Р Е Ш Е Н И Е

№25

Разград

9. ІІІ.2015

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

16.ІІ.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар: М.Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2015

№25

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №404/21.ХІ.2014г. по гр.д.№270 2014г. по описа му за 2014г., съставна ИРС е отхвърлил като неоснователен искът, предявен от Р.Ф.С., чрез проц. представител по пълномощие –адв. Д. Д. против "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК ***, за установяване несъществуване на вземане в размер на 712,64лв., дължимо като цена за консумирана и неплатена ел. енергия, начислена му за минал период от време, считано от 21.ХІІ.2013-20.ІІІ.2014г.

Недоволен, ищецът обжалва така постановеното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, оспорвайки качеството си на длъжник, респ. страна по процесното облигационно правоотношение. На посочените основания, моли за отмяна на решението и за постановвне на ново такова, с което съдът да уважи иска му.

Редовно призован, жалбоподателят не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з.

С депозиран в срок отговор, ответното „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД оспорва жабата като неоснователна. В с.з., представляван процесуално по пълномощие от адв. Н.М., заявява, че поддържа възраженията си срещу основателността на жалбата и пледира за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски

Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на спора е правилно. Възведените с него изводи сочат на относимост към установените по делото факти, както и на съответно прилагане на материалния закон.

Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин, с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при съответно на изискванията на ГПК разпределение на доказателствената тежест и като такава се споделя изцяло от настоящата инстанция. В хода на въззивното производство не се ангажират, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от възприетата такава в мотиви към обжалваното решение.

За да отхвърли предявеният му на производство по чл.124ГПК отрицателно установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че измененията на ЗЕ, в сила от 17.VІІ.2012г., сочат на относимост към процесния период.

Между страните не се спори, а от доказателствата се явява и безспорно установено, че процесното вземане е начислено като корекция в цената, дължима се за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия, датиращ от 21.ХІІ.2013 до 20.ІІІ.2014г.

Т.е., корекцията е извършена от енергоснабдителното предприятие при действието на вл. в с. на 17.VІІ.2012г. изменения в ЗЕ. С предвиденото в действащото към процесния период законодателство, при наличие на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ предпоставки, в полза на енергоснабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време.

Кумулативно предвидените в тази връзка предпоставки са :

1/Продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в които задължително да е регламентиран редът за уведомяването на клиента за извършената по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ корекция на сметката му;

Съгласно вл. в с. на 17.VІІ.2012г. чл.104а от ЗЕ, редът за уведомяването е предвиден като задължителен реквизит в съдържанието на публично известните Общи условия, при които е страните са сключили договорът за потребление на ел. енергия.

2/Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която не е била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава;

3/ Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия да е резултат от доказано неправомерно присъединяване, ПРОМЯНА В СХЕМАТА НА СВЪРЗВАНЕ или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.

Одобрената от ДКЕВР методология за корекция на сметки за минал период от време е възпроизведена в чл.38 от ОУ към договора за потребление. Цитираната договорна разпоредба, одобрена като методика за коригиране на сметки за минало време, предвижда условията и предпоставките, при които жалбоподателят може да пристъпи към корекция на консумираната за минало време ел. енергия. А именно: в случай на констатирано по правилата на ДКЕВР неизмерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система.

По делото е безспорно установено, че замерването на отчетената от процесното СТИ е извършена компетентно, от оторизираното с извършването й „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД и в съответствие са правилата на ДКЕВР. За констатациите е съставен протокол, сведен до знанието на абоната( в конкретния случай на пълнолетен член от неговото домакинство) по реда, предвиден с публично оповестените и приети от страните ОУ към договора за потребление. В съставения на 20.ІІІ.2014г. Констативен протокол №1800055 е отразено, че върху процесното СТИ е извършена намеса-„неправомерно присъединяване към уводна инсталация под мазилка”, непозволяващо измерване на реално консумираното от абоната количество ел. енергия.

В разглеждания случай, констатациите на назначената по делото СТЕ дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че по отношение на ползваните от жалбоподателя съоръжения по доставка и отчитане на потребената от него ел. енергия е предприета намеса, противна на законово определените техническите норми и правила. Фактически установеното вмешателство налага от правна страна извод за обективирана от него неправомерност на действията му като потребител.

В резултат на така установеното вмешателство, електромерът на абоната винаги отчита по малко от реално консумираното количество ел. енергия. Изложеното сочи на предпоставките на чл.98а, ал.1, т.6, б.”а” ЗЕ , който в редакцията си към датата на проверката, предоставя на въззиваемия правото да коригира сметката на потребителя за минал период от време.

Потребяването на ел. енергия от страна на абоната е извършено не без основание, а в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. По това правоотношение жалбоподателят дължи доставянето на ел. енергия, а жалбоподателя, в качеството си на потребител- заплащането на реално полученото количество електроенергия. Предметът на продажбата е ясно определен, но количеството на консумираната ел. енергия е величина, която не е изначално определена. Тя е зависима от потреблението, установимо за всеки конкретен период от време чрез показанията на СТИ.

Независимо, дали се касае за договорна или извъндоговорна отговорност на потребителя, ако абонатът е потребил електроенергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането й. Размерът на задължението в този случай се установява служебно, при договорените в съответствие с одобрените от ДКЕВР правила за измерване и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ на база реално доставеното и ползвано през този период количество ел. енергия.

Неизвестността на двете основни за определянето на цената величини-време и количество на реално потребление, е съобразено в одобрената от ДКЕВР методика. Със същата и по двете величини са въведени обективни критерии: - корекцията може да бъде извършена за период на не повече от 180 дни, считано от датата на констатираната в измерването грешка; - изчисляването й се следва на база на половината от пропусквателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към елекроснабдителната мрежа при всекидневното й осемчасово ползване за потребителски нужди.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че в процесния случай енергоснабдителното предприятие е коригирало сметката на жалбоподателя в съответствие с тези изисквания: При констатирана на 20.ІІІ.2014г. неизмерена ел. енергия поради неправомерно вмешателство в подвързването на съоръжението, сметката е коригирана за период на 89 дни при математическа точност на изчисленията(вж. заключение на СТЕ).

В облигационно установените правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, приложими включително и в конкретния случай в хипотеза на възможното им нарушаване чрез неточно измерване на количество доставена и потребена ел. енергия. За осигуряване действието на този принцип са предвидении механизми, които максимално да ограничат нарушаването му чрез установяване на реалната доставка на енергия, вкл. и със заместващи данни за размера й.

Тук следва да се отбележи, че за периода, в който е извършена корекцията, по см. §1,т.41б, б.»а» от ДР на ЗЕ жалбоподателят е била ползвател на мрежата. Процесното вземане е дължимо от него като страна по договора за потребление, а не по силата на наледственото правоприемство, въпреки че потреителската партида се води на името на наследодателя му, поч. на 23.ХІ.2013г.. Което ще рече, че откритото към датата на смъртта му наследство не включва вземането за консумирана от 21.ХІІ.2013г. до 20.ІІІ.20142г. ел. енергия, начислена с предявената му и оспорена от жалбоподателя фактура №0225243202/24.ІІІ.2014г.

В подкрепа на този извод е и представеното, и неоспорено като писмено доказателство извлечение(вж.л.25). От съдържанието му се следва за установено, че имотът на адреса на абоната, за времето след смъртта на вписания като титуляр на партидата Ф.С., е бил обитаван и след смъртта му, СТИ е отчитало консумирана ел. енергия, която частично, до размера на правомерно отчитаната такава, е била заплащана. Факт е, че жалбоподателят е адресно регистриран по местонахождеие на процесното СТИ. Това е адресът, който в реквизит на исковата си молба, същият е посочил като такъв за осъщетвяваната по делото корреспонденция.

Обобщавайки изложеното дотук, в този си състав съдът намира, че при извършената от въззиваемия корекция са спазени нормативно и договорно предвидените за това изисквания, при доказано по отношение на жалбоодателя качество на неизправен потребител, съгласно дефинитивната норма на §1,т.41б, б.»а» от ДР на ЗЕ.

Постановено в този смисъл по същество на иска по чл.124 ГПК решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Като такова се следва потвърждаването му и в частта, с която съдът е отхвърли иска за връщане на сумата от 596,00лв. по подробно изложените по горе мотиви, съдът приема, че същата е заплатена в изпълнение на валидно поето по договора за потребление задължение и получаването й от въззиваемия е следващо му се, а не неоснователно обогатило го.

Постановено в този мисъл , обжалваното решение е правилно и съответно на приложимия материален закон.

Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №404/21.ХІ.2014г. по гр.д.№270/2014г. по описа на ИРС

Осъжда Р.Ф.С. да заплати на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ”АД,ЕИК***, гр.Варна, доказано направени пред тази инстанция разноски размер на 360,00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH