РЕШЕНИЕ

№ 16 / 25.02.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и шести януари, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Въззивно гражданско дело № 336 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А.Х. в качеството й на майка и законен представител на ответника по предявения иск Г. Д.А., против решение № 352 / 30.10.2014г. по гр.д. № 1333 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено, че Д.Ч. не дължи на малолетното си дете Г. А. издръжка по образувано изпълнително дело в размер на 90лв. за 2012г. и в размер на 2584,14лв. за 2013г. Жалбоподателят счита, че решението е необосновано и неправилно, поради което моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Д.А.Ч. не е подал писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: А.Х. и Д.Ч. живеели съвместно, на съпружески начала. От съвместното им съжителство, на 27.01.2009г. се родило детето Г. Д.А.. Впоследствие, родителите се разделили и с решение № 465 / 3.12.2010г., постановено по гр.д. № 1530 / 2010г. на РС Разград, влязло в сила на 28.12.2010г., упражняването на родителските права над детето било предоставено на майката А.Х., с определен режим на лични отношения между детето и неговия баща. Освен това, Д.Ч. бил осъден да заплаща на Г. А., чрез нейната майка и законен представител А.Х., ежемесечна издръжка в размер на 60лв., считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване.

След постановяване на решението относно упражняването на родителските права и в изпълнение на постановения съдебен акт, в началото на 2011г. ищецът предал детето на неговата майка. В края на м.февруари обаче майката, заедно с нейните родители, оставили детето за отглеждане при родителите на бащата в с.Ясеновец. Самият Д.Ч. по това време бил в Англия, но се върнал в България. От този момент до подаването на исковата молба в съда, той бил родителят, който, с помощта на своите родители, полагал непосредствените грижи и осигурявал издръжката на Г. А.. Горните обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателства в хода на първоинстанционното производство.

Въззивният съд е изискал изготвяне на становище от ДСП гр.Разград относно обстоятелствата, при които е детето е живяло в процесния период. От представения социален доклад се установява, че след раздялата между родителите, Г. е останала да живее при своя баща. Майката А.Х. е заживяла на съпружески начала с друг мъж и е родила второ дете. След влизане в сила на съдебното решение за родителските права, детето й било предадено, но семейството на ищеца предявило претенции за отглеждането на детето и за да не се стига до конфликт, семейството на ответницата предоставило детето за отглеждане на ищеца. Освен това, А.Х. заявила на социалния работник, че от м.април, 2011г. съжителства с друг мъж в гр.Русе и не може да се грижи за дъщеря си.

Към 29.01.2013г. социален работник е провел разговор с майката, която е изразила желанието си да се грижи за своята дъщеря. Образувани са множество съдебни, административни и прокурорски дела във връзка с упражняването на родителските права над детето и заплащане на издръжката. Към настоящия момент същите са приключили и Г. продължава да живее при своя баща, който полага грижите за възпитанието и издръжката му, с помощта на своите родители.

По молба на А.Х., действаща от името на Г. А., като нейна майка и законен представител, е образувано изп.д. № 3 / 2013г. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1530 / 2010г. на РС Разград за изплащане на присъдената в полза на детето ежемесечна издръжка.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. С оглед предмета на предявения отрицателен установителен иск, че не дължи процесните суми – 90лв. представляваща издръжка на ответницата за 2012г. и 2584,14лв. за 2013г., ищецът, с оглед изложеното в исковата молба основание, е следвало да установи, че е изпълнил задължението за издръжка, което е сторил.

Безспорно установено е от събрания доказателствен материал, че през целия исков период – 2012 – 2013г., детето Г. А. е живяло само при баща си и че последният му е осигурявал необходимите средства за издръжка, с помощта на своите родители. По този начин, чрез полагането на непосредствените грижи за Г., Д.Ч. е изпълнил задължението си за издръжка, съответно правото на детето да получава такава е погасено чрез предоставянето й. Без значение за този извод е дали ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, в каквато насока е оплакването на ответницата във въззивната жалба. Да се приеме противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение, в какъвто смисъл е съдебната практика със задължителен характер, посочена от първоинстанционния съд. Въпреки ирелевантността на възражението на жалбоподателя, следва да се отбележи, че в разглеждания случай майката също е имала поведение, несъответно на съдебното решение за упражняване на родителските права – когато е била потърсена през 2011г., за да вземе обратно при себе си Г., същата е отказала да стори това, като е заявила, че живее в гр.Русе и няма възможност да се грижи за детето, което по това време е било в с.Ясеновец. Въззивният съд споделя изцяло направените от районния съд изводи за доказаност на предявения иск, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 352 / 30.10.2014г. по гр.д. № 1333 / 2014г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ