Р Е Ш Е Н И Е № 8

Гр.Разград, 21. 03. 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р. като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 182 по описа за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Уникредит Булбанк” АД гр. София против М.Н.Р. и Н.П.Р.,***. Ищецът твърди, че на 25.02.2011г. е сключен Договор за ипотечен кредит № TR4638077, между„Уникредит Булбанк” АД и Кредитополучателят М.Н.Р.. Договореният размер на кредита по горепосочените договор за банков кредит е в размер на 35 000 лева. Уговорено е, че кредита ще се погасява на вноски, включващи главница и лихва, дължими ежемесечно. Крайният срок на издължаване е 28. 02. 2033 г. Съгласно договора за банков ипотечен кредит и Общите условия, при които „Уникредит Булбанк” АД предоставя ипотечни/потребителски кредити на физически лица, за ползвания кредит кредитополучателя е поел задължението да заплаща на Банката договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница, наказателна лихва при просрочие, както и дължимите такси по Тарифата на банката. Съгласно чл. 17 от Договора, при неплащане, на което и да е парично задължение по кредита (главница, лихви, такси, комисионни, разноски), ползваният кредитен лимит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и дължими. Размерът и валутата на кредита, начина на погасяване, договорения лихвен процент, лихвата върху просрочената главница, наказателната лихва при просрочие, лихвата за гратисен период и дължимите такси и комисионни са посочени в чл. 1 - 6 и чл. 11 от Договора. Длъжникът не е изпълнил договорното си задължение за плащане на анюитетни вноски, включващи главница и лихва, дължими ежемесечно, в съответствие с чл. 7 и чл. 12 от Договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR4638077 от 25.02.2011 г., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Солидарният длъжник Н.П.Р. с подписването на Договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR4638077 се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задължението му, по смисъла на чл. 101 и чл. 121-127 от ЗЗД, във връзка с чл. 16 от Договора, като отговорността му се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и при предсрочната изискуемост на дълга по кредита.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, на 29.04.2013 г. кредиторът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на основание документ /чл. 417, т. 2 от ГПК/ - Извлечение от счетоводните книги на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД на дълга на М.Н.Р. и Н.П.Р. - солидарен длъжник. На 07.05.2012 г. по частно гр. дело № 211 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. Кубрат е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу същите лица. Срещу тях е образувано изпълнително дело с № 109/2014 г. по описа на ЧСИ Георги Георгиев, вписан под peг. № 767 при КЧСИ. Постъпило е възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от М.Н.Р. и Н.П.Р. на основание чл. 414 , ал. 1 от ГПК. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците дължат сумите, за които са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор по иска, с който го оспорват като неоснователен и недоказан. Правят следните възражения по същество на иска: 1. Към договора няма погасителен план, за да се знае размера на анюитетната вноска и съответно да се начисляват каквито и да било лихви за просрочие; 2. Ако лихвите 1773.35 лева договорен лихвен процент за периода 30.08.2011 г,- 28.04.2013 г., 3700.77 лева начислена лихва за периода от 30.08.2011 г. до 28.04.2013 г., 2925.57 лева наказателна лихва за периода 30.08.2011 г,- 28.04.2013 г са начислени за един и същ период 30.08.2011 г. - 28.04.2013 г., то лихвеният процент, приложен за този период е сбор от лихвения процент за всяка от тези суми. В случай, че това са лихви по т.4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от договора, този лихвен процент е сбор от предвидените лихвени проценти плюс 5 % и така надхвърля 20 %, т.е. става прекомерен, а договорните текстове за него са недействителни клаузи по смисъла на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета на Европа. Считат също така, че такова тройно олихвяване не е договаряно - от записите в договора е ясно, че лихвените проценти по т. 4.1 и т. 4.2 се прилагат поотделно до датата на предсрочната изискуемост. След тази дата се прилага само т. 4.2, като обаче, от периодите от заявлението и документа по чл.417 ГПК това не е спазено; Лихвата от 5 % по т.4,3 от договора освен това, е недължима защото се е начислявала и върху непросрочената част от главницата, което е в противоречие Директива 2011/7/ЕС за дължимост на обезвреда само върху просрочените суми. Тъй като същата клауза е в договора от неговото сключване, ответниците твърдят, че банката е събирала през целия период лихви по недействителен договорен текст и така е налице още една причина за недължимост на търсения дълг за главница, съответно на лихвите. Ищецът е направил искане да се ползва от документите в заповедното дело. От това искане ответниците считат, че могат да ползват следните аргументи:

а/ Според колона две на гърба на документа по чл. 417 ГПК частта от анюитетните вноски за главница, които не били внесени, банката е прибавила към целия размер на отпуснатата главница - това е неправилно, защото тези вече просрочени части от главницата са части от непогасената цяла главница и не трябва да я увеличават.Така се оказва,че в търсения размер главница има дублирани суми.

б/ В приложения документ по чл. 417 ГПК в заповедното дело не е уточнен статута на солидарния длъжник Н.П.Р.. Заявлението се позовава на Общи условия, които не са представени по заповедното дело.

Така не е ясно коя от версиите на ОУ на банката е относима към този договор и не е ясно също дали ОУ са подписани от него-съдлъжника, какъвто е формулярът за ОУ на банката - заявител за всички версии - това обстоятелство е известно от други дела. Така до момента няма основание да се приеме по правилата на чл. 417 и чл. 418 ГПК, че е допустима солидарна отговорност и че искането за нея е основателно.

Отделно, няма доказателство и за твърденията от заявлението, че солидарността е по чл. 101 и чл. 121-127 ЗЗД, а не по чл. 147 от ЗЗД, защото в последния случай към датата на заявлението 29.04.2013 г. е изтекъл шестмесечния срок почл. 147 ал.1 ЗЗД.

Без подписани от Н.П.Р. Общи условия той не може да е съдлъжник по реда на чл. 101 и чл. 121-127 ЗЗД, защото не е търсен при неплащане от кредитополучателя по време на действие на договора да плати, какъвто е смисъла на солидарната отговорност по тези текстове. Солидарната му отговорност е потърсена след прекратяване на договорните отношения, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след получаване на изпълнителен титул - така се ангажира отговорността на поръчителя. Но в случая, това е станало след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД . Към исковата молба са приложени Общи условия, които имат подпис на Н.Р. само на последната страница. Ответниците оспорват истинността на този документ. Дори ОУ да бяха истински документ, то е налице липса на поет ангажимент в договор № TR4638077/25.02.2011 г. за солидарност на отговорността на Н.Р. - чл. 16 от договора е общ и не разграничава отговорността на лицето, което е подписало договора, дали е поръчител или солидарен длъжник; като такъв не препраща и към конкретна клауза от ОУ, а препраща и към двете клаузи от ОУ - тази за поръчителя и тази за солидарния длъжник.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд Кубрат е било образувано ч. гр. д. № 211/ 2013 г. въз основа на депозирано на 29. 04. 2013 г. от ищеца „Уникредит Булбанк” АД гр. София Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Приложени са : Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR4638077, сключен на 25. 02. 2011 г. между „Уникредит Булбанк” АД и М.Н.Р., като кредитополучател и Н.П.Р., като солидарен длъжник, според който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 35 000 лева със срок на усвояване 25. 03. 2011 г. и краен срок на погасяване 28. 02. 2033 г. на 264 броя анюитетни месечни вноски от 30. 03. 2011 г. до 28. 02. 2033 г. В т. 4 от договора е уговорено формиране на годишен лихвен процент за съответния период на олихвяването – базов лихвен процент /БЛП/, формиран от тримесечния SOFIBOR и премия. В т. 4.1.а е уговорен годишен лихвен процент върху редовна главница, изплащана чрез анюитетни вноски, формиран от БЛП и надбавка към него за редовен дълг- 8, 85 % - /3, 93% БЛП+4, 92% надбавка/. В т. 2 е уговорено плащане на годишен лихвен процент върху просрочена главница, формиран от БЛП и надбавка за просрочена главница – 10, 85 %- / 3, 93% БЛП + 6, 92% надбавка/. В т. 4.3 страните са уговорили годишен лихвен процент върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ при просрочие на главница и/или лихва. Начислява се едновременно и независимо от лихвите по т. 4.1.а или 4.1.б и т. 4.2 за срока на просрочието. Общо дължимите суми за срока на кредита, според т. 4.Б се определя съгласно погасителния план към договора. Уговорени с в т. 5 такси и комисионни. В т. 11.1. 2 и 11. 1. 3 е уговорено, че при неиздължаване от кредитополучателя на погасителтна вноска на падежа и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената просрочена и изискуема част от главницата/ се олихвява, съгл. т. 4.2, а при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието , целия размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част/, освен с лихвата по т. 4.1.а или т. 4.1.б и лихвата по т. 4.2 се олихвяват и с лихвата по т.4.3 – 5%. В т. 12.6 кредитополучателят е дал съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ. Според чл. 17 от Договора, при неплащане, на което и да е парично задължение по кредита (главница, лихви, такси, комисионни, разноски), ползваният кредитен лимит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и дължими.

Ищецът е изпратил на ответниците М. Р. и Н. Р. Покана изх. № 47/7011/ 17. 04. 2012 г. и № 47/6966/ 17. 04. 2012 г. за доброволно изпълнение на съществуващото задължение в пълен размер, поради неплащане в договорените срокове на дължими суми – главница 34 782, 21 лв., лихви 3 172, 88 лв. и такси 38, 26 лв. с уведомлението, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 29. 02. 2012 г. Обратните разписки са се върнали с отбелязване, че пратките не са потърсени. Приложени са към договора Общи условия на Банката, при които предоставя ипотечни кредити на физически лица, съдържащи подписа на кредитополучателя и солидарния длъжник и Погасителен план, съдържащ подписа на кредитополучателя. Според заключението на графологичната експертиза, подписите, положени в Общите условия, са изпълнени от ответниците М. Р. и Н. Р., а в погасителния план не е изпълнен от ответницата М. Р..

Назначена е съдебно- счетоводна експертиза, която дава заключение, че договорената сума по кредита от 35 000 лева е усвоена от ответника М.Р. на 28. 02. 2011 г. , като е преведена по нейна банкова сметка. ***, 21 лв. , която е просрочена от 30. 08. 2011 г. , съобр. Таблица № 1 от заключението, като е взето предвид и извършено погасяване на 15. 10. 2012 г. в размер на 426 лв. Кредитът е станал предсрочно изискуем на 29. 02. 2012 г. Размера на лихвата по т. 4. 2 от договора за периода от 30. 08. 11 г. до 28. 04. 2013 г. /до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ е в размер на 3 700, 77 лв. Размера на просрочената лихва по т. 4. 3 за периода от 30. 08. 11 г. до 28. 04. 13 г. е 2 925, 57 лв. Договорната лихва по т. 4.1.а за периода от 30. 08. 11 г. до 29. 02. 12 г. е 1 773, 35 лв. Заключението на експертизата е, че направените олихвявания от банката са съобразно заложената методика в договора и общите условия на банката. Размерът на базовия лихвен процент за периода от отпускане на кредита до датата на предсрочната му изискуемост не е надвишавал заложеното по т. 4, 4.1 и 4.2 от договора. Минималните разлики в периода от 30. 08. 2011 г. до 30. 10. 11 г. и 30. 01. 2012 г. до 02. 04. 12 г. са отражение на чл. 9.4 от Общите условия и за това не е извършена промяна на SOFIBOR по договора. Договорения лихвен индекс е обвързан с тримесечния SOFIBOR. Премия не е била прилагана.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявения на основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК иск е основателен и доказан. Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца „Уникредит Булбанк” АД и М.Н.Р., като кредитополучател и Н.П.Р., като солидарен длъжник, е сключен договор за банков кредит в размер на 35 000 лева със срок на усвояване 25. 03. 2011 г. и краен срок на погасяване 28. 02. 2033 г. Няма спор между страните, че просрочената главница е от 30. 08. 2011 г., както и за датата на обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, факти установени с приложените писмени доказателства и заключението на ССЕ. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем към момента на подаване на заявлението пред КРС. Според заключението, размера на непогасената главница е 34 356, 21 лв. , размера на лихвата по т. 4. 2 от договора за периода от 30. 08. 11 г. до 28. 04. 2013 г. е 3 700, 77 лв. , размера на просрочената лихва по т. 4. 3 за периода от 30. 08. 11 г. до 28. 04. 13 г. е 2 925, 57 лв., договорната лихва по т. 4.1.а за периода от 30. 08. 11 г. до 29. 02. 12 г. е 1 773, 35 лв. При изготвяне на заключението, вещото лице е съобразило договорените условия от страните в договора за банков кредит и Общите условия към него. Заключението, както и второто допълнително към него е обективно, всестранно и пълно, поради което следва да се приеме, като доказателство, относно наличието на изискуемо задължение на ответниците към ищеца и неговия размер. В чл. 4 от договора е уговорен конкретния размер на дължимата лихва по отпуснатия от банката кредит към момента на сключването на договора. Размерът на лихвата е сбор от БЛП, формиран от тримесечен SOFIBOR, съгл. раздел ІІІ от Общите условия и премия и надбавка към БЛП, като размерът на годишния лихвен процент към датата на сключването на договора е 8, 85 %. Годишният лихвен процент върху просречан главница по т. 4.2 е 10, 85%. В чл. 11.1, чл. 11.2 и 11.3 от договора страните са уговорили начина на олихвяване на редовната главница, на просрочена погасителна вноска и че при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочие, целия размер на кредита, освен с лихвата по т. 4.1.а или 4.1.б и по т. 4.2 се олихвява с лихвата по т. 4.3, която е 5%. Явно е, че съгласно клаузите на договора, първата посочена лихва, представлява редовна лихва, втората лихва върху просрочената главница, а третата е наказателна лихва в размер на 5%, която се начислява върху целия размер на кредита и имат различен по вид предмет на олихвяване. Според заключението на ССЕ, начислените лихви са съобразени с договореното между страните. В чл. 11.2 от договора е уговорено, че размера на годишния лихвен процент по т.4.1а, съответно размерът на анюитетната вноска се променя при условията на т.9.4 от Общите условия. Съгласно т.9.4 от ОУ, при кредити погасявани чрез анюитетни вноски, годишния лихвен процент по кредита се променя с размера на сумарната промяна на двата компонента (индекс и премия) на БЛП, в случай, че тази сумарна промяна представлява изменение с повече от 0.25 процентни пункта спрямо действащия към момента размер на БЛП. Във връзка с така договореното в т. 9.4 са и констатираните минимални разлики за прилагания SOFIBOR по договора в периода от 30. 08. 2011 г. до 30. 10. 11 г. и 30. 01. 2012 г. до 02. 04. 12 г., тъй като разликата между обявения SOFIBOR от БНБ и този по договора попада в договорените 0,25 пункта. От начина, посочен в т.9. 2 и 9.3.1 в Общите условия, по който се определя SOFIBOR, може да се направи извод, че ищецът променя размера на лихвения процент, уговорен в сключения между страните договор въз основа на конкретните промени в пазарните условия, а не въз основа на субективната преценка на органите му на управление, поради което посочените от ответниците договорни клаузи не са неправомерни по смисъла на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета на Европа и направеното от тях възражение за неправомерността им е неоснователно. Оспорваните от ответниците клаузи по договора за банков кредит са индивидуално договорени между страните, което изключва прилагането на същата директива, въведена в чл. 143 от от ЗЗП, според чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Неоснователно е възражението на ответниците, че не дължат лихви за просрочие на кредита, тъй като поради поради липсата на погасителен план, не бил ясен размера на анюитетната вноска. От заключението на графологичната експертиза се установява, че подписа в оспорения погасителен план /л. 105/ , положен в позициите „кредитополучател”, не е изпълнен от ответницата Р.. От сключения между страните договор за кредит, приложен по делото, се установява, че съдържа информация относно общия размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е началния и краен срок за усвояване, срока му за погасяване, както и начина на погасяване – чрез 264 броя месечни анюитетни вноски, считано от 30. 03. 2011 г. до 28. 02. 2033 г. След усвояване на кредита са правени месечни погасителни вноски по него, поради което съдът приема, че страните са били запознати с размера и падежа на месечните погасителни вноски.

Направеното възражение за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД, по отношение на ответника Н.Р., тъй като не бил ясен статута му на солидарен длъжник, съдът намира за неоснователно. Ответникът Р. е подписал договора за кредит като солидарен длъжник. В същото качество е подписал и Общите условия на Банката. Подписвайки Общите условия, същия е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от тях, поради което от обстоятелството, че не е положил подпис на всяка страница не може да се направи извод, че не го обвързват. Ответникът Р. няма качеството на поръчител в процесното кредитно правоотношение, поради което и възражението за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД не следва да се обсъжда. С подписването на договора в т. 16 ответникът Р. се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на задължението му в пълен размер и за него възниква солидарната отговорност, за което са приложими чл. 121 - чл. 127 ЗЗД, не и разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.

 Размерът на задължението за главница и лихва за периода до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е установен и съответства на присъдените сумите по издадените заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на цената на заявената установителна претенция. Поради основателността на установителния иск за главницата, основателна е и акцесорната претенция за установяване дължимостта на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 29. 04. 2013 г . до окончателното изплащане на вземането.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото в размер на 2672, 94 лв., от които – 855, 88 лв. платена държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо лице и 1567, 06 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.Р., ЕГН ********** и Н.П.Р., ЕГН **********,*** дължат солидарно да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК 831919536 гр. София, пл. „Св. Неделя” № 7 сумата 34 356, 21 лева /тридесет и четири хиляди триста петдесет и шест лв. , 21 ст./ просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.04.2013г. до пълното изплащане на дълга, сумата 1 773, 35 лева / хиляда седемстотин седемдесет и три лв., 35 ст./ - договорна лихва за периода от 30. 08. 2011 г. до 28. 04. 2013 г., сумата 3 700, 77 лева / три хиляди и седемстотин лв., 77 ст./ начислена лихва за периода от 30. 08. 2011 г. до 28. 04. 2013 г., сумата 2 925, 57 лева / две хиляди деветстотин двадесет и пет лв., 57 ст./ наказателна лихва начислена за периода от 30. 08. 2011 г. до 28. 04. 2013 г. , сумата 37, 96 лв. периодична такса за управление и 0, 30 лв. периодична такса просрочени компоненти по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR4638077/ 23. 02. 2011 г., както и деловодни разноски по заповедното производство, от които 526, 76 лева -адвокатско възнаграждение и 855, 88 лева.- държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за което са издадени Заповед № 113 за изпълнение на парично задължение и Допълнителна заповед № 127/ 28. 05. 2013 г. по чл. 417 от ГПК от 07. 05. 2013 г. и Изпълнителен лист от 07.05.2013 г. и изп. лист от 31. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 211 / 2013 г. по описа на Кубратския районен съд.

ОСЪЖДА М.Н.Р., ЕГН ********** и Н.П.Р., ЕГН **********,*** да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК 831919536 гр. София, пл. „Св. Неделя” № 7 на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2672, 94 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР