Р Е Ш Е Н И Е № 168
Гр. Разград, 08. 01. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина Д.
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 298 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 210/ 29. 07. 2014 Г. по гр. д. № 1342/ 2013 г. РРС е осъдил на
осн. чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС Д.Х.Д. да заплати на С.К.К. сумата
2 597, 96 лв. , ведно със законната лихва от 10. 07. 2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за лишаването й
от ползване за периода 26. 06. 09г. до
10. 07. 14 г. на лек автомобил „Ситроен ZX” комби с ДК № ***, като е отхвърлил
иска за сумата от 207, 81 лв. представляваща обезщетение за периода от 03. 02.
09 г. до 25. 06. 09 г., включително,
като погасен по давност на осн. чл. 110 ЗЗД. Осъдил е на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД
Д. да заплати на К. сумата 229, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху
дължимото обезщетение от 26. 06. 11 г. до 26. 06. 14 г. , като е отхвърлил иска
за сумата 161, 39 лв. за периода от 03.
02. 09 г. до 25. 06. 11 г. , като погасен по давност на осн. чл. 111, б. „в”
ЗЗД. Д. е осъден да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 153, 91 лв. , а на К. разноски по делото в
размер на 88, 45 лв.
Недоволен от решението в
осъдителната му част е останал Д.Х.Д. и го обжалва в срок, като излага доводи,
че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на закона, като моли решението да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена предявената претенция
по сметки. Поддържа изложените доводи и в съдебно заседание.
Постъпила
е насрещна въззивна жалба срещу същото решение в отхвърлителната му част от С.К.К.,
като излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа жалбата и в
съдебно заседание.
Д.Х.Д.
чрез повереника си е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба,
като излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от Д.Х.Д., разгледана по същество се явява неоснователна, респ. основателна,
предявената от Д. насрещна въззивна жалба.
Безспорно от събраните по делото
доказателства и от изявленията и признанията на страните се установява, че допуснатия
до делба при равни права между страните лек автомобил марка „Ситроен” ZX-комби
с ДК № *** от момента на фактическата раздяла се държи и ползва от
жалбоподателя Д.. На 03. 02. 2009 г. му е връчена нотариална покана от съделителката Д. да й бъде заплащана
ежемесечна сума в размер на 100 лв. , представляваща обезщетение за лишаването
й от възможността да ползва автомобила. Доказателства, опровергаващи връчването
на нотариалната покана Д. не е посочил.
От този момент вземането на Д. за обезщетение е станало изискуемо.
Спорът между страните, релевиран с въззивната и насрещната въззивни жалби е
дали вземането на Д. е погасено по давност. Освен, че с депозирания отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, също така в първото съдебно заседание след допускане
на делбата, Д. е предявила претенцията си по сметки да й бъде заплатено
обезщетение в размер на 100 лв. за лишаването й от възможността да ползва
автомобила. В същото съдебно заседание, проведено на 26. 06. 2013 г. ,
повереника на Д. е оспорил връчването на нотариалната покана от 03. 02. 09 г. и
е заявил, че претенцията по сметки е неоснователна и недоказана. Не е вярно
изложеното в мотивите към обжалваното решение обстоятелство, че Д. в това
съдебно заседание е направил възражение за изтекла давност. Такова протоколирано изявление липсва. Едва
след приключване на съдебното дирене в проведеното на 10. 07. 2014 г. открито
съдебно заседание в устните състезания, повереникът на Д. е изложил и развил
довод за изтекла погасителна давност на претенцията на Д.. Съгласно чл. 346 ГПК в
първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, като
посочат и доказателствата за това. Правилата
на чл. 127-133 ГПК не намират
приложение, тъй като законът не препраща към тях. Прието е и е налице задължителна съдебна практика, че в нито една хипотеза с оглед
разпоредбата на чл. 147, т. 1 от ГПК, не
може това правоизключващо възражение, каквото е възражението за изтекла
погасителна давност, да се прави за първи път след приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество. Заявяването на възражението за погасителна
давност за първи път в устните състезания и разглеждането на това възражение от
съда нарушава правото на равнопоставеност на страните и правото на защита на
другата страна, защото тя не може да се защити против това възражение. Тъй като
възможността да се прави такова възражение в устните състезания е била
преклудирана, районният съд не е следвало да го разглежда по същество. Предвид
изложеното, незаконосъобразно районният съд е приел,че вземането на ищцата за обезщетение
за периода от 03. 02. 09. г. до 25. 06. 09 г. в размер на 207, 81 лв. е
погасено по давност и претенцията й е неоснователна, както и претенцията й за
заплащане на законна лихва в размер на 161, 39 лв. от датата на връчване на
нотариалната покана 03. 02. 09 г.
Решението в тази част следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго в този смисъл.
На осн. чл. 78 от ГПК, предвид изхода на
спора пред въззивната инстанция Д. следва да бъде осъден да заплати на Д.
разноски по делото в размер на 250 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 210/ 29. 07. 2014 Г. по гр. д. № 1342/ 2013 г. по описа на РС
Разград В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете, предявени от С.К.К. против Д.Х.Д. за заплащане на сумата 207, 81 лева,
представляваща обезщетение за периода от 03. 02. 2009 г. до 25. 06. 09 г. ,
включително, като погасен по давност на осн. чл. 110 ЗЗД и за сумата 161, 39 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03. 02. 09 г. до 25. 06. 2011 г. включително,
като погасен по давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** да заплати на С.К.К., ЕГН **********
сумата 207, 81 /двеста и седем лв. и 81 ст./ лева, представляваща обезщетение
за периода от 03. 02. 2009 г. до 25. 06. 09 г. , вкл. за лишаването й от ползване на лек автомобил „Ситроен ZX” комби с ДК № ***, както и сумата 161,
39 /сто шестдесет и един лв. 81 ст./ лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 03. 02. 09 г. до 25. 06. 2011 г. включително.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** да заплати на С.К.К., ЕГН **********
сумата 250 /двеста и петдесет/ лева разноски по делото пред въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210/ 29. 07. 2014 Г. по гр. д. № 1342/ 2013 г. по описа на РС
Разград в
останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ