РЕШЕНИЕ №60

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград , 09.01.2015 год.

Разградският окръжен съд в откритото заседание на десети декември , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря С.Л. , като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гр.дело №166 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4 от ГПК.

Депозирана е искова молба от З.И.С. *** , подадена чрез повереника й адв.Ж.Ч. от АК - Разград против ЕТ „Р.С. ***003942 представляван от собственика Р.С.Н. , Р.С.Н. и Д.Д.Н. *** , като моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено , че в полза на нея ищцата по отношение на ответниците в качеството им на солидарни длъжници по запис на заповед от 14.03.2013 год. съществува вземане , произтичащо от дадена в заем сума на ЕТ в размер на 196 400 лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от 14.04.2014 год. до окончателното й заплащане , разноски в размер на 6 928 лв., направени в заповедното производство по гр.дело №628/2014 год. по описа на РС Разград по което съдът е издал в полза на ищцата срещу тримата ответници заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Претендират се деловодни разноски.

Съдът е намерил така депозираната искова молба за редовна и допустима , поради което препис от същата е изпратил на ответниците за отговор.

Същите депозират такъв в законовия срок ,чрез пълномощника си адв.Р.К. ***.Заявяват становище за допустимост ,но неоснователност на предявеният установителен иск.Отричат да са получавали сумата за която ищцата твърди в условията на евентуалност ,че е такава дадена въз основа на договор за заем ,сключен с ЕТ.Сочат ,че този договор не установява предаването на обещаната в заем сума ,както и ,че не съществува връзка между договора за заем и записа на заповед ,независимо от съвпадението на датата на която са съставени.Правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата ,лично и чрез повереника си поддържа предявеният иск.

Ответниците оспорват същия.

За да се произнесе ,Разградският окръжен съд ,съобрази следното:

Предявен е иск по чл.422 от ГПК – иск за установяване на вземане за което в заповедното производство е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Ищцата З.И.С. , твърди , че ЕТ „Р.С.”*** ,представляван от собственика Р.С.Н. е издал в нейна полза запис на заповед на 14.03.2013 год. ,като се е задължил безусловно и неотменимо ,без протест и разноски да й заплати сумата 196 400 лв. на 05.11.2013 год. ,като авалисти по този запис на заповед са физическите лица Р.Н. и Д.Н..Издателят не изпълнил поетото задължение и в полза на ищцата по гр.дело №628/2014 год. по описа на РРС в нейна полза срещу ответниците ,длъжник и авалисти били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Безспорно по гр.дело №628/2014 год. по описа на РРС ,след подадено заявление по чл.417 от ГПК от З.С.,въз основа на запис на заповед от 14.03.2013 год.с издател ЕТ ”Р.С.”*** ,представляван от ответницата Р.С.Н. и авалисти , тя като физическо лице и ответника Д.Д.Н. бил издаден в полза на заявителя изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2014 год. за дължима от ответниците сума в размер на 196 400 лв. ,ведно със законната лихва върху нея , начиная от 14.04.2014 год. до окончателното й заплащане.Присъдени са в полза на заявителя и разноски.Срещу тримата ответници за вземането било образувано изп.дело №178/2014 год. по описа на ЧСИ Деян Драганов ,които след получаване на поканата за доброволно изпълнение възразили срещу издадената заповед в законовия срок ,като РС постановил и спиране на изпълнението.След подаване на възражението в законовия срок ищцата е предявила и настоящият установителен иск.

Пред заповедният съд за уважаване на заявлението по чл.417 от ГПК ищцата е представила Запис на заповед с дата на издаване 14.03.2013 год. и издател ЕТ „Р.С.”*** ,представляван от собственика Р.С. и авалисти Р.С. Н. и Деян Д.Н. , с който запис на заповед издателят се е задължил безусловно и неотменимо ,без протест и разноски да заплати сумата на ищцата 196 400 лв., но не по-малко от 100 418 евро. в срок до 05.11.2013 год. ,като на посочената за плащане дата е извършено и предявяването на ценната книга ,като РС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателят и авалистите за сумата 196 400 лв.

За съществуването на вземането по настоящото дело ищцата С. представя като доказателство Договор за заем от 14.03.2013 год., сключен между нея и първия ответник ЕТ”Р.С.” за заемна сума в размер на 196 400 лв. ,която заемна сума заемодателят се е задължил да предаде на заемателя ЕТ ,който се е задължил да върне същата ,но не по-малко от 100 418 евро по курса на БНБ в деня на плащането в срок до 05.11.2013 год.Оформен е бил и Разходен касов ордер от същата дата за сумата 196 400 лв. ,в който е посочено ,че тази сума следва да се брои на ЕТ-ответник.

По делото е назначена съдебно-графологическа експертиза ,вещото лице по която заключава ,че подписите за заемодател/броил сумата/ и в двата документа са положени от ищцата З.С. и съответно за заемател Р.С., в качеството й на собственик на ЕТ „Р.С.” ,като същото сочи ,че не съществува методика ,която да определи дали тези подписи са положени едновременно във времето или не.

От изложеното дотук от фактическа страна ,РОС намира ,че не може да се направи категоричен извод дали упоменатата заемна сума действително е била предадена от заемодателя на заемателя.

По отношение на предявеният положителен установителен иск съдът намира от правна страна следното:

Записът на заповед въз основа на който в полза на ищцата заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417,т.9 от ГПК е недействителен.Видно от същия ,издаден на 14.03.2013 год.,с него Р.С.Н. , в качеството си на ЕТ”Р.С.”*** безусловно и неотменимо е обещала и се е задължила да заплати на З.И.С. ***, сумата „196 400 лв. , но не по-малко от 100 418 евро по курса на БНБ в деня на плащането в срок до 05.11.2013.Текста на чл. 535 ал. 1 т. 2 от ТЗ сочи ,че съдържанието на ЗЗ включва безусловно обещание да се плати определена сума пари, като част от изискването за форма. В случая изразът „196 400 лв., но не по-малко от 100 418 евро по курса на БНБ в деня на плащането в срок до 5.06.2011” сочи на неопределеност на дължимата престация. Не е ясно коя от двете суми се е задължил ЕТ да върне тази в лева или тази в евро.Действителността на менителничния ефект , съответно нищожността на абстрактната сделка материализирана в записа на заповед е уредена с императивната по характер разпоредба в ТЗ ,посочена по-горе.Предвид тази установена нищожност по делото на Записа на заповед като абстрактна сделка , предявеният установителен иск за дължимост на вземането по него следва да бъде отхвърлен както по отношение на издателя ,така и по отношение на авалистите.

Предвид недействителността на записа на заповед по същество от правна страна не следва да бъдат разглеждано и соченото от ищцата каузално правоотношение между нея и издателя на записа на заповед , а именно сключен договор за заем.

По отношение претенцията на правно основание чл.422 от ГПК ,касаеща вземане на ищцата за направени и присъдени в нейна полза разноски в заповедното производство в размер на 6 928 лв. ,РОС намира същата за недопустима. Производството в тази му част следва да бъде прекратено ,предвид на това ,че тези разноски нямат характер на заявено вземане по реда на чл.417 от ГПК.

С оглед изхода на делото в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в производството в размер на 3 100 лв.

Воден от изложеното , Разградският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от З.И.С. *** , ЕИК116003942 ,представляван от собственика Р.С.Н. , Р. С.Н. и Д.Д.Н. *** на правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК , за установяване на вземане в размер на 196 400 лв., явяващо се солидарно дължимо по Запис на Заповед от 14.03.2013г. с издател ЕТ”Р.С.” и авалисти Р.Н. и Д.Н. , за което РРС по реда на чл.417, т.9 от ГПК по ч.гр.д.№ 628/2014 г. е издал срещу тях в полза на З.С. са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата му част ,с която е предявен от З.И.С. иск с правно основание чл.422 от ГПК против ЕТ”Р.С.”***003942 , Р.С.Н. и Д.Д. Н. за установяване на вземане в размер на 6 928 лв. ,представляващо присъдени в нейна полза разноски в производството по ч.гр.дело №628/2014 г. , поради недопустимост на същото.

ОСЪЖДА З.И.С. *** , ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ”Р.С.”***003942 , Р.С.Н. и Д.Д. Н. *** направените разноски в производството в размер на 3 100 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛ