РЕШЕНИЕ

№ 11 / 17.02.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и шести ноември, две хиляди и четиринадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА Д.

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 305 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.М.Т., подадена чрез нейния пълномощник, против решение № 293 / 25.09.2014г., постановено по гр.д. № 645 / 2013г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване парично задължение от страна на ответника вследствие на неплатени наемни вноски и консумативи по договор за наем на жилище и направени в заповедното производство деловодни разноски и е прието за недоказано оспорването на истинността на документ – разписка от 22.05.2014г. Жалбоподателят излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части и моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови нов съдебен акт, с който да уважи предявения иск. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба чрез своя пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Д.Й.Д. не е подал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните в хода на съдебното производство, констатира следната фактическа обстановка: На 1.08.2000г. Д.Д. ***, с договор за наем, сключен между него от една страна като наемател и от друга Х. П. и Д. Д. като наемодатели. Определен е месечен наем в размер на 80лв., платим на два пъти - на първо и петнадесето число от месеца, като съгласно чл.4 от договора наемателят плаща наема на П.Т. – майка на наемодателите, които й дават всички права, свързани с отдаването на апартамента под наем – определяне и разполагане с наема, извършване на текущи ремонти, смяна на наемател. Съгласно чл.8 т.2 от договора, заплащането на консумативите за ползване на апартамента е възложено в тежест на Д.Д..

На 30.08.2012г. Х. П. и Д. Д. са връчили на Д. уведомление, в което са посочили, че дължи наем за 2012г. в общ размер 850лв. – за 8 месеца по 130лв. – общо 1040лв., от които платени 190лв. За консумативи наемодателите са посочили задължение за топлоснабдяване в размер на 937,66лв. и за електроснабдяване – 33,48лв. Ответникът е подписал уведомлението, а под неговия подпис се съдържа ръкописен текст, за който няма данни да е добавен от него и не се установява в кой момент е дописан.

От показанията на двамата разпитани свидетели И. Д. – зет на ищцата и П. П., се установява фактът на реалното ползване на жилището от страна на Д.Д., както и моментът на напускането му през 2012г., като св.П. внася уточнението, че това е станало през м.октомври, 2012г. Същият този свидетел обяснява, че при напускането на жилището, Д.Д. е поискал от него да му заеме сумата 500лв., с която да се издължи в края на м.май във връзка с наемния договор. В началото на м.май, 2014г. свидетелят му дал сумата. Във връзка с напускането на апартамента е представен договор за наем от 25.10.2012г., от който се установява, че от 1.11.2012г. ответникът е наел друго жилище, от други наемодатели.

Представени са три разписки от 12.05.2014г., 22.05.2014г. и 3.06.2014г., съдържащи текст, че на всяка от съответните дати Д. е предал на П.Т. по 500лв. като част от дължимия наем. Във връзка с оспорването на тяхната истинност досежно подписа, положен за приел сумата и дописаните на ръка текстове, е изготвена графическа експертиза, заключението на която е прието от районния съд. Вещото лице е направило извод, че подписите за приел сумите принадлежат на П.Т., но по отношение на ръкописно изписаната част от разписките от 12.05. и 3.06.2014г. експертът е установил добавяне на елементи. С решението районният съд е признал неистинността на двете разписки. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което въззивният съд е обвързан с приетия от РРС изход. По отношение на разписката от 22.05.2014г. първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Съобразно приетия от вещото лице извод относно липсата на добавки в този частен документ, въззивният съд не намира основания за промяна в изводите, направени от районния съд и приема истинността на тази разписка.

Приложени са фактури за платена топлоенергия и фискален бон за сумата 970,24лв., както и фактура за платена електроенергия на стойност 27,36лв. за м.септември, 2013г., но от същите не се установява кой е платил тази сума.

Ищцата е приложила частен документ, именуван запис на заповед, с издател Д.Д.. В същия е посочен падеж на заплащане до 1.09.2013г. В текста обаче е отразена дата на плащане на сумата 1984лв. на 1.09.2012г., преправена ръкописно на 2013г. Липсва отбелязване за предявяване на записа, за да се приеме хипотезата на чл.536 ал.2 ТЗ. Освен това името на лицето, на което е следвало да плати сумата, е посочено като Х. А. П., след което е задраскано и ръкописно е изписано името на П.М.Т.. Предвид горните несъответствия в датата на падежа и в името на лицето, на което следва да се плати, въззивният съд приема, че документът не е запис на заповед, съгласно чл.536 ал.1 ТЗ. Горните пороци на документа не позволяват на съда да го приеме и като извънсъдебно признание за дължимост на сумата, тъй като остават неизяснени съществени елементи – на кого е приел ответникът да дължи сумата и в кой момент е изискуемо задължението.

П.Т. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д.Д., за сумата 1864лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Като обстоятелства, от които произтича вземането, е посочила, че през 2000г. е предоставила за ползване на длъжника процесния недвижим имот, със сключен договор за наем. Договорът е прекратен на 27.10.2013г. и са останали за плащане наемните вноски за периода от м.януари 2013г. до 27.10.2013г. в общ размер 1 110лв., консумирана топлоенергия за периода от отоплителен сезон 2007 / 2008 до отоплителен сезон 2011 / 2012г. на обща стойност 971лв. и консумирана електроенергия за м.септември, 2013г. в размер 33лв. Заявителката е посочила, че длъжникът е платил сумата 250лв. в края на 2013г. и началото на 2014г., като е останала за плащане сума в общ размер 1864лв., която е и предмет на търсената по реда на чл.410 ГПК защита. РС Разград е издал заповед № 446 / 14.02.2014г. за изпълнение на парично задължение, съответна на подаденото заявление.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: На първо място следва да се съобрази, че исковата претенция за неплатен наем в размер на 1 110лв. е за периода от м.януари, 2013г. до 27.10.2013г. Установено е по делото обаче, че договорът за наем от 1.08.2000г. е прекратен и ответникът е напуснал жилището през м.октомври, 2012г. Следователно, в процесния период същият не е обитавал жилището и претенцията за заплащане на наем е неоснователна. Същият извод се налага и за претенцията за заплащане на консумирана електроенергия в размер на 33лв. за м.септември, 2013г.

На следващо място, П.Т. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие е предявила иск с правно основание чл.422 ГПК, като е посочила като основание за търсене на суми фактът, че е предоставила на ответника ползването на недвижим имот, със сключен договор за наем. Установява се от представения договор обаче, че наемодатели са трети лица, а на ищцата е предоставено правото да получава наема от Д.Д.. Следователно, същата черпи права като трето ползващо се лице, но в рамките на предоставените й от наемодателите правомощия, т.е. тя може да претендира само получаване на наемните вноски, но не и сумите за консумирана електроенергия и топлоенергия. Доколкото не сочи като правно основание за своята претенция наличието на неоснователно обогатяване, освен това и не доказва факта, че именно тя е заплатила сумите, за които са представени фактури и фискален бон, претенцията за заплащане на 970,24лв. за топлоенергия и 33 лв. за електроенергия са неоснователни и недоказани.

По отношение на разписката за платена сума в размер 500лв. на 22.05.2014г. се установява от заключението на графическата експертиза, че подписът за приел сумата принадлежи на П.Т., а във връзка с изписването на ръкописната част от текста експертът не е констатирал добавяне на елементи. Ето защо следва да се приеме, че оспорването на истинността на този документ е останало недоказано.

Решението на РС Разград в горните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд счита, че решението в частта, с която районният съд се е произнесъл за разноските в заповедното производство като част от предмета на иска, е недопустимо. Съгласно т.10в от ТР № 4 / 2013г. на ОСТГК, присъдените разноски са последица от уважаване на заявлението, а не негов предмет, поради което не могат да бъдат и предмет на установителния иск. Съгласно т.12 от същото тълкувателно решение, съдът, който разглежда иска, следва да се произнесе по тяхното разпределяне, съобразно изхода от правния спор. Ето защо, решението в частта, с която е отхвърлен иска за приемане за установено, че Д.Д. дължи на П.Т. сумата 237,28лв. за направени разноски в заповедното производство, следва да бъде обезсилено като постановено по недопустим иск и производството в тази част следва да бъде прекратено. Вместо това искането за разноски в размер на 237,28лв., направени от П.Т. в заповедното производство, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, като последица от недължимостта на главното вземане.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 293 / 25.09.2014г., постановено по гр.д. № 645 / 2013г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено на парично задължение от страна на Д.Й.Д. към П.М.Т. в размер 1864лв., представляваща неизпълнени задължения за заплащане на наем на жилище и консумативни разноски, заедно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.02.2014г. до нейното окончателно изплащане и е прието за недоказано оспорването на истинността на документ – разписка от 22.05.2014г.

ОБЕЗСИЛВА решение № 293 / 25.09.2014г., постановено по гр.д. № 645 / 2013г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че Д.Д. дължи на П.Т. сумата 237,28лв., представляваща направени деловодни разноски по гр.д. № 256 / 2014г. по описа на РРС, като постановено по недопустим иск и вместо това постановява:

Отхвърля искането на П.М.Т. за присъждане на сумата 237,28лв., представляваща направени деловодни разноски по гр.д. № 256 / 2014г. по описа на РРС

В останалата част, с която е прието за установено, че разписки от 12.05.2014г. и 3.06.2014г. са неистински документи, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH