Р Е Ш Е Н И Е № 4
Гр. Разград, 27. 01. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 291 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Г.Г.,
П.Г.Г. и Г.Г.Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното
дете В.Г.Г. против Решение № 170/ 02.
07. 2014 г. по гр. д. № 974/ 11 г. по описа на РС Разград в частта, в която
същите са осъдени да заплатят на РС Добрич в равни части сумата 14 489, 14
лв., представляваща липса за периода 01. 04. 2007 г. – 09. 10. 2010 г. , ведно
със законната лихва от 03. 10. 2010 г. и сумата 2 159, 70 лв. разноски по
делото. Постъпили са и допълнителни жалби от Г.Г.Г., П.Г.Г., Г.Г.Г. в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В.Г.Г. против
същото решение. В жалбите са изложени доводи, че решението на районния съд в
обжалваната част е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно, тъй като
изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона, както и при непълнота на
доказателствата и молят решението да бъде обезсилено, а производството
прекратено и алтернативно да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Постъпила
е насрещна въззивна жалба от въззиваемата страна РС Добрич срещу същото
Решение № 170/ 02. 07. 2014 г. по гр. д.
№ 974/ 11 г. по описа на РС Разград в частта, в която е осъден да заплати на Г.Г.Г.,
П.Г.Г. и В.Г.Г., действащ чрез Г.Г.Г. в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете сумата 3 159, 65 лева обезщетение по чл.
224 от КТ и сумата 700 лв. адвокатско възнаграждение, като са изложени доводи,
че решението е неправилно и претендира да бъде извършено прихващане между двете
насрещни вземания.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбите
депозирани срещу него, разгледани
по същество се явяват неоснователни.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Безспорно от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че въз основа на Споразумение № 11 по чл. 107 от
КТ Р. В. Г. е заемала длъжността „Главен счетоводител” при Районен съд Добрич от 01. 04. 2007 г.
Според препис – извлечение от Акт за смърт № 1062 на Община Добрич, Г. е
починала на 09. 10. 2010 г. и трудовото правоотношение с нея е прекратено със
Заповед № 2/ 12. 10. 10 г. на Адм. ръководител на ДРС на осн. чл. 325, т. 11 от
КТ, считано от 09. 10. 2010 г. Ответниците по иска са законни наследници на Г.- Г.Г. съпруг и П.Г.,
В.Г., нейни деца.Ответниците не оспорват факта и представеното Споразумение №
11 по чл. 107 от КТ, че тяхната наследодателка е заемала длъжността „Главен счетоводител”
при ищеца. По делото не е представена длъжностна характеристика на длъжността,
но от самото й естество следва извода,
че на Г. е било възложено като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности. Относно качеството
материалноотговорно лице на работниците и служителите от значение са както
доказателствата за възложените им по трудовото правоотношение отчетнически
задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от работника или
служителя отчетническа дейност. От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че Г. като гл. счетоводител е оперирала с
паричните средства на ДРС, съставяла е финансовите отчети. Съвкупната преценка
на тези доказателства, налага извода, че Р. Г. е имала качеството на
материалноотговорно лице и е сред лицата, които носят пълна имуществена
отговорност спрямо работодателя при констатирана липса.
На 08. 10. 2010 г. със Заповед № 350 на Председателя на
ДРС, поради отсъствието от работа на Г., която е била в болнично заведение /
Според Заповед № 342/ 04. 10. 10 г. й е
разрешено ползването на 38 дни платен годишен отпуск, считано от 04. 10. до 23.
11. 10 г./ и необходимостта от изготвяне и представяне на отчетите за касово
изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове и оборотни
ведомости към 30. 09. 10 г. е разпоредено да се осигури достъп до
документацията на отдел „Счетоводство” в ДРС в присъствието И. И. – съдебен
секретар, той и счетоводител, която длъжност е заемала от 01. 06. 2010 г., С. Р.
– гл. счетоводител на ДОС, М. Й. - гл. с. на
ДАС и В. Д. – гл. счетоводител на ГТРС. Видно от Протокол от 08. 10.
2010 г., съставен от И. И., С. Р., М. Й. и А. Димитрова е отворен изготвения от
Р. Г. касов отчет и е констатирано, че според него общата касова наличност е
14 313 лв. Намерена е на работното място на последната сумата от 500 лв. в
картонена кутия, ведно с ведомост за изплатени суми за работно облекло на
служителите. Със Заповед № 377/ 02. 11. 2010 г. на Председателя на ДРС е
назначена комисия , която да извърши опис на счетоводните документи към 30. 09.
2010 г. Същата комисия е съставила на
02. 11. 2010 г. Протокол за извършена проверка на касовата наличност в
счетоводството на ДРС, констатирайки наличност от 3 882, 54 лв. Към 31.
08. 2010 г. Р. Г. е изготвила отчет за касовото изпълнение на бюджета на ДРС.
Към 30. 09. 2010 г. е изготвен друг отчет от С. Р. – гл. счетоводител на ДОС и
В. Д. – гл. счетоводител на ГТРС.
През периода от 01. 04. 2007 г. до прекратяване на
трудовото правоотношение с Г. няма
извършени, уточнени и осчетоводени инвентаризации на движените на стоково-материалните
ценности и пари в ДРС. Липсата на инвентаризация не е пречка да
се установи наличието или не на липси. Назначените в съдебното
производство пред районния съд две счетоводни експертизи са направили
пълен счетоводен анализ на всички приходи и разходи - приети и отчетени от гл. счетоводител суми през отчетния период, по
първични документи, приети и надлежно осчетоводени. Двете експертизи се различават по отношение на крайния срок на изследване на
база тримесечния отчет към 31. 08. 2010 г. и този към 30. 09. 2010 г. Първият отчет няма спор, че е съставен и
подписан от Р. Г., а вторият от други лица. Второто /допълнително/ заключение
на експертизата е изготвено въз основа на извършена проверка на база
тримесечния отчет за касово изпълнение на бюджета на ДРС към 31. 08. 2010 г. Изследвани
са сумите, с които е боравила Р. Г. за
периода от назначаването й на длъжността „Гл. счетоводител” на 01. 04. 07 г. до
08. 10. 10 г. Проверени са изготвяните Формуляр – НАЛ 3, касовата наличност,
посочена в касовата книга и в отчета за касова наличност, РКО, ПКО, оборотна
ведомост. Всички РКО, по които са изплатени суми са издадени от Р. Г. Автентичността
на тези документи не е оспорена от ответниците в срока по чл. 131 ГПК. Вещото
лице е анализирало прихода по бюджетна
каса, разхода по бюджетна каса. Изцяло
са проследени паричните средства, с които е боравила Г. в периода от 01. 04. 07
г. до 08. 10. 10 г. Изследвани са сумите по бюджетна каса, по набирателната
сметка към 01. 04. 2007 г. и към 09. 10. 2010 г. Според вещото лице за периода
от м. 06. 2010 г., когато за касиер е била назначена Ирена И., до 06. 10. 2010
г. с паричните средства е боравила и се
е разпореждала гл. счетоводител Р. Г.. В
този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели – А.Д. – съдебен администратор,
П. М.- зам. председател на ДРС, К. Касиера И И. не е боравила с парични суми,
освен да изплаща дребни суми за възнаграждения на вещи лица, съдебни заседатели
и др. ПКО и РКО са изготвяни от Г., според наличните документи тя е теглила
пари от банката и тя е изплащала тези парични средства. Не са налице по делото
доказателства, от които да се направи извод, че
други лица, освен Г. са теглили суми от банката и са се разпореждали с
тях. Дори и когато е отсъствала от работа, няма издадени заповеди да е била
замествана от друго лице и то да се е разпореждало с паричните суми. След като
е установен размера на сумите, които са били поверени на Г. да ги пази,
управлява и разпорежда, както и размера на неотчетените такива за периода от
01. 04. 07 г. до 08. 10. 10 г., размера на липсите, според приложените
документи е 14 489, 14 лева, установява вещото лице. Във въззивните жалби
и допълненията към тях жалбоподателите Г. и Георгиеви са поискали назначаване
на тройна експертиза. На всички поставени от тях задачи, които са поискали да
бъдат предмет на тройната експертиза, вещото лице е отговорило, поради което и
такова заключение не би установило различни факти. Както първото, така и второто
/допълнително/ заключения на вещото лице са компетентно изготвени, обективни,
всестранни и пълни, кореспондират на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поради което съдът ги приема за безспорно доказателство по
делото, относно установената липса на парични средства и причинната й връзка с
действията на Г.. За
да възникне пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съдебната практика
приема, че
работодателят следва да установи следните обстоятелства: ответникът да е бил в
трудовоправни отношения към момента на установяване на липсата, на ответника да е възложена
отчетническа функция, да са
установени липси на стоково-материални ценности и
липсите да са с неустановен произход. Липсата представлява недостиг с неустановен произход и невъзможност да се установят
причините за състоянието на неотчетност. Предвид
формата на увреждане имуществото на работодателя -липси от отчетническа
дейност, вината на отчетника се предполага, поради което в негова тежест е да
докаже, че не е причинил щетата. В случая, доказателства, изключващи вината на
наследодателката на жалбоподателите, както и че липсата не е причинена от нея
не са събрани. В писменото становище пред въззивната инстанция жалбоподателите Г.
и Георгиеви са изложили довод, че не следва да отговарят по предявения иск, тъй
като към момента на откриване на наследството със смъртта на Г., същата не е
била длъжник на ДРС и дължимата от нея сума не може да се включи в наследствената маса. Това възражение се
отнася не до процесуалноправната им легитимация, както са посочили в
становището си, а до материалноправната им такава, поради което съгл. чл. 147,
т. 1 от ГПК е преклудирана възможността им до твърдят нови обстоятелства пред
въззивната инстанция и не следва да се разглежда по същество.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателите Г.Г., П.Г. и В.Г. е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
В насрещната въззивната жалба, предявена от РС Добрич се
съдържа единствено оплакване, че след като е уважен насрещния иск за сумата
3 159, 65 лв. , предявен от наследниците на Р. Г. следва да бъде допуснато
прихващане между двете вземания и заявяват възражение за прихващане.
Възражението е недопустимо и не следва да се разглежда, тъй като е направено за
пръв път пред въззивната инстанция. Насрещното вземане, с което жалбоподателят
ДРС иска прихващане е спорно. Прието е в
ТР № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,т. 4, че когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно
/неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се
произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/,
при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5
и чл. 133 ГПК/ същото
може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му
по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, съгл.
чл. 78 ГПК, разноските по делото следва да бъдат оставени, така, както са
направени от страните, а жалбоподателите Г.Г., П.Г. и В.Г., които са останали
задължени за заплащане на разноски за държавна такса за въззивната жалба, следва да бъдат осъдени
да заплатят такава в размер на 290 лева.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170/ 02. 07. 2014 г. по гр. д. №
974/ 11 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.,
ЕГН **********,
П.Г.Г. , ЕГН ********** и Г.Г.Г. в качеството му на баща
и законен представител на малолетното дете В.Г.Г., ЕГН
********** да заплатят по сметка на Разградския окръжен съд сумата 290 /
двеста и деветдесет/ лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР