Р          Е          Ш         Е          Н          И          Е      19

 

                                                Гр.Разград, 21. 05. 2015 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

           

Разградският окръжен съд в  публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

 

при секретаря М. Н. като разгледа докладваното от  съдия Ан. Йорданова гр. д. № 286 по описа за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

            Исковете са с правно основание 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 29 от ЗТР.

Постъпила е искова молба от С.Н.К. чрез пълномощник против Р.Е.Н., Е.Н.К., действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Е.Н., „Д. С.” ЕООД гр. Разград и „Д. Т.” АД гр. П.. Ищцата твърди, че между наследниците по закон на Н. К. Н., поч. на 27. 03. 07 г. - ищцата С.Н.К., Е.Н.К. /негови дъщери/ и Р.Е.Н. /преживяла съпруга/ бил сключен на 29. 03. 2007 г. договор за доброволна делба на 50 дружествени дяла всеки от по 100 лева от капитала на „С.” ЕООД. По силата на договора Р.Е.Н. получила в дял всички 50 дяла от капитала на дружеството, а С.Н.К. и Е.Н.К. за уравнение на дяловете получили по 1700 лева.  Ищцата твърди, че сключения договор за доброволна делба е нищожен, поради противоречие със закона, липса на изразено от нея съгласие за сключването му и накърняване на добрите нрави и моли да бъде прогласена нищожността му на тези основания. Договорът е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от СК /отм./, чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето но ОС на ООН, чл. 15 от ЗЗДетето, при липса на съгласие - чл. 38 от ЗЗД. Ищцата също така излага твърдение, че въз основа на същия договор за доброволна делба от 29. 03. 07 г.  с Решение № 3/ 29. 03. 07 г. по ф. д. № 103/02 г. е по описа на РОС в търговския регистър по партидата на „С.” ЕООД е вписано обстоятелството, че ответницата Р.Е.Н. е получила в дял и е станала едноличен собственик на капитала на дружеството. Предвид нищожността на договора за доброволна делба, вписаното прехвърляне на 2/3 ид. части от дружествените дялове от капитала на „С.” ЕООД, притежавани по наследство от ищцата и Е.Н.К. не съществува, тъй като не е валидно възникнало. Това обстоятелство е вписано с № 20080617100232 по партидата на „Д. С.” ЕООД /бивше „С.” ЕООД/ в търговския регистър по повод на пререгистрация на дружеството.  С договор, сключен на 29. 07. 11 г. ответницата Р.Е.Н. е прехвърлила 76 дружествени дяла от капитала на „С.” ЕООД на „Д. Т.” АД, като е извършено вписване на това обстоятелство с № 20110819160735. С договор, сключен на 29. 04. 2014 г. същата ответница е прехвърлила на „Д. Т.” АД 24 дружествени дяла от капитала на „Д. С.” ЕООД, вписано в търговския регистър с № 20140609105321. Ищцата твърди, че вписаните обстоятелства, относно  2/3 ид. части  от прехвърлените с двата договора дружествени дялове от капитала на бивше „С.” ЕООД на „Д. Т.” АД са нищожни, тъй като не са валидно възникнали, предвид  нищожността на договора за доброволна делба от 29. 03. 07 г. Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 29 от ТЗ да признае за установено несъществуването на вписаните по партидата на „С.” ЕООД, „Д. С.”  ЕООД и „Д. Т.” АД обстоятелства в търговския регистър с номера на вписването 20080617100232, 20110819160735 и 20140609105321 до размера на 2/ 3 идеални части от дружествените дялове на капитала на „С.” ЕООД. С влязло в сила  Определение № 10/ 05. 01. 2015 г. е прекратено производството по делото по предявените от ищцата С.Н.К. искове с правно основание чл. 29 от ЗТР, относно несъществуването на вписаните по партидата на „С.” ЕООД, „Д. С.”  ЕООД и „Д. Т.” АД обстоятелства в търговския регистър с номера на вписването 20080617100232, 20110819160735 и 20140609105321 до размера на 1/ 3 идеална част от дружествените дялове на капитала на „С.” ЕООД, поради процесуална недопустимост.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от  ответниците Р.Е.Н., Е.Н.К., действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Н., „Д. С.” ЕООД, „Д. Т.” АД. Изложени са идентични съображения от ответниците, а именно, че предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е неоснователен. „Д. С.” ЕООД, „Д. Т.” АД развиват съображения, че иска е недопустим. Излагат се доводи от всички ответници, че предявените искове с правно основание чл. 29 от ЗТР са недопустими изцяло. Ответниците Р.Е.Н., Е.Н.К., действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Н. оспорват представеното от ищцата Удостоверение от 19. 06. 2014 г. , издадено от РРС и на осн. чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността му.

Ищцата чрез повереника си е предявила в първото по делото открито съдебно заседание възражение за унищожаемост на представения с писмения отговор на исковата молба от ответниците Р.Е.Н., Е.Н.К., действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Н. Договор за опрощаване, сключен на 30. 05. 2011 г. Твърди, че договора е сключен  при условията на крайна нужда по повод зависимост на ищцата от заплащане на издръжка от ответницата Р. Н. и при измама, тъй като  ищцата не е знаела при подписването му, че предстои продажба на дружествените дялове на „С.” ЕООД и за каква цена. Ответниците изтъкват довод, че възражението за унищожаемост е процесуално недопустимо, като погасено по давност.

            Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приложеното Удостоверение за наследници изх. № 162/ 05. 06. 2014 г. на Кметство с. Гецово, Община Разград, ищцата е дъщеря на ответницата Р.Е.Н. и сестра на втората ответница С.Н.К., всички законни наследници на Н. К. Н., поч. на 26. 03. 2007 г. Ищцата и втората ответница са деца на последния, а първата ответница съпруга. Приживе, Н. К. Н. е бил собственик на капитала на „С.” ЕООД, рег. с Решение № 1/08. 03. 2002 г. по ф. д. № 103/ 2002 г.  по описа на РОС.

На 29. 03. 2007 г. ответниците Р.Е.Н., Е.Н.К., действаща чрез особения си представител  М.Р.М., назначен с разпореждане на РС Разград, съгласно Удостоверение изх. № 318/ 29. 03. 07 г. и ищцата С.Н.К., действаща лично и със съгласието на особения си представител М.Р.М., назначен с разпореждане на РС Разград, съгласно Удостоверение изх. № 318/ 29. 03. 07 г. са сключили Договор за доброволна делба на останалите в наследство от Н. К. Н. 50 дружествени дяла от капитала на „С.” ЕООД с. Гецово, всеки от по 100 лева, като ответницата Р.Н. е получила в дял и е станала собственик на всички 50 дружествени дяла, а за уравнение на дяловете на С.К. и Е.К. е изплатила на всяка от тях по 1 700 лева чрез превод по банковите им сметки. Договорът за доброволна делба е с рег. № 2297, нотариално заверен на 29. 03. 2007 г. при нотариус с рег. № 312 на НК с район на действие РС Разград. Извършеното прехвърляне на дялове и промяната в обстоятелствата, относно собствеността на капитала на „С.” ЕООД са вписани по партидата на търговеца въз основа на Зявление вх. № 1376/ 29. 03. 07 г. на ОС Разград с Решение № 3/ 29. 03. 07 г. по ф. д. № 103/ 02 г. по описа на РОС. Ответницата Р.Е.Н. е станала едноличен собственик на капитала на „С.” ЕООД. Ищцата е представила по делото Удостоверение изх. № 318/07 г. ; 348/07 г. от 19. 06. 14 г. на РС Разград, според което с Определение от 30. 03. 07 г. съдът е разрешил извършването на доброволна делба на 50-те дружествени дяла, всеки от по 1000 лв.  от капитала на „С.” ЕООД между наследниците на Н. К. Н., като е назначил адв. М.Р.М. за представител на двете деца при извършване на делбата.

Ответниците Н. и К. са представили копие от Удостоверение № 318/ 29. 03. 07 г., изд. от РС Разград, с което е дадено разрешение да се извърши доброволната делба на дружествените дялове на „С.” ЕООД и адв. М. е назначен за представител на двете деца – непълнолетната С.К. и малолетната Е.К., като за първата да даде съгласие за извършването й, а за втората- да участва вместо нея. Представена е и Молба вх. № ЗД94РР/0013/ 29. 03. 07 г. на Д „Социално подпомагане” гр. Разград да бъде извършено проучване във връзка със сключване на договора за доброволна делба. Д „Социално подпомагане” –Разград е издала Становище изх. № ЗД 11/0096/ 29. 03. 07 г. , съдържащо изявление, че не възразява да се извърши доброволна делба на 50 дружествени дяла от капитала на „С.” ЕООД с. Гецово. Приложени са вносни бележки от 29. 03. 07 г.  за преведени по банкови сметки в „ОББ” по 1700 лева на С.К. и  Е.К..

На 30. 05. 2011 г. е подписан нотариално заверен Договор за опрощаване между ищцата С.Н.К. и „С.” ЕООД, според който С.К. е потвърдила всички действия, извършени от нея със съгласието на назначения й особен представител при сключването на договора за доброволна делба. К. е заявила, че се отказва /опрощава/ от всички свои настоящи и бъдещи  вземания към „С.” ЕООД, доколкото такива са възникнали или биха могли да възникнат на основание наследяване на част от имуществените й права, които наследодателят й е притежавал в качеството си на едноличен собственик на дружеството.

На 29. 07. 2011 г. с нотариално заверен писмен договор ответницата Р.Н. е продала на „Д. Т.” АД кв. Главиница, общ. П. притежаваните от нея 76 дружествени дяла от капитала на  „С.” ЕООД за сумата 1 580 000 евро. Това обстоятелство е вписано в търговския регистър с № 2011081960735, когато е променено и наименованието и дружествената форма на „Д. С.” ООД. Сключен е и друг писмен Договор за прехвърляне на дялове /Договор за опция за продажба/ между същите страни, нотариално заверен на 29. 07. 2011 г. и 29. 04. 2014 г., според който страните са се съгласили ответницата Р.Н. да продаде на  „Д. Т.” АД притежаваните от нея 24 дружествени дяла от капитала на „С.” ООД за сумата 500 000 евро в периода 31. 03. 14 г. до 31. 05. 14 г. Обстоятелството е вписано в ТР с № 20140609105321. Ответникът „Д. Т.” АД е станал едноличен собственик на капитала на „Д. С.” ООД, бивше „С.” ЕООД.

По молба на ответницата Р.Н. е изискано и представено от банка „ОББ” извлечение от банковата сметка на ищцата С.К. за периода от 01. 01. 14 г. до 31. 12. 14 г. От движението по същата сметка е видно, че на 07. 01. 14 г. отв. Н. е превела на ищцата К. 1000 лв., на 04. 03. 14 г. сумата 2000 лв., на 07. 04. 14 г. сумата 1500 лв., на 07. 05. 14 г. 1500 лв., на 09. 05. 14 г. 1500 лв., на 04. 07. 14 г. сумата 9 500 лв. Приложени са вносни бележки  за внесени от отв. Р. Н. по сметка на ищцата С. К. следните суми: : на 01. 07. 14 г. -600 лв.; 05. 11. 14 г. -300 лв.; 12. 12. 14 г. -300 лв.; 16. 12. 14 г. – 100 лв.; 23. 12. 14 г. – 400 лв.; 05. 01. 15 г. – 400 лв.; 15. 01. 15 г.  100 лв.

По делото са разпитани като свидетели Д. Б. – приятелка на ищцата и  Ц. П. -  баба на  ищцата и майка на ответницата Н.. Според показанията на св. Б., която има впечатления от м. април 2014 г., майката на ищцата й изпращала  малки суми и последната не можела да си покрива месечните разходи за битови нужди. Почти никъде не излизала, тъй като нямала пари, често искала в заем от свидетелката пари. Споделяла, че зависи изцяло финансово от майка си. Разполагала със сумата 10 000 лв. внесена на „книжка” и искала да изтегли тези пари, но майка й не и давала „книжката”. Свидетелката завела ищцата при адвокат Ж., за да се консултира с него.  След като последния проучил въпроса, обяснил на ищцата, че фирмата, останала в наследство от баща й, е продадена за няколко милиона евро.  Ищцата като узнала това, изпаднала в шок, била обидена, тогава разбрала за размера на наследството.

Св. П. твърди, че след смъртта на бащата на ищцата, майката поела грижите за издръжката на децата. Свидетелката помагала на дъщеря си за отглеждането им. Ищцата С.К. през 2011 г. казала на свидетелката, че майка й ще продава фирмата за 2 000 000 евро. Ищцата узнала това обстоятелство от майка си. Свидетелката заявява, че тъй като живеят в една къща, е присъствала на разговори, водени между ищцата и отв. Н. за намеренията на ответницата да продаде фирмата. Винаги ищцата била издържана от майка си финансово, както и до настоящия момент.  Ищцата никога не била работила. Отношенията между майката и дъщерята се влошили, след като ищцата  започнала да поддържа приятелска връзка с лицето А., който я настройвал срещу нея,  „да я изнудва”.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението, балансовата стойност на дяловете от капитала на „С.” ЕООД е в размер на 506 000 лв. към 31. 12. 06 г. пазарната стойност на същите дялове  към 31. 12. 06 г. е в размер на 1 040 000 лв.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: 

Предявения от ищцата иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Необосновано е изложеното твърдение от ищцата в исковата молба, че сключения Договор за доброволна делба от 29. 03. 2007 г., сключен между наследниците на Н. К. Н. е нищожен, поради противоречието му със закона. Безспорно се установява от представената Молба вх. № ЗД94РР/0013/ 29. 03. 07 г. на Д „Социално подпомагане” гр. Разград, с която е поискано да бъде извършено проучване във връзка със сключване на договора за доброволна делба, че е изискано становище от Д „Социално подпомагане” за сключване на сделката. Съгл. чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, Д „Социално подпомагане” –Разград е издала Становище изх. № ЗД 11/0096/ 29. 03. 07 г. , с което е изразила съгласие да се извърши доброволна делба на 50 дружествени дяла от капитала на „С.” ЕООД с. Гецово. В хода на извършеното проучване, според мотивите на доклада, е изслушано желанието и аргументите на молителите да сключат договора за доброволна делба с всичките му клаузи. Явно е, че непълнолетната тогава ищца е била изслушана от административния орган Д „Социално подпомагане” преди издаване на разрешението от съда. Видно от Удостоверение изх. № 318/ 29. 03. 07 г. пред РС Разград, РС Разград е издал разрешение, съгл. чл. 73, ал. 2 СК /отм./ за извършване на разпореждане с 50 дружествени дяла от капитала на „С.” ЕООД, като е назначил  адв. М. за особен представител на малолетната отв. Е.К., за да участва вместо нея, а за ищцата, която е била непълнолетна, да даде съгласие за извършване на разпореждането. Според Удостоверение изх. № 318/07; 348/07/ 19. 06. 14 г., ч. гр. д. № 318/07 г. по описа на РРС е унищожено, поради изтекъл срок на съхранение. Няма данни процедурата по издаване на разрешението от РС Разград да е била опорочена. РС е издал разрешение за сделката, като е преценил самостоятелно наличието на интерес за детето, съобразявайки и социалния доклад. Това е охранително производство, по което РС се произнася в закрито заседание и не се изисква изслушване на молителите. Не е предвидено молбата по чл. 73, ал. 2 от СК /отм./ да се разглежда в открито съдебно заседание нито в СК, нито в ГПК /отм./ Достатъчно е, че ищцата е била изслушана от административния орган в процедурата по чл. 15 от ЗЗД, предхождаща съдебната по чл. 73 от СК /отм./ Разрешението по чл. 73, ал. 2 от СК /отм./ е издадено на 29. 03. 2007 г.  преди сключване на договора за доброволна делба. Нотариалната преписка по изповядване на сделката е унищожена, поради изтичане на пет годишния срок за съхранение, според Удостоверение изх. № 11/ 20. 02. 15 г. изд. от Нотариус В. Т. – рег. № 312 на НК. В сключения Договор за доброволна делба, нотариално заверен от същия нотариус на 29. 03. 07 г. е възпроизведено съдържанието на издаденото разрешение от РС Разград по чл. 73, ал. 2 от СК /отм./ - че адв. М., подписвайки документа действа давайки съгласие за действията на непълнолетната С.К., а за малолетната Е.К., действайки вместо нея като особен представител, назначен според Удостоверение изх. № 318/ 29. 03. 07 г., издадено от РС Разград. Според чл. 590 от ГПК  и чл. 486 ГПК /отм. / удостоверяването на подпис върху частен документ става с надпис върху документа. Удостоверяването касае само обстоятелството, че лицето, на когото принадлежи подписа се е явило лично пред нотариуса, подписало се е под съответния документ пред нотариуса или пред него лично е потвърдил по-рано положения под документа подпис. В тази хипотеза задължението на нотариуса е да извърши проверка на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицето и да направи бележка в специалния регистър за удостоверяванията на подпис. В случая, заверявайки подписа на адв. М. в качеството му на особен представител на децата, следва единствения извод, че нотариусът е извършил проверка и на дееспособността му, която произтича от удостовереното в Удостоверение изх. № 318/ 29. 03. 07 г. на РС Разград. С оглед на това, съдът признава с настоящото решение, че Удостоверение изх. № 318/07 г. ; 348/07 г. от 19. 06. 14 г. на РС Разград, според което с Определение от 30. 03. 07 г. съдът е разрешил извършването на доброволна делба на 50-те дружествени дяла, всеки от по 1000 лв.  от капитала на „С.” ЕООД между наследниците на Н. К. Н., като е назначил адв. М.Р.М. за представител на двете деца при извършване на делбата е неавтентично и поради това го изключва от доказателствата по делото /чл. 194, ал. 2 и 3 от ГПК/.

Необоснован е изложения довод от ищцата, че договорът за доброволна делба е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като адв. М. е бил назначен за особен представител и на малолетната Е.К. и на непълнолетната С.К., поради което е договарял в нарушение на чл. 38 от ЗЗД. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това. При сключването на договора за доброволна делба особеният представител адв.М. е действал в рамките на предоставените му правомощия, при валидно учредена представителна власт, произтичаща от акт на РС, даваща му право да подпише договор за доброволна делба. Забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е приложима при договорното представителство, но не и при особеното процесуално представителство по чл. 29, ал. 4 ГПК /чл. 16, ал. 6 от ГПК отм./ Освен това, следва да се има предвид и факта, че при сключването на договора за доброволна делба, ищцата е била непълнолетна и като такава е изразила волеизявление лично, като назначения й особен представител само е дал съгласие за това. В този случай няма недопустимо договаряне, нито постигане на забранен правен резултат чрез заобикаляне на закона, тъй като адв. М. е действал само вместо малолетното дете. Предвид изложеното, договорът за доброволна делба не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като особеният представител не е договарял сам със себе си в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Дори и да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, с подписване на Договор за опрощаване на 30. 05. 11 г. ищцата е потвърдила представителната власт на особения представител, съгл. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

 Не е налице и нищожност на договора за доброволна делба на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Безспорно е, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че към момента на сключване на договора за доброволна делба балансовата стойност на дяловете от капитала на „С.” ЕООД е бил в размер на 506 000 лв. , а пазарната им стойност е била в размер на 1 040 000 лв. Сумата, която е заплатена на ищцата за уравнение на дела й в размер на 1700 лв. е много по-ниска от действителната стойност на дела й, както по отношение на балансовата, така и по отношение на пазарната стойност. В съдебната практика е прието, че може да се разглежда като накърняване на добрите нрави и тази сделка, която накърнява изискванията за еквивалентност на престациите, като относно съдържанието на определена престация правилото на чл. 63, ал. 1 ЗЗД изисква кредиторът и длъжникът да се съобразяват в отношенията си и с добросъвестността. Когато се преценява дали сделката противоречи на добрите нрави, съдът не следва да се ограничава само до нейното формално съдържание, изразяващо се в случая до неравностойни по размер престации, а следва да прецени дали тя е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Когато сделката е сключена между роднини по права линия, еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и имуществени отношения. Преценката относно това накърнява ли добрите нрави сделката следва да се извършва към момента на сключването й, спрямо съществуващите към този момент конкретни обстоятелства. В случая сделката, чиято нищожност ищцата иска да бъде прогласена е сключена между близки роднини - между майка и двете й дъщери – едната към него момент малолетна и ищцата, която е била непълнолетна. Към момента на сключване на договора за доброволна делба ищцата и ответницата Е.К. не са били дееспособни физически лица и с оглед забраната по чл. 65, ал. 1 от ТЗ не са имали възможност да встъпят като съдружници в дружеството. Единствената възможност за запазване дейността на търговеца към момента на сключване на договора за доброволна делба е била ответницата Р.Н. да поеме дружествените дялове и явно с такава цел е бил сключен договора.  Към този момент, видно от гласните доказателства - показанията на св. П., майката и двете й дъщери са живели заедно, майката след смъртта на баща им  полагала грижи за отглеждането и издръжката им, били в много близки емоционални отношения и тази връзка между ищцата и майката е продължила да съществува и след като ищцата станала пълнолетна. Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка, макар, че е в много близка родствена връзка с ответницата Н., тъй като показанията й кореспондират с установените по делото обстоятелства. На първо място ищцата не излага твърдение  за отношенията си с ответницата Н., противно на изложеното от св. П.. Показанията на свидетелката се подкрепят и от писмените доказателства, а именно от представеното извлечение от  банковата сметка на ищцата, според което ответницата Н. и понастоящем се грижи за издръжката на ищцата, превеждайки й ежемесечно суми в порядъка на 1500-2000 лв. За съществувалите отношения на доверие и привързаност между ищцата и ответницата Н. е доказателство и подписания между ищцата и „С.” ЕООД, чийто управител е била ответницата Н., договор за опрощаване, сключен на 30. 05. 2011 г. С оглед на това, по делото не са установени действия, които да са укорими от гледна точка на морала и обществените норми на поведение, поради което констатираната нееквивалентност на престациите не може да се разглежда като накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Към момента на подписване на Договора за опрощаване ищцата е била пълнолетна – навършила 19-годишна възраст. Потвърждавайки, вече дееспособна, действията, които е извършила като непълнолетна със съгласието на назначения й особен представител по повод сключения договор за доброволна делба от 29. 03. 07 г., тя е разбирала свойството и значението на извършеното. С оглед на това и твърденията на св. Б., че ищцата едва през 2014 г. узнала за  финансовата стойност на наследството, оставено от починалия й баща е без значение за спора. В обясненията си пред съда ищцата признава, че е посещавала предприятието, собственост на „С.” ЕООД, знаела е каква е дейността му, така че не може да се приеме, че подписвайки договора за доброволна  делба, а впоследствие и договора за опрощаване, с който е потвърдила действията си е била въведена в заблуждение, относно цената на имуществото, предмет на делбата. В този смисъл възражението й за унищожаемост на договора за опрощаване е процесуално допустимо, тъй като не е обвързано със срок, съгл. чл. 32, ал. 3 от ЗЗД, но по същество е неоснователно. Не са налице доказателства и за другото сочено от ищцата основание за унищожаемост, че договорът за опрощаване е сключен  при условията на крайна нужда по повод зависимост на ищцата от заплащане на издръжка от ответницата Р. Н.. Съдебната практика е приела, че крайна нужда е налице тогава, когато лицето неотложно се нуждае от средства, с които да задоволи основните си потребности и сделката да е сключена при явно неизгодни условия за лицето, което се намира в крайна нужда. Това състояние на крайна нужда трябва да е въздействало върху волята на страната по сделката, така че да я е накарало да я сключи. В конкретния случай в противоречие с тежестта за доказване ищцата по делото не установява осъществяването на посочените елементи от фактическия състав на унищожаемата сделка, като сключена при крайна нужда. По делото не се доказва същата да е била в състояние на крайна нужда, да е било налице някакъв недостиг на парични средства, който така да е въздействал върху волята й, че да я накара да подпише договора за опрощаване. Соченият от нея довод, че е била издържана от ищцата не я поставя в състояние на крайна нужда. Към този момент ищцата е била завършила средното си образование, дееспособна и трудоспособна, поради което се предполага, че е имала възможност да се издържа със средства от собствен труд, за да прекрати финансовата си зависимост от майка си и да се противопостави на нежелано от нея подписване на процесния договор за опрощаване. Предвид изложеното, съдът приема, че предявения от ищцата иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Сключеният между страните по делото Договор за доброволна делба е действителен, породил е правни последици и вписаното с Решение № 3/ 29. 03. 2007 г. по ф. д. № 103/ 2002 г. на РОС с № 20080617100232 е действително. Въз основа на това, последващото прехвърляне на дружествените дялове от „С.” ЕООД на ответника „Д. Т.” АД с двата писмени договора , според които  ответницата Р.Н. е продала на „Д. Т.” АД притежаваните от нея 76 дружествени дяла от капитала на  „С.” ЕООД за сумата 1 580 000 евро, вписано в търговския регистър с № 2011081960735,  а впоследствие  е продала на  „Д. Т.” АД и останалите притежавани от нея 24 дружествени дяла от капитала на „С.” ООД за сумата 500 000 евро,  вписано в търговския регистър с № 20140609105321 е произвело транслативен ефект. Вписаните обстоятелства в търговския регистър, досежно прехвърлянето на дружествените дялове на „С.” ЕООД са валидно възникнали, поради което и предявените от ищцата в условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл. 29 от ТР за установяване на несъществуващи вписани обстоятелства са неоснователни и недоказани.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците разноските по делото.  Същата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Р.Н. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Повереникът на ответника „Д. Т.” АД е представил списък на разноските, договор за прана помощ, фактура и кредитен превод за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 49 453, 31 лв. Ищцата е направила възражение за прекомерност на направените разноски.  Меродавният критерий при определяне размера на възнаграждението е материалният интерес по делото. Предявените в условията на евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 29 от ЗТР са неоценяеми. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв., според чл. 7, ал. 1, т. 4. , т. е. по предявените три неоценяеми иска минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 900 лв. Съдът приема, че заплатеното на повереника на ответниците „Д. С.”  ЕООД и „Д. Т.” АД адвокатско възнаграждение  е прекомерно завишено по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид действителната и правна сложност на случая, тъй като делото не се отличава с много по-висока сложност от обикновените случаи, а също така размера му не отговаря на критериите за сложност във връзка с извършените от процесуалния представител действия в производството по депозиране на отговор и явяване в три съдебни заседания. Преценявайки тези обстоятелства, съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 2000 лв.

 

            Воден от изложеното и на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 29 от ЗТР, съдът

 

 

 

                                    Р          Е          Ш         И          :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.К., ЕГН ********** от ***, адв. Б. Ж. против Р.Е.Н., ЕГН ********** и Е.Н.К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Е.Н. *** с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за доброволна делба на дружествени дялове от капитала на „С.” ЕООД с. Гецово, сключен на 29. 03. 2007 г., поради противоречие със закона, липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, като неоснователен и недоказан.

             ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Н.К., ЕГН ********** от ***, адв. Б. Ж. против „Д. С.” ЕООД , ЕИК *** гр. Разград, ж. к. „Западна промишлена зона” и „Д. Т.” АД, ЕИК *** гр. П., ж. к. „Главиница” с правно основание чл. 29 от ЗТР за установяване несъществуването на вписаните по партидата на „С.” ЕООД, „Д. С.”  ЕООД и „Д. Т.” АД обстоятелства в търговския регистър с Решение №3/ 29. 03. 2007 г. по ф. д. № 103/ 2002 г. по описа на ОС Разград с номер на вписването 20080617100232, с номер на вписването 20110819160735, относно прехвърлянето на 1/ 3 идеална част от 76 дружествени дяла от капитала на „С.” ЕООД на „Д. Т.” АД и с номер на вписването 20140609105321, относно 1/3 идеална част от прехвърлените 24 дружествени дялове от капитала на  „ Д. С.” ООД на „Д. Т.” АД, като неоснователни и недоказани.

            ПРИЕМА за неверен официален документ - Удостоверение изх. № 318/07 г. ; 348/07 г. от 19. 06. 14 г. на РС Разград и го изключва от доказателствата на основание чл. 194 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** от ***, адв. Б. Ж. да заплати на Р.Е.Н., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 600 лева, а на „Д. Т.” АД, ЕИК *** сумата 2000 лева.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ:

MH