Р  Е  Ш   Е  Н   И   Е

 

№167
 

Разград
 
 


12. І.2015
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                  

 15 ХІІ.
 

публично

 
 
На                                                                                                                                Година

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

 ИРИНА ГАНЕВА

 

 
 
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр.  
 
   

2014
 

    №301
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 267ГПК.

                   Делото е образувано по   жалба на Мюзяем Е.  Х. , подадена чрез проц. представител по пълномощие –адв.В.Косев  против Решение 350/3.Х.2014г. по гр.д.№196/2013 по описа на  ИРС , с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете  ѝ, предявени кумулативно против съпрузите Р. и З.К., съответно:  на осн.чл.108 ЗС за ревандикиране на недвижим имот, предявен на осн.чл.108 ЗС    и на осн.чл.537, ал.1 ГПК - за отмяна на издадения им по обстоятелствена проверка нот.акт №28/12.І.2012г., легитимиращ правото им  на собственост върху процесния имот.   Позовавайки се на незаконосъобразност и неправилност, моли съда да отмени решението   и да постанови ново такова, с което  съдът да уважи исковете ѝ в цялост и на предявеното основание. Твърди качеството си на собственик, придобито по отношение на процесния имот на основание,  изтекла по време на брака й със   Сезаи Х. придобивна давност и по силата на настъпилото след смъртта на последния наследствено правоприемство.   Претендира присъждане на направени по делото разноски.

            При редовност в призоваването, жалбоподателката не се явява в насоченото по същество на жалбата ѝ с.з.

              В законоустановения и предоставен им за това срок, в качеството си на  насрещни  по жалбата страни, ответниците не са подали писмен отговор и не са ангажирали становище по нейната допустимост и основателност.

                В с.з, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.К., въззиваемите оспорват основателността на жалбата. Молят за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

              Като  подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жабата е допустима.

             Разгледана по същество е неоснователна.  

   Атакуваният в настоящото производство съдебен акт е валиден - постановен при наличие на изискуемите се за валидността и допустимостта му  ни процесуални предпоставки .  

              В своето кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум, предявеният от жалбоподателката иск сочи на предвидената по см. на чл.108 ЗС петиторна защита.  В този смисъл, дадената от първоинстанционният съд   правна квалификация е правилна, а обжалваното решение се явява допустимо постановено на действително предявеното от жалбоподателката основание.  Крайният извод на първоинстанционния съд е правилен, обоснован от съвкупността на допустимо събраните по делото доказателства и съответен на приложимия материален закон.

                 В  съответствие със служебно дължимото се от него, ИРС е указал на страните релевантните и подлежащи на доказване обстоятелства, разпределяйки им доказателствената тежест в съответствие с декларираното от тях процесуално поведение.     В основата на атакуваното решението на ИРС правилно е залегнал изводът, безспорен в правната теория и съдебната практика, че искът за собственост по  чл.108 ЗС , като иск на "невладеещият собственик срещу владеещия несобственик или държател", които упражняват тази фактическа власт, без да имат основание за това, предполага установяването по положителен начин на активната легитимация на ищеца.

               Доказателствата, допустимо ангажирани  от страните в хода на първоинстанционното производство    от правна страна обуславят  с категоричност извод за неоснователност на иска поради недоказан от страна на ищцата фактически състав на търсената по реда на  чл.108 ЗС защита. Пред тази инстанция не се ангажират, допустими по см.на чл.266ГПК  доказателства,  които да налагат извод за  различна  от възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

      Първоинстанционният съд е кредитирал депозираното в показанията на ответниковите свидетели при отчетена относимост на същите към приложените по делото писмени доказателства и слез  всестранен и задълбочен анализ на доказателствения материал.    В съвкупността си, относимо към датата на предявяване на иска, доказателствата  сочат въззиваемите като   единствени  собственици   на процесния имот.     

 В допълнение и подкрепа на изложените от ИРС изводи за неоснователност  на предявените от жалбоподателката искове следва да се отбележи, че по делото са налице единствено нейни твърдения, но не и доказателства досежно притезание на претендираното по отношение на имота право на собственост.

В  обстоятелствена част на исковата си молба ищцата твърди като факт, релевиращ правата й върху имота,  като такива по наследство и на основание придобивна давност, изтекла в полза на наследодателя й  по време на брака им.  По делото е безспорно установено, че   ищцата  е законен наследник на починалия на 14.І.2013г. С. Х., неин съпруг.  Доказателства, от които да следва за безспорно установено, че процесният  имот е бил в притежание на наследодателя  й , относимо към датата на смъртта му, ищцата не ангажира. Не се ангажират доказателства за приживе предприети от наследодателя й действия, по придобиване на имота възмездно, чрез делба или по оригинерния способ на придобивната давност, от което да следва извод за принадлежността му към съществуваща по време на брака им СИО.

          И ищцата, и ответниците твърдят придобиването на собствеността върху имота на оригинерно основание. При тази конкуренция, съгл. регламента на чл.99ЗС, законодателят дава предимство на този, който последен по време  е придобил правата върху вещта. Като  от значение за  придобиването на собствеността по оригинерния способ   е моментът, към който се явява  завършен   фактическия състав на придобивната давност.  Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичане на установения в закона срок, тъй като по аргумент на чл.120 ЗЗД във  вр. с чл.84 ЗС, давността не се прилага служебно. За придобиването на собствеността като последица от изтеклата в полза на владелеца придобивна давност, е необходимо същият изрично да се е позовал на това обстоятелство. На каквото поведение, относимо към датата на иска, сочи издадения в полза на въззиваемите нот.акт по обстоятелствена  проверка.     Както правилно е приел и първоинстанционния съд, неоснователността на предявения срещу въззиваемите ревандикационен иск, обуславя извод а неоснователност и на иска за отмяна на легитимиращия собствеността им върху имота констативен нот.акт.

Постановено в този смисъл, обжалването решение е правилно, законосъобразно  изцяло съобразено, както  с приложимия материален закон, така и със задължителната за съдилищата практика ( ТР№11/21.ІІІ.2013 по т.д.№11/2012 ВКС и ТР №4/2012 по т.д.№4/2012 на ВКС).

Предвид изложеното и при хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

    

        ПОТВЪРЖДАВА Решение №350/3.Х.2014г. по гр.д.№196/2013 по описа на  ИРС.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

           

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.           2.

                  

 

 ДГ