Р Е Ш Е Н И Е № 29

Гр.Разград, 03. 07. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 127 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд гр. София против К.К.Я. ***. Ищецът твърди, че е възстановил по щети № 220002/ 17. 04. 09 г. и № 120026/ 17. 04. 09 г. изплатените от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 35 706, 80 лв., което е левовата равностойност на 18 256, 66 евро за увредения вследствие на ПТП на 29. 04. 08 г. лек автомобил „Опел Астра-кабриолет” с рег V 0 68- ZJ-ВК, собственост на Орхан Танриверди от гр. Хага, Холандия и за нанесените вследствие на същото ПТП травматични увреждания на водача на лек автомобил „Опел Астра-Г” с ДК № ХТ-FS-58 В. Гокул и спътничката му И. Гокул-Кисунсинг, двамата също от гр. Хага, Холандия. Виновен за ПТП, причинило вредите е ответникът К.Я., който е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген транспортер” с ДК № СО 0266 ХА, без да има за него сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът поканил ответника с регресна покана № 55/ 14. 01. 14 г. да възстанови изплатеното обезщетение, но последния не сторил това. Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 288, ал. 12 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата 35 706, 80 лв., представляваща сбор от изплатените от Гаранционен фонд обезщетения по двете щети за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , като по същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не са налице доказателства, че процесния автомобил „Фолксваген транспортер” с ДК № СО 0266 ХА е негова собственост, за наличие на негово виновно и противоправно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и ПТП. Процесното МПС „Фолксваген транспортер” с ДК № СО 0266 ХА обичайно не е на територията на РБългария, а в чужбина. Оспорва констатациите в Доклад PL151482008/22015-5 от полицията в Хаахланден. Оспорва всички представени доказателства за изплатени суми за имуществени и неимуществени вреди по основание и размер, тъй като няма основание за плащането им и са завишени по размер. Твърди, че е налице 50% съпричиняване от страна на другите водачи, така и на пострадалите водач и пасажер, тъй като не са взели мерки да предотвратят ПТП, въпреки, че са имали тази възможност, не са спазили изискването за необходима дистанция между тях, не са били с предпазни колани, пътната настилка била мокра, защото валял дъжд. Прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като от настъпване на ПТП са минали повече от 5 години. Оспорва всички представени от ищеца писмени доказателства, тъй като представляват заверени от него фотокопие от документи и моли ищецът да бъде задължен да представи всички доказателства в оригинал и да не се приемат тези, които са без превод от български език. Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че е изплатил по Щети № 220002/ 17. 04. 09 г. и № 120026/ 17. 04. 09 г. изплатените от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 35 706, 80 лв., което е левовата равностойност на 18 256, 66 евро за увредения вследствие на ПТП на 29. 04. 08 г. лек автомобил „Опел Астра-кабриолет” с рег. № 0 68- ZJ-ВК, собственост на О. Т. от гр. Хага, Холандия и за нанесените вследствие на същото ПТП травматични увреждания на водача на лек автомобил „Опел Астра-Г” с ДК № ХТ-FS-58 В. Гокул и спътничката му И. Гокул-Кисунсинг, двамата също от гр. Хага, Холандия. Според изложените твърдения в исковата молба, виновен за ПТП, причинило вредите е ответникът К.Я., който е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген транспортер” с ДК № СО 0266 ХА, без да има за него сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът поканил ответника с регресна покана № 55/ 14. 01. 14 г. да възстанови изплатеното обезщетение, но последния не сторил това. За доказване на твърденията си, ищецът е приложил към исковата молба заверени от него фотокопия на Протокол за ПТП № PL1514/2008/22015-5 на Полиция Хаахланден с превод на български от нидерландски език, технически експертизи, писма на Нидерландската агенция на застрахователите на МПС с описание на щетите, нанесени на лек автомобил „Опел Астра кабрио” с рег. № 0 68- ZJ-ВК, собственост на О. Т., Доклад за уреждане на щети от 22. 05. 2008 г., Допълнителен доклад, фактура № 1101566, писмо от 28. 07. 08 г. от ОХРА Здравно осигуряване АД до Нидерландската агенция на застрахователите за възстановяване на щета, относно разходите по отношение на пострадалата при ПТП на 29. 04. 08 г., причинено от Я. – И.Г.-К. и Доклад за щета към него, Изчисление за щета - Механично изготвен доклад, относно лек автомобил „Опел Астра Г” , Тотална щета 0824493200/ 22. 05. 08 г. , писма – 2 бр. от Ведума, Медицински консултанти до Нидерландка агенция за МПС от 10. 02. 09 г. и 03. 02. 09 г., Справки – фактури за всеки осигурен клиент от 12. 11. 2008 г. и 28. 07. 2008 г. към Писма от ОХРА до Нидерландска агенция на застрахователите на МПС от 12. 11. 2008 г. с превод от нидерландски на български език. Ищецът представя и фотокопие от преписка по Щета № 12-0026/17. 04. 09 г. , съдържаща Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ до Гаранционен фонд вх. № 08-00-44/ 17. 04. 09 г. за сумата 7 958, 50 евро, Писмо от Бюро на холандските автомобилни застрахователи до НББАЗ с превод на български език, Доклад по щета за имуществени вреди № 12 0026/ 17. 04. 2009 г., нареждане за презграничен превод, Преписка по Щета № 22 0002/ 17. 04. 2009 г., съдържаща Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ до Гаранционен фонд вх. № 08-00-44/ 07. 08. 09 г. за сумата 10 298, 10 евро, Писмо от Бюро на холандските автомобилни застрахователи до НББАЗ, Декларация от Адвокатска кантора Стасионсвех, Крайно споразумение между Нидерландско бюро на автомобилните застрахователи и И. Х. К., Крайно споразумение между Нидерландско бюро на автомобилните застрахователи и В. Х. с превод на български език, Доклад по щета за неимуществени вреди № 220002/ 17. 04. 2009 г., нареждане за презграничен превод, Удостоверение вх. № 92-893/ 13. 12. 13 г. на МВР, регресна покана от ищеца до ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК с депозирания писмен отговор на иска, ответникът е оспорил всички представени доказателства от ищеца за изплатени суми за имуществени и неимуществени вреди по основание и по размер, протокола за ПТП, като заявява, че не са били налице предпоставки за определяне на щетите, като „тотална”, че не са настъпили от ПТП описаните вреди и в такъв размер. По искане на ответника съдът е задължил ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба заверени фотокопия от писмените доказателства, описани по-горе. Ищецът не е изпълнил задължението и на осн. чл. 183 ГПК съдът ги е изключил от доказателствения материал по делото. Разпитани са двама свидетели, посочени от ответника – Р. С., която е фактическа съжителница на К.Я. и М. А., нейна майка. Двете свидетелки са присъствали на ПТП в гр. Хага, Холандия, тъй като се возели в автомобила, управляван от Я.. Според показанията им по улицата в близост до кръстовище, регулирано със светофар, по която се движели, К. Я. видял два спрени автомобила, опитал да спре, но тъй като пътната настилка била мокра, не успял и блъснал спрените два автомобила пред тях. Жената, която се возела в автомобила непосредствено пред тях пострадала, други пострадали нямало. Свидетелките твърдят, че автомобила на К.Я. се управлявал преимуществено от неговия вуйчо, но в деня на произшествието го управлявал Я.. Двамата, както и св. Симеонова живеят постоянно в Холандия и автомобила се ползвал и стоял в Холандия. Понастоящем автомобила бил предаден за скрап в Холандия.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Направеното възражение от ответника, че автомобила „Фолксваген Транспортер” с рег. № СО 0266ХА обичайно се намира на територията на РБългария е недоказано. Според чл. 258, ал. 4, т. 1 от КЗ, територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен, а в случая няма спор, че МПС, участвало в произшествието е с български регистрационен номер. Неоснователно е и другото, направено възражение от ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като от настъпване на ПТП – 29. 04. 2008 г. са изминали повече от пет години. Трайно установена е практиката на ВКС, споделяща разбирането, застъпено и в т.14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от Гаранционния фонд.

Страните по делото не спорят, че на 29. 04. 2008 г. в гр. Хага, Холандия К.Я. е участвал ПТП. Ответникът оспорва обстоятелствата, че в резултат на същото ПТП са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Опел Астра-кабриолет” с рег. № 0 68- ZJ-ВК, собственост на Орхан Танриверди от гр. Хага, Холандия и травматични увреждания на водача на лек автомобил „Опел Астра-Г” с ДК № ХТ-FS-58 В. Гокул и спътничката му И. Г.-К., двамата също от гр. Хага, Холандия, а също така, че ПТП е причинено от неговото виновно противоправно поведение. Доводът, релевиран от ответника, че не е налице негово виновно поведение, което да е причинило ПТП, от което са настъпили вредите и че липсват по делото доказателства, установяващи твърденията в тази насока на ищеца е основателен. Видно от изложените в исковата молба твърдения, ищецът е изплатил на НББАЗ обезщетение с оглед наличието на предпоставките по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ – причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на територията на друга държава членка, чието национално бюро на застрахователите е страна на Многостранното споразумение и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на РБългария и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За да се ангажира отговорността на Гаранционен фонд, следва да са налице и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Фондът дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото причинителят на вредите е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. Във връзка с твърденията си и с оглед направеното оспорване на иска по същество от ответника, ищеца следва да докаже наличието на горните предпоставки, послужили за основание за изплащане на обезщетение на НББАЗ. Ищецът не е посочил доказателства, че К.Я., управлявал автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № СО 0266ХА виновно е причинил ПТП в гр. Хага, Холандия на 29. 04. 2008 г. Не са посочени доказателства и за настъпилите вследствие на това ПТП имуществени и неимуществени вреди, за които ищецът е възстановил на НББАЗ изплатени обезщетения по Щети №№ 220002/ 17. 04. 09 г. и 120026/ 17. 04. 09 г. , нито за техния размер. Приложените под формата на заверени фотокопия писмени доказателства към исковата молба и констатациите в тях са оспорени от ответника и по негово искане съдът е задължил ищеца да бъдат представени в оригинал. Ищецът не е изпълнил вмененото му от закона задължение и приложените към исковата молба писмени доказателства са изключени от доказателствения материал на осн. 183 ГПК. По въпроса, касаещ приложението и тълкуването на чл. 183 от ГПК, има формирана трайна и задължителна практика на ВКС /например решение № 231 от 08.08.2012 г. по т. д. № 325 от 2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 451 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 536/2010 г., II г. о., Решение № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II г. о., Решение № 1515 от 5.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2000 г., Решение № 374 от 21.VII.1994 г. по гр. д. № 258/94 г., 5-членен с-в и др./ Ако страната, въпреки искането на съда не представи оригинала на документа, който е представила в заверен от нея препис или копие от документа, заверено от органа, който го е издал в случай, че документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, се изключват от доказателствата по делото и съдът няма право да го обсъжда при установяване на спорните факти и отношения. С оглед на това, съдът приема, че не следва да обсъжда приложените към исковата молба заверени фотокопия на писмени доказателства. Предвид изложеното, предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ е недоказан, тъй като не са налице доказателства, даващи основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника за връщане на исковата сума, изплатена от ищеца на увредените лица.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото, съгл. приложения списък в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от Изп. директор Борислав Михайлов иск против К.К.Я., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 35 706, 80 лева /тридесет и пет хиляди седемстотин и шест лв. , 80 ст. /, представляваща сбор от изплатените от Гаранционен фонд на НББАЗ обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска по Щета № 220002/ 17. 07. 2009 г. и Щета № 120026/ 17. 04. 2009 г. на осн. чл. 288, ал. 12 от КЗ като недоказан.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. София да заплати на К.К.Я.,*** сумата 500 /петстотин / лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР