Р Е Ш Е Н И Е № 3
Гр. Разград, 21. 01. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 324 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Б.А.
и Б.С.А. чрез пълномощник против Решение
№ 361/ 27. 10. 2014 г. по гр. д. № 985/ 14г. по описа на РРС , с което
същите са осъдени да отстъпят
собствеността и да предадат владението на Д.И.И. и С.С.И. на 620 кв. м. от имот
№ 021417, целия с площ от 2390 кв. м., находящ се в м. Ясак, трета категория в землището на с.
Ясеновец, съгл.
скица, неразделна част от решението. Излагат се доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона
Постъпил
е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Д.И. и С.И., в който
излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържат изложените доводи и в съдебно
заседание.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана
по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Видно от приложените писмени доказателства,
ищецът Д.И.И. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт
№ 58, т. 5, рег. № 5815, дело № 449/ 2003 г. е придобил правото на собственост
върху недвижим имот – нива с площ от 2, 390 дка, трета категория в м. „Ясак”,
съставляващ имот № 021714 по плана за земеразделяне на с. Ясеновец. Ответникът М.
Б. А. чрез договор за покупко-продажба с нот. акт № 94, т. 3, дело № 1034/ 84 г. на РРС е придобил правото на собственост
върху незастроено дворно място от 770 кв. м. , съставляващо урегулиран парцел
ІІІ-805 от кв. 42 по плана на с. Ясеновец. Праводателят на ответника А. – Б. Ц.
Л. е придобил правото на собственост върху същото незастроено дворно място чрез
покупко-продажба с нот. акт № 28, т. V, дело № 1215/ 78 г. на РРС. Според
заключението на назначената по делото СТЕ, до настоящия момент не е извършвано
изменение на плана за регулация, досежно УПИ № ІІІ-805 от кв. 42, собственост
на ответниците и границите му са същите, съгласно одобрения план със Заповед №
344/ 76 г. В одобрената карта на възстановената собственост за землището на с.
Ясеновец от южната страна на УПИ № ІІІ-805 от кв. 42 е образуван ПИ № 021714, собственост
на ищците и двата имота имат обща граница. Въз основа на извършените замервания
на место, вещото лице е установило, че ответниците владеят извън границите на
УПИ № ІІІ-805 от кв. 42 от ПИ № 021714 площ от 620 кв. м. Територията
е оградена от мрежа на бетонови стълбчета, което възпрепятства ищците да
я ползват. По повод същата територия,
ползвана от ответниците е възникнал спор между тях и ищците във връзка с
искането на последните да бъде трасиран и заснет имота, за да кандидатстват по
европейска програма. Това обстоятелство е установено и с Протокол от 23. 04. 14
г., според който техническото лице не е
било допуснато да извърши трасиране от ответника. /л. 11/ Факта, че процесната
територия се ползва от ответниците се установява и от гласните доказателства –
показанията на св. Д., С., И., М., извършения оглед на место от
първоинстанционния съдебен състав. Ответниците също не оспорват този факт, но
твърдят в писмена молба /л. 75/,
депозирана след проведеното второ открито съдебно заседание по делото, че са
придобили имота въз основа на давностно владение, продължило повече от 10
години. Това основание за придобиване на правото на собственост са изложили и
във въззивната жалба. Законосъобразно районният съд не е разгледал това
възражение, отчитайки, че възможността ответниците да се позоват на него е
преклудирана. Практиката на ВКС - Решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.дело №
1068/2009 г. на ВКС, І т. о., ТК, Решение № 85 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 682/2010 г., II т. о., ТК , Решение № 177 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
46/2010 г., II т. о., ТК, която представлява задължителната такава по смисъла
на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, приема, че правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност, се преклудира с изтичането на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, той губи възможността на упражни тези
права по-късно. По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно
- чл. 120 ЗЗД, поради което това възражение е от
категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Безспорно е в случая, че в
подадения писмен отговор ответниците не са направили възражение, че са
придобили спорната част от имота въз основа на давностно владение. Навеждат се
твърдения в тази насока, но няма такова направено възражение. В случаите,
когато в отговора си ответникът навежда само фактически твърдения за владение
на имот, но не противопоставя изрични възражения за придобиване на имота по
давност, не може да се приеме, че има твърдение, което трябва да бъде
конкретизирано по смисъла на чл. 145, ал. 2 ГПК
и след изтичане на срока по чл. 133 ГПК /
Решение № 259 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 63/2012 г., I г. о., ГК/.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателите е
довело районния съд до неправилен извод,че предявеният иск е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/
27. 10. 2014 г. по гр. д. № 985/ 14г. по описа на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
НР
2.