РЕШЕНИЕ № 26

Гр. Разград 06.03.2015 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 10 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД гр. Варна, ЕИК ***, против Решение № 389 / 07.11.2014 г. постановено по гр. дело № 322 / 2015 г. по описа на РС - Исперих, с което по отношение на ответника Н.А.Н. е прието за установено, че има парично задължение към ищцовото дружество в размер на 74.61 лв., представляващо главница за неплатена ел. енергия по фактури периода от 11.02.2011 г. до 08.10.2012 г., както и парично задължение за сумата 13.46 лв., представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура от датата след падежа й до 16.10.2013 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2014 г. до окончателно плащане и са присъдени на ищеца разноски в размер на 29.10 лв., и отхвърлил исковете за главница за сумата над 74.61 лв. до първоначално претендирания размер на главница от 1 208.10 лв. и за мораторна лихва над 13.46 лв. до първоначално претендирания размер от 218.93 лв., като неоснователни и недоказани.

Жалбоподателят - ищец в първоинстанционното производство - обжалва решението изцяло, като твърди, че същото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от ГПК. Твърди, че в първоинстанционното производство са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, но съдът неправилно не е постановил такова, нито е отхвърлил искането с определение, а вместо това е постановил решение по съществото на спора, в което изразил становище, че не са налице условията за произнасяне на неприсъствено решение. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и върне делото за разглеждане от друг състав. Претендират се и разноски по делото.

Въззиваемата страна Н. А.Н. не депозира отговор на въззивната жалба.

Разградският окръжен съд намира, че въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице - ищец в първоинстанционното производство, изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

На 16.05.2014 г. „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД гр. Варна, ЕИК *** предявило срещу Н.А.Н. *** установителен иск на правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за сумата 1208.10 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2014 г. до окончателно плащане и сумата 218.93 лв. – мораторна лихва.

Ищецът твърди, че ответника е негов и облигационните отношения между тях се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, приети от Управителния съвет и одобрени от ДКЕВР. Ответника не платил задълженията в общ размер 1427.03 лв., от които 1208.10 лв., представляващи главница за неплатена ел.енергия за фактури, издадени в периода от 11.02.2011 г. до 08.10.2012 г., както и 218.93 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата, от падежа на фактурата до 16.10.2013 г. Вследствие на това и на основание чл. 410 от ГПК вр. с чл. 107 от ЗЕ, на 05.03.2014 г. ищеца подал пред РС – Исперих заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано ч. гр. дело № 152 / 2014 г. по описа на съда. След подаване на заявлението длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като не е собственик на имота, който продал на 12.02.2001 г. Приложил предварителен договор и пълномощно. В предоставения му за това срок ищеца депозирал искова молба, по която е образувано гр. дело № 322 / 2014 г. по описа на РС-Исперих и е произнесено обжалваното решение.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника Н.А.Н. на 17.07.2014 г. Заедно с исковата молба му е връчено и разпореждане на съдия – докладчика от 09.06.2014 г., в което изрично са му указани последиците по чл. 238, ал. 1 от ГПК. В едномесечния срок писмен отговор от ответника не е постъпил. С определение от 08.09.2014 г. съдът допуснал приложените към исковата молба писмени доказателства, изискал да се приложи ч.н. дело № 152 / 2014 г. и отново предупредил страните за възможността да бъде постановено неприсъствено решение, при условията на чл. 238 от ГПК и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2014 г. Призовката до ответника, заедно с препис от определението са му връчен лично на 23.09.2014 г. С призовката до ищеца, на него също е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение. Призовката е връчена на ищеца на 18.09.2014 г.

В проведеното по делото на 08.10.2014 г. се явил процесуален представител на ищеца. Ответника не се явил и не изпратил представител. В протокола от съдебно заседание е отразен доклада на съда, и определението за приемане на доказателствата, както и искането на процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. След така направеното изявление съдът е обявил делото за решаване, като не се е произнесъл с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, с което да отхвърли искането.

С обжалваното решение съдът е приел, че исковете за присъждане на главница и мораторна лихва са частично основателни, като ги уважил частично, а в останалата част ги отхвърлил, като недоказани.

По делото са приложени Справка за потребление за периода от 05.06.2010 г. до 05.06.2013 г. и фактури издадени за периода от 11.02.2011 г. до 08.10.2012 г. и извлечение от сметка.

При така установените факти от значение за спора настоящата съдебна инстанция намира,че обжалваното решение подлежи на обезсилване, като постановено по недопустимо / невъведено / искане, предвид въведеното от ищеца искане за произнасяне на неприсъствено решение и липса на произнасяне от съда по това искане с допустимите от закона съдебни актове – решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, с което се уважава, поради вероятната му основателност предявения иск, или определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК за отхвърляне на искането, с последица продължаване на разглеждането на делото по общия ред.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В чл. 239 са уредени предпоставките за постановяване на такова решение, като е предвидено, че за да се постанови такова решение, на страните следва да бъдат указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, като искът следва да бъде вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В случай, че съдът приеме искането за основателно, той постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, а в случаите, когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на такова решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото - чл. 239, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Като е постановил съдебен акт – решение, с което се е произнесъл по съществото на спора, преценявайки и обсъждайки представените с исковата молба писмени доказателства, откъм тяхното съдържание, без да е налице оспорване от страна на ответника, вместо да се произнесе по направеното искане от ищеца по съответния ред, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.

Делото следва да бъде върнато на съшия съд за ново разглеждане от друг състав, за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.

Предвид изхода на делото на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в общ размер 350.00 лв. от които 50.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Воден от горното Разградския окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 389 / 07.11.2014 г. постановено по гр. дело № 322 / 2015 г. по описа на РС – Исперих.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Исперихския районен съд, за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД гр. Варна, ЕИК *** сумата от 350.00 лв., представляваща разноски за въззивното производство, от които 50 лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

MH