Р Е Ш Е
Н И Е
№128 Разград
12.ІІ.2015 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
6.Х. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в състав:
Секретар: Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР
МИЧЕВ ИРИНА
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2014 №222
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
С
Решение №165/13.VІ.2014г. по гр.д.№2028 по описа му за
2013г, РРС е отхвърлил като
неоснователен основния иск, предявен от И.С. и П.Н. на осн.чл.108
ЗС за ревандикиране на собственост, при
права в размер 3/6 ид.ч. за първия ищец и
2/6 ид.ч за втория , върху следните зем. земи: нива от 29,003 дка,
трета категория, имот №016002 по плана за земеразделяне на с.Веселина,
м.”Юртлук”; овощна градина с площ 1,512 дка, четвърта категория, №075043
по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”Баалар Алтъ”; нива от 8,003
дка, трета категория, имот №092006 по плана за земеразделяне на с.Веселина,
м.”Къшла” ;.нива с площ 50,3012 дка, трета категория, м.”Юртлук””, имот
№016001 по плана за земеразделяне на с.Веселина; овощна градина с площ 4,002 дка,
четвърта категория, м.”Баалар Алтъ””, имот №075022 по плана за земеразделяне на
с.Веселина ; Нива с площ 40,005 дка, трета категория, м.”Къшла*”, имот
№092005 по плана за земеразделяне на с.Веселина; Нива с площ 4,999 дка,
пета категория,м.”Чирлик”, имот №2027 по плана за земеразделяне на с.Радинград,
като съдът е приел за недоказана,
твърдяната по отношение на ответника
фактическа власт.
Обвързан в с произнасяне по същество на предявения в условията на обективно и
евентуално съединяване установителен иск за собствено8ст по чл.124ГПК, РРС е уважил
частично същия , приемайки за установено по отношение на
ответното „АГРОСТИЛ”ООД, гр.Разград , че И.С. е собственик на 9/48 ид.ч., а П.Н.- на 2/6 /ид.ч. от недвижими имоти
със стопанско предназначение, находящи се в различни местности на землището на
с.Веселина и индивидуализирани по действащия земеразделителен план като - нива
с площ 50,302 дка, трета категория, м. „Юртлук”, имот №016001 по плана за
земеразделяне на с.Веселина, ЕКАТТЕ 10759; овощна градина с площ 4,002 дка,
четвърта категория, м.”Баалар Алтъ”, имот №075022; Нива
с площ 40,005 дка, трета категория, м.”*Къшла”, имот №092005; Нива
с площ 4,999 дка, пета категория,м.”Чирлик”, имот №002027 по плана за земеразделяне
на с.Радинград, ЕКАТТЕ 61385 при граници имоти с №2026, №2004, №2028, №2029. По отношение на тези имоти, искът на С. е отхвърлен като
неоснователен до първоначално
предявения размер от 3/6 идеални части от правото на собственост .
На осн.чл.124
ГПК РРС е приел за установено, че И.С. е собственик на 1/8 ид.ч., а П.Н. - на 2/6 /две
шести/ идеални части от следните недвижими имоти - нива от 29,003 дка,
трета категория, имот №016002 по плана за земеразделяне на с.Веселина, ЕКЕТТЕ
Делото е образувано по жалба на И.М.С.
, подадена чрез повереник-адв. П.Х. против Решение №165/13.VІ.2014г. по
гр.д.№2028/2013г. по описа на РРС, В ЧАСТТА с която съдът е отхвърлил исковете
му, предявени против „АГРОСТИЛ”ООД,ЕИК826045455, гр.Разград, в условията на обективно
и евентуално съединяване за ревандикиране, респ. установяване правото му на
собственост върху 15/48ид.ч. от общо претендираните 24/48ид.ч. от три зем. имота
в с.Веселина с №№ 016001, 075022 и 092005 - общ ЕКАТТЕ 10759 и един зем. имот в
с.Радинград, с ЕКАТТЕ 61385, както и В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска му за установяване право на собственост върху
3/8ид.ч. от общо претендираните 4/8ид.ч.
от три зем. имота в с.Веселина с №№ 016002, 075043 и 092006 с общ ЕКАТТЕ 10759.
В останалата си част, като необжалвано,
решението на РРС е влязло в сила.
Позовавайки се на необоснованост и
незаконосъобразност, жалбоподателят моли
за отмяна на решението в тези му части и постановяване на ново такова, с което
до посоченият размер, съдът да уважи
иска му за ревандикиране, респ. за
установяване правото му на собственост върху процесните имоти.
В с.з., лично и чрез процесуалния си
представител по пълномощие развива
подробни съображения по заявените с жалбата възражения. Счита
за незаконосъобразен извода на
РРС относно валидността на извършената
към него продажба на наследство от наследодателката П.С.. Твърди, че доказателствената
тежест за установяване на този факт е
разпределена от РРС в нарушение на процесуалните правила . В с.з. развива
съображения и за действителността на
извършеното към въззиваемия дарствено разпореждане с претендираните до
ревандикация части от имотите. Счита за
несъответен на установената по делото фактическа обстановка, изводът на съда за
неоснователност на предявения от него ревандикационен
иск по мотиви, че процесните имоти не се намират
във фактическа власт на въззиваемия. Претендира
разноски.
В
законоустановения и предоставен ѝ за това срок, въззиваема страна
П.Н. не депозира писмено становище и не ангажира такова по допустимост и
основателност на жалбата. При редовност на призоваването същият
не се явява в с.з. Процесуално представляван от повереник-адв.Х., в с. з. същият пледира за основателност на депозираната от И.С. жалба.
В срока по чл.263(1)ГПК насрещната
по жалбата страна „АГРОСТИЛ”ООД,ЕИК826045455, гр.Разград , чрез процесуално
представляващият я по пълномощие адв.М. Маринов, е
депозирала отговор, с който ангажира становище за допустимост и неоснователност
на същата.
В с.з., чрез законно представляващият
го управител и чрез
процесуален представител по пълномощие- от адв.Маринов, ответното дружество развива съображения
за законосъобразност на обективирания от първоинстанционния съд извод за
недействителност на извършената към
жалбоподателя продажба на наследство от П.С., поради протИ.речие
на същата с добрите нрави и липса на валидно дадено от прехвърлителката съгласие.
Изрично заявява, че не претендира разноски за тази инстанция.
Като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
Съответно на служебно дължимата се по см. на чл.269 ГПК преценка, съдът
констатира, че решението е валидно, а в
обжалваните си части и допустимо постановено по същество на редовно предявените
по реда на чл.108ЗС и чл.124 ГПК
искове.
Решението си
първоинстанционният съд е постановил при всестранно
изяснена, с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, фактическа обстановка, но при несъответни на същата правни изводи. В този си състав съдът намира
за основателно възражението на жалбоподателя, че при разглеждане на делото
първоинстанционният съд е допуснал, отстранимо от тази инстанция нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в неправилен подход при разпределяне на доказателствената тежест
върху страните. Неправилната оценка на фактите и допуснатото проц.
нарушение, налагат извод за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните му части.
В съвкупност и относимост
към доводите на страните, събраните по делото доказателства
дават основание на съда да приеме за установено следното:
Оспорвайки основателността на предявените срещу него искове, въззиваемото
дружество „АГРОСТИЛ”ООД твърди качеството си на собственик по отношение на 1/4ид.част
от следните недвижими имоти:
1/нива от 29,003 дка, трета
категория, имот №016002 по плана за земеразделяне на с.Веселина, ЕКЕТТЕ
2/ овощна градина с площ 1,512
дка, четвърта категория, №075043 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”Баалар
Алтъ”;
3/ нива от 8,003 дка, трета
категория, имот №092006 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”Къшла”;
4/ нива с площ
50,302 дка, трета категория, м. „Юртлук”, имот №016001 по плана за
земеразделяне на с.Веселина, ЕКАТТЕ 10759;
5/ Нива
с площ 40,005 дка, трета категория, м.”*Къшла”, имот №092005 по плана за земеразделяне на с.Веселина;
6/овощна
градина с площ 4,002 дка, четвърта категория, м.”Баалар Алтъ”, имот №075022
по план за земеразделяне на с.Веселина и
7/Нива
с площ 4,999 дка, пета категория,м.”Чирлик”, имот №002027 по плана за
земеразделяне на с.Радинград, ЕКАТТЕ 61385 при граници имоти с №2026, №2004,
№2028, №2029.
Правото си на собственост върху така описаните
имоти твърди като безвъзмездно придобито чрез договори за дарение, сключени
между него и „дарителите” Л.М.А. и И.М.А.
с Нот. акт №162/13.ХІІ.2012г. по
нот.д.№489/2012г.(л.265-30) и Нот.акт
№163/13.ХІІ.2012г. по нот.д.490/2012г.(л.31-34),
и двата по опис на нотариус Бойчо Костов, с рег.№282 и р-н на действие при РРС.
От нотариалните актове, приложени
като доказателства по делото в редовно заверени ксерокопия , е
видно, че при подписване на сключените с
тях сделки, дарителите и надареното „АГРОСТИЛ”ООД са били
представлявани от едно и също лице- Ю. Х. Х.. В
приложение към актовете и като доказателство по делото (л.24) е приложено нотариално
заверено пълномощно-рег.№4188/4189 от 10.ХІІ.2012г. по
рег.опис на нотариус Б Костов, от съдържанието на
което е видно, че И.М.А., лично и като
пълномощник на Л.М.А., делегира на лицето Юсуф Хюсеинов правото, от тяхно име ”да
продава, дарява, заменя, на когото намери за добре и на цена, каквато прецени,
включително и да договаря сам със себе си или с лица/фирми, от които е
упълномощен на друго основание, съгл.чл.38ЗЗД”
по отношение на „ЦЕЛИЯ” им дял от процесните земеделски имоти, придобит в съсобвеност по силата на наследствено правоприемство. От
реквизитите на пълномощното не става
ясно за какво точно действие на разпореждане и в какъв обем, упълномощителите са делегирали правата си.
Съгласно изискванията на чл.37 ЗЗД, в сила от 2007г.,
за сключването на сделки на разпореждане
с недвижими имоти, за чиято валидност законодателят изисква нотариална форма,
упълномощаването трябва да е писмено, с едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието му. Тези условия
за валидност на сделката, с препратка и към разпоредбата на чл.292, ал.3 ЗЗД, важат в еднаква степен и за осъщественото
по отношение на „надареното” дружество
представителство.
От доказателствата
по делото се следва за установено, към
днешна дата, както и към датата на сключване на договорите за дарение, законно
представляващ ответното дружество е
неговият управител И. И. Н.. По делото липсват доказателства,
сочещи представителството на Х. като произтичащо от закона или от установени с ответното дружество членствени или други,
служебно или договорно обусловени правоотношения. Т.е., легитимацията му на
представляващ ответното дружество при сключване на сделката, обуславяща валидност на даденото по сделката съгласие, изисква
изрично предоставени му в този смисъл пълномощия. Съгласно разпоредбата на чл.292, ал.3 ЗЗД,
аналогично на предвиденото и в чл.26ТЗ, за валидното придобиване на вещни права върху недвижим имот, се
изисква изрично, нотариално заверено пълномощно или сключен, в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, договор за поръчка. Такова, надлежно оформено пълномощно или договор
за поръчка, легитимиращи пълномощията на Хюсеинов към дата на заявеното от него
приемане на дарението от името на ответното дружество, не се установи по делото.
С подаване на
исковата си молба, както и в хода на първоинстанционното производство,
жалбоподателят С. и въззиваемият Н. не
са релевирали като предпоставка, обуславяща основателността на иска им по
чл.108ЗС, недействителност на сделката, легитимираща ответника като собственик
на имотите поради липсата на съгласие за
сключването й - поради нищожност на
упълномощаването, липса на изискуемото се по чл.37ЗЗД нотариално удостоверяване на съдържанието на
пълномощното. Поради което, коментара за валидността на тази, легитимираща представителя
на ответното дружество едностранна сделка, е извън правомощията на съда в
настоящото производство. Съдът докладва тези обстоятелства като установен по
делото факт, но не и като релевиращи
изхода на делото по същество.
С предявяване на иска обаче,
ищецът С. и въззиваемият
Н. са позовали основателността на заявената по чл.108 ЗС защита, визирайки
една от съставомерните й
предпоставки - установена от ответника фактическа
власт без основание поради недействителност на дарствените сделки, на които
последният позовава легитимацията си на
собственик на имотите,
твърдейки липса на мотив за извършването й и накърняване на добрите
нрави.
Така поставеният от него въпрос, имащ
съществено за изхода на делото значение, не е докладван на страните по реда на
чл.140ГПК, не е очертан като спорен за страните въпрос и в мотиви към обжалваното решение
първоинстанционният съд не му е дал отговор. Така допуснатото нарушение не е включено в предмета на жалбата, поради което остава
извън компетентността на въззивната инстанция.
По делото е безспорно
установено, че с влезли в сила решения на ПК
Лозница от 4.ІХ.1996 г., по реда и в сроковете на
ЗСПЗЗ процесните имоти са реституирани в патримониума на ищците, в качеството им на
наследници на Б.С., от чийто патримониум същите са били отчуждени приживе.
Правилно и съответно на доказателствата по
делото първоинстанционният съд е очертал кръга на наследниците и следващите им
се по закон права от наследството, отчитайки по отношение на някои от тях качеството им на наследници по
заместване(чл.10, ал.2ЗН)
Наследодателката
Б.Семова е починала на 5.ХІІ.1972 г. и е оставила за
свои законни четири пълнолетни дъщери (л.35) –Д.С., В.С.,
П.Д. и М.Г€. От което и по правилото на чл.5ЗН се следва, че всяка от дъщерите
е с право на 1/4ид.ч. от останалото след смъртта на майка им имущество.
Д.С. е починала на 1.Х.1985 г.,
оставяйки за свои законни наследници дъщеря
Б. А. и
син М. С., починали съответно на
8.Х.1986г. и на 25.ІІІ.2010г. Дарителите по процесната сделка-И. и Л.А. се явяват преки законни наследници на своята майка Б.А. и по заместване на починалите след нея лели- П.Д. и В.С., а жалбоподателя И.С. и сестра му А.С. –единствени
законни наследници по права линия на М. С..
М.Г€
почива на 26. VІ.1996г., оставяйки за свой единствен
пряк наследник по закон-сина си П. Н., съищец и
въззиваем в настоящото производство. Към
тази дата, в останалото след смъртта на Г.а наследство се включват освен
правата й по
права линия от наследството на нейната майка Б.С., но и дял от наследството на починалата преди нея В.С., нейна сестра.
По отношение на сестрите В.С. и П.Д., починали съответно на 16.VІІІ.1995г.
и на 9.ХІІ.1998г., няма данни за призовани към наследяване наследници
по права –възходяща или низходяща линия. Към наследяване на същите, по
регл. на чл.8, ал.1ЗН и като роднини по съребрена линия от
трета степен са призовани техните племенници – въззиваемия П. Н. и бащата на ищеца- М. С., а по
регл. на чл.10,ал.2 ЗН – И. и Л. А., съответно в
качеството им на роднини по съребрена линия от четвърта
степен.
На
16.І.1998г., легитимирайки към тази дата качеството си
на наследник на своята майка Б.С. и на починалата на 16.VІІІ.1995г. нейна сестра В.С., П.Д. се разпорежда с останалото й от
тях наследство, сключвайки договор за продажба на наследство с ищеца И.С., чрез
представляващият я по пълномощие М. С., неин племенник и баща на
купувача. От реквизитите на приложения като доказателство на л.18
договор се установява, че при сключването му са изпълнени специалните
изисквания на чл.212 ЗЗД: изготвен е в
писмена форма; съдържанието позволява преценка за ясно формирана моля относно
акта на разпореждане, по начин позволяващ извод за квалифицирането му като
възмезден договор за покупо-продажба на наследство; страни и качеството им по сделката; предмета на сделката-полученото от родителите
и сестра В. С. наследство; размер на насрещно дължимата се цена от
80 000,00 нед.лв., която прехвърлителката е заявила, че е получила напълно;
в реквизит на договора изрично е посочено прилагането на удостоверения №1106/23.V.1997г. №4/1.І.1998г. в обезпечение на дължимото
се за валидността на сделката качество на наследник по отношение на
индивидулазирания в съдържание предмет; изрично
е посочено прилагане на пълномощно, легитимиращо представляващия я по сделката М.
С.; нотариално удостоверяване на подписите на страните по договора от нотариус
при РРС, с рег.№807/4.ІІ.1998г.; върху самия договор е отразено, че на осн.
чл.212,ал.3 ЗЗД във вр. с чл.112ЗС и по
реда на ПВп на 4.ІІ.1997г., същият е вписан в съответните нот.книга на РРС с
вх. №25/4.ІІ.1998г., т.І, парт.№69, т.150, стр.38.
По
отношение на този договор, депозиран от жалбоподателя за удостоверяване правото
му на собственост върху прехвърлените със сключването му наследствени
права, възприемайки
изцяло възраженията на ответната страна,
първоинстанционният съд е приел нищожност, защото:
1/Липсвало валидно дадено по см. на чл.37 ЗЗД съгласие за извършване на сделката от страна
на прехвърлителката. Ищецът, в чиято тежест било да докаже това обстоятелство, не е удостоверил по
надлежен начин редовността на пълномощията, делегирани от наследодателката П.Д.
на представляващият я по сделката М. С., както и за причините, поради които не
може да представи изисканото пълномощно като доказателство.
2/
Договорът за продажба на наследство е
противен на добрите нрави поради обективирана при сключването му нееквивалентност на престациите, приемайки ,
че договорената цена касае единствено и само цената на придобитите в наследство дялове от процесните недвижими
имоти. Която цена, според назначената по
делото съдебно-оценъчна експертиза към дата на сделката е възлизала общо в
размер на 9462,66 деноминирани лв.(при средна пазарна цена в размер на
60лв./ска за имотите в с.Веселина и в размер на 70лв./дка за имотите в
с.Радинград).
В този
си състав съдът намира, че поради несъответствието им с доказателствата по
делото и приложимия закон, така
направените от първоинстанционния съд изводи са необосновани, неправилни и
незаконосъобразни.
Както бе посочено и по горе,
приложеният като доказателство Договор за продажба на наследство от 4.ІІ.1997г.
притежава всички онези, изискуеми се за валидността му по см. на чл.212 ЗЗД
реквизити- писмена форма, ясно изразена воля, небудеща съмнение относно взаимно и насрещно постигнато
съгласие за сключването му при посочените в съдържанието му условия. Подписите под договора са нотариално
удостоверени.
Касае се за документ, имащ в частта на волеизявеното от страните
характер на частен такъв, а в удостоверителната си част - на официален. По см. чл. 179, ал.1 от ГПК
в тази си, удостоверителна част същият съставлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. И
това е така, тъй като този документ е изготвен пред нотариус, действащ като длъжностно
лице, което в кръга на произтичащите от службата му
задължения и по установения за това ред(неоспорен от страните) , е удостоверило
факти, пряко възприети от него. В това число и наличието, и редовността на
пълномощното, легитимиращо представителя на прехвърлителката с делегираните му
от последната права.
С нотариалното удостоверяване на подписите
и с вписването на договора , съгл.чл.181
ГПК се явява достоверно установена и датата на обективиращия сделката частен
документ, и в този смисъл, неговата протИ.поставимост на третите
лица(вж.чл.212,ал.3 ЗЗД), каквото качество по отношение на тази сделка се явява
ответното дружество. Считано
от тази дата, нормативно предвидените срокове
е за съхраняване на нот.преписка по вписване на процесния договор, респ. за
наличие на твърдяното като приложено към нея пълномощно, са изтекли. Обстоятелство, което съдът, в съответствие с
останалите доказателства, е следвало да
съобрази като служебно известен му факт(чл.155ГПК).
В този си състав съдът не споделя и
възприетите от първоинстанционния съд
аргументи за нееквивалентност на престациите по договора, респ. за нищожността му
поради протИ.речие
с добрите нрави. Още с поставената от съда задача, експертизата е ограничена в заключение само с
оценката на включените в наследството права на собственост върху процесните
имоти. Които права съвсем не изчерпват обема на престираното по договора. Ноторно
е, че договорът за продажба на
наследство е сделка
на разпореждане с едноактно изпълнение, в чийто предмет са включени всички наследствено
придобити от прехвърлителя права и
задължения. В обема на тази съвкупност, доказателства за еквивалентността на
престациите не са ангажирани. А такива, по см. на чл.154 и сл.ГПК са били дължими от страна на
ответника. Тук следва да бъде споделено
и заявеното с жалбата възражение относно компетентността на експерта и за
липсата на методика при изготвяне на заключението.
Приемайки
за доказано, депозираното с отговора му възражение за
недействителност на приживе извършената от прехвърлителката сделка по
упълномощаване на представляващият я по договора М. С., както и твърдението му за
недобросъвестност на последния при договаряне на цената по сделката(като такава в увреда на
представляваната), първоинстанционният
съд не е отчел, че ответното дружество
се явява трето по отношение на тази сделка лице. Дали страната по сделката е
увредена е нейно потестативно право. Предвид едностранния характер на сделката
по упълномощаване, третото по отношение на тази сделка лице не може да защити
интерес от оспорването й поради увреда на страната-покойник.
Друга, съществена характеристика
на договора за продажба на наследство, с която първоинстанционният съд не се е
съобразил, е и неговата алеаторност. При неговото сключване
не се знае дали действително съществуват определени вземания и задължения, дали
вземанията са събрани или не и прочее. Договорът за продажба на наследство е
алеаторен предвид съдържимата се в тях неопределеност на дължимата от продавача
имуществена престация и при заложения в същността му елемент на шанс. Особеното
за този вид договори е, че при тях шансът измества еквивалентността,
поради което, те не могат да бъдат унищожавани поради крайна нужда Това е така, защото правата и задълженията не
са описани поотделно и конкретно. Купувачът купува на риск, който при сключване
на договора и в условия на
равнопоставеност, страните могат да предвидят като основание за цената му.
По изложените съображения, в този си състав съдът намира, че сключеният от
ищеца договор, легитимира валидно правото му на собственост върху изкупения от П.Д.
дял от наследството на Б.С. и В.С.,
възлизащ към дата на сделката в размер на 2/6ид.ч. от
наследствената маса, в това число и от включените в нея процесни имоти.
С договор за покупко-продажба на наследство от
4.ХІ.2002 г.(л.19) срещу заплатената му
сума от 400,00лв., приживе, починалият на 25.VІІІ.2010г. М. С. прехвърля на
сина си И.С., като съвкупност от права и задължения, полученото
в дял от наследството на баща си
И. Г.(по данни от делото, същият е починал преди съпругата си – л.37) и от своята
майка Д.С.. Към дата на смъртта си, починалата на 1.Х.1985г. Д.С. е
притежавала по наследство от своята майка Б.С. 1/4ид.ч. от процесните имоти. Делът на М. С. от това наследство
, към дата на откриването му възлиза на 1/8ид.ч. До посочения размер, по воля на наследодателя
си , ищецът легитимира право на собственост на основание, сключения между тях
договор за продажба на наследство.
След смъртта на своята неомъжена и
бездетна леля - В.С., по реда на чл.10,ал.2ЗН
бащата на ищеца е призован към
наследяване на останалото след смъртта й имущество, включващо и 1/4ид.ч.(6/24) от процесните имоти. От съдържанието на докладвания по горе договор за продажба на наследство от 4.ХІ.2002г. се установява, че в предмета на сделката прехвърлителят М.
С. не е включил полученото в дял по наследство от своята леля В.С.. Който дял, като такъв и по отношение на включените в
наследството недвижими имоти, се явява законово определен в размера на
1/24ид.ч. До
посочения размер следва да се приеме, че жалбоподателят легитимира право на собственост по
наследствено правоприемство ведно със
сестра си А. С.. Или, в качеството си на наследих на
своя баща, делът му от процесното имущество е в размер на 1/48 ид.ч.
Проследявайки в хронология датите на
откриване на наследствата и на сключените от жалбоподателя договори за
покупо-продажба на наследства, по силата на ЗН правата на призованите
към наследяване и живи към днешна дата
лица са, както следва: П. Н.
има законно право на 16/48ид.ч. (2/6) от
включените в наследството процесни имоти;
като наследник на майка си Б.А. и по заместване на леля си В.С. - И. А. има право на 4/48ид.ч.
от принадлежащите към наследството
процесни имоти; като наследник на майка си Б.А. и по заместване на леля си В.С. – Любомира Абаджиева
има право на 4/48ид.ч. от принадлежащите
към наследството процесни имоти; като
наследник на баща си М. С., А.С. има право на по 1/48 ид.ч.
от процесните имоти жалбоподателят е неговата сестра; жалбоподателят И.С.
легитимира право на собственост върху 23/48ид.ч. от
процесните имоти, от които 1/48 ид.ч. като наследник на баща си и 22/48 ид.ч. на деривативно основание.
Съгласно сключените от тях договори за дарение, И. и Л. А. са се
разпоредили в полза на ответника „общо” с ¼ ид.ч. от процесните имоти.
Или, изразено в съотношение на приетото в знаменател за дела на жалбоподателя, извършеното
от А. разпореждане касае общо
12/48 ид.ч. при доказано
придобити от тях по наследство - 8/48ид.ч. Т.е., по отношение на 4/48 ид.ч. (1/12) същите са се разпоредили без да притежават
право на собственост и по отношение на тях, дарственият акт не е произвел, желания със
сключването му, вещно правен транслативен ефект. До посочения размер ответното
дружество не легитимира право на собственост. До посочения размер, изразен в петитум като 1/12ид.ч. , предявеният на
осн.чл.108 ЗС се явява безспорно доказан.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не доказва установена
от ответника фактическа власт
върху претендираните до ревандикация идеални части от имотите. Този извод на
РРС не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка . В
съвкупността си, събраните по делото писмени и гласни доказателства дават
основание за да се приеме за безспорно установено, че относимо към датата на
предявяване на иска, с предприети от него фактически и правни действия
ответното дружество е обетктивирало и демонстрирало фактическата си власт върху
придобитите без основание ид.части от процесните имоти(вж. договор на л.177,
л.194, показания на л.125).
Обобщавайки изложеното, съдът
приема жалбата на Ив.С. за основателна. Искът му,
предявен на осн.чл.108 ЗС се явява доказан по основание и размер. В частта, с
която РРС е отхвърлил същия до размера на 1/12ид.ч. от процесните имоти,
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Освен това, произнасяйки се по същество на
предявения от С. иск по чл.108 ЗС в диспозитив на
решението си, отхвърляйки иска му катко такъв за ревандикиране на 3/6ид.части(6/12),
първоинстанционният съд се е произнесъл свръх
петитум. За размера над претендираните до ревандикация 1/12ид.ч. , решението следва да се обезсили
като постановено по непредявен иск.
По
предявения на същото основание иск от въззиваемия П. Н., като необжалвано в тази си част, решението е влязло в сила.
Като предявен в условията на евентуалното му
обективно съединяване, допустимостта и основателността на установителния иск по
чл.124ГПК се явяват обусловени от изхода
на предявения по чл.108 ЗС иск. Чийто фактически състав, субсумира произнасяне и относно собствеността на претендираните до ревандикация
недвижими имоти.
Съобразявайки се с това съдът намира, че в частта ,с която съдът се е произнесъл по същество на
предявения от С. иск по чл.124 ГПК , уважавайки го частично - уважавайки до размера на 9/48 ид.ч. за част от имотите и до размера на 18/ид.ч. за друга част, съответно
отхвърляйки го до първоначалния му размер от 3/6 ид.ч., решението следва да
бъде обезсилено с оглед позитивното произнасяне по същество на предявения на
осн.108ЗС иск.
В тази си част, като
постановено по същество на предявения от П.С. иск за
установяване правото му на собственост върху процесните имоти, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Водим от горното и в
условията на чл.270 и чл.271 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №165/13.VІ.2014г. по гр.д.№2028/2013г.
по описа на РРС В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен основния иск, предявен от И.М. С. на осн.чл.108
ЗС против „АГРОСТИЛ”ООД, гр.Разград,ЕИК82604455 за ревандикиране на собственост, при права в
размер 1/12 ид.ч. върху
следните зем. земи: нива от 29,003 дка, трета категория, имот №016002 по
плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”Юртлук”; овощна градина с площ 1,512
дка, четвърта категория, №075043 по плана за земеразделяне на с.Веселина,
м.”Баалар Алтъ”; нива от 8,003 дка, трета категория, имот №092006 по плана за
земеразделяне на с.Веселина, м.”Къшла” ;.нива с площ 50,3012 дка, трета
категория, м.”Юртлук””, имот №016001 по плана за земеразделяне на
с.Веселина; овощна градина с площ 4,002
дка, четвърта категория, м.”Баалар Алтъ””, имот №075022 по плана за
земеразделяне на с.Веселина ; Нива с площ 40,005 дка, трета категория,
м.”Къшла*”, имот №092005 по плана за земеразделяне на с.Веселина; Нива с площ
4,999 дка, пета категория,м.”Чирлик”, имот №2027 по плана за земеразделяне на
с.Радинград КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА „АГРОСТИЛ”ООД, гр.Разград,ЕИК82604455
ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДЕ на И.М.С. ВЛАДЕНИЕТО
по отношение на 1/12ид.ч. от следните недвижими имоти: нива от
29,003 дка, трета категория, имот №016002 по плана за земеразделяне на
с.Веселина, м.”Юртлук”; овощна градина с площ 1,512 дка, четвърта категория,
№075043 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”Баалар Алтъ”; нива от 8,003
дка, трета категория, имот №092006 по плана за земеразделяне на с.Веселина,
м.”Къшла” ;.нива с площ 50,3012 дка, трета категория, м.”Юртлук””, имот №016001
по плана за земеразделяне на с.Веселина;
овощна градина с площ 4,002 дка, четвърта категория, м.”Баалар Алтъ””,
имот №075022 по плана за земеразделяне на с.Веселина ; Нива с площ 40,005 дка,
трета категория, м.”Къшла*”, имот №092005 по плана за земеразделяне на
с.Веселина; Нива с площ 4,999 дка, пета категория,м.”Чирлик”, имот №2027 по
плана за земеразделяне на с.Радинград
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ №165/13.VІ.2014г. по гр.д.№2028/2013г.
по описа на РРС В ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил като неоснователен иска, предявен на осн. чл.108
ЗС от И.М.С. против „АГРОСТИЛ”ООД, гр.Разград,ЕИК82604455 за
разликата над 1/12ид.ч. до 3/6 ид.ч.(6/12ид.ч) КАТО НЕДОПУСТИМО постановено по същество на непредявен до
този размер иск и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№222/2014г. по описа на
РОС в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ
№165/13.VІ.2014г. по гр.д.№202/2013г. по описа на РРС, както В
ЧАСТТА, с която, произнасяйки се по същество на евентуално предявеният от И.С.
против „АГРОСТИЛ”ООД,ЕИК82604455 иск по чл.124ГПК, съдът е приел за установено , че същият е собственик
на 9/48 ид.ч. от нива с площ
50,302 дка, трета категория, м. „Юртлук”, имот №016001 по плана за
земеразделяне на с.Веселина, ЕКАТТЕ 10759;
овощна градина с площ 4,002 дка, четвърта категория, м.”Баалар
Алтъ”, имот №075022; Нива с
площ 40,005 дка, трета категория, м.”*Къшла”, имот №092005; Нива с площ 4,999 дка, пета
категория,м.”Чирлик”, имот №002027 по плана за земеразделяне на с.Радинград,
ЕКАТТЕ 61385 при граници имоти с №2026, №2004, №2028, №2029 и на 1/8 ид.част от
нива от 29,003 дка, трета категория,
имот №016002 по плана за земеразделяне на с.Веселина, ЕКЕТТЕ
В
останалата си част, като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.
Осъжда
„АРОСТИЛ”ООД, ЕИК82604455, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.Разград, бул.”България”№1, вх.Б, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ на И.М.С. разноски по делото в размер на 333,05лв.
Решенето на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.