РЕШЕНИЕ

№ 29 / 21.03.2015г. Гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тридесети януари, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 19 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от С.Н.Д., подадена от пълномощник, против решение № 393 / 4.12.2014г., постановено по гр.д. № 545 / 2014г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен нейният иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. В жалбата излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Помощно училище интернат „Христо Ботев” с.Осенец, подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли въззивния съд да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа изразеното в отговора становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, установена и от районния съд: С.Д. работела в ПУИ”Христо Ботев” на длъжност старши учител в начален етап. През учебната 2013/2014г. била класен ръководител на 2 а клас, в който учел ученикът И. Р. Децата в това училище постъпвали в понеделник, преспивали през седмицата там и в петък се прибирали в домовете си, за да прекарат почивните дни със семействата си.

На 22.01.2014г., в часа по български език жалбоподателката ударила на И. Р. плесница и му дръпнала ушите, тъй като бавно усвоявал знанията и не можел да чете. Детето избягало от класната стая. Непосредствено след това, св.И. – учител в същото училище, го видяла в коридора. И. Р. й разказал за случилото се в класната стая. Бил наплашен и й казал, че излязъл от час, защото щял да се напикае.

На 24.01.2014г., петък, детето се прибрало при семейството си в с.Ясеновец. Оплакало се на своята майка – св.А. В., като й казало, че два дни по-рано Ст.Н. му дърпала силно ушите и му ударила шамар. Освен това обидила него и сестра му пред всички деца в класа, че са мръсни и въшливи, защото нямали баня. Всичко това свидетелката описала в жалба до директора на ответното училище, входирана на 11.02.2014г.

Със заповед №310 / 24.02.14г., директорът на ПУИ”Хр.Ботев” определил комисия в състав свидетелите Ю., М. и И., която в срок до 5.03.14г. да извърши проверка по повод на жалбата, подадена от св.В., като проведе разговор с ученика. За извършеното проучване на случая свидетелите съставили докладна записка от 5.03.14г., в която отразили, че при проведения разговор с детето същото е потвърдило, че на 22.01.2014г. в първия час по български език Ст.Н. му ударила плесница и силно му дърпала ушите. Тези констатации свидетелите повтарят и при разпитите в хода на първоинстанционното производство. Не всички /изключение прави св.И./ успяват да конкретизират датата при снемане на показанията. Заявяват, че директорът не им е предоставял жалбата на св.Васкова.

И. Р. е разпитан като свидетел и въпреки, че не посочва точната дата, потвърждава горните обстоятелства. Същият заявява, че случаите на физическо насилие били чести. Във връзка с възможността на този свидетел да дава достоверни показания, е прието заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, съгласно която детето е в състояние да разбира адекватно случващото се и да дава достоверни сведения за това. Експертите са установили, че И. Р. е с лека умствена изостаналост, без данни за неискреност. Има ориентация за време, може да разкаже случили се събития последователно, но тъй като няма познания, не може да уточни дата, ден от седмицата и сезон. При споменаване на името на учителката детето видимо се напряга и притеснява, има страх. Поддържа тезата си и не са установени данни за преиначаване.

Преценявайки в съвкупност гласните и писмените доказателства, въззивният съд приема, че описаният инцидент действително се е случил на 22.01.2014г. Съдът не споделя възражението във въззивната жалба, че събраните доказателства са противоречиви и от тях не може да се направи извод за извършеното нарушение. Действително, в показанията си свидетелите Ю. и М. не посочват с точност датата 22.01.2014г. В докладната записка обаче същите са установили датата на нарушението конкретно, при това от разговора със самото дете, без да са видели жалбата на св.В. Последната също е фиксирала именно тази дата в своята жалба до директора на училището, след като е разговаряла със своето дете два дни по-късно, при завръщането му вкъщи. Неточността при снемането на свидетелските показания съдът отдава на изминалото време, още повече, че не е налице съществено разминаване в посочване на датата – св.Ю. и М. твърдят, че инцидентът се е случил през м.януари. Що се отнася до показанията на св.В., че нейният син й се оплакал от своята учителка през лятото, съдът констатира от останалите гласни доказателства и особено от показанията на детето И. Р., че ищцата е осъществявала подобни действия спрямо него в различно време, поради което приема, че в случая не се касае до съществено разминаване в датите, а до друг случай, за който разказва майката, различен от този, за който е наложено дисциплинарното нарушение.

На 10.03.2014г. работодателят е изискал от С.Д. обяснение във връзка с постъпилата на 11.02.2014г. жалба от А. В. и констатациите в докладната записка от 5.03.2014г. Жалбоподателката е депозирала писмени обяснения на 12.03.14г.

Със заповед № 332 / 19.03.14г. на С.Д. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 22.01.2014г., в първия учебен час, по български език ищцата в качеството си на учител в училището е ударила плесница и е дърпала ушите на ученика И. Р., заради това, че не може да чете, след което  детето е избягало от час, защото щяло да се напикае. Освен това Н. е казала, че детето е въшлясало и мръсно. Работодателят е квалифицирал нарушението на С.Д. по чл.128 ал.1 т.6 ППЗНП – поставила е в опасност здравето на ученика, чл.129 ППЗНП – нарушила е правата на детето, унижила личното му достойнство, прилагайки физическо и психическо насилие над него, като деянието е станало достояние на родителите и близките на детето. По този начин Д. е увредила името на училището и е подронила неговия престиж, с което е нарушила чл.44 ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището. Деянието съставлява нарушение по чл.187 т.8 и т.10 КТ.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи, аналогични с тези, до които е достигнал и районният съд: Работодателят е спазил процедурата, предвидена в КТ за налагане на дисциплинарно наказание. От Д. са изискани предварителни обяснения по повод жалбата на св.В.. В разглеждания случай не е налице формален подход, за което свидетелства фактът, че директорът е определил със заповед № 310 / 24.02.14г. комисия за изясняване на случая, която да проучи случая и да изготви доклад. Едва след това е съставил  заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателката се е възползвала от своето право и е дала пространни обяснения.

Заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение е редовна от външна страна. В нея е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, нарушителят, както и в какво се състои самото нарушение. Това деяние работодателят е квалифицирал като нарушение на чл.187 т.10 КТ /нарушила чл.128 ал.1 т.6 ППЗНП – поставила е в опасност здравето на ученика, чл.129 ППЗНП – нарушила е правата на детето, унижила личното му достойнство, прилагайки физическо и психическо насилие над него/

и на т.8 КТ /деянието е станало достояние на родителите и близките на детето, като по този начин Д. е увредила името на училището и е подронила неговия престиж, с което е нарушила чл.44 ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището/. Непосочването на конкретни хипотези от чл.187 т.8 и т.10 КТ не съставлява съществено процесуално нарушение, както твърди жалбоподателката, тъй като от словесното изписване на нарушението и от препращането към нормите на ППЗНП и ПВТР извършеното дисциплинарно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може служителят да осъществи правото си на защита в пълен обем и което ищцата е сторила.

От фактическа страна се изясни извършването на конкретното нарушение, съображения за което бяха изложени по-горе. Работодателят е направил правилна преценка на тежестта на нарушението, като е наложил адекватно по вид наказание: от една страна, осъщественото физическо насилие над ученик не следва да се наказва с най-лекото предвидено в закона наказание, а от друга страна, нарушението е първото констатирано такова за учителя, поради което работодателят не е наложил най-тежкото наказание. Наложеното наказание предупреждение за уволнение съответства в пълна степен на извършеното дисциплинарно нарушение. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 393 / 4.12.2014г., постановено по гр.д. № 545 / 2014г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР