Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№19
 

Разград
 
 


27.ІІІ.2015г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2015
 
                                                 съд                                                                                   

2. ІІ.
 
На                                                                                                                                Година

 закрито

 

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

           ИРИНА ГАНЕВА
 
 Секретар:Н Р.                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.гражданско

 
   

 2014
 

    №293
 
       

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

Производство   по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

                С  Решение №118/8.VІІ.2014 по гр.д.№87 по описа му за 2014г., КРС е уважил частично исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от С.Х.В. ***АД, ЕИК*******, гр.Кубрат, като на осн.чл.244, ал.7ТЗвъв вр. с  чл.280 ЗЗД  е осъдил ответника: да   заплати на ищеца 5 869,64лв., дължимо му се и неизплатено   възнаграждение по договор за управление   за  периода м.Х.2012 до м.І.2013г., вкл., като до първоначалния му размер от 8 995,26лв., предявеният на това основание иск е отхвърлен като неоснователен недоказан; да заплати на ищеца  и 8 000,00лв., претендирани в обезщетение за неползване на 90 неприсъствени дни, полагащи му се по договор  за управление  в периода 2010,2011 и 2012 години.

                 С така цитираното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на  С.Х.В. ***АД, ЕИК826043810, гр.Кубрат за дължимо му се по т.32 на ДВУ от 1.ІХ.2006г. обезщетение в размер на 12 месечни брутни възнаграждения , възлизащи общо на  36 000,00лв. , предявен на осн.чл.244, ал.7ТЗ във вр. с  чл.280 ЗЗД като частичен до размера на 8 000,00лв.  

               Недоволно от така постановеното решение, ответното  „ХАН КУБРАТ”АД, ЕИК*******, гр.Кубрат обжалва Решение  №118/8.VІІ.2014г. по гр.д.№87/2014г. по описа на КРС В ЧАСТТА, с която   в изпълнение на договор за управление, сключен  по реда на чл.280 ЗЗД във вр. с чл.244, ал.7 ТЗ    е осъден   да заплати на ищеца  С.Х.В. 5 869,64лв., дължими му се като  възнаграждение по договор за управление   за периода м.Х.2012 до м.І.2013г., вкл. и 8 000,00лв., претендирани в обезщетение за неползване на 90 неприсъствени дни, полагащи му се по договор  за управление  в периода 2010,2011 и 2012 години. Позовавайки се на необоснованост и незаконоъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваните  му части и за постановяване на ново такова, с което предявените  срещу него искове, бъдат отхвърлени   изцяло. 

           В отхвърлителната си част, като необжалвано, решението на КРС е влязло в сила.  

           В законоустановения и предоставен   по реда на чл.263 ГПК срок за отговор по жалбата, в качеството си на процесуален представител по пълномощие на ищеца, адв. Д.Д.  е сезирал КРС, че  на 12.VІІІ.2014г. доверителят му е починал, оставяйки за свои преки законни наследници преживяла го съпруга и две пълнолетни дъщери. От името на които, при редовност на упълномощаването му, същият е декларирал искане за продължаване на съдопроизводствените действия с тяхно участие.

                   Със свое Определение №278/5.ІХ.2014г. и на осн.чл.227 ГПК  КРС конституира С.Д.В., А.С.Б. и Р.С.Т., в качеството им  на наследници и процесуални правоприемници     на починалия в хода на делото ищец.  

                     При дължимата се по реда на чл.267ГПК, РОС констатира, че делото му е изпратено по подсъдност при нередовност на   дължимата  от първоинстанционния  съд размяна на книжа.

                Със свое Разпореждане №921/6.ХІ.2014г. РОС разпореди връчване на преписи от жалбата на насрещните страни и указа на същите правото им на отговор, респ. на насрещна жалба.

  Разпореждането, с дадените  указания, е надлежно връчено, както следва: на С.В. на 11.ХІ.2014г; на А.Б.- на1.ХІІ.2014г. и на Р.Т. на 11.ХІІ.2014г. Считано към днешна дата, по отношение на всяка от въззиваемите, срокът  за отговор и насрещна жалба се явява изтекъл. В срока, въззиваемите не са депозирали отговор и не са ангажирали становище по допустимост и основателност на жалбата.

  При редовност в призоваването им, въззиваемите не се явяват в насроченото по същество на жалбата с.з.

   В с.з. жалбоподателят, чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв.Николов, заявява, ме поддържа релевираните с жалбата основания за отмяна на атакуваното решение. Излага  доводи за неправилност на решението в обжалваната част като  посочва, че за процесния период, при изтекъл по см. на ДВУ мандат,  ищецът не доказва,  както по основание, така и по размер иска си за дължимо му се по този договор възнаграждение. По отношение на претендираното за неползвани неприсъствени дни обезщетение, твърди липса на такава, обвързващо го с плащането му договорна клауза като счита, че неправилно КРС е приел дължимост на същото по правилата на КТ.   претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

 Като подадена  срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.  

  Разгледана по същество е частично основателна. При служебно дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка,   съдът констатира , че са налице  основания и за частично обезсилване на обжалвания акт като постановен    свръх петитум.

             Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин, с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при съответно на изискванията на ГПК разпределение на доказателствената тежест и като такава се споделя изцяло от настоящата инстанция.  В хода на въззивното производство не се ангажират, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от възприетата такава в мотиви към обжалваното решение.

       В частта, с която КРС е уважил предявения му на производство иск, за следващо се в полза на ищеца възнаграждение по Договор за управление от 1.ХІ.2006г., до размера на присъдените   му   4 747,18лв.  решението е правилно и се явява обосновано от съвкупността на приложените по делото доказателства. Същото му е било дължимо, в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, за месеците   август, септември, октомври и декември на 2012 г. и януари, на 2013 г.;

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че сключеният с наследодателя на въззиваемите договор за управление е с мандат до  1.ХІ.2011г. Т.е., относимо   към процесния период  -  м.VІІІ.2012 до м.І-2013г  действието на   договора за възлагане на управлението е било прекратено  поради изтичане на  срока му, като липсва последващ писмен договор.По делото е безспорно, че ищецът е продължил да изпълнява тези функции и след изтичане на мандата му.   

За периода и размера на претендираното от ищеца възнаграждение, възлизащо в размера на 7 872,80лв. е налице признание на задължилият се със заплащането  му  жалбоподател, съдържащо се в издадената от него и приложена като доказателство на л. 10 справка. По регламент на чл.180ГПК, като частен документ, подписан от лицето, което го е издало, в случая   от законен представител на дружеството жалбоподател, „справката”  съставлява доказателство за съдържимото се в нея волеизявление. 

 По делото са приложени като доказателства, издадени от жалбоподателя  РКО с №283/30.ІV.2014г и №863/19.ХІІ.2013г. , доказващи извършени от него частични погашения на признатите по справката задължения за следващи  му   се за месеците август и септември на 2012г. възнаграждения, съответно в размер на 1 551,68лв. и в размер на 1 573,94лв.

  Начисляването и изплащането на такова възнаграждение в полза на ищеца за   периода след прекратяване на писмения договор  съставлява признание от страна на жалбоподателя за дължимост на вземането на предявеното му основание(вж.опр.№173/25.ІІІ.2014 по тд №4253/2013,ІІ т.о.ВКС).

 В съвкупността си, тази група доказателства сочи на относимост и към констатациите на назначената по делото ССЕ.  В  заключение вещото лице установява   начислени в полза на ищеца  възнаграждения в размер, по-голям от реално изплатените му такива.

 По изложените дотук съображения, съдът намира намира, че в частта с която КРС е уважил иска за дължимо в  размер на 4 747,18лв.  възнаграждение в полза на ищеца, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

 Недопустимо, свръх петитум на предявения по чл.244, ал.7 ТЗ иск, КРС е присъдил в полза на ищеца, като дължимо му се като изпълнителен директор възнаграждение, и сумата от 1 122,46лв. Последната е била предмет на иск, предявен на друго основание-чл.240ТЗ. тази сума е била внесена от ищеца като гаранция, чието връщане е претендирал на основание прекратяване на мандата му  като член на съвета на директорите, освободен с решение на ОС на дружеството от отговорност. Нарочно произнасяне в диспозитив на решението, по това искане не се съдържа. Ищецът не е обжалвал решението, респ. не е искал допълването му с произнасяне по този иск, поради което и  по регламент на чл.271, ал.1, предл.последно ГПК, санирането му е извън правомощията  на  настоящата инстанция.

По изложените съображения, в тази си част Решението на КРС е недопустимо. Следва обезсилването му и прекратяване на образуваното пред РОС производство. 

В частта, с която КРС е уважил, иска  за дължимо се в полза на наследодателя на въззиваемите обезщетение за неползвани от него неприсъствени дни, решението е неправилно и следва да се отмени. 

 Договорите за управление, какъвто безспорно е и процесния,    съдържат елементите на договор за поръчка и по принцип са възмездни, като органът, който е избрал лицето за член или му е възложил управлението, определя неговото възнаграждение.

Очевидно в конкретния случай се касае за договор за управление, който е вид граждански договор и въпреки наличието на известна близост между този правен институт с трудовия договор,   не може да се слага знак за равенство между двете правоотношения. Трудовия договор се подчинява на определен правен режим задължаващ работника /служителя да се съобразяват с определени правила свързани с работното време, трудовата дисциплина, работно място и др., което не може да се приемат за адекватни изисквания за един изпълнителен директор на дружеството. Различни са и предпоставките са разрушаване на връзката по трудовото и правоотношението по договора по  чл. 244, ал.4 от ТЗ. За да се прекрати договора за управление в същия са визирани специфични предпоставки, като няма как в случая да са приложими разпоредбите за дисциплинарното уволнение и т.н. Ето защо и няма как да се приравнят процесните правоотношения на трудовите, в какъвто смисъл са незаконосъобразно изложените от КРС съображения за основателност на този иск.

Тълкувана по правилото на чл.20 ЗЗД, разпоредбата на т.17 от процесния договор, регламентира в  право на изпълнителния директор възможност за календарна година да ползва    30 неприсъствени дни, извън празничните и почивните дни. Или казано иначе,  в рамките на 30 работни дни за съответната година да ползва платен отпуск.

В  договора обаче липсва клауза, вменяваща в задължение на възложителя заплащане на обезщетение в случай на неползван от изпълнителния директор „отпуск” , нито при действие, нито при  прекратяване на мандата му на някое от предвидените в самия договор основания. С подписване на договора страните не са регламентирали такова задължение в тежест на възложителя нито механизъм за изчисляване на претендираното по този иск обезщетение. Приложения от вещото лице аналог за изчисляване на обезщетението по правилата на КТ е неприложим, доколкото   самият договор и   устава на АД не препращат изрично   към субсидиарното му приложение.    Както нееднократно бе посочено по горе, отношенията между страните по делото се явяват подчинени изцяло на сключения между тях договор за управление, притежаващ характеристиките на договора за поръчка. На страните по този договор е предоставена пълната свобода при определяне  на съдържанието му, като единственото ограничение е свързано с императивните разпоредби на закона. За отношенията между акционерното дружество и изпълнителния му директор са меродавни освен избора, и клаузите на договора за управление(в този смисъл решение № 646 от 28.ІV.2010 г. на ВКС по т. д. № 431/2009 г., I т. о., ТК, постановено по чл. 290 от ГПК).

 По изложените мотиви, Съдът

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

  

           ПОТВЪРЖДАВА Решение №118/8.VІІ.2014 по гр.д.№87/2014г по описа на КРС В ЧАСТТА с която на осн. чл. 244, ал.7ТЗ във вр. с  чл.280 ЗЗД „ХАН КУБРАТ”АД, ЕИК********, гр.Кубрат  е осъдено да заплати на С.Х.В., починал  в хода на делото  и  заместен по силата на процесуалното правоприемство от  С.Д.В., А.С.Б. и Р.С.Т., полагащо му се за м.Х.2012г-м.І.2013г. по договор за управление възнаграждение в размер на    4 747,18лв.(четири хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и осемнадесет стотинки).

            ОБЕЗСИЛВА като постановено  свръх петитум  Решение №118/8.VІІ.2014 по гр.д.№87/2014г по описа на КРС В ЧАСТТА с която на осн. чл. 244, ал.7ТЗ във вр. с  чл.280 ЗЗД „ХАН КУБРАТ”АД, ЕИК********, гр.Кубрат  е осъдено да заплати на С.Х.В., починал  в хода на делото  и  заместен по силата на процесуалното правоприемство от  С.Д.В., А.С.Б. и Р.С.Т. възнаграждение по договор за управление в размер на  1 122,46лв.(хиляда сто двадесет и два лева и четиридесет и  шест стотинки) и   ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №293/2014г. по опис на РОС в тази му част .

           ОТМЕНЯ Решение №118/8.VІІ.2014 по гр.д.№87/2014г по описа на КРС В ЧАСТТА с която на осн. чл. 244, ал.7ТЗ във вр. с  чл.280 ЗЗД „ХАН КУБРАТ”АД, ЕИК********, гр.Кубрат  е осъдено да заплати на С.Х.В., починал  в хода на делото  и  заместен по силата на процесуалното правоприемство от  С.Д.В., А.С.Б. и Р.С.Т.  8 000,00лв.,   в обезщетение за неползване на 90 неприсъствени дни  по договор  за управление  в периода 2010,2011 и 2012 години   и вместо това ПОСТАНОВИ:

                ОТХВЪРЛЯ    иска на С.Х.В., починал  в хода на делото  и  заместен по силата на процесуалното правоприемство от  С.Д.В., А.С.Б. и Р.С.Т., предявен срещу ХАН КУБРАТ”АД, ЕИК*******, гр.Кубрат  за дължимо му се в размер на 8 000,00лв.(осем хиляди лева ) обезщетение за неползване на 90 неприсъствени дни  по договор  за управление  в периода 2010,2011 и 2012 години.  

            В останалата си част, като необжалвано, решението на КРС е влязло в сила.

            Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.

 

НР