РЕШЕНИЕ № 7
Гр. Разград 26.01.2015 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на деветнадесети януари две хиляди
и петнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
М.Н.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 292
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение
№ 238 / 31.07.2014 г., постановено по гр. дело № 711 /
Недоволни
ищците С.И.К. и Д.А.К. обжалват решението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че неправилно районният съд приел, че не
са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Твърди се, че съдът не
указал на ищците необходимостта да докажат материалното си състояние към
момента на сделката. Небосновано и неправилно съдът приел, че ответницата не
била уведомена за поисканата издръжка.
Неправилно съдът вменил в задължение на ищците да докажат възможностите на
ответницата, в качеството й на майка на малолетното дете, да дава издръжка.
Неправилен е извода на съда, че майката на детето не е страна по договора за
дарение. Ответницата не изразила становище по иск, не се явила в съдебно заседание
и не доказала дали разполага с достатъчно средства и дали с даването на издръжка би изпаднала в
положение, по – лошо от това на дарителите. Твърди се, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и
уважаване на иска.
Въззиваемата страна С.Б., действаща като майка и законен представител на
малолетната Щ.Б.Б. не депозира отговор
на въззивната жалба.
Страните не
се явяват в съдебно заседание. Процесуалният представител на въззивниците адв. П.
депозира писмено становище, с които се подържа жалбата.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди развитите с
жалбата оплаквания прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба против
него, разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
Разградският
районен съд е сезиран с искова молба на правно основание 227, ал. 1, б. “в„ от
ЗЗД за отмяна на Договор за дарение на недвижими имоти. В нея ищците
твърдят, че с Нотариален акт № 172, том 8, рег. 8707, дело №
747/28.11.2011 г. на нотариус Н. С., район на действие РС-Разград, рег. № 291
по регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията под № 35, том 20, дело
3944, вх. рег. № 6690/28.11.2011 г. дарили на малолетното дете Щ.Б.Б. подробно
описани недвижими имоти. С покана изх. № 15 / телепоща /, връчена на 17.01.2014
г. уведомили Б.Б., че като възрастни и
болни хора се нуждаят от средства, с които да покриват ежедневните си разходи,
в.т. за лечение и лекарства. Първият ищеца не получавал никакви средства, а
втората ищца получавала пенсия и страда от редица заболявания, лечението на
които изисква закупуване на скъпоструващи
и животоспасяващи лекарства и медикаменти. С поканата поискали от Б.Б.
да заплаща по 200 лв. за всеки от двамата или общо 400 лв. месечно за двамата,
считано от получаване на поканата. До момента на подаване на исковата молба Б.Б.
не ги потърсила, не изпратила средствата от които се нуждаят, не положила
никакви грижи, въпреки, че знае за здравословните им проблеми и нужди. Твърди
се виновно неизпълнение на задължение от страна на законната представителка на
малолетното дете, което е израз на непризнателност спрямо дарителите, което
законът санкционира с отмяна на дарението.
Ответницата страна С.Б., действаща като майка и законен представител на
малолетната Щ.Б.Б. не депозира отговор
на исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Договор
за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 172, том 8, рег.
8707, дело № 747/28.11.2011 г. на нотариус Н. С., район на действие РС-Разград,
рег. № 291 по регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията под № 35, том
20, дело 3944, вх. рег. № 6690/28.11.2011 г. ищците дарили на малолетното дете Щ.Б.Б.
подробно описани недвижими имоти, находящи се в ***.
Ищцата Д.К.
получава безсрочна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО в размер
164.02 лв. към 31.03.2014 г., съгласно Заповед 0 121 8 15.02.2013 г.
Представен
е Амбулаторен лист за медицински преглед от 20.12.2013 г., видно от който
ищцата К. е диагностицирана с новооткрит захарен диабет и е предписана
медикаментозна терапия. Посочено е, че се лекува за хипертонична болест. Представено
е и копие на първа страница от рецептурна книжка на Д.К. с посочено заболяване – хипертонична
сърдечна болест. Отразени за заверки през
Представени са и платежни документи за сметки за ел. енергия и вода на
името на С.К.. Представени са и касови бонове за медикаменти.
По делото
са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. М. М. сочи, че се
познава с ищците, тъй като живеят в едно населено място, които не са добре
материално, през последните години позакъсали, разболели се. И двамата не
работят, като той им давал в заем пари. Веднъж дал на ищеца С. 300 лв. заем,
който не му бил върнат и до сега. Предполага, че парите били за лекарства.
Детето Щ. е дъщеря на големият син на ищците и майката на детето упражнява
родителските права, като от 5-6 години двете живеят в Германия и за този период
много рядко се връщали в България, без да посещават имота на ищците. От 2-3
години ищците били безработни и живеели зле.
В
показанията си св. Ж. К. сочи, че също се познава с ищците, като съселяни и има
впечатления от техния живот. След дарението ищцата се разболяла и настанала
коренна промяна с нея. Ищеца също бил болен. Не гледали животни и нямали
странични доходи. Търсили заеми от тях. Имали син и дъщеря, които си имали
семейства.
Ищците
отправили покана до ответницата Б.Б., връчена на 17.01.2014 г., в която
посочили, че се нуждаят от средства за ежедневни разходи, в. т.ч. за лечение и
лекарства, като поискали от нея да заплаща по 200 лв. за всеки от двамата или
общо 400 лв. месечно за двамата, считано от получаване на поканата.
Във
въззивното производство е представен социален доклад от Агенция за социално
подпомагане – Дирекция социално подпомагане Разград. Видно от доклада Б.Б.
живее с детето Щ. в ***. От три
години е във фактическа раздяла с биологичния баща на детето Щ., който има
зависимост към алкохол и хазарт. Б. е в брак с гражданин на Р Сърбия, от който
има друго дете – момче на 4 месеца. Съпругът й се грижи и за Щ. и има добро
отношение към детето, което понастоящем е ученичка в трети клас.Майката на Б.
заявила на социалния работник, че последната няма намерение да се разпорежда с
дарените на детето имоти. В заключение социалният работник сочи, че не е в
интерес на детето Щ. дарението да бъде отменено.
При
идентична фактическа обстановка първоинстанционният съд стигнал до правни
изводи за отхвърляне на предявения иск, които изцяло се споделят от въззивната
инстанция. Мотивите на съда са съобразени с ТР № 1 /
Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага
и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се за едностранен и
безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността
на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се
увеличава. Срещу това
което е получил дареният има
моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени
обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка.
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД,
дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Кумулативните предпоставки, чието наличие съставлява
основание за отмяна на дарението по този законов текст, са -трайната нужда от
издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на
последния /изричен или мълчалив/ да даде издръжка. В случай, че такава необходимост не
възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя
си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
При иск за отмяна на дарение, на основание чл. 227, ал.1,
б."в" от ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той се нуждае трайно, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. При разпределение на доказателствената
тежест първоинстанционният съд указал на ищците, че не представят доказателства
за възможностите на дарения да дава издръжка. Тъй като дарената е малолетно
дете, той в случая следва да се представят доказателства за възможностите на
родителя да даде издръжка вместо детето. Доказателства за такава възможност не
са представени по делото. Обратно на това от представения социален доклад се
установява, че майката на дареното дете има и друго малолетно дето – момче на
четири месеца, а грижите за нея и децата е поел настоящият й съпруг. Същият
обаче не е баща на детето Щ. и няма задължения към ищците.
При разпределение на доказателствената тежест на
ищците е указано, че не представят доказателства за наличието на трайна нужда
от издръжка. Представените в тази връзка доказателства са недостатъчни.
Разходите за ел.енергия и вода са ежемесечни и постоянни. Такива са
съществували и преди извършването на дарението. Във връзка със здравословното
състояние са представени доказателства, от които се установява, че ищцата К. е
имала здравословни проблеми и преди дарението. В последствие е установено и
ново заболяване. В тази връзка ищците не
са искали назначаване на съдебно-медицинска
експертиза от която
да се установят какви са средствата, които
ищцата заплаща за лечение, като се изключат тези, заплащани от здравната каса.
Представените касови бонове не дават ясна представа за тези разходи.
Твърденията за заболяване на ищеца К. се оказват голословни и неподкрепени с
никакви доказателства.
При тези обстоятелства не се доказва виновно
неизпълнение на задължение от страна на дарената, чрез законния й
представител-ответницата, което да е израз на непризнателност спрямо ищците и
което да бъде санкционирано с отмяна на дарението.
Поради съвпадение на изводите с тези на
първоинстанционния съд, обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
При този изход на делото направените от
въззивниците разноски следва да останат за тяхна сметка.
Воден от горното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238 / 31.07.2014 г.,
постановено по гр. дело № 711 /
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
MH