Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

№36
 

Разград
 
 


10.ХІ.2015
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2015
 
                                                 съд                                                                                   

    14.Х.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:М.Н.                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                        

ПРОКУРОР:С.ОСМАНОВ

 Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2015
 

    №5
 

 гражданско

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производство по реда  на  чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

         Делото е образувано по молба, подадена от С.С.Ш., ЕГН ********** и сезираща съда с иск   против Прокуратурата на РБългария за дължимо му се  обезщетение в размер на 30 000,00лв., ведно със законна лихва, за неимуществени вреди- стрес , морални угризения,  главоболие, които твърди, че  претърпял в резултат на повдигнатото му на  31.ХІІ.2011 г. обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б”- инкриминирана на 31.ХІІ.2011г. в условия на опасен рецидив кражба на чуждо движимо имущество на обща стойност 3,64лв., по което с вл. в сила на 24.Х.2012г. Решение №109/24.Х.2012г. по внохд №207/2012г на РОС бил оправдан и при приложение на чл.9 НК  признат за невиновен.

          В с. з. лично и чрез назначеният му по реда на чл.94 и сл.ГПК процесуален представител-адв.П.,   ищецът заявява, че поддържа исковата си претенция, како по основание, така и по размер.

           С депозиран в  срока по чл. 131 ГПК отговор, ответната страна –Прокуратура на РБългария    е оспорила иска като недопустим и неоснователен. В с.з., чрез процесуално представляващият я прокурор от ОП-Разград  пледира за отхвърляне на предявения срещу нея иск като недоказан.

  С оглед наведените с исковата обстоятелства, на които ищецът в петитум позовава защитата си като такава по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът намира,   че    по правилото на чл.7 от същия закон,   е допустимо сезиран като    съд  по мястото на увреждането и  срещу орган  по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни действия( актове)  по повдигане на обвинение и привличане    към наказателна отговорност  за престъпление, за което с влязла в сила присъда е оправдан и признат за невиновен, ищецът твърди подлежащи на обезвреда неимуществени вреди.   

               Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите, и становищата на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка: Като доказателство по делото  са приложени преписки по ДП№1001/2011 по опис на ОД на МВР Разград; НОХД №231/2012 по опис на РРС; ВНОХД №207/2012 по опис на РОС и наказателно дело №2120/2010 на ВКС.

                В хронология, съдържимите се в преписките актове сочат на следното:

                На 30.ХІІ.2011г. в ОД на МВР е регистрирано съобщение №ЗМ-Рз-1000(л.104 на ДП№1001/2011г) за извършена от ищеца  кражба    на стоки на обща стойност от 3,64лв.

              Със Заповед, рег.№130(л.114 на ДП№1001/2011) на осн.чл.63,ал.1, т.1 ЗМВР ищецът  е задържан за срок от 24 часа като извършител на престъпление по ЗМ-Рз-1000/30.ХІІ.2011г.

              На л.11 от ДП№1001/2011г. се съдържа Протокол от 30.ХІІ.2011г., за доброволно предаване на вещите, по отношение на които ищецът е инкриминирал вменяваното му в отговорност престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК.  С разписка от 30.ХІІ.2011г.,(вж.л.109 на ДП№1001/2011), вещите са върнати на собственика.

             На 31.ХІІ.2011г. ищецът е привлечен като обвиняем по обвинение за инкриминирано на 30.ХІІ.2011г. престъпление по чл.150, ал.1НК с Постановление, докладвано на    прокурор в РП Разград  на 31.ХІІ.2011г.

              На 31.ХІІ.2011г., с Постановление на прокурор в РП по отношение на привлечения към наказателна отговорност Ш. е взето предварително задържане за срок от 72 часа. По разпореждане на прокурор от РРП  на 3.І.2012г. пред компетентния РС Разград е било внесено искане за вземане на МНО ”задържане под стража”.  С влязло в сила на 12.І.2012г. Определение  по   ЧНД№1/2012г. на РРС, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение задържане под стража във връзка с повдигнатото му по чл.150 НК обвинение.  

            На 14.ІІІ.2011г., по вече образуваното срещу него ДП№1001/2011г., за това,  че на 30.ХІІ.2011г., в условията на опасен рецидив е отнел от владението на „Б.М.Д.”ООД,гр.Разград, без негово съгласие и с намерение за противозаконното им своене  –  10бр.нес кафе, три бр. кафе Якобс, 1бр леблебия  на обща стойност 3,64лв., ищецът е бил привлечен като обвиняем и по обвинение за   престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК с докладвано на прокурор в РП постановление. С постановлението от 14.ІІІ.2012г.   квалификацията по първоначалното му обвинение по чл.150 НК е изменена и ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по  чл.152, ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.2, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 и във вр. с чл.29, ал.1, 1, б.”а” и б.”б” във вр. с чл.18НК. 

              На 14.ІІІ.2012г. на обв.Ш. е извършено предявяване и  ДП№1001/2011г. е изпратено на РП с мнение за съд.

               На 21.ІІІ.2012г. на производство пред РРС е внесен обвинителен акт и   е образувано НОХД №231 /2012г. , по което РРП  е поддържала        срещу  ищеца обвинение за извършени от него на 30.ХІІ.2011г. в реална съвкупност престъпления по  чл.152, ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.2, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 и във вр. с чл.29, ал.1, 1, б.”а” и б.”б” във вр. с чл.18НК и по     чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК. Със съгласието на ищеца и  процесуално представляващият го служебен защитник, делото е протекло по реда на съкратеното производство, в едно, провело се на 17.V.2012г. съдебно заседание.   В хода на което, в качеството си на подсъдим Ш. се е признал за виновен и е декларирал признание на фактите и обстоятелствата по внесения срещу него обвинителен акт.

                С постановената по НОХД №231/2012г.  Присъда №297/17.V.2012г. , състав на РРС признава ищеца за виновен в извършване и на двете деяния,  осъждайки го, както следва:   за престъплението по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.2, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 и във вр. с чл.29, ал.1, 1, б.”а” и б.”б” във вр. с чл.18НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от  девет години. С прилагане института на  чл.58аНК, така определеното наказание е намалено с 1/3 и за това деяние на ищеца е било наложено наказание от шест години лишаване от свобода; За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК съдът наложил четири години лишаване от свобода, които при хипотеза на чл.58а, ал.1НК намалил с 1/3 и определил наказанието лишаване от свобода до две години и шест месеца.

                 На осн.чл.23 НК е определено общо наказание в размера на по тежкото такова от  шест години лишаване от свобода като  на осн.чл.24 НК съдът увеличил същото с две години и шест месеца.   Като краен резултат, с постановената от първоинстанционния съд присъда, ищецът е бил осъден да изтърпи ефективно при строг първоначален режим лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца. С постановяване на присъдата съдът е зачел като изтърпяна част от наложеното му наказание времето, през което е търпял мярка за неотклонене „задържане под стража”, включително и проведеното му на 30.ХІІ.2011г. на осн.чл.63,ал.1, т.1 ЗМВР 24-часово задържане.

              Като аргумент за увеличаване размера на общо определеното му за изтърпяване наказание, в мотиви решаващият съд   е посочил извършването и на двете деяние в условията на опасен рецидив.                  

             По жалба на ищеца, на 28.VІ.2012г. на производство пред РОС е било образувано внохд №207/2012г. С постановеното по същото решение №109/24.Х.2012г. въззивната инстанция  отменя Присъда №297/17.V.2012г. по нохд №231/2012г на РРС В ЧАСТТА , с която ищецът е бил признат за виновен по чл.196, л.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б”НК като го признава за невиновен и го оправдава по така повдигнатото му обвинение, прилагайки разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. С цитирания съдебен акт РОС отменя присъдата на РРС  в частта досежно, определеното по реда на чл.23 НК общо наказание  и досежно  приложението на   чл.24 НК.  В мотиви на решението си, въззивният   съд  е посочил, че   инкриминираното от ищеца и вменявано му в отговорност от РРП деяние, макар и формално да   осъществява признаците на съставомерната по см. на чл.194 НК кражба, ”поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна”.  Постановеното в този смисъл решение не е било протестирано.

                 По подадена от ищеца, по реда и в сроковете на чл.421 и сл.НПК  молба за възобновяване, на  производство пред ВКС е било образувано   НД №2120/2012г.   Със  свое решение №33/11.ІІ.2013г. ВКС  възобновява производството по внохд №208/2012 на РОС в осъдителната му част,  изменя наложеното на ищеца  наказание „лишаване от свобода” като намалява същото от шест години на пет години и четири месеца. При определяне на наказанието в този му размер, отчитайки това като пропуск на въззивната инстанция, ВКС приема като смекчаващо отговорността на ищеца обстоятелството, доказано в хода на делото с назначена по същото съдебно-психиатрична експертиза, че същият страда от диссоциално личностово разстройство, представящо го за човек с нисък самоконтрол, с ниска степен на социална зрялост и интелект, с потребности и интереси на елементарно ниво.

                   С това си решение  ВКС приема, че не следва възобновяване на наказателното дело  в частта, с която ищецът е бил оправдан и признат за невиновен по поддържаното му от  прокуратурата  обвинение   по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1 б.б.”а” и „б”НК, тъй като с ефекта на оневиняването, същият  е получил в пълна степен защита на своите процесуални  права и допуснатите процедурни нарушения не са се  отразили  негативно „върху последиците от оправдаването му и личния му авторитет в обществото”.  

            От изложеното дотук се следва за безспорно установено, че с факта на оневиняването му по обвинението за извършена в условията на опасен рецидив кражба на дв.вещи на стойност 3,64лв., предприетите срещу ищеца действия на прокуратурата по повдигане, предявяване и поддържане на  това обвинение,включително и 24 часовото му задържане,  са признати за незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт.   Което, само по себе си  е основание за ангажиране отговорността на държавата, чрез нейните органи-Прокуратурата.    

              Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че по  повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК,   впоследствие лицето  е било оправдано. Това дава основание обвинението да се квалифицира като незаконно. В разглеждания случай, основанието за да възникне правото на обезщетение, е оправдателната присъда на Разградски окръжен съд . Държавата носи отговорността чрез своите органи, чиито актове са причинили вредите. В настоящия случай това е ответника – Прокуратура на РБ, чиито длъжностни лица са образували наказателното производство и са внесли в съда обвинителния акт против ищеца по обвинение , за което е оправдан от съда . По изложените съображения, от правна страна съдът приема, че като предявен по реда на   чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,   искът е доказан по своето основание.

          В т. 11-та от ТР № 3/2005 г.   на ОСГК на ВКС  е прието, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.   Неимуществения характер на претендираните до обезвреда вреди и обстоятелството, че за същото време, по едно от повдигнатите му обвинения   ищецът е бил законосъобразно признат за виновен, затруднява преценката относно това, в каква степен именно процесното обвинение  се е отразило   в увреда на психиката му.

                 Ищецът твърди,   че   в резултат на     поддържаното срещу него обвинение по чл.196НК, до приключване на воденото  срещу него наказателно производство  с оневиняващото го по това обвинение     решение , е чувствал дисконфорт,  преживял   стрес , морални угризения,  главоболие, чувствал се несправедливо обвинен и дори имал намерение да посегне на живота си чрез обесване, за което уведомил и разговарял с   психолога на  затвора. В подкрепа на тези си твърдения ангажира показанията на св. С.Й.. 

              Разпитан по делото, св.Й. заявява, че в периода 21.ІV.2011-21.ІV.2012г излежавал в затвора Белене присъда от една година „лишаване от свобода”. С ищеца били разпределени в една килия. По негови наблюдения, при престоя си в килията Ш.  бил неспокоен притеснен, тих. Свидетелят не декларира близост с ищеца. Твърди, че не разбирал езика, на който същият разговарял с останалите съкилийници и за това, не може да даде обяснение, на какво се дължат притесненията му. В един от малкото разговори помежду им, ищецът споделил, че не е извършил кражбата, за която го съдят, но свидетелят възприел тези му твърдения като обичайни за пребиваващите в затвора. Информацията му, че ищецът искал да се самообеси е опосредена, препредадена му от други затворници. Но е категоричен, че във връзка с тези слухове, през месец април на 2012г., била извикана психоложката на затвора и ищецът бил изведен от килията за разговор с нея.

               Като доказателство по делото е приложена   документация , съдържаща подаваните от ищеца молби   за  контакт с психолога на затвора, медицинска документация, доклади. Като относими към процесния период, съдът намира за необходимо, в съвкупността на останалите доказателства да обсъди: изготвено на 27.ІІІ.2012г. експресно психологическо заключение; молба рег.№2576/5.VІ.2012г., подадена от   ищеца на 1.VІ.2012г. за среща с психолог , на която без дата и подпис е отразено, че същият трябва да бъде изпратен на лечение в псих. болница; молба с рег.№3044/26.VІ.2012г., подадена от ищеца на 24.VІ.2012г. В отговор   на която,  на 3.VІІ.2012г.   психолог Илиева е отказала среща;   молба с рег.№4555/11.ХІ.2012г., подадена от

ищеца на 10.ІХ.2012г. за среща с психолога на затвора. В отговор на  която, на 13.ІХ.12г психологът П. е удостоверила с подписа си препоръка за изпращането му на лечение в психиатрична болница Ловеч; изготвен към 25.ІІ.2013г.  Доклад на сектор „социална и възпитателна работа”  към затвора Белене.

             В съвкупността си, така ангажираните доказателства   потвърждават фактическите твърдения на ищеца, че именно  привличането му към наказателна отговорност за тежко по характера си престъпление, при иначе обективирана към дата на инкриминирането му малозначителност на деянието,    е довело до усещането му за несправедливост и до преживяванията , чиято обезвреда претендира с настоящия иск.   

            Относимо на  заявените  от него факти и на установеният му в хода на наказателното производство поведенчески профил, в изготвената от затворническите власти документация се съдържа информация за това, че п време на воденото срещу него наказателно преследване, ищецът е бил стресиран, напрегнат и притеснен именно от очакването на присъдата  по обвинението за извършена в опасен рецидив кражба. За времето  от привличането му към наказателна отговорност по това обвинение до влизане в сила на оневиняващата го по същото оправдателна присъда на въззивния РОС, ищецът регистрирал прояви, характерни за диагностицираното му диссоциално разстройство на личността –чувство за несправедливост и за проявявана към него тенденциозност, поради  обремененото му съдебно минало, склонност към привличане на внимание с парасуицидни опити.  От ангажираните   доказателства   се установява, че пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство е не отключването, а по-скоро задълбочаването на констатираното му разстройство на личността, създаване на уловия за проявление на заложената в природата му емоционална нестабилност, повтаряемост  на  емоционални кризи и да бъде свързано със   суицидни заплахи.

             Съдът намира, че с така приложената документация и ангажираните от ищеца гласни доказателства, същият установява причинна връзка между незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194 и чл.29, б.а” и б.”б” НК  и обективираните пред затворническите власти притеснения и психологически дисбаланс, именно поради    неследващата   му се  наказателна отговорност по обвинението за кражба при опасен рецидив. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.  Съдът съобразява, че освен тези, следващи се по човешка презумция вреди,     пострадалият е претърпял  психически и емоционален стрес,  оправдано усещане за несправедливост, изпитвал е  тревога и несигурност.                    

                    По размера на претендираното обезщетение: Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест, по предявения  иск за неимуществени вреди, в тежест на ищеца е да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.   Като    по смисъла на чл. 52 от ЗЗД   понятието "справедливост" не следва да се разбира като абстрактно понятие, а като  свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази    при определяне на размера на обезщетението. 

          Според съда, на първо място от значение за определяне размера на обезщетението е естеството на повдигнатото срещу ищеца обвинение, като в случая такова му  е било повдигнато    за извършено в условия на опасен рецидив престъпление от общ характер, съставляващо по см. на   чл. 93, т. 7 от НК    тежко умишлено престъпление, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода до две до десет години.                         

         Съдът приема, че  този факт е  оказал  влияние върху психиката на ищеца. Богатото му  криминално минало и продължителната му изолация от обществото в местата за изтърпяване на налаганите му наказания „лишаване от свобода” не могат да обосноват извод за законосъобразност на действията, предприети  по наказателното му преследване за това деяние.  Размерът на имуществото, още при инкриминиране на действията по отнемането му от владението на собственика , е обективирал малозначителнсост, респ. несъставомерност на вменяваното му в  отговорност престъпление по чл.196НК  .      

         На следващо място, като значимо      за размера на следващото се в обезвреда обезщетение обстоятелство, съдът отчита   периода, в който наказателното производство е започнало и приключило с влязъл в сила акт на съда.  От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищеца е проведено за период от общо 9 месеца и 26 дни  - считано от 30.ХІІ.2011г. до 24.Х.2012г., когато с окончателен съдебен акт е отменена произнесената от първоинстанционния съд осъдителна присъда. По аргумент   на чл. 6 от КЗПЧОС, срокът на воденото срещу него наказателно преследване не може да се квалифицира като неразумен, но е с продължителност, достатъчна да обоснове извод за основателност на търпените от него притеснения в очакване на окончателния изход по вменяваното му в отговорност обвинение за кражба в условия на опасен рецидив. При положение, че още при привличането му към наказателна отговорност по това обвинение, деянието не е изпълвало състава на престъплението по чл.196, ал.1,т.1 във вр. с чл.194 НК от обективна страна. Преценка, която е била дължима от  прокуратурата към този момент.         

            Следва да се съобрази, че в рамките на този срок  срещу ищеца  е било  предприето и наказателното му преследване   за инкриминирано на 30.ХІІ.2011г. престъпление по чл.152НК. За което, със същата присъда той  е  бил признат за виновен и осъден  на лишаване от свобода. Обстоятелството, че с поддържаното срещу него обвинение по чл.196 НК, прокуратурата е предпоставила от материално правна страна приложението на чл.24НК – за  увеличаване размера на общо определеното му по реда на чл.23 НК наказание, съдът съобразява като    релевиращо основателността на иска.  

              Съответно на утвърдената и последователна практика на ВКС, в този си състав съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи  глобално като в критерия за  справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД   се вземат предвид и броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден,  съпоставени с тези, за които е оправдан. В случая, това съотношение сочи деянието , за което е оправдан в по ниска степен на обществена опасност от деянието, за което осъждането му по чл.152 НК  е признато за законосъобразно.

                   Въз основа на изложеното, съдът  приема, че в полза на пострадалия, адекватно на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде присъдено обезщетение    в размер на 500,00лв.  За разликата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, прекомерно завишен и несъответен на реално подлежащите на обезвреда вреди. Доказателствата сочат на ниска степен на увреждане на ищеца.  В рамките на обичайните притеснения, на които е бил подложен  поради факта на незаконното му привличане към наказателна отговорност по обвинение.

                По изложените мотиви, Съдът

                                             Р      Е      Ш      И :

           ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София да заплати на  С.С.Ш., ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание в затвора гр.Варна, гара Разделна , процесуално представляван от назначения по реда на чл.93 и сл.ГПК адв П. П.   сумата от 500,00 лв./петстотин    лева/ в обезщетение за причинени на основание  чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ, неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 30.ХІІ.2011 г. до окончателното му изплащане.

В останалата част до пълният претендиран размер от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА  ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – град София да заплати на адвокат П. К.П.,***, вписан под №*** в НРПП адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.  /триста  лева /, съответно на уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Варна   в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ:  

 

 

 

MH