Р Е ШЕ Н И Е №7

Гр.Разград , 19. 03. 2015 год .

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в откритото съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Съдия:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Н.Р, като разгледа докладваното от съдията -докладчик гр. д. №78 по описа за 2014 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 от ЗЗД.

Н.Д.Н. *** е предявил иск против Р.Б.Д. *** , като моли съда да осъди ответника да му заплати искова сума в размер на 90 000 лв.,ведно със законната лихва върху нея ,считано от завеждане на иска до окончателното й заплащане.

Твърди ,че исковата сума произтича от сключен между страните на 15.10.2008 год.в гр.София договор за заем по силата на който той ищецът предоставил в заем на ответника исковата сума ,а последния се задължил да я върне до 31.12.2010 год.,но не сторил това.

Производството е исково с цена на иска 90 000 лв.

Съдът е намерил така подадената искова молба за допустима и редовна ,поради което препис от същата е изпратил на ответника за отговор.

Р.Д. е бил призован по реда на чл.47 ГПК ,поради което съдът е определил ,че същият следва да бъде представляван по делото от особен представител.В срока за внасяне възнаграждението за особения представител от страна на ищеца , Д. е депозирал молба по делото , в която сочи ,че е запознат със същото и е в процес на преговори с ищеца за постигане на спогодба.Сочи ,че адрес на който следва да бъде призоваван по делото.

За проведеното по делото второ съдебно заседание на 25.02.2015 год.от 10.30 ч.същият е бил призован по телефона чрез неговия пълнолетен син Благовест Д. ,но не се явява и не се представлява.

В съд.заседание ищецът се представлява от упълномощения от него адв.Жоро Чобанов ,който в пледоарията по същество,след даване ход на устните състезания прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото ,след като по същото са приети представените с исковата молба доказателства.

За да се произнесе , Разградският окръжен съд ,съобрази следното:

По отношение искането за постановяване на неприсъствено решение:

РОС намира ,че такова искане не е направено съгласно нормата на чл. 239 от ГПК , която изисква ,за да бъде надлежно упражнено,искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение да бъде направено до приключване на съдебното дирене, т.е. до даване ход на делото по същество.

В случая , ищецът не е упражнил своевременно процесуалното си право да поиска произнасяне от съда с неприсъствено решение , съответно съдът не се е произнесъл до даване ход на устните състезания по подобно искане, в съответствие с процесуалната норма на чл. 239, ал.3 от ГПК,което обоснова извод,че решението по настоящия спор следва да бъде постановено по общия исков ред.

По съществото на спора :

С исковата молба е представен заверен препис от договор за паричен заем от 15.10.20о8 год. , сключен в гр.София между ищеца Н.Д.Н. ,в качеството му на заемодател и ответника Р.Б.Д. , като заемополучател.По силата на този договор Н. предоставил на Д. в заем сумата 90 000 лв. ,която последният се задължил да върне на ищеца в срок до 31.12.2010 год.В чл.2 от договора страните са посочили ,че заемната сума е предадена на заемателя от заемодателя непосредствено преди подписването на договора ,който ще служи и като разписка за дадената в заем сума.В чл.6 от договора страните са уговорили и задължение за неустойка ,каквато ищецът с исковата молба не претендира.На 17.01.2014 год. ищецът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение ,връчена лично на ответника на 28.01.2014 год. , с която го поканил да изпълни поетото задължение по този договор за заем и друг такъв в 7-дневен срок от получаване на поканата.Ответника Д. не изпълнил задължението си и ищеца предявил настоящият иск.Дадената в заем сума е декларирана от ищеца в ГДД за 2009 год. по чл.50 от ЗДДФЛ.

В депозираната по делото молба ,изходяща от ответника Р.Д. същият сочи ,че е в известност за воденото срещу него гр.дело от ищеца Н.Н. , както и ,че двамата са в процес на спогодба за уреждане на спора ,каквато спогодба не бе представена по делото.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна , РОС направи следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен ,ведно с всички законови последици.

Установи се по несъмнен начин наличието на заемно правоотношение между страните ,възникнало по силата на сключен между тях в писмена форма договор за заем от 15.10.2008 год.По силата на същия ищецът предоставил на ответника в заем сумата 90 000 лв.,която последният се задължил да върне в срок до 31.12.2010 год. ,но не сторил това както до уговорената дата , така и след получаване на покана за доброволно изпълнение през м.януари 2014 год. Ето защо следва да бъде постановено решение ,с което ответникът Р.Б.Д. да бъде осъден да заплати на ищеца Н.Д.Н. сумата 90 000 лв. ,представляваща дължима такава по договор за заем от 15.10.2008 год.Исковата сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея , начиная от датата на завеждане на исковата молба04.03.2014 год. до окончателното й заплащане.

Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски в производството в размер на 3 600 лв. ,представляващи заплатена държавна такса.

Воден от изложеното , Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р.Б.Д. *** , ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Н. *** , ЕГН-********** *** сумата 90 000 лв. ,представляваща дължима такава по договор за заем от 15.10.2008 год.,ведно със законната лихва върху нея , начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда 4.03.2014 год. до окончателното й заплащане ,както и направените от него разноски в производството в размер на 3 600 лв. ,представляващи заплатена държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

Съдия:

НР