РЕШЕНИЕ

Разград

….

27.V .2015г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

27.V.

2013

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В закрито заседание в следния състав:

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

РАЯ ЙОНЧЕВА

РАЯ ЙОНЧЕВА

Председател

Въззивно гражданско

№ 24

2014

като разгледа докладваното от съдия Йончева

д дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 251 ГПК.

С молба вх.773/24.ІІ.2015г,подадена чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Б., „С.”АД, ***, гр.Разград сезира съда с искане за тълкуване на постановеното по делото и влязло в сила на 20.І.2015г. Решение №32/3.ІV.2014г. Мотивира искането си с твърдение за неяснота и двусмислие на волята, изразена от съда в диспозитив на решението относно размера на присъдената , респ. дължима по делото главница. В петитум на молбата си по чл.251ГПК вменява на съда и произнасяне, излизащо извън предмета на подадената от него въззивна жалба.

В законоустановения и предоставен им за това по чл.251 ГПК срок, насрещните по молбата страни депозират отговор, с който оспорват основателността на молбата. Твърдят, че възведените с молбата по чл.251ГПК твърдения за „неяснота” и „двусмислие” на обективираното в диспозитив на решението са били предмет на развилото се по молба на „С.”АД, ***, гр.Разград производство по чл.247 ГПК- за отстраняване на допусната в диспозитив на решението фактическа грешка относно размера на дължимата от него главница.

Молбата за тълкуване на решението е с правно основание чл.251ГПК и е допустима, тъй като се явява депозирана от страна на по делото и за тълкуване на решение, което в тази си част все още не е изпълнено.

Съдът счита, че случая не предполага призоваване на страните в открито заседание съгласно чл.251, ал.4ГПК, поради което се произнася с настоящото решение в закрито заседание.

Разгледана по същество, молбата за тълкуване на решението е неоснователна по следните съображения:

За да са налице предпоставки за тълкуване на решение е необходимо същото да е постановено от съда по начин, който го прави неясно. Неяснотата на решението следва да произтича от противоречие между фактическите и правни изводи, както и когато от самото решение не може да бъде изведена действителната воля на съда. В настоящия случай диспозитива на решението, който в действителност се желае да бъде разтълкуван е постановен от съда пределно ясно и конкретно с разграничаване на размера, дължим се в обезщетение на всяка една от ищците.

Фактите по делото, касаещи процесуалните действия на страните по същото, са следните:

По искове, предявени на осн. чл.200КТ в условията на субективното им съединяване от М.С., М.П. и Й.П. против „С.”АД, на производство пред РРС е било образувано гр.д.№13/2013г. е образувано на производство пред РРС по искове, предявени , за дължимо им се на осн.чл.200 КТ обезщетение до размера на 100 000лв. за първата и по 150 000,00лв. за всяка от последните две. Сумите, съответно в размера на 100 000лв. за първата и по 150 000,00лв. за всяка от останалите две ищци, са претендирани в обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателя им.

С Решение №308/24.Х.2013г. по гр.д.№13 по описа му за 2013г. , РРС уважава исковете частично като в диспозитив на решението си е осъдил ответното дружество да заплати на всяка от тях обезщшетение в размера на 36 280,00лв. По правилото на чл.200, ал.4 КТ присъдената сума е изчислена като разлика между дължимата в обезщетение за всяка от ищците сума от 50 000,00лв. и доказано получените от тях с,уми по сключения от работодателя на наследодателя им застрахователен договор.

До първоначално предявените им размери, РРС е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.

Недоволно от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Б., ответното „С.”АД обжалва Решение №308/24.Х.2013г. по гр.д.№13/2013 по описа на РРС в частта, с която на осн.чл.200 КТ е осъдено да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер „над” дължимите се според него 33 500,00лв. Съгласно волеизявеното в петитум на жалбата, съдът прецени, че е сезиран с искане за отмяна на решението само в частта, с която РРС е уважил претендираното обезщетение в размера над 33 500,00лв. В този смисъл е и направения в присъствие на страните доклад по делото. Заявеният със жалбата обжалваем интерес за всеки един от субективно съединените искове е в размера на 2 780,00лв., изчислени като разлика между заявените като дължими 33 500,00лв. и присъдените с първоинстанционното решение 36 280,00лв.

Въз основа на приложените към жалбата доказателства, въззивният съд прие за установено, че след датата на постановеното от първоинстанционния съд решение, работодателят е извършил плащане на част от дължимото се на всяка от ищците обезщетение. Съответно на изискванията на чл.235, ал.3 ГПК тези факти бяха съобразени от въззивната инстанция като настъпили след предявяване на иска, респ. като ревелиращи основателност на подадената от работодателя въззивна жалба. Приемайки жалбата за основателна, съдът отмени решението на РРС в тази му обжалвана част и отхвърли исковете до посочения размер като неоснователни, поради извършеното в хода на делото плащане.

Обобщавайки изложеното, съдът намира, че в диспозитив на решението си е формирал краен извод, относим на изложеното в мотивите си, досежно предмета и основателността на предприетото от молителя обжалване.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало, в диспозитив на решението си въззивният съд се е произнесъл по предмета, очертан от молителя с въззивната жалба. Факт е, че ако от дължимите 50 000,00лв. за всяка от ищците се приспадне изцяло платената от него в хода на делото сума, то осъдителния ефект на решението би бил в по нисък размер, но това не е проблем създаден от съда, а от волеизявеното в петитум на въззивната жалба. Постановено в този смисъл, решението не допуснато до касационно обжалвано и е влязло в сила.

Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В случая, под формата на искане по чл.251 ГПК се цели подмяна на завения в срока на чл.258 и сл.ГПК предмет на въззивно обжалване. Тълкуването не е способ за заобикаляне на законовия стабилитет, с който се ползват влезлите в сила решения, включително и неправилните. То има друго процесуално предназначение и т обхваща само изясняване на направените констатации и изложените мотиви. В случая се иска признаването на нови факти, респективно постановяването на резултат, различен от установения със сила на присъдено нещо - обстоятелства, които излизат извън рамките на тълкуването. Процесуалните права трябва да се използват добросъвестно и в съответствие със законовото им защитно предназначение.

С оглед всичко изложено съдът счита, че постановеното по делото решение е достатъчно ясно като подлежащо на изпълнение, поради което не се нуждае от тълкуване и депозираната за това молба следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх.№773/24.ІІ.2015., подадена по реда на чл.251 ГПК от „С.”АД,*** чрез процесуален представител по пълномощие –адв. Б. за тълкуване на Решение №32/3.ІV.2014г. по в.гр.д.№24/2014 по описа на РРС досежно размера на уважената част от въззивната жалба на „С.”АД,*** против Решение №308/24.Х.2013г. по гр.д.№13/2013г по описа на РРС

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.