РЕШЕНИЕ № 8

Гр. Разград 30.01.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 319 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 359 / 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 614 / 2013 г. по описа на РС – Исперих, с което е отхвърлен предявен от Х.М.и. срещу Н.Я.А., Ф.Ф.А. и С.Н.Я. иск по чл. 108 от ЗС за установяване правото на собственост на наследниците на Марин И.М. върху недвижим имот, находящ се в с. Кривица, обл. Разград и е отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Недоволен ищеца Х.М.И. обжалва решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка районният съд стигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че ответниците не са демонстрирали пред ищеца промяна в намеренията си относно упражняване на фактическата власт върху имота от държане във владение. По отношение на извършените строително-ремонтни работи е сочи, че същите имат характер на действие по запазване на веща. Районният съд се позовал на две тълкувателни решения, които нямат пряко отношение към спора.

Въззиваемите Н.Я.А. и Ф.Ф.А. депозират отговор на въззивната жалба, чрез адв. М.П., в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Процесуалните представители на страните подържат съответно жалбата отговора на посочените в тях основания.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди развитите с жалбата оплаквания прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба против него, разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Разградският районен съд е сезиран с искова молба на правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК. В нея ищеца твърди, че приживе баща му Марин И.М. ***, недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1080 кв.м., съставляващо урегулиран парцел № II-12, кв. 8 по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състоящ се от три стаи и маза, по силата на н.а. № 162, том I, дело № 335 / 1982 г. на РС-Исперих. Той живеел в имота от раждането си през 1952 г. Имал и двама братя, които живеели в собствени къщи. Между тях имало съгласие бащината къща да остане за него. През 1989 г. всички / родители и братя / се изселили в Турция, където се установили да живея, а къщата останала празна. През 1992 г. бащата на първия ответник разговарял с него по телефона. В разговора му обяснил, че синът му ще се жени и поискал разрешение младото семейство да се настани в къщата. Ищеца разбрал, че те нямат намерение да купят имота, поради липса на пари, а само искат да живеят в имота и да се грижат за него. Ищеца се съгласил и така първите двама ответници заживели в имота. През годините ищеца си идвал в България и посещавал имота, срещал се с ответниците и между тях никога нямало спор относно собствеността. През 2010 г. придобил двойно гражданство и при снабдяването му с лична карта посочил за адрес, адреса на процесния имот. През 2012 г. се прибрал в България с идея да се снабди с нотариален акт за собственост върху имота, като за целта получил и съответните пълномощни от братята си. При снабдяването с документи установил, че първите двама ответници вече се били снабдили с нотариален акт за собственост. Посетил в имота, където заварил третия ответник – син на първите двама, който му заявил, че след като разбрали за намеренията му се върнали от Белгия и се снабдили с нотариален акт за собственост. Ищеца твърди, че в нито един момент не е предприемал действия по прехвърляне на собствеността , а ответниците са били единствено и само ползватели и пазачи на имота.

В предоставеният им за това срок, ответника С.Я. депозирал отговор на исковата молба, в който посочил, че предявеният иск е допустим само по отношение на първите двама ответници е недопустим по отношение на него. Посочил също, че претендира за собственост върху имота, тъй като собственици са родителите му. Той се родил в имота преди 23 години и в качеството си на син на родителите си живее в имота, където сам създал семейство и се родило неговото дете. Оспорва се и основателността на иска. Ответника сочи, че от баща си знае, че неговите родители купили имота от ищеца преди сватбата им и от тогава и до настоящия момент никой не е предявявал каквито и да било претенции към него или родителите му. Вследствие на изтекла придобивна давност родителите му придобили собствеността върху имота на оригинерно основание, след като го владяли в продължение на 20 години.

С подобни съображения отговор на исковата молба депозирали и първите двама ответници.

Към исковата молба са приложени н.а. № 162, том I, дело № 335 / 1982 г. на ИРС, Удостоверение за наследници, , удостоверение за идентичност на лице с различни имена и пълномощни. Допълнително са представени скица на имота и н.а. 0 65, том , рег. № 1775, дело № 205 / 2012 г. на Радомир Александров – нотариус с район на действие РС-Исперих, рег. № 254 на НК.и преписката към последния н.а.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Мехмед Осман сочи, че знае имота, който е на бащата на ищеца. След 1989 г. в къщата заживели първите двама ответници, но не знае на какво основание. По нататък сочи, че не знае точно кога са започнали да обитават къщата, тъй като през 1997 г. се преселил в с. Самуил. Не е чувал първите двама ответници да са купували къщата. През годините се виждал с ищеца, когато си идвал по празници, но не били разговаряли за къщата. Не знае къде в с. Кривица е оставал ищеца, при посещенията му в селото. Твърди, че бащата на ищеца починал преди 1989 г.

В показанията си св. А. Р. сочи, че е от с. Кривица и познава ищеца. Знае и къщата, която била на баща му, а след неговата смърт останала за ищеца. Сега в къщата живеел Н., когото не познавал. От 10-15 години живеел в къщата. Н. казал на ищец, че няма пари и поискал да живее в къщата. Преди 5-6 години видял ищеца да идва в къщата, макар, че живеел далече.. Не бил чувал ищеца да е продавал къщата. Преди 3-4 години в селото идвали сина на ищеца.

В показанията си св. С.М. – син на ищеца, сочи, че след 1989 г. от време на време посeщавал къщата и я оглеждал. Баща му пътувал по-рядко, но той идвал всяка година. Имал ключ от къщата и влизал вътре. Външната врата била винаги отворена. Първите двама ответници заживели в къщата през 1992 г., с разрешение на баща му. Когато баща му решил да се снабди с н.а. разбрал, че ответниците вече са се снабдили с такъв. Промените в къщата се изразявали в смяна на дограма и направа на беседка.

В показанията си св. А. Х. сочи, че се познава с първите двама ответници от 1983 г., които през 1989 г. купили къщата след изселването и я платили на бащата на ищеца. Къщата била много зле и я ремонтирали, а преди четири години отново направили ремонт. В тази къща през 1990 г. и 1991 г. се родили децата им, които сега били на 23 и 24 години. Свидетелката живеела през една къща и не е виждала ищеца и сина му. И тя и други хора знаели, че къщата е на Н..

В показанията си св. Н. Х. сочи, че познава ответниците, с които е съсед. Къщата му била на 200-300 м. от процесния имот. Ответниците заживели в къщата след 1989 г., а през 2010 г. направили основен ремонт. След 1989 г. не е виждал ищеца и сина му в селото. Преди 1989 г. къщата била на бащата на ищеца. Ответниците заживели в къщата през 1989-90 г. първият ремонт бил направен през 1990 г., когато се родил и синът на ответниците.

При идентична фактическа обстановка първоинстанционният съд стигнал до правни изводи за отхвърляне на предявения иск, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.

Предявеният от ищеца иск на правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и недоказан. Поначало за уважаването на този иск е предвидено наличието на следните кумулативни предпоставки: ищеца да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да го владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже основанието на което владее или държи имота. В случая от събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен начин, че ищеца е собственик на имота. Събраните по делото доказателства сочат, че първите двама ответници се настанили в имота през 1989 г. на следващата година се родил синът им – третия ответник. Твърдението на ищеца,че разрешил на първите двама ответници само да живеят в имота, да го стопанисват и подържат, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а тъкмо обратното. Ищеца твърди, без да уточнява конкретно, че през годините си идвал в България, срещал се с ответниците и между тях никога не съществувал спор относно собствеността и ползването на имота. Тези твърдения не се подкрепят от никакви доказателства. В показанията си разпитаните по делото свидетели не дават сведения в тази посока. В показанията си св. М. О. сочи, че се виждал с ищеца, когато си идвал за празници или за документи, но не сочи през коя година е станало това. В показанията си св. А. Р. сочи, че видял ищеца преди 5-6 години да идва в процесната къща. Само го видял, не дава сведения да е видял и чул ищеца да е водил някакви разговори с ответниците. И двамата свидетели твърдят, че не са чували ответниците да са купували имота. Твърдят също така, че не са видели по къщата да са правени ремонти и промени, с изключение на една беседка, за която съобщава св. О..

В показанията си св. С. М. – син на ищеца, сочи, че баща му посетил България през 2010 г. да си оправя документите. Този свидетел също сочи, че през годините в имота не са извършвани ремонти и подобрения, с изключение на една беседка.

Обратно на показанията на първите двама свидетели, в показанията си св. Х. и Х. сочат, че в къщата са правени значителни ремонти. Св. Х.сочи, че първият ремонт е направен веднага, след като ответниците заживели в имота. При този ремонт били сменени каси и стъкла на прозорци, смяна на врати, ремонт на покрив. При втория ремонт, който бил отпреди четири години били извършени бетонно мазане и смяна на дограми с ПВЦ такива. За разлика от първите двама свидетели, тази свидетелка сочи, че живее в непосредствена близост до процесния имот – през една къща и познава ответниците откакто заживяла в селото – 1983 г. В същия смисъл относно ремонтите са и показанията на св. Х.. И двамата свидетели са категорични, че ответниците са купили имота.

При съпоставка на свидетелските показания съдът дава вяра на посочените от ответниците свидетели,чиито показания са последователни, правдоподобни и логични. Дадените от тях показания за извършени ремонти, несъмнено кореспондират с безспорните факти, че още в самото начало в имота се настанило младо семейство, в което след това се родили две деца. Впоследствие по-голямото дете на ответниците също създало семейство, в което също се родило дете. Съдът приема, че от факта на извършени подобрения и ремонти може да се съди и за намерението на ответниците да владеят имота като свой. В подкрепа на този извод е и продължилия двадесет годишен период от време / от 1989 г. до 2010 г. /, през който ищеца не се е завръщал в страната. Тези изводи не могат да бъдат променени и от обстоятелството, че през 2010 г., при снабдяване на ищеца с лична карта, същия заявил за свой адрес, адреса на който се намира процесния имот. Същото се отнася и за издадените през 2011 г. пълномощни. С тези се действия не може да бъде оборена законовата презумпция на чл. 69 от ЗС. Предвид времето, през което ответниците са владяли имота, същите са придобили собствеността върху него още през 1999 г.

При тези обстоятелства обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за това производство, следва да останат за негова сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359 / 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 614 / 2013 г. по описа на РС – Исперих.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ