Р Е Ш Е Н И Е № 24
Гр. Разград, 24. 02. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 9 по описа за 2015 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 406/ 25. 11. 2014
г. по гр. д. № 148/ 14г. по описа на РС Исперих е признато за установено, че И.Х.И. не дължи на „Е.ОН България Продажби” АД
начислена сума в размер на 698, 83 лв.
представляваща дължима за заплащане ел. енергия за периода 01. 11. 2013 г. – 07. 11. 2013 г.
Недоволен от решението е останал жалбоподателят
„Енерго-про-продажби” АД и го обжалва в срок. Излага твърдения, че решението е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и че
изложените от съда правни изводи не кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да бъде
отхвърлен предявения иск, като неоснователен.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на жалбата, излагайки съображения за нейната
неоснователност.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е по делото, че ищецът-въззиваем е собственик на недвижим имот, находящ се в с.
В. с адм. адрес ***, придобит от него
с Постановление за възлагане от 20. 08.
2010 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Към момента на придобиване
на правото на собственост върху имота от въззиваемия е било изключено
електрозахранването на имота. Видно от представената от жалбоподателя
„Енерго-про продажби” АД Справка за потреблението, от 19. 08. 2010 г. до 09.
01. 2014 г. е отбелязана потребена ел. енергия за периода от 01. 11. 2013 г. до
07. 11. 13 г. 2880 кВтч на стойност 698, 83 лв.
Въззиваемият е подал Заявление № 2327189 за снабдяване на имота с ел.
енергия на 01. 11. 2013 г. и според Протокола за монтаж/демонтаж/ проверка на директен
електромер № 1089991 на 05. 11. 13 г., когато е пуснато ел. захранването, е
извършена проверка на електромера с отбелязани показания 6680 кВтч. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ел. консумацията за периода от
01. 11. 13 г. до 07. 11. 13 г. е изчислена, като разлика в киловатите според
показанията, отчетени на 05. 11. 13 г. и стари показатели – 3800 кВтч. Жалбоподателят
сочи като основание за издаване на фактура
№ 0102901926/ 27. 11. 13 г. и претендира въззиваемия да му дължи на осн. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26
и чл. 29 от ОУ на ДПЕЕ сумата 698, 83 лв. за потребена от последния ел. енергия
2880 кВтч за периода от 01. 11. до 07. 11. 2013 г. От събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания св. М. се
установява безспорно, че до 05. 11. 2013 г. електроподаването на обекта е било
изключено и не е имало потребление на ел. енергия. С оглед на това, данните за
потребена ел. енергия за процесния период от време 01. 11. – 07. 11. 13 г. ,
предмет на издадената и оспорена от въззиваемия фактура не могат да се приемат
за достоверни, относно действителното количество потребена такава, поради което
последния не дължи претендираната за нея цена.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане
и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е
стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски по делото в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405/ 25. 11. 2014 г. по гр. д. №
148/ 14г. по описа на РС Исперих.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 гр. Варна
да заплати на И.Х.И., ЕГН ********** разноски по делото през въззивната инстанция,
в размер на 300 лева /триста лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
MH