РЕШЕНИЕ

№ / 5.02.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На пети февруари, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 6 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК

Подадена е жалба с вх. № 6377 / 16.09.2014г. от Й.Г.П., постъпила в съда на 14.01.2015г. Със същата жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ по изп.д. № 20147610400412, изразяващи се в налагане на запор върху МПС и възбрана върху недвижим имот и моли съда да ги отмени. В жалбата се твърди, че МПС не е собствено на жалбоподателя, а недвижимият имот представлява несеквестируема вещ по смисъла на чл.444 т.7 ГПК, тъй като е неразделна част от жилищен имот, който е единствен за жалбоподателя.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от пълномощник на Национална агенция за приходите, от името на която е инициирано изпълнителното производство на основание чл.3 ал.7 т.5 от Закона за Националната агенция за приходите, в което изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че върху недвижимия имот длъжникът е учредил ипотека, както и че не е доказал предпоставките за несеквестируемост. По отношение на оплакването за незаконосъобразност на наложения запор върху МПС, счита жалбата за недоказана.

ЧСИ Солаков е представил писмени обяснения, в които излага становище, че налагането на запор и възбрана не са изпълнителни действия и не спадат към кръга действия, подлежащи на обжалване.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Изпълнителното производство е образувано по молба на НАП във връзка с изпълнителен лист, издаден в полза на ДФ”Земеделие” против Й.Г.П.. За удовлетворяване на паричните вземания, принудителното изпълнение е насочено срещу 1 / 2 ид.част от поземлен имот – дворно място, находящо се в с.Каменово, ул.”Илю войвода” № 4, с идентификатор № 35897.501.309, с площ 1154кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м., с идентификатор № 35897.501.309.1 и селскостопанска сграда със застроена площ 163 кв.м., с идентификатор № 35897.501.309.2, както и върху лек автомобил марка ВАЗ 21061, с рег. № РР 5384 АМ.

Съдебният изпълнител е постановил налагането на възбрана върху посочения по-горе недвижим имот, която е вписана в СВ при РС Кубрат на 15.09.2014г. Запорът върху лекия автомобил е наложен на 9.09.2014г., видно от писмо на сектор Пътна полиция Разград.

Върху възбранения имот е учредена договорна ипотека в полза на Банка ДСК, видно от представения НА № 37 / 19.09.2006г., също така е наложена и възбрана от Обединена българска банка, установено с представената справка от СВ при РС Кубрат. От същата справка е видно, че Й.П. притежава освен посочения имот, още две ниви в землището на с.Каменово, м.”Тарлъ дюзу” и м.”Боклуците”, както и поземлен имот с площ 2002кв.м. в с.Каменово. Според справка, представена от НАП в изпълнителното производство, на името на длъжника са декларирани един незастроен имот в с.Каменово и друг с построен в него селскостопански обект.

Й.Г.П. е собственик на запорирания лек автомобил марка ВАЗ 21061, което се установява от представеното писмо, издадено от ст.инспектор при отдел ОП, ОДМВР гр.Разград.

При така установените факти, за съда се налагат следните правни изводи: жалбата в частта, с която се атакува наложеният запор върху недвижим автомобил с мотив, че не принадлежи на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство, е недопустима. От една страна, в разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК е предвидена възможност за трето лице, различно от длъжника и взискателя, да обжалва действия на съдебния изпълнител, насочени върху вещи, които счита за свои. Жалбоподателят обаче има качеството на длъжник в изпълнителния процес, поради което и не разполага с право на жалба, ако действията са насочени към имущество на трето лице, в който случай длъжникът няма собствен интерес от обжалване. От друга страна, в приложното поле на чл.435 ал.2 ГПК са изброени изчерпателно случаите, в които длъжникът може да обжалва изпълнението и посоченото в жалбата основание – че вещта не е негова собственост, не попада в приложението на тази законова разпоредба. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата в тази част следва да бъде оставена без раглеждане.

В частта, с която се обжалва наложената възбрана върху недвижим имот, жалбата е допустима – същата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок. Доводът на ЧСИ, че налагането на възбрана не е изпълнително действие и не спада към кръга действия, подлежащи на обжалване, е неоснователен. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която налагането на възбрана е първото действие по насочване на изпълнението върху даден имот, поради което попада в хипотезата на чл.435 ал.2 пр. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.444 т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39 ал.2 ЗС.

В разглеждания случай, възбраненият имот е единственото жилище на длъжника към момента на възбраната, поради което е несеквестируемо по закон и не може да е обект на принудително изпълнение. Притежаваните от длъжника други имоти не представляват жилище по смисъла на чл.444 т.7 ГПК, поради което собствеността върху тях е без значение за секвестируемостта на дворното място с жилищната сграда, като смисълът на тази разпоредба е да се осигури нормално съществуване на задълженото лице и членовете на неговото семейство. Във връзка с възражението на НАП съдът намира за необходимо да отбележи, че не длъжникът, а съдебният изпълнител е този, който трябва да изследва въпроса за секвестируемостта на конкретния недвижим имот. Съдебният изпълнител ръководи изпълнителния процес, респ. следи за неговото законосъобразно провеждане. Забраната на чл. 444 ГПК е поставена пред съдебния изпълнител, който е длъжен да събере нужната му информация за семейното положение на длъжника, за неговото и за това на членовете на семейството му имуществено състояние, да прецени техните жилищни нужди, което не е сторил. Освен това, по делото няма данни ЧСИ да е извършил и проверка по въпроса дали са налице условията на чл.39 ал. 2 ЗС относно частта от жилището, която евентуално би надхвърлила жилищните нужди на длъжника и семейството му. С налагането на възбрана върху 1 / 2 ид.ч. от имота, горните въпроси са останали неразрешени.

Неоснователни са доводите на НАП, че учредената в полза на трето лице договорна ипотека води до отпадане на несеквестируемостта. Съгласно  чл.445 ал.1 ГПК, от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. С тази разпоредба се допуска изключение от принципа за несеквестируемост на вещите на длъжника, като се допуска същите да бъдат предмет на принудително изпълнение в случай, че са изпълнени следните условия: вещите да са заложени или ипотекирани и взискател да е заложният или ипотекарният кредитор. В настоящата хипотеза недвижимият имот е ипотекиран за обезпечение на вземането на Банка ДСК, а също е наложена възбрана в полза на Обединена българска банка. Вземането на Държавен фонд „Земеделие” обаче не е обезпечено по този начин и той не може да упражнява правата на ипотекарния кредитор, които сам не притежава, а именно – да насочва изпълнението върху единственото жилище на длъжника. Несеквестируемостта на жилището на длъжника е относителна и не важи само спрямо изрично посочените в чл.445 ГПК случаи. Вземането на жалбоподателя не попада в нито една от хипотезите на чл. 445 от ГПК, а привилегията на притезанието, възникнало от учредената върху жилището на длъжника договорна ипотека, важи само по отношение на ипотекарния кредитор банка ДСК и не ползва Държавен фонд „Земеделие”.

По гореизложените съображения жалбата в тази част е основателна, а атакуваното с нея насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, изразяващо се в налагане на възбрана върху 1 / 2 идеална част от недвижимия имот, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.

Тъй като жалбоподателят е внесъл ДТ за обжалване в размер на 15лв., а съгласно чл.16 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, таксата е определена в размер на 25лв., с решението същият следва да бъде осъден да довнесе остатъка в размер на 10лв., на основание чл.77 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя действията на ЧСИ с рег. № 761 по изп.д. № 20147610400412, по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, изразяващи се в налагане на възбрана върху 1 / 2 идеална част от недвижим имот – дворно място, находящо се в с.Каменово, ул.”Илю войвода” № 4, с идентификатор № 35897.501.309, с площ 1154кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м., с идентификатор № 35897.501.309.1 и селскостопанска сграда със застроена площ 163 кв.м., с идентификатор № 35897.501.309.2.

Осъжда на основание чл.77 ГПК Й.Г.П. *** сумата 10лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса за обжалване.

Решението в тази част не подлежи на обжалване.

Оставя без разглеждане жалбата на Й.Г.П. против действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху лек автомобил марка ВАЗ 21061, с рег. № РР 5384 АМ, изразяващи се в налагане на запор, поради нейната недопустимост.

В тази част решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.