РЕШЕНИЕ № 23

Гр. Разград  10.03.2015 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                    ИРИНА ГАНЕВА                

                                                                                          

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 7 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № I / 16.10.2014 г., постановено по гр. дело № 643 / 2014 г. по описа на РС – Разград са допуснати до делба три поземлени имота и един ла. “ рено 19 “,  между А.Д.П. и А.М.П., при равни права и са отхвърлени исковете на А.П. срещу А.П. за допускане до делба на колесен трактор, роторна косачка, сеносъбирач, дискова брана, пръскачка “ Перла 11 “, торачка, сламопреса, плуг – 2 бр., електрическа ярмомелка, ел. резачка за дърва и ремарке.

           Недоволна А.П. обжалва решението само в частта, с която е отхвърлен иска за допускане до делба на изброените по – горе движими вещи. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът допуснал нарушения на съдопризводствените правила. Въззиваемият А.П. въвел възражение за отричане на фактите от правопораждащия състав в първото по делото съдебно заседание. Въпреки това съдът, недопустимо и в нарушение на процесуалните правила, разгледал твърденията и възраженията му. За да отхвърли иска, съдът приел, че изброените движими вещи се намират във владение на трети лица, на които ответника, за да предотврати допускането им до делба, ги предоставил  / скрил /. По този начин ответника осъществявал държането на тези вещи чрез трети лица и това не може да е причина за отхвърляне на иска за делба, доколкото по делото не е установено тези трети лица да притежават вещни права върху движимите вещи.

         Въззиваемата страна А.М.П. не депозира отговор на въззивната жалба.

         Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на А.П., на същите основания и със същите искания.

         Въззиваемият А.П. заявява в съдебно заседание, че от десет години не живеят заедно с ищцата. През това време тя живяла в Гърция с друг мъж, а той изгледал децата. Вещите продал на преминаващи роми, като вторични суровини за да може да издържа децата им. Не прехвърлил собствеността върху вещите, поради което се натрупали данъци.

         Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

         Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

         Пред настоящата инстанция на първо място се сочи, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводсвените правила - въззиваемия А.П. въвел възражение за отричане на фактите от правопораждащия състав в първото по делото съдебно заседание. Въпреки това съдът, недопустимо и в нарушение на процесуалните правила, разгледал твърденията и възраженията му.

         Въззивната инстанция намира, че в случая не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила. Вярно е, че ответника не е подал отговор на исковата молба. В проведеното първо съдебно заседание обаче, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ГПК съдът изяснява фактическата страна на спора. На това основание съдът дал възможност на ответника да изрази становище, при което той заявил, че продал движимите вещи и понастоящем те не се намират при него. По искане на двете страни, съдът им дал възможност да посочат гласни доказателства за твърдяните обстоятелства, като в предоставения срок, такива посочил само ответника. В същото съдебно заседание, при доклада, съдът отново указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на движимите вещи към момента, както и в чие държание се намират. В следващото и последно съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата не се явил и поискал делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Съдът разпитал само доведените от ответника свидетели.

         Неподаването в предвидения от закона срок на писмен отговор от страна на ответника, не преклудира правото му да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства. Това е така, тъй като в ГПК не е налице презумпция, че неподаването в срок на отговор, прави иска основателен или, че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

         По следващият спорен въпрос, поставен във въззивната жалба, относно движимите вещи, който се явява и въпрос по същество, настоящата инстанция приема следното:

         Съгласно чл. 3441 ал. 1, изр.2 от ГПК, когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. Освен това е необходимо по делото да бъде установено, че вещите съществуват, тъй като е недопустимо допускане до делба на несъществуващи вещи. В тази връзка на ищцата е възложено да докаже, че вещите съществуват и в чие държане се намират. В тази връзка ищцата представя свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника  относно колесен трактор, роторна косачка, сеносъбирач. Дискова брана, пръскачка “ Перла -11 “, торачка и сламопреса. От тези документи се установяват собственика, , рег. номера, дата на регистрация, година на производство и др. технически данни. Въпреки дадените й от съда указания, ищцата не представя доказателства за реалното съществуване на изброените движими вещи, както и къде се намират те. От свидетелствата за регистрация се установява единствено, че липсва промяна в собствеността.

         Движимите вещи, чието допускане до делба се иска могат да се намират у някои от съделителите или в някое трето лице. При всички случаи е необходимо да бъде установено реалното им съществуване, както и кой реално ги държи.

         След като по делото не е доказано, че изброените движими вещи съществуват реално, както и къде се намират, правилно и законосъобразно иска за допускането им до делба е отхвърлен.

         По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, а в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.

         Воден от горното Разградският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № I / 16.10.2014 г., постановено по гр. дело № 643 / 2014 г. по описа на РС – Разград, в частта с която е  отхвърлен иска на А.П. срещу А.П. за допускане до делба на колесен трактор, роторна косачка, сеносъбирач, дискова брана, пръскачка “ Перла 11 “, торачка, сламопреса, плуг – 2 бр., електрическа ярмомелка, ел. резачка за дърва и ремарке.

         В останалата част решението е влязло в сила.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280 от ГПК, в месечен срок от връчване на обявлението за изготвянето му.

 

                                                                                              Председател:

 

 

                                                                                                      Членове: 1.

 

 

                                                                                                                       2.

 

MH