Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е  

 

№129
 

Разград
 
 


13.Х.2014г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                  

6.Х.
 
На                                                                                                                                Година

публично

 
В                                  заседание в следния състав:

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

 
 
 


Секретар:Д.Г.                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      ЛАЗАР МИЧЕВ

     ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.гражданско

 
   

2014
 

    №253
 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 267 и чл.310   ГПК.

           С  Решение №183/14.VІІ.2014г. по гр.д.№427 по описа му за 2014г., РРС е отхвърлил исковете, предявени от С.Д.Х. ***   по реда на  чл.357 КТ и на осн.чл.344, ал.1 , т.т.1, 2 и 3 КТ  за    признаване незаконосъобразност и отмяна на  предприето със Заповед №895/6. ІІ.2014г. прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата; за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на  дължимо му се по реда на чл.225 КТ обезщетение в размера на  3 500,00лв.   

         Недоволна  от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Маринов, ищцата обжалва същото в цялост като необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания моли за неговата отмяна и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да уважи исковете й като доказани по основание и размер .

              В с.з.,лично  и чрез  процесуалния си представите по пълномощие,  пледира за отмяна на решението  и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи исковете й, акцентирайки на незаконосъобразност при извършения подбор. Според жалбоподателката същият е бил дължим от работодателя й между всички работещи в структурата му на длъжност  „системен оператор” ; твърди формални нарушения  на самата процедура по подбора, изразяващи в несъответствие в регистрационните номера на удостоверяващите работата на комисията протоколи и нарушения на предвидената в чл.333КТ закрила поради липса на изискано и дадено от компетентен орган разрешение за уволняването й, относимо към датата на връченото й предизвестие.    Претендира  присъждане на направените по делото разноски.

                 В законоустановения и предоставен  й за това срок, ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, оспорващ   същата като неоснователна.   В с.з., през процесуално представляващата го юриск.   Г., работодателят пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

               Като подадена в срок и от легитимираща интерес от обжалването страна.  Жалбата е допустима.

                 Разгледана по същество е неоснователна. . Атакуваното  решение е   валидно, а в обжалваните си части  и допустимо постановено по същество на действително търсената с предявяване на иска защита.  Значимите  за изхода на делото факти са  установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и   в съответствие   с проявената  в тази насока  активност на страните.

                Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, от което да следва за установено нещо различно от установената пред РРС фактическа обстановка. Проведеният анализ на  събраните по делото доказателства, сочи на установената от   първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се споделя изцяло   от настоящия  състав на въззивния съд.   

          Изводите на РРС, досежно   основателност и  доказаност  на всеки от предявените  в условията на обективно и кумулативно съединяване искове, се явяват обосновани от събраните по делото доказателства, сочат на относимост на   установените въз основа на тях факти и на съответно прилагане на материалния закон.

           На всеки от въпросите, имащи релевантно за изхода на делото значение, сочени като предмет на заявената по реда на чл.357КТ защита и  като предмет на дължимата от тази инстанция въззивна  проверка,   първоинстанционният съд е дал мотивиран отговор,  съответен на  правилата, предпоставящи по см. на КТ  формалната и материално правна законосъобразност на предприетото  по отношение на жабоподателката уволнение. 

              По делото е безспорно установено, че жалбоподателката страда от заболявания, попадащи под закрилата на Наредба № 5 на МНЗ и ЦС на БПС от 1987 г., удостоверени  с приложените като доказателсттво решения на ТЕЛК.  От което и по правилото на  чл.333, ал.1, т.2 и 3КТ в задължение   на работодателя, в случай на предприето по реда на чл.328, а.1, т.2КТ уволнение , императивно е предвидено да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда   и мнението на съответната ТЕЛК.

                    От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че тези особени изисквания на закона са съобразени от въззиваемия преди да предприеме уволняването на жалбоподателката поради съкращаване щата за заеманата от нея длъжност.    Несъстоятелно е възражението на повереникът й, че тези изисквания за законосъобразност на уволняването й е следвало да бъдат съобразени относимо към  датата на връченото й на 3.ІІ.2014г. предизвестие(л.126). На    първо място, по регламент на чл.333, ал.7 КТ  закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Която заповед, видно от приложения като доказателство препис(л.6),   в случая  е била надлежно връчена на жалбоподателката, срещу саморъчно положения от нея подпис,    на 6.ІІ.2014г.

                    На следващо място поддържаното в този смисъл твърдение се явява опровергано и фактически  от доказателствата по делото. Писмото, с което работодателят е изискал необходимото за закрилата й по чл.333 КТ мнение на ТЕЛК е с дата на 20.І.2014г.(вж. писмо изх.№4729 на л.120), а адресираното такова до ИТ е от 23.І.2014г.(вж..124). Полученото в отговор   мнение на ТЕЛК при МБАЛ”Св.Иван Рилски”, Разград  е от 22.І.2014г.(л.123), а и разрешението на ИТ е с дата-30.І.2014г.(л.125) . Т.е., получаването им предхожда не само датата на връчване на заповедта за уволнение, но й датата на връчване на предизвестието.  Освен това, в своята хронология, отправените искания сочат на това, че при издаването им работодателят е съобразил и поредността, в която се следват:  първо е изискано мнението на ТЕЛК и едва след постъпването му, прилагайки и препис от същото, работодателят е уведомил ИТ за дължимата по чл.333КТ закрила.   

    Процедирайки по описания начин, работодателят е изпълнил дължимото  в зарила на служителката по чл.333КТ, като  преди да пристъпи към уволнението й   е събрал  информация за здравословното й състояние,  изискал е мнението  на ТЕЛК и е  изпратил необходимия комплект от документи  за разрешение от ИТ. Уволнението    е предприето чрез връчване  на заповедта,  едва след постъпване на даденото от ИТ разрешение.

     В отговор на направеното от жалбоподателката възражение за некомпетентност на органа, издал дължимото се в процедурата по чл.333КТ разрешение за уволнението й, съдът намира следното: Относимо към времето, за което работодателят е бил задължен с изискването му, предвид действащото към този момент териториалното подразделение на Д”ИТ”, компетентна с издаването му е била Д”ИТ”Търговище, тъй като в Разград такава дирекция не е съществувала. Обособяването на Д"ИТ" Разград    става с приетия с ПМС № 2/2014   Устройствен правилник,    в сила от  29.01.2014 г. В тази насока РС е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.  В допълнение следва да се отбележи, че законодателят не е въздигнал териториалната компетентност на ИТ като изискване за законосъобразност на дължимото по чл.333ККТ разрешение. Изискването е то да е дадено за „всеки отделен случай” , както е процедирано и по отношение на жалбоподателката.  

               По отношение на възражението за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на изискването на ч.329 КТ за задължителен подбор съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, обосновали като краен резултат  извод за неосноватеност на иска и на това основание.

 

             По делото   са представени  одобрените щатни разписания, както за   периода преди уволнението, така и за периода, относим  към датата на уволнението, което позволява от фактическа страна констатация за реално предприето  съкращаване  в щата на заеманата от жалбоподателката длъжност(л.26).   

        Според утвърденият със заповед №К-4239/27.ХІІ.2013г.   на Министъра на вътрешните работи (л.21)  щат на ОД на МВР Разград,   щатната численост на „системни оператори” в група "Български документи за самоличност" е 8 броя, от които 7 в подразделението на тази група - "Пункт за персонализация", при действащи по старо щатно разписание 11бр. В заповедта е посочено, че в група "Български документи за самоличност" следва да се извърши подбор между 11-те назначени и поименно изброени служители. От съвкупността на тези доказателства  се следва за установено, че   подбор е следвало да се извърши само между   служителите в рамките на съответното, структурно обособено за населеното място звено.

За  масовите  съкращения в системата на МВР,   Министерството е информирало синдикалните организации в системата (л.37 и сл.),  съответните  Д"Бюро по труда"  и ОД на МВР, посочвайки  конкретно съкращаваните  длъжности, периода, в който ще се проведе процедурата, критериите за подбор и начина, по който работниците и служителите могат да установят своята квалификация, както и показателите, по които ще се оценява нивото на изпълнение на работата.   Проведени са консултации между директорите на ОД на МВР и синдикалните организации, съвместно са изготвени и одобрени критериите  за оценка на служителите при подбор, както и сформирането на оценяващите качествата им комисии, включвайки     в състава им  представители на Национален синдикат на гражданската администрация, Синдикална федерация на служителите в МВР и Национален полицейски синдикат.  

 

 

 

При това положение настоящият съдебен състав счита, че пред първата инстанция е доказано и законосъобразно провеждане на задължителния подбор по чл. 329 КТ при частично съкращаване в щата за заеманата от жалбоподателката длъжност  В тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен, и че го е извършил по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ - по-висока квалификация и по-добра работа. В случая при извършване на подбора са използвани критерии, свързани с качеството на извършваната работа. Качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения. Същевременно преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите работи по-добре подлежи на съдебен контрол, при който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (арг. от Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК).

 

 

 

 

Принципно документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Както е процедирано и в  конкретния случай.

  Протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора. При оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. В случая работодателят е съставил протокол за извършения подбор, който сам по себе си не е бил оспорен от жалбоподателката, както към момента на съставянето му, така и като доказателство по делото. Т.е. липсва оспорване от страна на ищцата относно съобразяване на критериите за подбора и съответствие на същите с качеството на нейната работа.   Въпреки това, в хода на съдебното следствие, работодателят е ангажирал и  РРС е допуснал гласни доказателства, потвърждаващи  съдържанието му.  Разпитаните по делото свидетели, в това число и такива, участвали   в оценъчната комисия,  декларират в  показанията си     факти, обосноваващи ниската оценка  на ищцата с   нивото и качеството на изпълнените от нея задачи.

 

 

 

 

Налага се извод, че по делото е налице неоспорен протокол за осъществяване на подбора, който се подкрепя и със свидетелските показания на едно от лицата, които са го съставили. Ето защо съдът счита, че пред първата инстанция е доказано извършването на подбор, в което са включени всички необходими участници  , като при подбора са приложени законовите критерии, като приетите оценки се основават на действителни качества на работника (оценките не са оспорени по делото). За сравнение са приложени като доказателства и протоколите за оценка на останалите, подлежащи на подбор служителки. ВД съпоставка със същите , ищцата е била сред трите служителки, обективирали най-нисък резултат.

Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре.  

  Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че обжалваното решение не  страда от релевираните с жалбата отменителни основания. След задълбочен и подробен анализ на доказателствата, относимо на установената по делото фактическа обстановка, РРС е достигнал до единствено правилния  извод за законосъобразност  на предприетото по отношение на жалбоподателката уволнение, респ.  за неоснователност на предявените от същата искове.  Като правилно, обосновано и  съответно на приложимия материален закон , решението следва да бъде потвърдено.

  Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

               ПОТВЪРЖДАВА решение от №183/14.VІІ.2014г. по  , по гр. д. № 427/2014г. по описа на РРС, с което    исковете,  предявени  от С.Д.Х. ***   по реда на  чл.357 КТ и на осн.чл.344, ал.1 , т.т.1, 2 и 3 КТ  за    признаване незаконосъобразност и отмяна на  предприето със Заповед №895/6.ІІ.2014г. прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата; за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на  дължимо му се по реда на чл.225 КТ обезщетение в размера на  3 500,00лв.   СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни. 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1 месечен срок, считано от  обявяването му на 20.Х.2014г.   

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.

 

ДГ