Р Е Ш Е Н И Е  5

Гр. Разград, 20. 01. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                        2. Ирина Ганева

 

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 333 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С  Решение  № 274/ 19. 09. 2014 г. по гр. д. № 32/ 14 г. по описа на РС Разград е прекратен брака между М.С.Д. и Х.К.Д.,***, като дълбоко и непоправимо разстроен на осн. чл. 49 от СК по вина на съпруга. Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Д., род. на *** г. и Н., род. на 23. 10. 08 г. на майката М.Д. с право бащата Х.Д. да ги вижда всяка първа и трета седмица от месеца от 10. 00 ч. в събота до 18. 00 ч. в неделя с преспиване и един месец през лятото на всяка година, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и по един ден през Коледните и през Новогодишните празници. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Разград, ж. к. „Лудогорие” № 2, вх. В, ет. 3, ап. 56 е предоставено на М.Д. докато упражнява родителските права по отношение на децата, като същата е осъдена да заплаща на Х.Д. месечен наем за ползването в размер на 80 лв., считано от влизане в сила на решението и е отхвърлен иска до първоначално предявения размер и за периода от м. септември 2012 г. до м. февруари 2014 г. Х.Д. е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на 90 лв. за малолетното дете Никола и 120 лв. за Десислава, считано от 10. 01. 2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на предпоставките за нейното изменение или прекратяване, като иска е отхвърлен като неоснователен до първоначално предявения размер. Допуснато е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Г.. Х.Д. е осъден да заплати на М.Д. сумата 825 лв. разноски по делото, а по сметка на РРС окончателна държавна такса 20 лв. и сумата 302, 40 лв. , представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжка.

Недоволен от решението е останал Х.К.Д. в частта на дължимата издръжка, която е осъден да заплаща за децата, относно вината за разстройството на брака и в частта за разноските, които е осъден да заплати на ищцата. Излагат се доводи, че решението в обжалваните части е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.

Недоволна от решението е останала и М.С.Д. в частта, в която съдът е присъдил дължимата издръжка, която бащата Х.К.Д. следва да заплаща на децата Д. Х. Д. в размер на 120 лв. и Н.а Х. . в размер на 90 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението в тази част е необосновано, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде увеличен размера на дължимата издръжка респ. на 130 лв. за първото и 120 лв. за второто дете.

            И двамата жалбоподатели оспорват въззивните жалби на др. страна в подадените от тях писмени отговори, поддържайки становищата и жалбите си и в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него в обжалваните му части, разгледани по същество се явяват неоснователни.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че от втората половина на 2012 г. страните са във фактическа раздяла. Ответникът напуснал семейното жилище и заживял в дома на родителите си. Последният не отрича факта, че към този момент е поддържал извънбрачна връзка с друга жена. Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Генчева и Георгиева, които са майка и сестра на ищцата. Въпреки, че са заинтересовани в полза на ищцата, съдът приема показанията им за достоверни, с оглед признанието направено от ответника за наличието на негов профил в уебсайта Фейзбук  и извлечения от профила му в социалната мрежа снимков материал, от който е видно, че има интимни отношения с друга жена от 2010 г. Твърденията на ответника за брачни провинения на ищцата, а именно, че не е полагала грижи за семейството и децата и че не била добра домакиня са недоказани. В тази насока са показанията на св. Боянова, която е майка на ответника.  Същата е заявила при разпита си, че знае от сина си, че ищцата не се справя добре с гледането на децата, не си върши домакинската работа. Явно е , че същата няма преки и непосредствени впечатления , поради което и показанията й не следва да се вземат предвид като доказателство по делото. Св. Д. – брат на ответника и св. С. свидетелстват за факти, които са се случили през време на фактическата раздяла на съпрузите, поради което не може да се приеме, че изнесените в показанията им обстоятелства са причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Ищцата е представила множество амбулаторни листи, епикризи, здравна карта за дете, молба за ползване на отпуск, от които е видно, че полага адекватни на нуждите на децата грижи за отглеждането им, с което се опровергават твърденията на съпруга за липсата на такива. Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че  вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответника, тъй като е поддържал извънбрачна връзка с друга жена, напуснал е семейното жилище и е оставил грижите за малолетните деца изцяло на съпругата си, което е в противоречие на принципа, залегнал в чл. 14 от СК, че отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

Досежно размера на издръжката на децата, районният съд е съобразил правилно възможностите на двамата родители да заплащат такава, поради което обосновано е определил размер от 120 лв., дължима издръжка на Десислава и 90 лв. на Никола, като този размер бащата следва да заплаща, считано една година преди завеждане на иска, тъй като е установено, че през периода, в който страните са били във фактическа раздяла, същият не е полагала материални грижи за тях. Видно от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, майката получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 385 лева. Бащата получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 306 лева, като получава и доход от наем, дължим от ищцата за ползването на семейното жилище в размер на 80 лева месечно. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Бащата няма задължение за издръжка към други лица от същия ред, а майката ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, което изисква значителни усилия и време, поради което обосновано районният съд е определил необходимата сума, която бащата следва да заплаща за издръжката на  децата.

Съобразно правилото на чл. 329, ал. 1 от ГПК, че съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, законосъобразно районният съд е осъдил ответника, по чиято вина е прекратен брака с развод, да заплати направените от ищцата разноски в размер на 825 лева.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело районния съд до неправилни правни изводи е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, въззивните жалби са неоснователни, а решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на другата страна направените разноски пред тази инстанция, респ. М. Д. да заплати на Х. Д. сумата 100 лева, а Д. на Д. сумата 300 лв.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд  

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 274/ 19. 09. 2014 г. по гр. д. № 32/ 14 г.  по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която бащата Х.К.Д. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата Д. Х. . в размер на 120 лв. и Н. Х. Д. в размер на 90 лв. чрез тяхната майка и законен представител М.С.Д., считано от 10. 01. 2013 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, В ЧАСТТА за вината за настъпилото непоправимо и дълбоко разстройство на брака и за разноските в размер на 825 лева, които Х.К.Д. е осъден да заплати на М.С.Д..

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Х.К.Д., ЕГН ********** да заплати на М.С.Д., ЕГН ********** разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** да заплати на Х.К.Д., ЕГН ********** разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   1.       

 

 

                                                                                 2.

                                                                                                                   

НР