РЕШЕНИЕ

№ 59 / 26.05.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и седми април, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

В.гр.д. № 45 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.К.И., подадена чрез пълномощник, против решение № 424 / 5.01.2015г., постановено по гр.д. № 1415 / 2014г. по описа на РС Разград. Жалбоподателят навежда довод за недопустимост на обжалваното решение с оплакване, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове. По същество излага твърдение, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Моли въззивния съд да го отмени в частта, с която са уважени исковете за унищожаване на упълномощителната сделка, прогласен е за недействителен договорът за продажба на недвижимия имот като сключен от лице без представителна власт, ищецът е признат за собственик на имота и ответницата е осъдена на основание чл.34 ЗЗД да му предаде процесния имот. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба чрез пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Ц.К.Б. е подал писмен отговор чрез пълномощник, в който излага твърдение за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. В съдебно заседание неговият пълномощник поддържа изразеното становище.

Окръжният съд, действайки като инстанция по същество на спора, е констатирал нередовност на исковата молба и е дал указания на ищеца за тяхното отстраняване. В изпълнение на указанията, Ц.Б. е представил поправена искова молба. Относими към обжалваната част на решението, исканията в петитума са за унищожаване на упълномощителната сделка поради въвеждането му в заблуждение, на основание чл.29 ал.1 ЗЗД; прогласяването на недействителността на последвалия договор за покупко-продажба на недвижим имот поради сключването му от представител без представителна власт, на основание чл.42 ЗЗД; в условията на евентуалност на втория иск ищецът моли съда да обяви нищожността на договора на основание чл.26 ЗЗД поради противоречието му със закона; признаване за установено неговото право на собственост над процесния имот и осъждане на ответника да му предаде владението над същия.

В срока за отговор на поправената искова молба ответницата Г.И. е оспорила иска за унищожаване на упълномощителната сделка.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Ц.Б. се легитимира като собственик на процесния имот в с.Побит Камък по силата на наследствено правоприемство от своя баща Кръстю Митев, който притежавал титул – НА № 79 / 1934г. на Разградски мирови съдия за собственост на недвижим имот, купен на публична продан. По делото няма спор относно правото на собственост на ищеца.

На 22.10.2003г. Ц.Б. сключил със св.Н.Х. предварителен договор за продажбата на имота, като била уговорена цена 3 000лв. Ищецът получил парите, видно от неговите обяснения, представляващи признание на неизгоден за него факт. Към онзи момент свидетелят Х. живеел заедно с ответницата Г.И. на съпружески начала – факт, който бил известен на ищеца. След сключването на предварителния договор Г.И. и Н.Х. започнали да владеят имота. Въпреки, че в договора имотът не е подробно индивидуализиран, страните не спорят относно обстоятелството, че същият се отнася за процесния имот, както и че е послужил за начало на владение на св.Х.. Впоследствие свидетелят и ответницата извършили в него ремонтни дейности. През 2012г. фактическото съжителство между тях приключило.

На 14.12.2012г. Г.И. се срещнала с Ц.Б. ***, където последният живеел и настояла ищецът да й издаде пълномощно, с което да прехвърли на себе си имота. Ищецът възразил, че е получил пари за продажбата от Н.Х., поради което имотът трябва да бъде продаден на него, но Г.И. му обяснила, че Н.Х. бил арестуван в турски затвор и ищецът повече няма да го види. Заедно с ответницата били още двама мъже и една жена, които потвърдили нейните думи. Тогава Ц.Б. се съгласил на предложението на ответницата. Последната му дала 3 000лв. за продажбата, които Б. взел. Горните обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателства и от обясненията на ищеца. Последният обяснява още, че имал намерение да ги върне някога на Н.Х. за неизпълнение на сключения през 2003г. предварителен договор с него. Същият ден Б. упълномощил Г.И. да се разпорежда с процесния имот, включително и да договаря сама със себе си, за което било съставено пълномощно със заверка на подписите и съдържанието с рег. № № 7422 и 7423 от 14.12.2012г. на нотариус с район на действие РС Русе. На същата дата страните сключили и предварителен договор за продажбата на имота за сумата 3 000лв., които Г.И. предала на Ц.Б. ***. Страните записали текст, че окончателният договор ще бъде сключен след снабдяване с всички необходими документи.

Няколко дни по-късно при Ц.Б. отишъл св.Н.Х.. Тогава ищецът разбрал, че при разговора с ответницата И. на 14.12.2012г. последната го въвела в заблуждение относно факта, че свидетелят бил арестуван в Турция и че продажбата не може да бъде осъществена с Н.Х., с цел ищецът да я упълномощи за прехвърлянето на имота на себе си. На 4.01.2013г. Ц.Б. и Н.Х. отишли при същия нотариус и ищецът оттеглил пълномощното, което бил съставил в полза на Г.И., уведомление за което било връчено на последната на 14.01.2013г.

Предхождащо оттеглянето на пълномощното, на 28.12.2012г. Г.И. прехвърлила процесния имот на себе си, за което бил съставен НА № 105 / 28.12.2012г., т.5, рег. № 8347, дело 673 / 2012г. на нотариус с рег. № 291 с район на действие РС Разград. При изповядвавне на сделката използвала издаденото от Б. нотариално заверено пълномощно рег. № № 7422 и 7423 от 14.12.2012г. на нотариус с район на действие РС Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. Фактическият състав на измамата по чл.29 ал.1 ЗЗД изисква да е сключена сделка, едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера на сделката или относно последиците от нея, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. Погрешната представа обаче не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а включва и чисто субективните подбуди за извършването й. За да е налице измама при упълномощаването, извършено на 14.12.2012г., следва да се установи, че ищецът е умишлено въведен в заблуждение от ответницата с цел да бъде мотивиран към съставяне на пълномощното, при което неговото волеизявление е направено под действието на неверни представи, които другата страна е предизвикала умишлено. Умишленото заблуждаване цели да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. /вж. mutatis mutandis решение № 368 / 3.04.2013г., постановено по гр.д. № 243 / 2012г. на ВКС, III г.о./.

В разглеждания случай ищецът е бил наясно, че с извършеното упълномощаване ответницата ще има възможността да прехвърли имота сама на себе си. Невярната представа, под която е действал ищецът в случая и което го е мотивирало да извърши упълномощаването, се изразява в създаденото у него убеждение, че не може да прехвърли имота на св.Н.Х. въпреки сключения предварителен договор през 2003г., тъй като е арестуван в Турция и това убеждение е създадено у него както от твърденията на ответницата, така и от потвърждението на нейните думи от придружаващите я лица на 14.12.2012г. в с.Красен. Без това убеждение ищецът не би упълномощил ответницата да извърши действия по прехвърляненто на имота на нейно име. Наличието на умишлено въвеждане в заблуждение се извежда от цялостното поведение на ответницата и постигнатия резултат. Наличието на предварителен договор от 14.12.2012г. не променя горния извод, тъй като той е сключен в деня на упълномощаването, при вече извършени действия по убеждаването на Ц.Б. да упълномощи ответницата за прехвърлянето на имота на нейно име, както и предвид необходимостта от писмено оформяне на получаването на сумата 3 000лв. от ищеца. Последният е знаел, че ответницата живее в имота, но не се установяват данни ищецът да е знаел, че ответницата владее имота заедно със св.Х. именно с намерението да го свои. Същият обяснява, че при подписването на предварителния договор през 2003г. е договарял единствено със свидетеля. Неговите обяснения се подкрепят и от събраните гласни доказателства в тази насока. Въззивният съд не споделя възраженията, изложени от жалбоподателя в този смисъл. От така направения анализ на данните се установява изпълнен състав на хипотезата на чл.29 ЗЗД по отношение на упълномощителната сделка от 14.12.2012г.

След унищожаването й, договорът за продажба на имота, оформен с НА № 105 / 28.12.2012г., т.5, рег. № 8347, дело 673 / 2012г. на нотариус с рег. № 291 с район на действие РС Разград, се явява недействителен по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт и непотвърден от лицето, от името на което е сключен. При това положение предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ЗЗД не следва да се разглежда. Съгласно чл.34 ЗЗД и като последица от обявяването на договора за недействителен, ответницата следва да бъде осъдена да върне имота на ищеца. Последният се явява негов собственик.

Като е достигнал до горните изводи и е уважил исковете за унищожаване на упълномощителната сделка, прогласил е за недействителен договорът за продажба на недвижимия имот като сключен от лице без представителна власт, признал е ищеца за собственик на имота и е осъдил ответницата на основание чл.34 ЗЗД да му предаде процесния имот, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. В останалата част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Въззиваемият претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски. Същият е заплатил възнаграждение на представляващия го адвокат в размер на 800лв. Съобразно изхода от делото Г.И. следва да бъде осъдена да заплати на Ц.Б. сумата 800лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство. На жалбоподателя разноски не се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 424 / 5.01.2015г., постановено по гр.д. № 1415 / 2014г. по описа на РС Разград в частта, с която е уважен искът за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. №№ 7422 и 7423 от 14.12.2012г. на нотариус с рег. № 629 с район на действие РС Русе; прогласен е за недействителен по отношение на Ц.Б. договор за продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 844кв.м., съставляващ поземлен имот № 367, за който е отреден парцел VI-367 в кв.26 по кадастралния план на с.Побит Камък, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 40кв.м. и РЗП 80кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, обективиран в НА № 105 / 28.12.2012г., т.5, рег. № 8347, дело 673 / 2012г. на нотариус с рег. № 291 с район на действие РС Разград, като сключен от лице без представителна власт; Ц.Б. е признат за собственик на същия имот и Г.И. е осъдена на основание чл.34 ЗЗД да предаде на Ц.Б. владението над същия имот.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, предвид неоценяемия характер на иска за унищожаване на упълномощителната сделка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ