РЕШЕНИЕ

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 и сл.ГПК.

С решение №226/15.VIII.2014r. по гр.д.№572 по описа му за 2014г., РРС е уважил изцяло иска на С.Х.Х. като на осн.чл.226КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е осъдил ответника ЗК"УНИКА"АД,ЕИК*********,гр.София като страна по застрахователен договор за „Гражданска отговорност" да й заплати 5001,00лв. в обезщетение за претърпени при ПТП неимуществени вреди, виновно и противоправно причинени й на 28.VII.2013r. от Ш.Х. при управление на л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА" с рег.№РР 52 83 АГ. Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното му изплащане.

Решението е обжалвано от ЗК"УНИКА"АД,ЕИК********,гр.София изцяло. Позовавайки се на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, въззивникът моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан. Твърди недоказаност на причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и твърдените от ищцата вреди.

При редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в насроченото по същество на жалбата му с.з. Депозира писмени бележки, в които доразвива съображения за неоснователност и недоказаност на предявения срещу него иск. Прилага списък с разноски и претендира присъждане на направени такива за двете инстанции.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, ангажиращ становището й за нейната допустимост и неоснователност. При редовност в призоваването, същата не се явява в с.з. В депозирани по делото писмени бележки , моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

В предоставен му за това срок третото, подпомагащо ответната страна лице не е депозирало отговор и не е ангажирало становище по допустимост, и основателност на жалбата. Редовно призовано, същото не се явява в с.з.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страна, жалбата е допустима .

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.226КЗ защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и проявена в тази насока активност на страните. При проведеният им анализ, в този си състав съдът намира за незаконосъобразен изводът на първостепенния съд досежно размера на следващото се в полза на въззиваемата обезщетение. Присъденият размер е неадекватен на действително претърпените от нея болки и страдания. Следва да се отбележи, че в тази си част обжалваното решение е лишено от мотиви. Извършен е доклад на доказателства, основно на приложеното като такова споразумение по чл.384 НПК, но от правна страна липсва отговор на поставените и релевантни за изхода на делото въпроси, като например - налице ли е причинна връзка между твърдените

Налице е доклад на доказателствата и по конкретно на приложеното като такова споразумение по чл.384 НПК, но от правна страна липсват изводи и отговор на поставените, релевантни за изхода на делото въпроси, като например - за наличието на причинна връзка между търдените от ВЪЗЗИВаемата вреди и инкриминираното на 28.VII.2013r. ПТП.

Отговорността на жалбоподателя, претендирана като такава с прекия
иск по чл.22бКЗ предпоставя наличие на валидно установено, към момента
на увреждането, застрахователно правоотношение между прекия причинител на
вредата и застрахователя и доказана кумулативност на изискуемите се по см.
на чл.4 5 ЗЗД предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на

застрахованото лице: вина, противоправно поведение, вреда(имуществена или неимуществена по своя характер), причинна връзка между търпяното от пострадалата и виновното, респ. противоправно поведение на застрахования. Застраховката "Гражданска отговорност" задължава застрахователя да покрие отговорността за вредите, които последният е причинил на трети лица, в границите на определената в договора застрахователна сума. Тази отговорност се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички вреди - пряк и непосредствен резултат от деянието.

По делото е безспорно установено, че между жалбоподателя и собственика на л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА" с per.N'PP 52 83 АГ, е сключен договор задължителна застраховка " гражданска отговорност" по застрахователна полица № 05113001821541, валидна в периода 15.VII.2013г.-15.VII.2014г. Безспорно установено е и обстоятелството, че на 28.VII.2013г.-при действие на застрахователния договор, по отношение на процесния автомобил е регистрирано участие в ПТП. Т.е., договорното основание, обвързващо отговорността на жалбоподателя с репариране на причинените с процесния авмтомобил вреди, се явява доказано по безспорен начин.

По регламент на чл.227, ал.2 КЗ застраховано лице, освен собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен договор, е и всяко лице, ползващо автомобила на законно основание. Т. е. всеки, който не е установил противоправно фактическата власт върху него.

В срока за отговор, както и във въззивната си жалба, застрахователят оспорва съставомерността на деликтната отговорност. Позовавайки се на съдържимото се в изготвения на 28.VII.2013г. Констативен протокол за ПТП, твърди, че соченото като деликвент трето лице не е участвало при инкриминиране на деянието и че въззиваемата не доказва качеството си на пострадало от това ПТП лице, както и причинна връзка между твърдените от нея вреди и поведението на лицето, причинило ПТП. Както бе посочено по горе, на тези значими за изхода на делото въпроси, в мотивите си РРС не е дал отговор.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира поддържаните в този смисъл възражения за неоснователни и опровергани от доказателствата по делото.

Като доказателство по делото е приложено, съдебно одобрено и вл. сила по реда на чл.384 във вр. с чл.382НПК Споразумение по НОХД№95/2014г. на РРС, с което Ш.Ш.Х. е признат за виновен в това, че на 28.VII.2013г., управлявайки процесния л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА" с per.N'PP 52 83 АГ в пияно състояние, при 1,3%о концентрация на алкохол в кръвта и в нарушение на визираните в чл.5, ал.1,т.-1 и ал.3,т.1 от ЗДвП, на чл.20, ал.1 и .2, и чл.21,ал.1 ЗДвП, на чл.73, ал.1 ППЗДвп, е причинил ПТП и по непредпазливост телесни повреди , средно изразени по степен, на повече от едно лица-СС., М. С. и А. А., за което и на осн. чл.343, ал.З, предл.1 и IV, б."а",предл. II във вр. с ал.1, б."б, предл. II във вр. с чл.342, ал.1, по см. на чл.383 НПК е бил осъден.

По регламент на чл.383 НПК, одобреното от съда споразумение относно наказателната отговорност за инкриминрано деяние е приравнено по значимост на влязла в сила присъда, която по императив на чл. 300 ГПК има задължителен за гражданските съдилища характер и се ползва със сила на
пресъдено нещо относно релевантните, за ангажиране на деликтната

отговорност, предпоставки. Т. е. в случая въпросите за деянието, механизма
на извършеното ПТП, неговата противоправност и авторство не могат да се
пререшават. От изложеното се слева за безспорно установено, че третото,
подпомагащо жалбоподателя лице е субект на инкриминираното на

28.VII.2013г. и на посочената дата е управлявал процесното МПС със
съгласието на неговия собственик. Установеното с влязъл в сила съдебен
акт относно авторството на деянието опровергава съдържимото се в

констативния протокол, на който жалбоподателя позовава възражението си за недоказаност на иска.

Цитираното по горе Споразумение по чл.3843 НПК не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на уврежданията, които ищцата претендира като резултат от инкриминираното от Ш. деяние и в този смисъл, сам по себе си, този съдебен акт не дава отговор на съществения за изхода на делото въпрос-налице ли е причинна връзка между деянието, виновно и противоправно осъществено от водача на МПС, и претърпените от въззиваемата болки и страдания. Каквито, назначената по делото СМЕ е установила като получени от нея във време и по начин, относими към датата и механизма на инкриминираното от Ш. ПТП.

В заключение вещото лице констатира, че получените от въззивамата увреждания(хематом по вътрешна половина на лява млечна жлеза и в долен етаж на коремна стена; охлузване в лява част на гръден кош и охлузване на десен лакът) - заедно и поотделно са довели до временно разстройство на здравето й, без опасност за живота. Всяко от тях притежава характеристиките на лека телесна повреда, с процес на отзвучаване в рамките на 2-3 седмици, без съпътстващи го допълнителни болки и страдания. Общата конфигурация на травмата, констатирана по лицевата страна на тялото отговаря на получаването й от предпазен колан, монтиран на дясна седалка в автомобил. Хематома в коремната област отговаря на травма получена по механизма на директен удар и притискане върху твърд тъп или тъпоръбест предмет с каквито характеристики е таблото на автомобила. От огледния протокол на автомобила, съдържащ се в приложената като доказателство преписка по НОХД №95/2014г. по описа на РРС, се установява по безспорен начин, че на инкриминираната дата коланите на задните седалки не са били използвани. От което и относимо към заключението на експертизата, в този си състав съдът приема за безспорно установено, че към момента на инкриминираното от Ш.Х. ПТП, въззиваемата се е намирала в автомобила, на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан.

Логично, предвид леката степен на получените от въззиваемата увреждания, като несъставомерен по см. на чл.343 НК резултат, същите не са вменени в наказателна отговорност на причинилия ПТП водач. Допълнителен аргумент в този смисъл се следва и от факта, че въззиваемата е негова съпруга. При тази характеристика на получените от нея увреждания, търсенето на наказателна отговорност от прекия причинител, явяващ се неин съпруг, е възможно единствено по реда на чл.348бНК- възбудено по тъжба на пострадалата нак.производство от частен характер, каквото същата не твърди и не доказва.

В заключение, обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира за безспорно установено от фактическа страна, че получените от въззиваемата леки телесни повреди са пряк и непосредствен резултат от инкриминираното от Ш.Х. ПТП . Което от правна страна сочи поведението му като съставомерно и по см. на чл.45 ЗЗД.

Всичко това сочи въззиваемата като пострадало по см. на чл.265 КЗ лице, имащо право на обезщетение за причинените й от МПС вреди.

Въпреки липсата на мотиви, в частта, с която РРС е приел, че предявеният срещу жалбоподателя иск е основателен, решението е правилно, съответно на доказателствата и приложимия матриален закон.

Незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че адекватно на претърпените от ищцата вреди е обезщетение в размер на 5001,00лв.

Съдът намира за справедливо и адекватно на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, обезщетение в размера на 500,00лв., отчитайки: леката степен на всяко едно от уврежданията; бързият процес на отзвучаването им; липсата на съпътстващи ги допълнителни болки и страдания, както и факта, че пострадалата е 35-годишна - млада и в работоспособна възраст. Изхождайки от конкретната обстановка към датата на деликта, като допълнителен аргумент в тази насока съдът съобрази и поведението на самата пострадала, която като участник в движението е допуснала и се е съгласила с това, водачът да управлява автомобила след употреба на алкохол.

Над посочения размер, искът е недоказан и неоснователно завишен.

По изложените съображения, съдът намира, че като незаконосъобразно и необосновано решението на РРС следва да бъде отменено, в частта, с която жалбоподателят са осъден да заплати на С.Х. обезщетение в размера над 500,00лв., като над посочения размер, предявеният срещу него бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода по делото, в полза на жалбоподателя се следва присъждане на разноски, съответни на размера на отхвърлената част от иска. В размера на същите не се следва включване на командировъчни, тъй като последните не представляват деловодни разноски. Съобразно трудовото законодателство същите са за сметка на работодателя на процесуално представляващия го в производството юрисконсулт. Възнаграждението, присъдено в полза на повереника на ищцата, следва да бъде намалено до минимално дължимия се за тези искове размер от 300,00лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ: