Р Е Ш Е Н И Е № 33
Гр. Разград, 04. 03. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 29 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 407/ 10. 12. 2014 г. по гр. д. № 571/14 г. по описа на
РРС жалбоподателят е осъден
да заплати на ищеца Ю.Ш. сумата
800 лв. , представляваща
застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди. В останалата част до първоначално предявения размер от 2
500 лв.,предявения иск от Ю. Ш.Ш. е
отхвърлен, като неоснователен.
Недоволен от решението в частта, в която е осъден
да заплати на Ю. Ш.Ш. сумата от 800 лв.,
застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания е останал жалбоподателят
ЗК „Уника” АД и
го обжалва в срок. Излага твърдения, че решението е незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закони и че изложените от съда правни
изводи не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да бъде
отхвърлен предявения иск изцяло, като неоснователен.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор
на въззивната жалба, в който излага становище, че
жалбата е неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото лице – помагач на ответника не е депозирало
писмен отговор на въззивната жалба. Не се явява в
съдебно заседание и не излага становище.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не
следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн.
чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Обосновано
районният съд е приел, че следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на
жалбоподателя ЗК „Уника” АД
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на
въззиваемия Ш.. Безспорно се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че на 28. 07. 2013 г. по път ІV-49014 км. 9 + 250
м. Разград-Дянково при управление на лек
автомобил „Опел Вектра” с ДК № РР 5283 АТ Ш.Х. е
предизвикал ПТП, за което с влязло в сила споразумение по нохд
№ 95/ 2014 г. по описа на РРС е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 4, б. „а”, пр. 2 във вр. ал.
1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. От
показанията на разпитаната по делото св. Х. се установява, че в автомобила „Опел Вектра”,
по време на ПТП се е возел на задната седалка и ищецът Ш.. Получил наранявания
по лакътя на дясната ръка и колената. Един месец след това не можел да върви.
Показанията на свидетелката, въпреки че е майка на ищеца и е заинтересована от
изхода на спора, следва да се кредитират като доказателство, че ищецът по време
на произшествието е бил в автомобила, тъй като се подкрепят и от събраните в
хода на досъдебното производство по нохд № 95/ 14 г. доказателства. Местоположението на
пътуващите е установено от назначена в същото производство комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза.Собственикът на автомобила е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника № 05113001821541/ 15. 07. 2013 г. Според чл. 223, ал. 1 от КЗ, въз
основа на договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят е
длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Възражението на жалбоподателя,
изложено във въззивната жалба, че е налице съпричиняване
от въззиваемия, тъй като не е бил с предпазен колан
по време на ПТП не следва да се обсъжда, поради настъпилата преклузия.
Такова възражение ответникът не е
направил с писмения отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да упражни тези
права по-късно.
Претърпените
неимуществени вреди от ищеца са установени от съдебно-медицинската
експертиза. При определяне на обезщетението по размер, съдът е съобразил
получените травматични увреждания, които са довели до болки и страдания,
възстановителния период за оздравяване и обосновано е определил обезщетение в
размер на 800 лв.
По изложените съображения, обжалваното решение на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 407/ 10. 12. 2014 г. по гр. д. № 571/14 г. по описа на РС Разград.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР