Р Е Ш Е Н И Е № 14
Гр. Разград, 04. 02. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 331 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 371/ 17. 10. 2014
г. по гр. д. № 480/ 2013 г. ИРС е осъдил
на осн. чл. 108 от ЗС Г.Б.М. и С.А.А.,*** да отстъпят собствеността и да
предадат владението на Б.В.Х. и Д. В. Х. и двамата от с. Д. върху 2/3 ид. ч. от
недвижим имот - нива от 17, 021 дка,
находяща се в землището на с. Д., имот № 012009 по плана за земеразделяне и е
прекратено производството по делото в частта, относно искането на осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК да бъде отменен нот. акт № 137, т. VІІ, рег. № 6359, нот. дело №
724 от 23. 09. 09 г. на нотариус Р. А., като недопустимо.
Ответниците са осъдени да заплатя на ищците разноски по делото в размер на 450
лв.
Недоволни от решението в
осъдителната му част са останали Г.Б.М. и С.А.А. и го обжалват в срок, като
излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона, като молят решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявения иск.
Постъпила
е молба от третите лица – помагачи на ответниците, в която са заявили, че се
присъединяват към въззивната жарлба.
Писмен
отговор на въззивната жалба не е депозиран от въззиваемите.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Безспорно от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че с Решение № 01ДУХ/ 01. 06. 95 г. на ОСЗГ гр.
Исперих е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Ш., /поч.
на 24. 10. 1962 г./ върху процесния
недвижим имот, представляващ нива от 17, 021 дка, трета категория, м. „Варатар
екинлик”, имот № 012009 по плана за земеразделяне на с. Д., общ. Исперих. Ищците и третите лица – помагачи А.Х., Р.Х., Х.Х.
и Ю.Х. са наследници на общия
наследодател Р. /Р./ Н. Ш., оставил като
законни наследници три дъщери. Ищците са
законни наследници на неговата дъщеря на Е. Р. Р., а третите лица – помагачи на
А. Р. Н.. С оглед на това, ищците и третите лица – помагачи притежават по 1/ 3
ид. част по наследство от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Третите лица – помагачи с договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт №
3, т. Х, рег. № 9094, дело № 1238/ 2011 г. на нотариус, вписан в НК с № 254 са
прехвърлили правото на собственост върху целия имот на ответниците по иска.
За да е основателна една ревандикационна
претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на
иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това
владение без правно основание. Третите лица – помагачи притежават само 1/ 3 ид.
част от правото на собственост. Ответниците - жалбоподатели, като приобретатели
на процесния имот, държат 2/3 ид. част от него без правно основание, тъй като
са ги придобили от несобственик. Последователна е практиката на ВКС, че ако
съсобственикът е продал и чужд дял, то по отношение на същия продажбата не е
нищожна, а само няма вещноправно действие, защото никой не може да прехвърли
повече права, отколкото притежава. Предвид изложеното, предявения иск от ищците
- въззиваеми с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан.
Необосновано е изложения от жалбоподателите довод
във въззивната жалба, че неправилно районния съд е уважил ревандикационния иск
до размера на 2/3 ид. части. Районният съд, постановявайки решението, се е
ръководил от установената практика на ВС и ВКС, която приема, че може с
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС да
отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето
лице /Решение № 1858/31.07.1974 г.
по гр. д. № 146/1974 г., ВС, I г. о.); предявяването на иска по чл. 108 ЗС
представлява действие на обикновено управление на имота / Решение № 46/12.01.1973 Г. по гр. д. №
2488/1972 г., ВС, I г. о./ и че от това следва, че съсобственикът, притежаващ
идеална част от целия имот, може да предяви иск за цялостната му ревандикация,
както е прието в Решение № 725/10.06.1992 г.
по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС и Решение № 755/20.07.2000 г. по гр. д. №
2043/1999 г. на ВКС, IV г. о./. Изложеното възражение, че въззиваемите
разполагат с 1/ 3 ид. част от правото на собственост по наследство от Р. Ш.
върху два имота и липсва разпореждане с другия имот в размер на 21, 981 дка е
неотносимо към спора. В случая не е
налице хипотезата на чл. 76 от ЗН, на която явно се позовават жалбоподателите
– производство за делба на наследство, а
иск за ревандикация по отношение на единия от имотите, придобит по наследство
от въззиваемите, който е отделен обект на правото на собственост.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателите е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 371/ 17. 10. 2014 г. по гр. д. № 480/ 2013 г. по описа на Исперихския районен
съд.
Решението е постановено с участието на трети лица –
помагачи на ответниците А.Х.Х., Р.Х.Х., Х.Х.Х. и Ю.Х.Х..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH