Р Е Ш Е Н И Е  № 1

Гр. Разград, 19. 01. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1. Лазар Мичев

                                                                                                    2. Валентина Димитрова

 

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 337 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 358/ 05. 10. 2014 г. по гр. д. № 293/ 14 г. по описа на РС Исперих е отменена Заповед № 215/ 14. 04. 14 г.  на Директора на ОДЗ „Кокиче” с. Самуил за налагане дисциплинарно наказание „Забележка”  на Ф.Н.С., като незаконосъобразна и жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата и в полза на съда деловодни разноски, респ. държ. такса.

            Недоволен от решението е останало ОДЗ „Кокиче” с. Самуил и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи, противоречат на закона, като моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

            Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки становище за нейната неоснователност.

     Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

    Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Няма спор между страните по делото, че между тях съществува безсрочно трудово правоотношение, като въззиваемата С. работи на длъжността „Старши учител” в ОДЗ „Кокиче”. Със Заповед № 215/ 14. 04. 2014 г. на Директора на ОДЗ „Кокиче”  на С. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, „поради проявена небрежност в отглеждането и възпитанието  на децата в групата, неспазване Правилника за осигуряване на безопасни условия за възпитание, обучение и труд в детското заведение – раздел V, чл. 22 – задължения на учителя, Правилника за вътрешния трудов ред-глава 3, чл. 26 – задължения на педагога, съгласно КТ и закона за народната просвета.” В приложеното копие от същата заповед е отбелязано, че „Лицето отказва да подпише заповедта”.

Спорът между страните, релевиран с довода, изложен във въззивната жалба е, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е връчена надлежно на въззиваемата С. и не е произвела действие, поради което жалбоподателят счита, че липсва годен за обжалване акт на работодателя.

  Съдът приема, че изложеното възражение е необосновано и недоказано. Налице е формирана трайна съдебна практика, включително задължителна такава по реда на чл. 290 от ГПК, /освен посочената от ИРС - Решение № 209 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2010 г., IV г. о., ГК и др./ в която е прието, че изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал.2 КТ за начините на връчване на заповедта за уволнение не е изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и по друг начин. От значение е фактът на узнаването. В настоящия случай се установява от свидетелските показания, а именно на св. К. И., а и страните не оспорват обстоятелството, че въззиваемата се е запознала със съдържанието на процесната заповед, поради което заповедта е произвела правно действие. Заповедта е вписана и в Заповедната книга, водена от жалбоподателя. Вписването удостоверява издаването и съществуването й в правния мир.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е основателен и доказан, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд  на осн. чл. 272 ГПК

 

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 358/ 05. 10. 2014 г. по гр. д. № 293/ 14 г. по описа на РС Исперих.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   1.       

 

 

                                                                               2.

                                                                                                                    

НР