на главицата и 2 996,78евро начислена за периода от 5.Х.2011г. до 28.VІ.2012г. наказателна лихва, за които вземания, на осн.чл. 417ГПК, срещу него и в полза на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)ЕАД, гр.София по ч.гр.д.№985/2012г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №1492/3.VІІ.2012г. и изпълнителен лист.

Осъжда Б.К.Ц. да заплати в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София1504, общ.Средец,ул.”Гогол”№18-20 доказано направени по делото разноски в размер на 9 362,80лв.(девет хиляди триста шестдесет и два лева и осемдесет стотинки) .

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

ДГ Председател: