Р Е Ш Е Н И Е

№48

Разград

24. ІV.2015г.

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

27.ІІІ.

На Година

ПУБЛИЧНОО

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.гражданско

2014

№334

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение 341/11.ХІ.2014г. по гр.д.№968 по описа му за 2014г.,състав на РРС е отхвърлил като недоказан иска, предявен от С.С.Ш. срещу Я.С.Я. за дължими му се на осн.чл.45 ЗЗД 8 000,00лв., в обезщетение за виновно и противоправно причинени му от последния неимуществени вреди (болки и страдания).

Недоволен от така постановеното решение, С.С.Ш. обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На посочените основания моли за отмяна а решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска му в пълния му размер.

При редовност на призоваването, жалбоподателят Ш. се явява лично в насроченото по същество на жалбата му с.з. Явява с и назначеният му по реда на чл.94 и сл.ГПК служебен адвокат - Г. А.. С оглед отвода на поредния, служебно назначен му по реда на чл.94 и сл. ГПК адвокат, жалбоподателят декларира пред съда искане за прекратяване на предоставената му в хода на първоинстанционното производство правна помощ. В мотив към отвода си, служебно назначеният адвокат сочи несъгласието, на ползващия се от правната му помощ Ш., с линията на защита .

В законоустановения и предоставен по реда на чл.263 ГПК срок, ответникът Я.Я. депозира отговор, оспорващ основателността на жалбата. В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.Ст. С. заявява, че поддържа възраженията си срещу основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок и при легитимиращ жалбоподателя интерес, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна .

В съответствие с вмененото му по см. на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а като постановено по същество на предявената по реда на чл.45 ЗЗД защита, и допустимо. Значимите за изхода на делото факти са установени от първостепенния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и проявена в тази насока активност от страните. При проведеният им анализ, в този си състав съдът намира за законосъобразен обективирания с обжалваното решение извод за неоснователност на претендираната от жалбоподателя обезвреда. Недоказани по безспорен начин се явяват авторството и механизмът на деянието, в резултат на което жалбоподателят твърди, че е претърпял телесни увреждания, както вида, степента и характера на самите увреждания, причинили му претендираните до обезвреда болки и страдания(неимуществени вреди).

Пред този съд, повторно изготвената по искане на жалбоподателя съдебно-медицинска експертиза, не дава основание на съда да е приеме за установено от фактическа страна, различна от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и да изведе от правна страна извод за основателност на исковата претенция.

Предявен по правилата на чл.45 ЗЗД, основателността на иска предполага доказана кумулативност на изискуемите се по см. на тази разпоредба предпоставки: вина, противоправно поведение, вреда (имуществена или неимуществена по своя характер), причинна връзка между търпяното от пострадалия и виновното, респ. противоправно поведение на дееца/деликвента.

И докато по отношение вината на конституирания с иска ответник е налице презумпция, предпоставяща активността на последния за оборването й, то доказването на всички останали предпоставки като вреда и причинна връзка между тази вреда и поведението на ответника, се следва в тежест на ищеца страната(ищеца), търсеща защита на правата си по този ред.

В хода на цялото производство, от депозиране на исковата молба до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, относно това какви вреди е претърпял и кой е причинителят им, позицията на жалбоподателя е нестабилна, променлива – следваща събираните и опровергаващи я в хода на делото доказателства.

В петитум , относимо към заявените в обстоятелствена част факти, с предявяване на иска жалбоподателят е претендирал осъждането на ответника с обезвреда на съвкупност от телесни увреждания:счупване на десето ребро в ляво; счупване на нос; увреждане на пикочен канал. Твърди едновременното им получаване, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника осъществено, от последния чрез нанасяне на побой(полицейско насилие) при задържането му на 30.ХІІ.2011г в сградата на РУП Разград.

В заключение(л.24 и сл.), съответно на събраната по делото медицинска документация и след преглед на жалбоподателя, назначената пред първоинстанционния съд СМЕ е констатирала, че твърдяното в областта на носа увреждане е с давност, предхождаща твърдяната от жалбоподателя дата на получаването му. На този извод сочи липсата на характерните при това увреждане белези и зарасналото към 30.ХІІ.2011г. изкривяване на носа, свидетелстващо за минала травма на носните костици.

Външни наранявания, с давност относима към 30.ХІІ.2011г., не са установяват и в областта на скротума и тестисите на жалбоподателя. Поставянето на катетър било наложено поради оплаквания от трудно уриниране, причинено, както сам жалбоподателя сочи в обясненията си, от осъществена лично от него интервенция-инжектиране на парафин в пениса.

В тази насока са констатациите и на медицинското изследване, проведено на ищеца непосредствено след 30.ХІІ.2011г. и в хода на развилото се, по негова жалба, производство по чл.63 и сл. НПК.

Пред въззивна инстанция, обжалвано се явява решението само в частта, с която РРС е приел за недоказано, респ. неподлежащо на обезвреда, твърдяното от жалбоподателя счупване на десетото му дясно ребро. Твърдението си за това телесно увреждане същият позовава на изготвената му към 27.ІІІ.2012г. рентгенова снимка и приложен към същата фиш, в който дежурният лекар-д-р Немечки е разчел счупване на въпросното ребро.

Повторно назначената СМЕ, включваща в екипа си и специлист-рентгенолог установява с категоричност липса на твърдяното от жалбоподателя счупване. При изготвяне на заключението си вещите лица заявяват, че са съобразили наличната медицинска документация в цялост, както и всички, проведени по отношение на жалбоподателя рентгенови изследвания. В заключение констатират, че на нито една от снимките не се наблюдава счупване на десето ребро вдясно. Сочат, че при рентгеново заснемане счупеното, респ. пукнатото място на коста се проявява като светла ивица, позволяваща установяване и механизма на счупването. Такова в случая не се наблюдава. Като с категоричност и нееднократно вещите лица подчертават, че колкото по отдалечено във времето, считано от датата на увреждането, се проведе изследването, толкова по ясно би следвало да се прояви на рентгеновата снимка твърдяното счупване. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че фишът към първата по време рентгенова снимка е попълнен от лекар-хирург, нямащ специалните познания на изготвилия експертното заключени рентгенолог.

При отчетена относимост на експертното заключение с останалите писмени и гласни доказателства, съдът намира иска за недоказан по основание. Ищецът не доказва една от основните, кумулативно изискуеми се за съставомерността на деликтната отговорност предпоставки, а именно-наличието на вреда.

Достигайки до идентичен извод от фактическа и правна страна, отхвърляйки иска като неоснователен и недоказан, първоинстанционният съд е постановил единствено правилния изход по делото. Изложеното във въззивната жалба не намира подкрепа в установените по делото факти,поради което същата се явява неоснователна. Първата инстанция е достигнала до адекватни на доказателствата изводи, приложила е правилно относимия материален и процесуален закон,поради което решението следва да се потвърди,като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите му.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение 341/11.ХІ.2014г. по гр.д.№968/2014г. по описа на РРС .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при съответно прилагане на чл.280 и сл.ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНТОВЕ:1. 2.:

ДГ