РЕШЕНИЕ
№ 22 / 13.03.2015г. гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На шестнадесети
февруари, две хиляди и петнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА Д.
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: М.Н.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД № 344 по описа
на съда за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С решение № 230 / 18.08.2014г., постановено
по гр.д. № 2470 / 2011г. по описа на РС Разград, е извършена делба на недвижими
имоти и движими вещи между М.Д. и А.А.. Постъпила е въззивна жалба от М.Д.,
подадена чрез нейния пълномощник, в която излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение в частта, с която е извършена
делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с.Г.,
представляващо поземлен имот № 457 в кв.33 по рег.план на селото от 1976г.,
състоящ се от парцел IX – 457 с площ 810 кв.м., парцел X – 457 с площ 1230кв.м., заедно с построените в
него масивна жилищна сграда, едноетажна с приземен етаж, второстепенни сгради и
гараж, парцел ХI –
457 с площ 810кв.м., парцел ХII –
457 с площ 910кв.м. с неуредени регулационни отношения от 675кв.м.
Жалбоподателката прави две оплаквания. На първо място счита, че този имот
представлява лична нейна собственост, предвид извършена сделка на дарение в
нейна полза, незаконосъобразност на издаден в полза на трето лице констативен
нотариален акт и нищожност на последваща извършена разпоредителна сделка. На следващо място твърди, че районният съд е
допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото й
на справедлив процес. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
или да го върне за ново разглеждане на РРС. В съдебно заседание поддържа
въззивната жалба чрез явилия се процесуален представител.
В срока по чл.263
ал.1 ГПК въззиваемият А.Т.А. е подал писмен отговор чрез своя пълномощник, в
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след
преценка на становищата на страните и събраните доказателства, констатира
следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение № І / 29.03.2013г. по
гр.д. № 2470 / 2011г. по описа на РРС, между М.Д. и А.А. са допуснати до делба,
придобити в съсобственост по наследство недвижими имоти и движими вещи, както
следва: 1. Недвижим имот, находящ се в с.Я. П., общ.П., съставляващ УПИVІІ-197
в кв.33 по действащия план на селото, състоящ се от дворно място от 850кв. и
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, при права 1/6 ид.ч. за Д.
и 5/6ид.ч. за А.; 2. Лек автомобил „Форд” при права 1/6ид.ч. за Д. и 5/6ид.ч.
за А.; 3. Лекотоварен автомобил марка „Фолксваген” при права 1/6ид.ч. за Д. и
5/6ид.ч. за А.; 4. Моторна лодка Пр-200”Скитник” при права 1/6 ид.ч. за Д. и
5/6ид.ч. за А.; 5. ПИ №156009, находящ се в с.Г., Разградска обл,
м.”Испиденца”,с площ от 11,012 дка при права 7/9 ид.ч. за Д. и 2/9 ид.ч. за А.;
6. ПИ №134006, находящ се в с.Г., м.”Кюлпере”, с площ от 10,003дка, при права 7/9
ид.ч. за Д. и 2/9 ид.ч. за А.; 7. ПИ №134006, находящ се в с.Г., м.”Есенник”, с
площ от 10,004дка, при права 7/9 ид.ч. за Д. и 2/9 ид.ч. за А.; 8. Дворно място
в с.Г., представляващо ПИ №457 в кв.33 по плана селото от 1976г., с площ от
4 435кв.м. и построените в него едноетажна масивна жилищна сграда,
второстепенни сгради и гараж, с неуредени рег.отношения за 675кв.м., при права 1/3
ид.ч за Д. и 2/3 ид.ч. за А.. Отхвърлени са като недоказани исковете,
предявени от съделителката Д. на основание чл.537 ГПК за отмяна на НА № 159 по н.д. № 86 / 2004г.
по описа на нотариус с рег.№357 и на основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт
№125 по н.д. № 1088 / 2005г. по описа на нотариус с рег.№433.
Доколкото с въззивната жалба се въвеждат оплаквания само по отношение на
извършване на делбата на имот – дворно място в с.Г., представляващо ПИ №457 в
кв.33 по плана селото от 1976г., с площ от 4 435кв.м. и построените в него
едноетажна м.ж.сграда, второстепенни сгради и гараж, следва да бъдат разгледани
и анализирани фактите и обстоятелствата, отнасящи се до този имот.
Установява се от писмо изх. № 10-21-6-2 от 15.05.2014г., изд. от кмета
на Община Ветово, че същият е поделяем при права на съделителите – 1/3 ид.ч. за
М.Д. и 2/3 ид.ч. за А.А., при което е възможно спазването на нормата на чл.19
ал.1 ЗУТ. В с.з. на 27.03.2014г. районният съд е допуснал съдебно-техническа и
оценителна експертиза, която да даде заключение относно поделяемостта на всички
допуснати до делба недвижими имоти. Съдът е определил депозит за вещо лице,
вносим по равно от двете страни, като е указал, че ако не бъде внесен, делото
ще бъде внесено в архив, съгл. чл.57 ал.2 от Правилника за администрация в
съдилищата и след изтичане на срока на съхранение, ще бъде унищожено. На това
съдебно заседание жалбоподателката М.Д. е присъствала лично, но е заявила, че
отказва да внесе депозит. В с.з. на 19.06.2014г. РС е изменил размера на
депозита и тъй като ищцата не се е явила в това заседание, въпреки че е била
редовно призована, съдът е изпратил призовка до същата с указание за внасяне на
новоопределения размер на депозита. Предупредил е отново страните, че при
невнасянето му, делото ще бъде внесено в архив, съгл. чл.57 ал.2 от Правилника
за администрация в съдилищата и след изтичане на срока на съхранение, ще бъде
унищожено. Депозитът е внесен изцяло от ответника А.А. и заключението е
изготвено, като е внесено в съда на 9.07.2014г. Вещото лице е изслушано в
заседание на 17.07.2014г., в което ищцата и ответникът са били призовани
редовно по реда на чл.56 ал.2 ГПК, но не са се явили. Съгласно заключението на
вещото лице /л.356 – 360 от първоинстанционното производство/, от поземлен имот
№ 457 в кв.33 по рег.план на с.Г., са образувани четири парцела – Х-457 с площ
1230 кв.м., IX-457 с площ 810
кв.м., XI-457 с площ 810 кв.м. и XII-457 с площ 910
кв.м. Изводът на вещото лице е, че всеки един от съделителите би могъл да
получи реален дял.
С молба вх. № 5175 / 19.06.2014г. М.Д. е поискала изключването на
процесния имот от наследствената маса поради придобиването му лично от нея чрез
дарение от нейния баща, извършено през 1975г. Във връзка с това е поискала
назначаване на СТЕ, която да установи движението на този имот през годините в
действащите през различните периоди кадастрални карти. В съдебното заседание,
проведено на 19.06.2014г., районният съд е оставил искането без уважение,
приемайки, че въпросите относно допуснатите до делба имоти, лицата, между които
следва да се поделят и техните права, са решени с влязлото в сила решение в
първата фаза на делбеното производство. Същата молба е депозирана от ищцата –
сега жалбоподател, повторно, на 23.06.2014г. Съдът отново я е оставил без уважение
в с.з. на 17.07.2014г.
При така установената фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна.
Районният съд е извършил делба на всички недвижими имоти и движими вещи,
прилагайки способа, уреден в чл.353 ГПК – разпределянето им между страните без
теглене на жребий, тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий е много
неудобно. Съдът е разпределил имотът в с.Г. – предмет на въззивната жалба, в
дял на жалбоподателката М.Д.. В полза на ответника е присъдено уравнение на
дяловете, суми за извършени подобрения. Искането на А.А. за възлагане на имот
по реда на чл.349 ГПК и движими вещи е оставено без уважение.
Съобразно вменените му с чл.269 изр.2 ГПК
задължения, въззивният съд е ограничен при проверката за правилност на
обжалваното решение само досежно оплакванията на жалбоподателя, направени във
връзка с извършването на делбата на поземлен имот № 457 в кв.33 по рег.план на с.Г..
Възражението, направено във въззивната жалба, е, че първоинстанционният съд не
е уважил искането на М.Д. за изключване на този имот от делбената маса като
изключителна нейна собственост. Такова твърдение е неотносимо и не би могло да
бъде разгледано във втората фаза на делбата. Този въпрос вече е решен с
влязлото в сила решение по допускане на делбата и е било предмет на
триинстанционен контрол. Единствената възможност, с която разполага съдът за
изключване на имот от делбата във фазата на нейното извършване, е предвидена в
чл.345 ГПК, но предпоставките, посочени в тази норма, не се твърдят, нито са
налице в разглеждания случай. Ето защо съдът счита, че оплакването във
въззивната жалба е неоснователно.
Другото
възражение, което жалбоподателят М.Д. е направила, е свързано с твърдени от нея
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. По-конкретно,
жалбоподателката твърди, че не е била редовно призована за заседанията на
районния съд. Твърди още, че е била подведена от РС при получаване на
7.07.2014г. на призовката за внасяне на депозит за изготвяне на експертизи /л.363
от първоинстанционното производство/, с която е била предупредена, че при
невнасяне на депозит, делото ще бъде внесено в архив, а след изтичане на срока
за съхранение, ще бъде унищожено. Жалбоподателката допълва в представената
писмена защита, че тъй като интересът й от водене на делото бил отпаднал, тя
решила да не внася депозита, за да постигне съобщените й с призовката последици
– унищожаване на делото.
Въззивният съд намира двете възражения за
неоснователни. Във връзка с първото, съдът констатира, че М.Д. е присъствала
лично на съдебното заседание на РС, проведено на 27.03.2014г. и е била
уведомена за датата на следващото заседание. От този момент, съгласно чл.56
ал.2 ГПК, съдът няма задължение да я призовава за следващите заседания, а
ищцата е била длъжна да следи за техните дати. Ето защо, РС не е допуснал
нарушение, като е провел следващите съдебни заседания, отчитайки, че същата е
редовно призована.
По отношение на второто възражение,
въззивният съд констатира, че РС е указал на страните в с.з. на
19.06.2014г., че при невнасяне
на депозит за вещи лица, делото ще бъде внесено в архив, съгл. чл.57 ал.2
от Правилника за администрация в съдилищата и след изтичане на срока на
съхранение, ще бъде унищожено. За това заседание ищцата е била редовно
призована, съгласно чл.56 ал.2 ГПК. Отделно от това, същото й е редовно връчено
на 7.07.2014г., чрез нейния пълномощник. Предупреждението за внасяне в архив е
било насочено и към двете страни. В разглеждания случай ответникът е решил да
внесе целия депозит, поради което не са настъпили последиците на чл.57 ал.2 от
Правилника за администрация в съдилищата. За това действие ищцата е била длъжна
да следи, защото, както бе посочено по-горе, след като веднъж е била редовно
призована за съдебно заседание, законът в чл.56 ал.2 ГПК вменява същата да се
погрижи сама за своите интереси и да следи за развитието на делото. В нито един
момент от хода на първоинстанционното производство не й е връчвано съобщение
или указание, че делото е внесено в архив, така щото тя да твърди, че е била
подведена от указанието на съда.
Обобщавайки
изложеното, въззивният съд счита, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото липсва жалба срещу останалите части на обжалвания акт, следва
да се приеме, че в тези части е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230 / 18.08.2014г.,
постановено по гр.д. № 2470 / 2011г. по описа на РС Разград, в частта, с която
е извършена делба на дворно място, находящо се в с.Г., представляващо поземлен
имот № 457 в кв.33 по рег.план на селото от 1976г., с обща площ 4 435
кв.м., с неуредени регулационни отношения от 675 кв.м., състоящо се от парцел Х-457 с площ
1230 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, едноетажна с
приземен етаж, второстепенни сгради, гараж; парцел IX-457 с площ 810 кв.м.; парцел XI-457 с площ 810
кв.м. и парцел XII-457 с площ 910 кв.м., чрез разпределянето на поземления имот в дял на М.Н.Д.,
на основание чл.353 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH