РЕШЕНИЕ №13

гр.Разград , 27.01.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският окръжен съд в откритото заседание на деветнадесети януари , две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При участието на секретаря М.Н. , като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №326 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Л.Б.С. от с.Л. ,подадена чрез пълномощник адв.С. С. от ШАК срещу Решение №246 /25.07.2014 год.,постановено по гр.дело №757/2014 год. по описана РРС ,с което съдът е отхвърлил като неоснователен , предявеният от жалбоподателя против ИАРА иск за заплащане на сумата 250 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ,представляващи заплатено от С. адвокатско възнаграждение по АНД №891/2012 год. по описа на РРС.

Навеждат се доводи за неправилност ,необоснованост на решението и неговата незаконосъобразност.Иска се неговата отмяна и уважаване на предявеният иск.

С жалбата не се правят се доказателствени искания.

Ответникът в първоинстанционното производство не е депозирал писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе Разградският окръжен съд съобрази следното:

Л.Б.С. от с.Л. ,чрез пълномощник адв.С. С. от ШАК е предявил иск против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ за заплащане на сумата 250 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 891/2012г. по описа на Районен съд – Разград.

В исковата молба ищецът, твърди , че с Решение № 745/10.12.2012г. по АНД № 891/2012г. по описа на РРС е било отменено издаденото срещу него НП № 17-047Б/24.09.2012г. на началника сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” РЦ „Рибарство и контрол Североизточна България”, ГД ИАРА ,което решение на районния съд е било потвърдено с Решение № 40/01.03.2013г. по КАНД № 6/2013г. по описа на Разградския административен съд.

Ищецът сочи, че ответникът като е издал горецитираното отменено от съда НП, във връзка с чието обжалване е сторил претендираните 250 лв., му е причинил търсените сега имуществени вреди за заплащане на адвокатското възнаграждение.

Предявеният иск е поддържан пред РС.Ответникът е оспорил същия.

Безспорно от ,приетите по делото доказателства се установява ,че срещу Л.С. е било издадено НП № 17-047Б/24.09.2012г. от началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” РЦ „Рибарство и контрол Североизточна България”, ГД ИАРА. То е отменено с Решение № 745/10.12.2012г. по АНД № 891/2012г. по описа на Разградски РС, което е потвърдено с Решение № 40/01.03.2013г. по КАНД № 6/2013г. по описа на Разградски административен съд. При обжалването на НП пред РРС, видно от неоспорения договор за правна защита и съдействие от 12.10.2012г., кочан № 0000001439, серия Б, ищецът заплатил сумата от 250 лв. на адвокатско дружество „С. и партьори”.

Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна ,РОС направи следните правни изводи:

Предявеният иск е такъв с правно основание чл. 49 във вр. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД ,като същия се явява основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди.

В случая се касае за репариране на направени от ищеца разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в производство в което като незаконосъобразно е отменено издадено наказателно постановление, с което на същия е било наложено административно наказание.

Налагането на административно наказание, посредством издаването на наказателно постановление, не представлява типична административна дейност ,такава не представлява и решението ,взето от административно-наказващият орган.Чрез наложеното административно наказание той реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява - административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер има и самото наказателно постановление.Ето защо и оспорването на наказателните постановления има смесен характер. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища - районния съд /чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН/. Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. В глава дванадесета от АПК - "Касационно производство", към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски и по тази причина административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационните жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела /ТР № 2/03.06.2009 г. на ОСК на ВАС/.

В настоящия случай се претендират имуществени вреди, представляващи сторени от ищеца разноски за заплатен от него адвокатски хонорар за ползвана от него правна помощ в размер на 250 лв. за първата инстанция. за касационната инстанция.Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че сумата в размер на 250 лв. е заплатена.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявения иск за причинените на ищеца имуществени вреди е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, 12.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

Правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд , който е постановил едно допустимо и валидно , но неправилно решение.То следва се отмени и вместо него да се постанови друго ,с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума ,ведно със законната лихва върху нея , начиная от завеждане на иска до окончателното й заплащане.

Предвид изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в производството пред двете инстанции в размер на 125 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №246/25.07.2014 год.,постановено по гр.дело №757/2014 год. по описа на Разградски районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, адрес гр. София 1606, бул. Христо Ботев № 17 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. *** , ЕГН-********** сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 891/2012г. по описа на Районен съд – Разград, ведно със законната лихва върху тази сума ,начиная от 12.12.2013 год. до окончателното й заплащане, както и разноски за две инстанции в размер на 125 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH