РЕШЕНИЕ № 37
Гр. Разград 02.04.2015
г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на девети март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Г.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 31 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
С.П.И. обжалва Решение № I / 18.07.2014 г. по гр. дело
№ 485 /
Ответникът М. Й. В., в срочно депозиран отговор чрез пълномощник адв. Саралиева, оспорва основателността на жалбата и моли съда да потвърди решението, както и да й присъди разноските по делото.
Въззивника С.И. не се явява в съдебно заседание, при редовност в призоваването.
В съдебно заседание, процесуалния представител на въззиваемата М.В. – адв. Заякова подържа отговора по изложените в него съображения.
Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните, оплакванията в жалбата и провери
правилността на решението в обжалваната част, приема следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана да обжалва страна, в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Производството е за делба между бивши съпрузи на съсобствен на основание прекратена СИО недвижими имот, представляващ жилище, апартамент с площ 51.58 кв.м., с прилежащо избено помещение с площ от 9.08 кв.м., ведно с 1.26 % ид.ч. от ОЧС и ПС, находящ се в гр. Разград, бул. “ Бели Лом “ № 57, вх. А, , ет. 4, ап. 11. В исковата си молба съделителката В. навела твърдение, че в рамките на брака си с ответника И., в режим на СИО придобили описания недвижим имот и поискала съдебната му делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях.
В срочно депозиран отговор С.И. не оспорва, че имота е придобит
по време на брака му с М.В., но твърди,
че е закупен по реда на ЗУЖВГМЖСВ, а цената е платена изцяло със средства, дарени му лично от
неговите родители, поради
което претендира трансформирането му в лична собственост.
С
обжалваното решение е допусната делбата на процесния апартамент между страните при претендираните от
бившия съпруг права – в размер на по 1/2 идеални части. За да стигне до
този извод първоинстанционният съд се позовал на подадена от ответника
декларация по чл. 26 ЗМДТ, в която той декларирал, че процесният
имот е съсобствен при права по ½ за двамата
съпрузи. Съдът оценил тази декларация като извънсъдебно признание на факта, че
имота представлява СИО. В тази посока съдът оценил и показанията на св. В.-баща на ищцата, в които същия заявил, че дарил средства
на семейството за закупуване на имота. По отношение показанията на посочените
от ответника свидетели, съдът приел, че от същите не се установява влагането на
лични средства на ответника при
придобиването на процесния имот. По отношение възражението на ответника за
придобиване на имота по давност, съдът приел, че през годините същия не е
обективирал пред другия съсобственик намерението си да владее неговите ид. части за себе си.
От
фактическа страна по делото безспорно е установено
прекратяването на брака на страните, сключен на 27.12.1997 г., с Решение № 98 / 12.11.2001 г. по
бр. дело № 27 /
С отговора си ответника, в подкрепа на твърдението си за трансформация, представя договор за дарение от 03.04.2000 г., сключен между родителите му от една страна като дарители и него от друга страна, като надарен. С договора родителите дарили на ответника сумата 8000 лв., свои лични спестени средства за покупка на жилище – апартамент в гр. Разград. Договора бил сключен и парите били предадени в присъствието на свидетелите Б.Д.Н. и Г. П.И., които също се подписали. Няма спор, че договора е без нотариална заверка на подписите.
Производството е във фазата по допускане до делба на придобито през време на
брака на страните, прекратен с решение по бр. дело № 27 /
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК/отм/, придобитите по време на брака вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. В случая се касае до законова презумпция, действаща до опровергаването й, поради което върху претендиращата трансформация или непринадлежност към СИО страна, лежи задължението за пълно и безспорно установяване на твърдените от нея факти в тази насока.
В конкретния случай, събраните по делото доказателства категорично навеждат на извод, че стойността на процесния недвижим имот е била покрита изцяло с лични средства на ответника С.И., дарени му от неговите родители. В тази връзка по делото е представен договор за дарение от 03.04.2000 г. Както вече бе посочено липсва нотариална заверка на подписите. Съдът обаче приема, че този договор има силата на разписка за предаването на упоменатата в него сума. Този договор не е оспорен по надлежния ред от ищцовата страна. По отношение предаването на суматаq по делото са разпитани двама свидетели, които в показанията си категорично сочат приблизителния момент, мястото и присъствалите на предаване на сумата лица, основанието за предаване на сумата. Св. Б.Н. – без родство със страните- сочи и точният размер на дарените средства – 8000 лв. Тези обстоятелства кореспондират и с останалите писмени доказателства по делото – Заповед № 122 / 20.03.2000 г. на Областен управител на област Разград и Договор за продажба на недвижим имот – жилище - държавна собственост от 09.05.2000 г. В показанията си св. Г. И. – брат на ответника-сочи, че по същия начин родителите са дарили парични средства и на него за закупуване на жилище.
Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗЗД дарението на движими вещи трябва да стане в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване. В случая са налице безспорни доказателства за предаване на дарената сума. При анализа на свидетелските показания и останалите писмени доказателства в хронологичен редq се установява, че получените от ответника парични средства като лична собственост, са вложени при закупуването на процесното жилище. Всъщност това е било и самото основание за дарението.
В този смисъл въззивната инстанция приема, че установените по делото факти относно начина на придобиване и изплащане на стойността на процесния недвижим имот изключват приноса на ищцата в придобиването му и дават основание да се приеме, че презумпцията на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 СК/отм/ е била оборена, поради което имота се явява лична собственост на ответника С.И..
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд значително е надвишил доказателствената стойност на подадената от ответника декларация по чл. 26 от ЗМДТ /отм/. Само по себе си декларирането на имота по ЗМДТ, като съсобствен, не го прави такъв. Въззивната инстанция не споделя извода, че това представлява извънсъдебно признание, че имота представлява СИО.
От показанията на св. В. – баща на ищцата – не може да се направи категоричен извод за предаване на дарена от него сума на семейството. Самият свидетел сочи, че не може да си спомни подробности по предаването на сумата.
С оглед приетото по –
горе, не се налага обсъждане на възражението на ответника, сега въззивник,за придобиване на имота по давност.
По изложените съображения въззивният съд намира, че районният съд като е приел обратното е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът за съдебна делба на процесния недвижим имот бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото направените разноски по делото от въззиваемата М.В. следва да останат за нейна сметка.
Воден от горното Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № I от 18.07.2014 г. по гр. дело
№ 475 /
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Й. В. срещу С.П.И. иск за съдебна делба на недвижим
имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.503.1.11 в гр. Разград по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с адрес в
гр. Разград, бул. “ Бели Лом “ № 57, вх. А, , ет. 4,
ап. 11, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.503
с предназначение : Жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 51.58
кв.м., с прилежащо избено помещение с площ от 9.08 кв.м., ведно с 1.26 % ид.ч. от ОЧС и ПС, ниво:1, при съседи: на същия етаж:
71710.503.1.12; 61710.505.503.1.10, под обекта: 61719.505.5038 и над обекта:
61710.505.503.1.14, при
права - по 1/2 идеална
част за всеки от тях.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
ДГ
2.