РЕШЕНИЕ № 47

Гр. Разград 21.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 40 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от адв. Р. П., действаща като процесуален представител по пълномощие на Н.Д.И., против Решение № 186 / 14.11.2014 г., постановено по гр. дело № 186 / 2014 г. по описа на РС – Кубрат, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от него против Г.С.Г. и И.С.Г., иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ . В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че въз основа на представените по делото доказателства се установява правото на собственост на наследодателя на ответниците, тъй като представеното удостоверение касае внесени земи в ТКЗС гр. З., а предмет на спора са земи в землището на с. В.. Освен това съдът не обсъдил намираща се по делото декларация № 133, от която се установяват декларирането от общия наследодател земи , идентифицирани по площ, местности и основание за придобиване. Неправилно съдът изключил от доказателствата Удостоверение № 9 / 15.01.1991 г., което, съпоставено с Удостоверение № 133 / 1949 г., установявали притежаваните от общия наследодател земи. Отправя се молба за отмяна на решението и уважаване на иска.

Въззиваемите Г.С.Г. и И.С.Г. не депозират отговор на въззивната жалба.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

Въззиваемите Г.С.Г. и И.С.Г. не се явяват в съдебно заседание, при редовност в призоваването. Въззиваемият Г.С.Г. депозира декларация- заявление, че от средата на 2014 г. не притежава зем. земи в землището на с. В., общ. З., обл. Разград.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По делото не е спорно, че ищеца и ответниците са наследници на общия наследодател И.Д. Д.., починал на 05.05.1970 г. Последния оставил за свои законни наследници – сина си Д. И.Д., починал 1995 г. – баща на ищеца и дъщеря Х. И. М. – майка на ответниците, починала на 02.06.2007 г. . Със заявление вх. № 2207 / 07.03.1992 г. вторият ответник заявил за възтановяване правото на собственост върху 32.2 дка в землището на с. В., обл. Разград, като наследник на баща си С. Г. М., поч. на 17.02.1972 г.Към заявлението представил Удостоверение 0 639 8 15.09.1991 г., изд. От ТКЗС “ И. ***, според което С. Г. М. внесъл земя в ТКЗС гр. З., общо 32.2 дка, втора категория, записана в книга за отчитане инвентарните вноски и тройни насаждения от 1950 г., стр. 17, № 17. С протокол № 10В/ 29.05.1992 г. ПК-З. определила за възтановяване 23.692 дка и постановила отказ за 1.008 дка и за 7.500 дка, а като мотив за 7.5 дка посочила, че се възтановява на заявителя по преписка вх. № 2206. По късно с Решение № 27 8 23.08.1994 г., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ на наследниците на С. Г. М. е възтановено правото на собственост върху нива с площ от 23.672 дка в землището на с. В., обл. Разград, м. “Бююк мезарлък “, трета категория, съставляваща имот № 55016 по плана за земеразделяне. С Решение № 27 / 23.08.1994 г., на основание чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ на наследниците на С. Г. М. е възтановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху лози от 1.009 дка в землището на с. В., м. “ Къшла орман “, съставляващо имот № 36103 по плана за земеразделяне. С договор за доброволна делба от 28.07.1999 г. ответниците поделили собствеността върху възтановените имоти, като първия ответник получил в дял нива от 12.847 дка, а втория нива от 10.825 дка и лозе от 1.009 дка

Със заявление вх. № 2206 8 07.03.1992 г., бащата на ищеца – Д. И.Д., заявил за възтановяване правото на собственост на общия наследодател и дядо на страните – И.Д. Д., върху 59.000 дка зем. земи. С протокол № 25В/ 31.05.1992 г. ПК-З. определила за възтановяване всичките заявени 59.000 дка. По късно с Решение № 27 / 23.08.1994 г., на основание чл. 27 ЗСПЗЗ на наследниците на И.Д. Д. е възтановено правото на собственост върху нива с площ от 30.493 дка в землището на с. В., обл. Разград, м. “Коджа екенлик “, трета категория, съставляваща имот № 9021 по плана за земеразделяне и нива с площ от 28.500 дка в същото землище, м. “ Къшлалък “, съставляваща имот 44010.

Водените от ищеца свидетели К. и И. сочат, че общият наследодател на страните И.Д. Д. притежавал около 100 дка ниви в землището на с. В., но не знаят къде точно са се намирали и с колко декара и влязъл в ТКЗС. Свидетеля К. заявява, че подписа за издател на Удостоверение № 9 / 15.01.1999 г. не е негов, макар да е посочено неговото име.

Свидетелите Н. и Р. сочат в показанията си, че от няколко години помагат на ответника И.Г. при обработката на притежавани от него нива и лозе, които описват, както и не знаят някой да е имал претенции към тези имоти.

При тези фактически констатации въззивният съд констатира следното: Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху земеделски земи по реда на чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Този иск има за предмет установяване правото на собственост на ищеца или негов наследодател относно процесния имот към момента на обобществяването му, което е от значение за определянето на лицата, имащи право да им бъде възстановена собствеността. Като всеки установителен иск и този, за да бъде допустим, е обусловен от наличието на правен интерес. В случая ищеца няма правен интерес от този иск. Такъв е налице когато собствеността върху земеделската земя е възстановена по административен или съдебен ред на различни лица и трябва да се установи по безспорен начин, кой е действителния собственик на тази земя, към момента на внасянето й в ТКЗС. От това следва, че когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне, поради изтичане на сроковете по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал.4 от същия закон е процесуално недопустимо

Редът за възстановяване на собствеността е точно и изчерпателно регламентиран в ЗСПЗЗ. Предпоставка за осъществяването му е направено от претендиращия възстановяване, искане за това пред ПК, сега ОСЗ, в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ - седемнадесетмесечен от влизането на закона в сила, а ако този срок е пропуснат - с предявяването на иск пред съда, което по силата на § 22 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/2007 г./ е могло да се направи в три месечен срок от влизането в сила на този закон, т. е. до 14.05.2007 г. В случая не е спорно, че наследодателя на ищеца Д. И.Д., при подаване на заявление вх. № 2206 / 07.03.1992 г. по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не е включил в същото, искане пред ОСЗ за възтановяване правото на собственост по отношение на процесните зем. земи на името на общия наследодател И.Д. Д.. Същият подал заявление за възтановяване собствеността на общия наследодател до размера на 59.000 дка, което искане е уважено изцяло от ПК-З.. Освен това нито ищеца, нито неговия наследодател, докато е бил жив, не са предявили пред компетентния съд, иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в посочените по – горе срокове за възстановяване собствеността върху процесната земеделска земя на името на общия наследодател.

След като така предявения иск е недопустим, обжалваното решение също е недопустимо и като такова следва да се обезсили а образуваното по него производство да се прекрати.

С оглед изхода на делото, направените от ищеца / сега въззивник / разноски, следва да останат за негова сметка.

Водим от горното, и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 186 / 14.11.2014 г., постановено по гр. дело № 186 / 2014 г., по описа на РС-Кубрат, като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател:

Членове: 1.

2.

MH