Р Е Ш Е Н И Е № 153
Гр. Разград, 05. 12. 2013 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 332 по описа за 2013 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 174/ 11. 07. 2013 г. по гр. д. № 1677/ 2011 г. по описа на РС Разград
са отхвърлени предявените от С.Т.П.
искове против С.А.Й. и Н.Р.Д. с правно основание чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД, с
които се иска унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана с пълномощно
с нот. заверка с рег. № 2523 и съдържанието с рег. № 2524 на нотариус Н.
Стоянова и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот.
акт № 67, т. 3, рег. № 2636, дело № 200/ 27. 04. 11 г. на нотариус Н. Стоянова,
като сключен при измама и заплашване, както и алтернативно предявения иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същия договор за
покупко-продажба, поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената от
купувача, като неоснователни и недоказани.
Недоволна от решението
е останала С.Т.П. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи
противоречат събраните по делото доказателства и на закона.
Въззиваемата
страна Н.Р.Д. е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки становище за
нейната неоснователност.
Въззиваемата
страна С.А.Й. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага
становище, че жалбата е основателна. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в
писмения отговор.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Няма спор между страните, че жалбоподателката С.Т.П. с
нот. заверено пълномощно от 20. 04. 2011 г., рег. № 2523 за удостоверяване на
подписа и рег. № 2524 за удостоверяване на съдържанието на нотариус Н. Стоянова,
е упълномощила своята дъщеря – въззиваемата С.Й. да я представлява и да се
разпорежда със собствения й недвижим имот, представляващ апартамент № **, вх. *,
ет. *, бл. **, ж.к. „О.” в гр. Р.. С договор за покупко-продажба, обективиран в
нот. акт № 67, т. 3, рег. № 2636, дело № 200 от 27. 04. 2011 г. на нотариус Н.
Стоянова, въззиваемата Й. прехвърлила собствеността върху процесния недвижим
имот на въззиваемата Н.Д.. Жалбоподателката П. излага доводи, че
упълномощителната сделка и договора за покупко- продажба са сключени, поради
измама и заплашване, които въззивната инстанция намира за необосновани.
Жалбоподателката П., според изложените от нея твърдения, за
да извърши упълномощаването, била
мотивирана от въззиваемата Д., като последната й обещала, че процесния имот няма
да бъде продаден, а ще служи за обезпечение, че задължението на съпруга на въззиваемата
Й. – И.Й. към куриерска служба „Европът – 2000” АД, ще бъде погасено. В
противен случай, ако не упълномощи въззиваемата Й. да се разпорежда с имота, Д.
я предупредила, че ще подаде сигнал в полицията и Й. ще бъде задържан и съден
за извършено от него престъпление.
Както се приема и в постоянната съдебна практика, при измамата страната съзнава
напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на
невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят
или ще настъпят други последици.
Въвеждането в заблуждение, с
цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да
се отнасят до фактическия състав на сделката, т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на
договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. При упълномощаването законът определя като
решаваща за действителността на съгласието спрямо третите лица тази воля, която
упълномощителят е заявил в пълномощното. В конкретния случай, от
приложените по делото декларации, които се съставят при прехвърляне и
учредяване на вещни права върху недвижими имоти на осн. чл. 25, ал. 8 от ЗННД и
чл. 264, ал. 1 ДОПК, попълнени и подписани от жалбоподателката, нотариално заверени
и съпътстващи упълномощаването, не може да се направи извод, че в последната е
било създадено убеждение за настъпване на други правни последици от
упълномощаването. Същото се установява и от гласните доказателства. Видно от съдържанието им, не се сочи и не се съдържат
данни, от които може да се направи извод, че жалбоподателката е била
умишлено въведена в заблуждение,
за да подпише упълномощителната сделка. Следва да се вземе предвид, че при изповядване на
упълномощителната сделка изрично е извършено нотариално удостоверяване на
съдържанието й. За да се извърши такова удостоверяване, се изисква документът
да бъде прочетен от нотариуса и упълномощителят да изрази съгласие със
съдържанието му. Не са наведени доводи, че нотариусът е допуснал нарушение на
законовите изисквания при изповядването на процесната упълномощителна сделка, от което следва, че
упълномощителката се е съгласила със съдържанието й.
Другият изтъкнат довод за опорочаване воляизявлението на П.
при упълномощаването -обещанието на въззиваемата Д., че чрез упълномощаването,
имота ще служи за обезпечение до издължаването на Ивайло Й., не може да бъде
прието, че съставлява правно задължение и че чрез него се създава невярна
представа у П.. Обратното се установява от показанията на св. Василев, извършил
проверка по образуваната прокурорска преписка, а именно, че жалбоподателката е съзнавала, че такова обещание може и да не бъде
изпълнено, както и какви са последиците от упълномощаването. Дори и да се приеме, че обещанието, че упълномощителната сделка няма да
породи правни последици създава невярна представа, следва да се вземе предвид
факта, че такова обещание не е дадено от упълномощената Й., която е разполагала
с мандат и е извършила разпоредителната сделка с имота. С оглед на това, съдът
приема, че е недоказано твърдението на жалбоподателката, че упълномощителната
сделка е сключена при измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, както и сключения
чрез нейния пълномощник – въззиваемата Й. договор за покупко-продажба на процесния
имот. Не може да се приеме и че упълномощителната сделка е сключена при
заплашване, съгл. чл. 30 от ЗЗД. По
смисъла на чл. 30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на
договора, само ако е сключен в резултат на непозволени, противоречащи на закона
или морала действия на едната страна, които да се предизвикали у другата страх,
под въздействието на който тя е подписала договора. Предупреждението на въззиваемата Д. към жалбоподателката, че ще инициира и
търси наказателна отговорност от съпруга на въззиваемата Й. не може да се
окачестви като заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД.
Неоснователен и недоказан е и алтернативно предявения иск
с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Не е оборена доказателствената сила на
материализираното в нот. акт № 67, т. 3, рег. № 2636, дело № 200 от 27. 04.
2011 г. на нотариус Н. Стоянова изявление на въззиваемата Й. – пълномощник на
жалбоподателката, че продажната цена на имота е платена на нея в качеството й
на пълномощник на продавача в брой.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според
жалбоподателката е довело районния съд до неправилен
извод,че исковете са неоснователни, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение.
Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
извода, че не са налице предпоставките на чл. 29 ЗЗД и чл. 30
от ЗЗД, както и на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174/ 11. 07. 2013 г. по гр. д. № 1677/ 2011 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ