Р Е Ш Е Н И Е

№34

Разград

18.ІІІ.2015г.

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

23.ІІ.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ПУБЛИЧНО

В заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар:Н.Р ЧЛЕНОВЕ:

№11

2015

В.гражданско

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258ГПК.

Делото е образувано по жалба на М.Х., подадена чрез повереникът му –адв.Кондиева против Решение №389/20.ХІ.2014г. по гр.д.№784/2014 по описа на РРС , с което в производство по чл.422 ГПК е прието за установено, че на основание, издадена от него запис на заповед от 29.VІІ.2011г., същият дължи на К.С.К. сумата от 4 200,00лв., за която последният се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение в развилото се по ч.гр.д.№308/2014г. на РРС производство по чл.417,т.9ГПК. Твърдейки незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан. Като основание за отмяна на решението сочи и допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви и произнасяне по възведено от него възражение за нередовност на записа на заповед на формално основание.

В законоустановения и предоставен му по реда на чл.263 ГПК срок , ищецът е депозирал отговор, ангажиращ становището му за допустимост и неоснователност на жалбата.

При редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з. Чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Кондиева, относимо към дата на заседанието депозира писмени бележки, с които заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. , чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Цанев, въззиваемит заявява, че поддържа депозираното в отговор на жалбата становище и моли за потвърждаване на съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени разноски, съгласно списък по чл.80 и сл.ГПК.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, подадената от М.Х. жалба се преценява от състава на въззивния съд като неоснователна.

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ признато в заповедното производство по реда на чл. 417,т.9 ГПК и индивидуализирано в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1,изречение първо,предложение първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1,изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира,че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган,функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано,като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

  Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право,така,както е въведено с исковата молба. С постановяването му съдът се е произнесъл по същество на допустимо предявен, от активно легитимирана страна, в срок и в рамките на оспорено по реда на чл.414 ГПК вземане, основано на издаден от жалбоподателя запис на заповед. В този смисъл, правилно при постановяване на акта си първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на длъжника за недопустимост на образуваното срещу него исково производство по причина, че за същото вземане, в развило се по реда на чл.417,т.9 чгрд№1422/2013г на РРС е постановено обезсилване на издадени срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Обезсилването на издадените в чгрд№1422/2013г на РРС актове е предприето при оспорено по реда на чл.414 ГПК оспорване на вземането и непредявен в срока а чл.415 ГПК иск за установяване на съществуването му от заявителя. Т.е, липсва произнасяне на съд, ползващо се със сила на пресъдено нещо досежно съществуването или несъществуването на спорното вземане. В този смисъл, възможността за повторното му заявяване по реда на заповедното производство, обременяващо заявителя с внасяне на нови такси за образуването му, не се явява преклудирана.

По същество на иска, възведените в срока за отговор възражения на жалбоподателя, касаят:

1/ редовността на материализиращия вземането менителничен ефект от формална страна, визирайки несъответствието му с изискванията на чл.535, ал.1, т.4ТЗ досежно „място на плащане”. Твърди, че из-писването единствено на населеното място, без конкретизиране на точен адрес съставлява нарушение, предпоставящо извод за нищожност на ефекта по см. на чл.536 , ал.1ТЗ.

Факт е, че в мотиви към решението си, първоинстанционният съд не е дал изричен отговор на така повдигнатото възражение, но същият се субсумира от постановеното в диспозитив на същото. Отстраняването на така допуснатото нарушение е в правомощията на въззивната инстанция, като втора първа по същество на спора.

Така направеното възражение е неоснователно и противно на установеното от доказателствата по делото. В реквизит на процесния заповед на заповед се съдържат всички онези, минимум изискуеми се за валидността му реквизити, включително и обозначаване на мястото на плащане като такова в гр.Разград.

На поставения с възражението на длъжника въпрос, следва ли терминът "място на плащането" по смисъла на чл. 535, т. 4 ТЗ да бъде тълкуван буквално - като административно-териториално обозначение с конкретни пространствени координати - населено място, местност, сграда и пр, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290ГПК(вж. Решение № 21 от 4.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК). С която се приема, че законодателят приравнява по съдържание " място на плащане” със съдържанието, обозначаващо " местожителство " на лицето – издател. А "местожителство", съгласно чл. 7 (отм.) от ЗЛС и чл. 19, ал. 1 от Наредба за гражданското състояние (отм.) е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите на населението на същото населено място. Приравняването на мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище /така, вкл. обосноваване с историческо тълкуване, предвид настоящото съдържание на Закона за гражданската регистрация - особено мнение към решение № 225/28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г. на ВКС, II т. о., което настоящият състав напълно споделя/. Приравняването е логически оправдано и от факта, че за заместител на липсващото място на плащане се възприема именно местожителството на издателя - платец, длъжник по задължението, основно в чийто интерес би било невъзникване правните последици на абстрактната сделка, предвид недействителност на менителничния ефект и който безспорно е в известност на собственото си местожителство. Към разбирането, че под "място на плащането" и " място на издаването " следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент - се придържа и правната теория.

Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че с уточняване на мястото на плащане като такова в гр.Разград, доказано съвпадащо с местожителството на жалбоподателя-издател, задължаващият го с процесното вземане менителничен ефект е валиден и редовен от формална страна.

2/ Прави възражение с правна квалификация чл. 32, ал. 3, вр. с чл. 30 ЗЗД, основано на порок във волята му при издаване на процесния запис на заповед. Твърди подписването му като резултат на отправяни му от поемателя заплахи, застрашаващи пълнолетния му син –св.А.Х. с търсене на наказателна отговорност за престъпление от общ характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 30 ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.Съгласно ал. 3 на чл. 32 ЗЗД ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор, какъвто безспорно е и предявеният на осн.чл.422 ГПК иск, може да поиска унищожението чрез възражение дори и при изтекла давност.

В тежест на възразилия ответник е било да докаже възражението си по чл. 32, ал. 3 вр. чл. 30 вр. чл. 27 ЗЗД .

За преценка действителността на едностранната сделка, по която ответникът безусловно се е задължил, съдът дължи изследване на направеното с отговора на исковата молба възражение за унищожаемост поради заплашване по чл. 32, ал. 3, вр. с чл. 30 ЗЗД. За да бъде прието това възражение, следва по делото да е установено осъществяване на психическо въздействие върху ответника, което се състои във възбуждане на основателен страх, който е станал причина за обективираното волеизявление по едностранната сделка.

Съобразявайки близката родствена връзка на разпитания относно тези твърдения свидетел с ответника /негов родител / и анализирайки изложените от него факти, съдът намира, че от показанията му не следва извод за подписване на процесния ЗЗ в условията на заплашване. Извод, до който обосновано и законосъобразно е стигнал и първостепенния съд.

С влязло в сила на 28.ХІІ.2011г. споразумение, постигнато между него и РОП по реда на чл.381 и сл.НПК, синът на жалбоподателя е бил признат за виновен за извършено в съучастие с въззиваемия престъпление по чл.354аНК и чл.354в НК. Т.е., със съдебен акт, приравнен по значимост на влязла в сила присъда, свидетелят е бил признат за виновен в извършване на престъплението и при декларирано от него признание. Привличането му като обвиняем по посочените престъпни състави е обективирано в ползващото се със доказателствена сила Постановление от 8.VІІ.2011г. Т.е., на дата предхождаща датата на издадения от баща му запис на заповед. Както датата на образуваното срещу сина му досъдебно производство, така и характера на акта, ангажиращ наказателната отговорност на последния, изключват „заплахата” като мотив за подписването на записа на заповед, с издаване на който жалбоподателят се е задължил към ищеца с процесното вземане. Т.е., опасенията за следващата се в тежест на сина му наказателната отговорност са резултат на обективно настъпили и съставомерни по характера си факти, а не на психологически внушени му страхови възприятия от въззиваемия.

Достоверността на датата на издаване на ценната книга, както и на съдържимото се в нея, се явява безспорна, с оглед нотариалното им удостоверяване на 29.VІІ.2011г. под рег.№ 5554 по рег.опис на нотариус Н.Стоянова, рег.№291 и р-н на действие при РРС.

Като допълнение към мотивите на РРС, които се споделят напълно от настоящата инстанция, изложеното дотук сочи на неоснователност и недоказаност на поддържаното от жалбоподателя възражение за недължимост на вземането поради унищожаемост на задължаващия го с плащането менителничен ефект.

Обобщавайки изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна.

Като правилно, обосновано и законосъобразно, решението на РРС следва да бъде потвърдено като на осн.чл.78 ГПК жалбоподателят бъде осъден с дължимите в полза на въззиваемия разноски. в това производство разноски .

Водим от горното и на осн.чл.272ГПК, съдът

Р Е Ш И :На първо място, съставът на САС счита, че е допустимо възражението срещу вземането в производството по чл. 254 ГПК-отм. да бъде основано на унищожаемост-длъжникът да се позовава на унищожаемост на вземането, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, независимо, че страната, чиято воля е опорочена, не е предявила конститутивният иск по чл. 32 ЗЗД в отделно производство, или в обективно съединение с иска си по чл. 254 ГПК-отм.

Това а така, защото страната, чиято воля е опорочена поради заплаха, има право да се защити било чрез конститутивният иск по чл. 32, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗЗД, било чрез възражение при предявен от насрещната страна иск за изпълнение на договора, при сключването на който е налице такъв порок на нейната воля-чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В производството по чл. 254 ГПК-отм. изпълняемото право е установено въз основа на несъдебно изпълнително основание, и именно в това производството по чл. 254 ГПК-отм. длъжникът може да оспори вземането с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя, който е безпредметен поради наличието на несъдебно изпълнително основание. При положение, че осъдителен иск за вземането по общия ред не е воден, поради наличие на обекчената процедура по чл. 237, б. "е" ГПК-отм., следва да бъде признато правото на страната с опорочената воля да предяви възражението си за унищожаемост на вземането по предявения от нея отрицателен установителен иск за несъществуването му; такова възражение тя не би могла да предяви в производството по издаването на изпълнителния лист, което е едностранно, нито в производство по чл. 244 ГПК-отм., предвид разпоредбата на чл. 244, ал. 2 ГПК-отм., че оспорването може да се основе само на формални съображения, такива - извлечени от акта по чл. 237 ГПК-отм. Едва в производството по чл. 254 ГПК-отм. длъжникът в качеството си на ищец оспорва съществуването на вземането, установено с акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, и едва в това производство той се противопоставя на вземането взискателя, разполагащ с изпълнителен лист. Не би могло да бъде отречено правото на страната с опорочената волячрез възражение да упражни правото си на унищожаване, след като това възражение тя обективно не е могла да упражни в исковия процес за изпълнение на унищожаемия договор, какъвто не е воден като безпредметен поради наличието на несъдебно изпълнително основание. Именно в производството за издаване на изпълнителен лист ответникът е търсил изпълнение по унищожаемия договор и след като в това производство обективно възражението по чл. 32, ал. 3 ЗЗД не може да бъде направено, то може да бъде упражнено като основание на иска по чл. 254 ГПК. - отм., когато се оспорва признатото с изпълнителния лист вземане за изпълнение по този договор.

Отделен е въпросът, че възражението за унищожаемост е направено в тригодишния срок от издаването на записа, независимо от правото на страната да противопостави унищожаемостта чрез възражение и след срока по чл. 33, ал. 2 ЗЗД. Позоваването на ответника на съдебната практика, цитирана в "Българско гражданско процесуално право" - проф. Ж. Сталев е некоректно, тъй като в посочените съдебни решения не се изключва правото на длъжника - ищец по иска по чл. 254 ГПК-отм. да се брани с възражение за унищожаемост на вземането, а не непременно чрез конститутивният иск.

Съставът на САС приема, че от събраните при настоящото разглеждане на спора гласни доказателства по несъмнен начин се установи, че по отношение на ищцата е упражнена заплаха при издаването на записа на заповед, като служители на банката, противно на правилата на морала, са я принудила да издаде записа, чрез възбуждане на основателен страх за нея и семейството й. Ищцата се е задължила по едностранна сделка, по отношение действителността на която са приложими общите правила за унищожаемост на договорите - чл. 44 ЗЗД.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Х. и И. Техните твърдения относно обстоятелствата, при които е установено от служителите на банката неправомерното предоставяне на кредита на дружеството, и събитията във връзка с проведените проверки в базата на "ххх" ООД, Ш., съвпадат с фактическата обстановка, приета в мотивите на цитираната присъда. Свидетелите установят, че късно вечерта на 20 срещу 21.01.2004г. ищцата е била извикана в офиса на банката, където е била извършвана ревизия и е престояла там до 2 часа след полунощ. Тя била много уплашена, плачела, защото била заплашена от служителите на банката, че ако не върне парите, ще отвлекат детето й, ще пратят "украинци", ще бъде убита, като алтернативно й било предложено да подпише запис на заповед, за да може да си тръгне. От показанията на свидетелите може да се направи извод, че ищцата е възприела сериозно заплахите, че те са възбудили основателен страх за живота на детето й и за личния и живот, и че именно под въздействието на тази психическа принуда, тя е подписала процесния запис на заповед.

Едностранното волеизявление на ищцата е унищожаемо, като извършено при порок на волята й - под заплаха, следователно, при упражненото потестативно за унищожаване, с обратна сила отпада действието на записа на заповед - породените от сделката правни последици отпадат с обратна сила. С оглед на това, искът за установяване несъществуването на вземането по записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, поради недействителност-унищожаемост на записа на заповед, е доказан и следва да бъде уважен.

Горното обуславя отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго в посочения смисъл.

Следва да бъде отменено и решението на СГС в частта за разноските и вместо него да бъде постановено друго, с което те да бъдат присъдени за двете инстанции в полза на ищцата-8 490 лв.

Поради изложеното, съставът на САС

РЕШИ:

Отменя изцяло, и в частта на разноските, решение № 1465/04.04.2009г. по гражданско дело № 1748/2007г. на СГС, ГК, I-6 състав, и вместо него постановява:

Признава за установено, на основание чл. 254 ГПК-отм., по иска предявен от Д. Х. И. ЕГН ***, съдебен адрес град В., бул. "В." № *, ет. *, стая *, срещу "Б. П. Б." АД, С., бул. "В." № *, че Д. Х. И. не дължи на "Е." АД, чийто правоприемник е "Б. П. Б." АД, присъдената, на основание чл. 237, б. "е" ГПК-отм., с определение от 27.02.2004г. по ч. гр. д. № 497/2004г. на СРС, 68 състав, солидарно с М. Я. И., сума 100 000 лв. по запис на заповед от 21.01.2004г., издаден от Д. И. и авалиран от М. И., заедно със законната лихва от 11.02.2004г. до окончателното й изплащане, и сумата 5 500 лв. - разноски в производството по издаването на изпълнителния лист, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 2262/2004г. на съдията-изпълнител при Шуменския РС, поради недействителност на записа на заповед като издаден при заплаха - чл. 30 ЗЗД.

Осъжда "Б. П. Б." АД да заплати на Д. Х. И. сумата 8 940 лв. - разноски по делото за двете инстанции.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 сл. ГПК.

Забележка: Решението не е допуснато до касационно обжалване - виж Определение № 583 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 252/2010 г.

По твърдението за недължимост на вземането, основано на факта за несъществуване на изпълняемото право поради неговата унищожаемост, тъй като записът на заповед е подписан от ищцата под заплаха /чл. 30 ЗЗД /:

На първо място, съставът на САС счита, че е допустимо възражението срещу вземането в производството по чл. 254 ГПК-отм. да бъде основано на унищожаемост-длъжникът да се позовава на унищожаемост на вземането, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, независимо, че страната, чиято воля е опорочена, не е предявила конститутивният иск по чл. 32 ЗЗД в отделно производство, или в обективно съединение с иска си по чл. 254 ГПК-отм.

Това а така, защото страната, чиято воля е опорочена поради заплаха, има право да се защити било чрез конститутивният иск по чл. 32, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗЗД, било чрез възражение при предявен от насрещната страна иск за изпълнение на договора, при сключването на който е налице такъв порок на нейната воля-чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В производството по чл. 254 ГПК-отм. изпълняемото право е установено въз основа на несъдебно изпълнително основание, и именно в това производството по чл. 254 ГПК-отм. длъжникът може да оспори вземането с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя, който е безпредметен поради наличието на несъдебно изпълнително основание. При положение, че осъдителен иск за вземането по общия ред не е воден, поради наличие на обекчената процедура по чл. 237, б. "е" ГПК-отм., следва да бъде признато правото на страната с опорочената воля да предяви възражението си за унищожаемост на вземането по предявения от нея отрицателен установителен иск за несъществуването му; такова възражение тя не би могла да предяви в производството по издаването на изпълнителния лист, което е едностранно, нито в производство по чл. 244 ГПК-отм., предвид разпоредбата на чл. 244, ал. 2 ГПК-отм., че оспорването може да се основе само на формални съображения, такива - извлечени от акта по чл. 237 ГПК-отм. Едва в производството по чл. 254 ГПК-отм. длъжникът в качеството си на ищец оспорва съществуването на вземането, установено с акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, и едва в това производство той се противопоставя на вземането взискателя, разполагащ с изпълнителен лист. Не би могло да бъде отречено правото на страната с опорочената волячрез възражение да упражни правото си на унищожаване, след като това възражение тя обективно не е могла да упражни в исковия процес за изпълнение на унищожаемия договор, какъвто не е воден като безпредметен поради наличието на несъдебно изпълнително основание. Именно в производството за издаване на изпълнителен лист ответникът е търсил изпълнение по унищожаемия договор и след като в това производство обективно възражението по чл. 32, ал. 3 ЗЗД не може да бъде направено, то може да бъде упражнено като основание на иска по чл. 254 ГПК. - отм., когато се оспорва признатото с изпълнителния лист вземане за изпълнение по този договор.

Отделен е въпросът, че възражението за унищожаемост е направено в тригодишния срок от издаването на записа, независимо от правото на страната да противопостави унищожаемостта чрез възражение и след срока по чл. 33, ал. 2 ЗЗД. Позоваването на ответника на съдебната практика, цитирана в "Българско гражданско процесуално право" - проф. Ж. Сталев е некоректно, тъй като в посочените съдебни решения не се изключва правото на длъжника - ищец по иска по чл. 254 ГПК-отм. да се брани с възражение за унищожаемост на вземането, а не непременно чрез конститутивният иск.

Съставът на САС приема, че от събраните при настоящото разглеждане на спора гласни доказателства по несъмнен начин се установи, че по отношение на ищцата е упражнена заплаха при издаването на записа на заповед, като служители на банката, противно на правилата на морала, са я принудила да издаде записа, чрез възбуждане на основателен страх за нея и семейството й. Ищцата се е задължила по едностранна сделка, по отношение действителността на която са приложими общите правила за унищожаемост на договорите - чл. 44 ЗЗД.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Х. и И. Техните твърдения относно обстоятелствата, при които е установено от служителите на банката неправомерното предоставяне на кредита на дружеството, и събитията във връзка с проведените проверки в базата на "ххх" ООД, Ш., съвпадат с фактическата обстановка, приета в мотивите на цитираната присъда. Свидетелите установят, че късно вечерта на 20 срещу 21.01.2004г. ищцата е била извикана в офиса на банката, където е била извършвана ревизия и е престояла там до 2 часа след полунощ. Тя била много уплашена, плачела, защото била заплашена от служителите на банката, че ако не върне парите, ще отвлекат детето й, ще пратят "украинци", ще бъде убита, като алтернативно й било предложено да подпише запис на заповед, за да може да си тръгне. От показанията на свидетелите може да се направи извод, че ищцата е възприела сериозно заплахите, че те са възбудили основателен страх за живота на детето й и за личния и живот, и че именно под въздействието на тази психическа принуда, тя е подписала процесния запис на заповед.

Едностранното волеизявление на ищцата е унищожаемо, като извършено при порок на волята й - под заплаха, следователно, при упражненото потестативно за унищожаване, с обратна сила отпада действието на записа на заповед - породените от сделката правни последици отпадат с обратна сила. С оглед на това, искът за установяване несъществуването на вземането по записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, поради недействителност-унищожаемост на записа на заповед, е доказан и следва да бъде уважен.

Горното обуславя отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго в посочения смисъл.

Следва да бъде отменено и решението на СГС в частта за разноските и вместо него да бъде постановено друго, с което те да бъдат присъдени за двете инстанции в полза на ищцата-8 490 лв.

Поради изложеното, съставът на САС

РЕШИ:

Отменя изцяло, и в частта на разноските, решение № 1465/04.04.2009г. по гражданско дело № 1748/2007г. на СГС, ГК, I-6 състав, и вместо него постановява:

Признава за установено, на основание чл. 254 ГПК-отм., по иска предявен от Д. Х. И. ЕГН ***, съдебен адрес град В., бул. "В." № *, ет. *, стая *, срещу "Б. П. Б." АД, С., бул. "В." № *, че Д. Х. И. не дължи на "Е." АД, чийто правоприемник е "Б. П. Б." АД, присъдената, на основание чл. 237, б. "е" ГПК-отм., с определение от 27.02.2004г. по ч. гр. д. № 497/2004г. на СРС, 68 състав, солидарно с М. Я. И., сума 100 000 лв. по запис на заповед от 21.01.2004г., издаден от Д. И. и авалиран от М. И., заедно със законната лихва от 11.02.2004г. до окончателното й изплащане, и сумата 5 500 лв. - разноски в производството по издаването на изпълнителния лист, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 2262/2004г. на съдията-изпълнител при Шуменския РС, поради недействителност на записа на заповед като издаден при заплаха - чл. 30 ЗЗД.

Осъжда "Б. П. Б." АД да заплати на Д. Х. И. сумата 8 940 лв. - разноски по делото за двете инстанции.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 сл. ГПК.

Забележка: Решението не е допуснато до касационно обжалване - виж Определение № 583 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 252/2010 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №389/20.ХІ.2014г. по гр.д.№784/2014 по описа на РРС.

ОСЪЖДА М.В.Х.,***,,л.”Л.Каравелов”№51 да заплати на К.С.К., ЕГН********** разноски в размер на 350,00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР