РЕШЕНИЕ № 9

Гр. Разград 18.02.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 325 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 361 / 07.10.2014 г., постановено по гр. дело № 643 / 2013 г. по описа на РС – Исперих е признато за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Д. М.Р. и Х.Б.Р. ***, че отхвърлил предявени от Л.М. срещу Д. М.Р. и Х.Б.Р. иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че тя е собственик на построената пристройка/стоя/ със застроена площ от 15.60 кв.м. и подобрения, находяща се в дворно място с идентификатор 46913.120.51 в с. Малък Поровец, община Исперих, обл. Разград и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху стаята и иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с който й пречат да правото си на собственост върху същата пристройка/стая/.

Недоволен ищеца Хр.М. И. обжалва решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка районният съд стигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че ответниците не са демонстрирали пред ищеца промяна в намеренията си относно упражняване на фактическата власт върху имота от държане във владение. По отношение на извършените строително-ремонтни работи е сочи, че същите имат характер на действие по запазване на веща. Районният съд се позовал на две тълкувателни решения, които нямат пряко отношение към спора.

Въззиваемите Н.Я.А. и Ф.Ф.А. депозират отговор на въззивната жалба, чрез адв. Мария Павлова, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Процесуалните представители на страните подържат в съдебно заседание съответно жалбата и отговора на посочените в тях основания.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и след като обсъди развитите с жалбата оплаквания прие следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По същество въззивната жалба касае отхвърлени искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС досежно процесната стая.

В чл. 108 от ЗС е предвидено наличието на следните кумулативни предпоставки за уважаване на иска - ищеца да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да го владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже основанието на което владее или държи имота. В случая ищцата не доказва, че е собственик на имота, независимо от това, процесната стая попада в неговото място, след влизане на решението в тази му част.

С чл. 92 от ЗС е въведена презумпцията, че който е собственик на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, а с чл. 63 от ЗС се допуска възможност за отделна собственост върху постройката, от терена, върху който е построена. Презумпцията на чл. 92 от ЗС е оборима, поради което е допустимо да се доказва създаването на отделна собственост върху постройка, различна от собствеността върху земята.

От събраните по делото гласни доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че ищцата не е придобила правото на собственост върху процесната стая. По делото не е спорно, че към момента на изповядане на сделките, по силата на които страните придобили собствеността върху двата имота, между тях не е имало изградена ограда, която да определя граничната линия по която да се проследи къде тя завършва от страната на улицата, респ. къде минава мислено през постройката.

В показанията си св. Н. И.а твърди, че знае, че процесната стая е на ищцата, когато купили къщата. Тъй като към стаята имало санитарен възел, тя била обитавана от съпруга на ищцата, строителните работници, които правили ремонт на къщата на ищцата, както и гости на ищцата Стаята била обзаведена от ищцата. Стаята имала обща тераса с къщата на ищцата. Къщата на ищцата била ползвана и от ответниците, които имали ключове. Ищцата купила къщата от П. Л., а ответниците от П. И., които били зет и син. П. И. ползвал стаята. Ищцата казвала на свидетелката, че шиела пердета и покривки. При усиления ремонт на къщата на ищцата, в стаята не спяли работници, тъй като там имало инструменти.

В показанията си св. П. П. сочи, че П. И. П. -съпруга на сестра му, когато преди години купувал съседния имот от бивш собственик, купил стопанската част от постройките. В тези сгради попадала и процесната сграда, която била долепена до къщата, която той придобил. Тази стая и избата под нея се ползвали от праводателя на ответниците, който гледал пчели. Преди години това било един имот, който впоследствие бил разделен на две.

В показанията си св. П. И. П. сочи, че след като ищцата придобила имота от П. Л., той продължил да ползва стаята и избеното помещение, а ищцата не е предявявала претенции за процесната стая.

В показанията си св. Р.К. – дъщеря на В.К.П. – праводател на бащата на св. П. Л., от който ищцата придобила своя имот, сочи, че първо е строена къщата, която ищцата придобила, където бил и дюкяна. След това били построени процесната стая и стопанска сграда. И под къщата и под стаята имало избени помещения.

В показанията си св. Д. Д. сочи, че работил като строителен работник в имота на ищцата, който правил покрива на къщата. Имало и други строителни работници, но никой не нощувал в процесната стая. При извършване на ремонта съпругът на ищцата му заявил, че стаята попада в имота на ответниците, поради което покрива на къщата не бил продължен над процесната стая.

Въззивната инстанция намира, че показанията на св. Н. И.а не следва да се кредитират изцяло, като противоречещи на останалите доказателства. Същата не обосновава показанията си откъде знае, че процесната стая била на ищцата, когато купувала къщата.Само по себе си едно такова твърдение не може да опровергае показанията на останалите свидетели, че ищцата, придобивайки къщата, не е придобила собствеността върху процесната стая. Въззивната инстанция не споделя и твърдението на ищцата, че в н.а., с който придобила собствеността, процесната стая била описана като подобрения.

По отношение на това кой от праводателите на страните по делото, какви сгради е владял, информация се съдържа и в подадените от тях декларации през 1998 г. В декларацията си праводателя на ответниците сочи жилищна сграда от 12 кв.м. и прилежащо мазе с такава площ, както ивторостепенна постройка от 30 кв.м.

В заключението си в.л. сочи, че конструктивно процесната стая попада в имота на ответниците. На сградата на ищцата е направен основен ремонт, вкл. и покивната конструкция.

Ищцата придобила имота с н. а. от 18.09.2006 г., а ответниците с н. а. от 01.11.2006 г. Исковата молба е предявена на 07.11.2013 г. с оглед на това, основателно се явява възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност. Страната която се позовава на придобивната давност следва да докаже единствено, че е установила владение върху имота, с продължителност пет или десет години, през който срок тя, упражнявайки фактическата власт, е демонстрирала своето намерение за своене. Владението е фактическо състояние и не е задължително да се основава на договор / предварителен или окончателен /. От събраните по делото доказателства се установява, че между праводателите на страните по делото не е имало спор относно собствеността на процесната стая. Такъв спор не е съществувал и между страните по делото, при придобиване на имотите, както и след това. Спора възникнал, когато, няколко месеца, преди подаване на исковата молба, ищцата установила грешка в дворищно регулационната линия между двата имота, ощетяваща я със 172 кв.м. това дало повод на ищцата да счита, че след като процесната стая попада в нейното дворно място, то по силата на приращението, тя и собственик и на стаята. С оглед на горното обаче тази законова презумция се явява оборена. В действителност ищцата никога не е владяла като своя собственост процесната стая. От придобиването на имота и понастоящем ответниците владеят стаята като своя собственост, така, както техният праводател им предал собствеността и владението. Позоваването на давността може да стане или чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца собственически иск. В случая ответниците се позовава на изтекла придобивна давност чрез възражение на предявен срещу тях иск по чл. 108 от ЗС.

Както вече бе посочено по-горе ищцата не доказва първата предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС – че тя притежава правото на собственост върху имота, предмет на иска. От друга страна ответниците в производството доказват, че владеят имота като собственици. Предвид отхвърлянато на иска по чл. 108 от ЗС, правилно и законосъобразно е отхвърлен и предявеният иск по чл. 109 от ЗС.

При тези обстоятелства обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. В необжалваната част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на делото, направените от жалбоподателката разноски за въззивното производство следва да останат за нейна сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361 / 07.10.2014 г., постановено по гр. дело № 643 / 2013 г. по описа на РС – Исперих, в частта, с която е. отхвърлен предявен от Л.М. срещу Д. М.Р. и Х.Б.Р. иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че тя е собственик на пристройка/стоя/ със застроена площ от 15.60 кв.м. и подобрения, находяща се в дворно място с идентификатор 46913.120.51 в с. Малък Поровец, община Исперих, обл. Разград и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху стаята и с която е отхвърлен иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с който й пречат да правото си на собственост върху същата пристройка/стая/.

В ОСТАНАЛАТА му част решението е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ