Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Разград, 27. 07. 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д.Г. като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 118 по описа за 2015 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 535 от ТЗ.

Постъпила е искова молба от Р.П.Р. *** против К.М.К. ***. Ищецът твърди, че ответника К. на 12. 07. 2011 г. е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 40 000 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си за плащане по него, за което е бил поканен с нот. покана от 17. 12. 13 г . По реда на чл. 417 и сл. от ГПК са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника № 3120/ 17. 11. 2010 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 66/ 2014 г. на РС Разград, според които ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15. 01. 2014 г. до окончателното изплащане на сумата, разноските по делото в размер на 800 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. С вх. № 1624/ 25. 02. 14 г. до РС Разград е депозирано възражение от ответника, в което твърди, че не дължи изпълнение. С исковата молба е заявено искане съда да признае за установено, че ответника му дължи сумата 40 000 лева, представляваща парично задължение, произтичащо от запис на заповед от 12. 07. 2011 г., ведно със законната лихва и разноските. С влязло в сила Определение № 1037/ 17. 04. 14 г. е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 66/14 г. на РРС. В съдебно заседание по реда на чл. 214 от ГПК е изменен петитума на иска, като ищецът моли съда ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, разноските по делото.

В производството по чл. 131 и сл. ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Същия заявява становище, че иска е недопустим и неоснователен. Не е изложил съображения, относно заявеното становище за неоснователност на иска. В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника заявява становище, че молбата за изменение на иска е недопустима. Не излага становище по същество.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд Разград е било образувано ч. гр. д. № 66/14 г. въз основа на депозирано от ищеца Р.П.Р. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Приложен е Запис на заповед, издаден на 12. 07. 2011 г. от ответника К.М.К., с който същият се е задължил неотменимо и безусловно да плати на Р.П.Р. до поискване сумата 40 000 лева. Посочени са място на издаване и място на плащане - гр. Разград. Съдържа подпис на издателя – К.М.К.. Записа на заповед съдържа и изявление от от него, че на 12. 07. 2011 г. му е предявен за плащане. От районния съд е издадено Разпореждане № 171/ 22. 01. 14 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, 9 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.М.К. да заплати на кредитора Р.П.Р. сумата 40 000 лева главница, законната лихва , считано от 15. 01. 2014 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото в размер на 800 лв. и 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден на Р. Р. и изпълнителен лист. С вх. № 1624/ 25. 02. 14 г. К.М. Кулева е депозирал възражение пред районния съд, като е заявил, че не дължи изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК Р.П.Р. е подал искова молба за установяване на вземането му, предмет на издадените му заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че по силата на издадения Запис на заповед от 12. 07. 2011 г. ответникът К. му дължи сумата 40 000 лева. Последният не е изпълнил задължението си за плащане на сумата на падежа-12. 07. 11 г. С влязло в сила Определение № 1037/ 17. 04. 2014 г. по гр. д. № 66/ 2014 г. по описа на РРС е обезсилена заповедта за изпълнение от 22. 01. 2014 г. по същото дело и е прекратено производството по делото, тъй като заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК. Ищецът е изменил петитума на предявения от него иск, като е поискал ответника да бъде осъден да му заплати исковата сума. Ответникът в депозирания от него писмен отговор, както и в първото по делото открито съдебно заседание заявява становище, че иска е недопустим, тъй като е процесуално недопустимо изменението му от установителен в осъдителен и по същесгво неоснователен. Не е изложил съображения, относно заявеното становище за неоснователност на иска.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Първоначално с исковата молба е предявен иск на основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 535 ТЗ . Поради обезсилване на заповедта за изпълнение от 22. 01. 2014 г. и прекратяване на производството по гр. д. № 66/ 2014 г. по описа на РРС, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът е изменил петитума на иска, като е предявил вместо установителен, осъдителен иск. Налице е трайна и непротиворечива съдебната практика, включително задължителна, като напр. Решение № 454 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 195/2010 г., IV г. о., ГК, че ищецът по иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК винаги може да направи изменение на иска от установителен в осъдителен до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Общото правило на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прилага и когато е предявен установителен иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото съдопроизводство. Всякакви други факти, които нямат отношение към заявеното в исковата молба материално правоотношение, не са основание на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК. Ето защо няма никакво значение за основанието на иска дали за спорното вземане има издадена заповед за изпълнение, влязла ли е в сила тази заповед, обезсилена ли е и т.н. Това са обстоятелства, свързани с правния интерес от търсената защита, но те нямат отношение към основанието на иска. Поради това твърденията на ищеца по иск, предявен съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, свързани със заповедта за изпълнение, не съставляват основание на иска и изменението на тези твърдения не съставлява изменение на основанието на иска. Ищецът по такъв иск може винаги до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да премине от установителен иск към осъдителен, щом заповедта за изпълнение е обезсилена и той вече няма интерес само от установителна защита. С оглед на така изложеното, съдът приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск е процесуално допустим, а по същество е основателен и доказан. Безспорно е установено, че ответникът е издател на процесния запис на заповед. В чл. 535 от ТЗ се изброяват съществените моменти, които трябва да съдържа волеизявлението за издаване на запис на заповед. Изброените необходими части са достатъчни за валидността на акта. Посочени са мястото на издаване и на плащане - гр. Разград. Падежът не е определен, посочено е „до поискване”, поради което съгл. чл. 536, ал. 2 от ТЗ, записът на заповед, в който не е посочен падежа, се смята платим на предявяване. В ценната книга се съдържа изявление от ответника К., че му е била предявена за плащане на 12. 07. 2011 г. Ето защо съдът приема, че процесния документ е редовен от външна страна, автентичен е, тъй като е подписан от посочения в съдържанието му издател и удостоверява парично задължение на ответника към ищеца в размер на 40 000 лева. Ответникът съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК не сочи доказателства, че е платил сумата по записа на заповед. В исковата молба не се съдържат твърдения на ищеца за връзка между записа на заповед и конкретна каузална сделка, сключена с ответника. Твърдения за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, не са релевирани и от ответника в допустимите за това процесуални срокове. С оглед на изложеното, при тези обстоятелства, изхождайки от релевираното от ищеца основание за възникване на вземането - Запис на заповед от 12.07.2011 г., съдът намира, че е основателен предявения иск само от гледна точка на валидността на менителничната сделка, от която произтича вземането с оглед на нейния абстрактен характер, съобразно разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40 000 лева със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото, направени пред РОС в размер на 1700 лв., от които 1600 лв. за държавна такса и 100 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното и на осн. чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 535 ТЗ, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН ********** *** да заплати на Р.П.Р., ЕГН ********** *** сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща неизпълнение на парично задължение по Запис на заповед от 12. 07. 2011 г. , ведно със законната лихва върху нея от завеждането на иска – 09. 04. 2014 г. до окончателно изплащане на сумата, а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1700 / хиляда и седемстотин / лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР