Р Е Ш Е Н И Е № 40
Гр. Разград, 19. 03. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на девети март
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Анелия Йорданова
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 43 по описа за 2015 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 378/ 24. 11. 2014 г. по гр. д. № 418/ 14г. по описа на РС Разград е
отхвърлен предявения от В.М.М. и И.А.М. иск против Д.Б.К., Я. Я.К.
*** с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 53, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
1 от ЗКИР, като неоснователен. Недоволни от решението са
останали В.М.М. и И.А.М. и го обжалват в срок. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемите страни Д.Б.К., Я. Ясенова
К. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, като излагат съображения
за нейната неоснователност. Община Разград не е депозирала писмен
отговор. В съдебно заседание процесуалният й представител заявява становище, че
жалбата е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Според
приложения нот. акт № 146, т. 6, дело № 3147/ 26. 09. 1997 г. и изложените
твърдения от ищците в исковата молба, същите са придобили правото на
собственост върху първи жилищен етаж от сграда в имот с адм. адрес гр. Разград,
ул. „Жеравна” № 74, 76, представляващ част от двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 91, 20 кв. м., състоящ се от три спални, дневна, кухня с
бокс, входно антре и хол с отделен външен вход с три избени помещения № № № 3,
4 и 6 с площ от 25, 46 кв. м. с гараж със застроена площ от 16, 29 кв. м. с 1/
2 ид. ч. от тавана с полезна площ от 54, 52 кв. м., построена в държавно дворно
място с ОПС от 495 кв. м. , съставляващ УПИ № ІІІ-1410 в кв. 124 по плана на
гр. Разград. При изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/ 10. 03. 08 г. е допусната грешка
при заснемането на границите на УПИ № ІІІ-1410 в кв. 124, в който има
многофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 495 кв. м. , като вместо това,
неправилно са обособени два поземлени имота с идентификатори № 61710.504.4967 с
площ 275 кв. м. и № 61710.504.4968 с
площ от 214 кв. м. От АГКК Разград е отказано изменение на КК /изх. №
20-1637-29. 01. 2014 г./, тъй като ответниците не са подписали съставения акт
за непълноти и грешки. Приложен е Акт № 15-6546-29. 11. 2013 г. за непълноти и грешки /л. 72/, в който е
посочено, че при съставянето му е участвал ответникът К., но не е подписан от
него, без да са посочени причини за това. Поискано е от съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците към момента на одобряване на
КККР със Заповед № РД-18-37/10. 03. 2008 г. са били собственици на първия
жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда, погрешно заснета, като два
самостоятелни имота с идентификатори
61710.504.4967 с площ 275 кв. м. и № 61710.504.4968 с площ от 214 кв. м.
Ответниците Д.Б.К.
и Я.А. К. в писмения отговор, представен пред районния
съд оспорват иска като недопустим и алтернативно като неоснователен, като
считат, че няма спор за материално право. Заявяват становище, че не са
подписали акта за констатирана грешка, изготвен от АГКК, тъй като те не са
заявители, нито заинтересовани собственици, липсвало информация за
собствениците на имот с идентификатор № 61710.504.4968. Те били вписани като
собственици на имот № 61710.504.4967.
Ответникът Община
Разград заявява становище, че иска е недопустим, поради наличие на право на
собственост върху него в пълен обем в нейния патримониум, тъй като страните по
делото имат върху него ограничени вещни права, учредени на праводателя на
ищците и на ответниците, според Акт № 1725/ 23. 12. 1970 г. за държавна
собственост. Не оспорва факта на неправилното заснемане на имота като два
отделни, който и преди и по сега действащия план на гр.Разград са един имот.
Налице е грешка в кадастъра в резултат на неправилно разчитане на изобразената
граница, която урежда правото на ползване на собствениците на сградата и не се
явява имотна граница. В условията на евентуалност прави признание на иска по
отношение на грешното заснемане на границата като имотна. Досежно обособените
обекти в сградата, не е страна по спора.
Приложени са
Решение от 24. 12. 1970 г. на ООНС Разград за отстъпване на право на
строеж на ответника Д. К. и Р. Х.И.– праводател на ищците върху парцел ХІХ в кв. 293 по плана на гр.
Разград, урегулиран от 432 кв. м. , от които държавата притежава 363 кв. м. ,
типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 05. 01. 1971
г. , Договор за разпределение от 07. 07. 1971 г. , сключен между ответника Д. К.
и Р. И., според който е разпределено ползването на двуетажната жилищна сграда,
която ще бъде построена от тях за реализиране на отстъпеното им право на
строеж. Със заповед №3021/27.08.1990г. е одобрен ЗРП на кв.124 в гр.Разград, с
който за процесния имот е отреден парцел № III-1410, а къщата е заснета като близнак, т.е.
две масивни триетажни жилищни сгради. Границата на разпределението на ползване
на дворното място също е заснета.
По делото е назначена СТЕ. Според
изготвеното заключение, във връзка с издадената виза за проектиране от 02. 02.
1971 г. е изготвен инвестиционен проект
за жилищна сграда с два гаража и складови помещения на първия /партерния/ жилищен етаж и два самостоятелни
апартамента: един на втория и един на
третия етажи. Според инвестиционния проект, достъпът до апартамента на ищците,
разположен на втория жилищен етаж на сградата е проектиран със самостоятелно
стълбище от източната страна на сградата, а до партерния етаж се осъществява с
външно стълбище, не е предвиден достъп до подпокривното пространство. Достъпът
до апартамента на ответниците, разположен на третия етаж на сградата е
проектиран със самостоятелно стълбище от западната страна на сградата, като по
същото стълбище достигат до партерния етаж и до подпокривното пространство. Парцел ХIХ
в кв.293 по плана на гр.Разград от 1960г. е пренесен „едно към едно“ в
следващия рег.план от 1971г. и е записан като ПИ № III- общ от кв.124. През 1990г. рег.план е
изменен отново със заповед № 3021/1990г. и впоследствие със заповед № 2917/2005г.
още веднъж е изменен плана за регулация на кв.124. В кадастралния план,
послужил за основа на плановете за регулация, одобрени с горепосочените
заповеди поземленият имот в който е построена сградата, собственост на страните
е заснет с кадастрален № 1410 и за същия
е отреден УПИ № III-1410.
Върху същата кадастрална основа е заснета и съществуващата граница на ползване,
а жилищната сграда неправилно е заснета и нанесена, като две самостоятелни
сгради, все едно построени на калкан. Ищците са придобили през 1997г.
самостоятелния обект, така както е описан в договора за разпределение от
1971г., въпреки че проекта не е изпълнен точно. Със Заповед №
РД-18-37/10.03.2008г. е одобрена КК на гр.Разград, като границата на ползване
на имота е заснета и нанесена като кадастрална граница между два самостоятелни
поземлени имота с идентификатори №№ 61710.504.4967 и 61710.504.4968, а сградата
е нанесена като две самостоятелни сгради, все едно построени на калкан с
идентификатори №№ 61710.504.4967.1 и 61710.504.4968.1. Според вещото лице,
извършило оглед на место, ползването от ищците на част от самостоятелния обект
по пункт ІV от договора за разпределение от 07. 07. 71 г. е невъзможно, а за ползването по пункт V е
необходимо да се доизгради чрез
реконструкция стълбището до подпокривното пространство на сградата.
Въз основа на така изложеното, съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2 /сега чл. 54, ал. 2/ от
ЗКИР е недопустим.
Ищците не излагат твърдения за конкретно
нарушено тяхно право, нито искат да установят съществуването на едно свое право
или правно отношение, което им се отрича или оспорва. Поискано е от съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
първия жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда, погрешно заснета, като два
самостоятелни имота с идентификатори
61710.504.4967 с площ 275 кв. м. и № 61710.504.4968 с площ от 214 кв. м.
Твърденията и установеното в хода на съдебното производство са за неточно
вписани данни и отразяване в кадастралната карта и кадастралния регистър, относно обектите, предмет на правото
на собственост на ищците и ответниците Карагеоргиеви. Не се твърди, че между
самите собственици на двата етажа от сградата, всеки от които има характер на
самостоятелен обект, има спорове относно обема на правата, които притежават в сградата,
поради което може да се направи извода, че претенцията няма за предмет нарушено
конкретно право на ищците. Доколкото има неточно вписани данни и отразяване в
кадастъра, то тяхната корекция може да се извърши по съответния административен
ред, за което не е необходимо да се води нарочен исков процес, след като между
самите ответници няма спорове, относно правата им на собственост в сградата.
Ответниците Карагеоргиеви и Община Разград категорично поддържат, че не
оспорват собствеността на ищците върху процесния първи жилищен етаж. Единствения
факт, който се изтъква е, че ответниците Карагеоргиеви са отказали да подпишат
констативния акт за изменението на кадастралната карта и кадастралните
регистри. В отговора на исковата молба ответниците Карагеоргиеви обясняват
отказа си да подпишат констативния акт с това, че не са били заявители за
издаване на акта, нито пряко заинтересовани собственици, като са изложили
становище изрично, че липсва спор за материално право, че те са носители на
правото на собственост върху втория жилищен етаж. Аналогично становище са
изложили и в писмения отговор на въззивната жалба, депозиран пред въззивната
инстанция. С оглед на това, от отказът да бъде подписан акта, не може да се
приеме, че е налице оспорване на правото на собственост на ищците върху първия
жилищен етаж. Извод за наличие на спор за собственост между страните не може да
бъде направен и от поддържаната в хода на процеса защита на ответниците
Карагеоргиеви, доколкото същата е свързана изцяло с твърденията за
недопустимост, евентуално неоснователност на иска, поради наличие на друг спор
между тях, свързан с ползването на общите части на сградата, което не сочи на
оспорване на материалноправните права на ищците.
Несъответствието между действителните
пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта
представлява грешка по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР
/преди изменението му, сега чл. 54, ал. 2/. Налице е трайно установена
практика, съобразно която се приема, че искът с правно основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР е допустим само когато има спор за
материално право. Според изричната разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР непълнотите или грешките на основните данни
в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по
молба на заинтересуваното лице, а когато непълнотите или грешките са свързани
със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен
ред. Това по своята същност е установителен иск за право на собственост към
един минал момент - моментът на влизане в сила на последните кадастрална карта
и кадастрални регистри и има за цел да установи точния обем на правата върху
даден имот. По делото липсва правен спор, относно собствеността върху процесния
имот. Ето защо този иск е недопустим, ако липсва спор за материално право и се
иска установяване на факти с правно значение.
Предвид
изложеното, обжалваното решение на районния съд, с което иска е отхвърлен като
неоснователен следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено.
На осн. чл. 78
от ГПК с оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемите Я. и Д. Карагеоргиеви разноските по делото пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 378/ 24. 11. 2014 г. по гр. д. № 418/ 14г.
по описа на РС Разград, поради недопустимост на предявения иск .
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********
и И.А.М., ЕГН ********** да заплатят на Д.Б.К. и Я.А.К. разноски по делото в размер на 100 /сто/
лева.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ