РЕШЕНИЕ

№ 28 / 18.03.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети февруари, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Реджебова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 16 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по раде на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р.Я.П., против решение № 339 / 28.11.2014г., постановено по гр.д. № 260 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявен от него иск с правно основание чл.49 ЗЗД против Прокуратурата на РБ. В жалбата излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на РРС. Алтернативно, прави искане за отмяна на решението на РРС и постановяването на ново, с което въззивният съд да уважи неговия иск. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Прокуратура на РБ не е подала писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: с присъда по НОХД № 439 / 2006г. на ОС Разград Р.П. е признат за виновен в убийството на А. М. и за други две престъпления, за което му е наложено наказание доживотен затвор.

През 2009г. ищецът е сезирал Районна прокуратура Разград за извършено от трето лице – Т.Д., престъпление от общ характер по повод воденото НОХД 439 / 2006г. и досъдебното производство преди това, твърдейки, че Д. е лъжесвидетелствал и го е наклеветил. След извършена проверка, за която е образувана преписка № 999 / 2009г. на РП Разград, прокурор от същата прокуратура е издал постановление от 19.10.2009г., с което е отказал образуването на наказателно производство по жалбата на П., поради липса на данни за извършено престъпление. Прокурорският акт е потвърден с постановление от 17.11.2009г. на ОП Разград и постановление от 11.01.2010г. на АП Варна. Прокурорът от АП Варна е допълнил в мотивите, че престъплението клевета е от частен характер, поради което и не подлежи на разследване от прокуратурата, а засегнатото лице само следва да проведе своята защита пред съд.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Ищецът Р.П. претендира обезщетение от вреди, причинени от държавен орган – Прокуратурата на РБ, вследствие издадено на 19.10.2009г. постановление от прокурор в РП Разград, потвърдено с постановления от ОП Разград и АП Варна, с които е отказано образуването на наказателно производство по сигнал, подаден от ищеца. Действието, което последният сочи като противоправно, представлява част от правозащитната дейност на Прокуратурата на РБ, във връзка с противоправни действия на нейни служители при изпълнение на служебни задължения и следва да се квалифицира по реда на чл. 49 в.в. с чл.45 ЗЗД.

При ангажирането на гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работата, при изпълнението на която е причинена твърдяната вреда, следва да се установи фактът на възлагането на работата, съответно трудовото правоотношение, в което се намират ответникът и неговият служител – конкретният изпълнител на работата. По делото не се спори между страните, че прокурорът от РП Разград, извършил проверката по преписка № 999 / 2009г. по описа на РРП и прокурорите от ОП Разград и АП Варна, които са издали постановленията в хода на инстанционния контрол, са били в трудово правоотношение с ответника Прокуратурата на РБ, което обуславя извода за възлагане на работата.

За да е осъществен фактическият състав на деликта, следва да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение на изпълнителя на работата, причинена вреда и причинно – следствена връзка между деянието и причинената вреда. Действието, което е предмет на разглеждане в настоящото гражданско производство, е отказът, обективиран в постановление от 19.10.2009г., да се образува наказателно производство против Т.Д. по получена от Р.П. жалба за извършени от Д. твърдяни престъпни действия в хода на наказателното разследване по НОХД № 439 / 2006г. по описа на РОС и предхождащото го досъдебно производство. За да издаде посоченото постановление от 19.10.2009г., прокурорът е приел, че липсват данни за извършено престъпление, като конкретно е изложил мотиви, че от събраните писмени и гласни доказателства, не са констатирани данни за престъпление. Съдът счита, че при издаването на постановлението от 19.10.2009г. не е налице противоправност в действията на прокурора от РП Разград. Неговият акт е потвърден като правилен и законосъобразен последователно от Окръжна прокуратура Разград и от Апелативна прокуратура Варна. В правомощията на Прокуратурата е да реши дали да образува досъдебно производство срещу едно лице и след като горестоящите прокуратури са приели в рамките на техните правомощия по чл.143 ЗСВ, че актът на РРП е правилен, следва да се приеме, че при постановяването на отказ за образуване на досъдебно производство прокурорът от РП Разград не е действал незаконосъобразно, а неговите действия са предприети и извършени в съответствие с изискванията на закона. Настоящият граждански процес няма за предмет, а и съдът не разполага с правомощия, да установява дали е налице извършено престъпление при издаване на постановлението от 19.10.2009г. на РП Разград и постановленията на горестоящите прокуратури и този извод следва от разпоредбата на чл.17 ал.1 ГПК.

Освен липсата на противоправност в действията на прокурорите във връзка с отказа за образуване на ДП, съдът не констатира и наличието на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и тяхната причинно – следствена връзка с поведението на служителите на Прокуратурата на РБ.

Обобщавайки изложеното, съдът приема, че ищецът не е провел успешно доказване на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. При преценка на събраните доказателства следва извод за неговата неоснователност. Като е достигнал до същия извод, РС Разград е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По отношение на направените от жалбоподателя възражения за допуснати от РС нарушения на процесуални правила, Окръжният съд, действайки като инстанция по същество на спора, е отстранил същите, като се е произнесъл по направените във въззивната жалба искания. Искането за връщане на делото за ново разглеждане от РРС се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 339 / 28.11.2014г., постановено по гр.д. № 260 / 2014г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР