Р
Е Ш Е Н И Е № 41
Гр. Разград, 19. 03. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на девети март през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар
Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Анелия Йорданова
2. Валентина Димитрова
при
секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 46 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 46/ 09. 01. 2015г. по
гр. д. № 1522/ 14г. РС Разград е
осъдил И.А.Х. *** да заплати на С.С.К. *** сумата 5 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14. 08. 2014 г. до окончателното изплащане, 175
лв. разноски по делото, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди до
първоначално предявения му размер от 20 000 лв., като неоснователен и
недоказан. С.С.К. е останал недоволен от решението в частта,
с което е отхвърлен предявения от него
иск против И.А.Х. за разликата до
размера от 10 000 лв.
, като неоснователен.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията му за
това са, че районният съд не е обсъдил и преценил правилно събраните по делото
доказателства, относно претърпените от него болки и страдания и не ги е
обезщетил по справедливост
и моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част, като постанови
друго, с което да уважи предявения
от него иск
до размера на 10 000 лв.
Въззиваемата страна не е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба.
Не се
явява в съдебно заседание и заявява становище по жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него в обжалваната част, разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства - приложено нохд № 543/ 2014 г. по
описа на РРС, че с влязло в сила Определение от 28. 08.
2014 г. е одобрено споразумение, според което въззиваемия
И.Х. се е признал за виновен за това, че на 14. 08.
2014 г. в гр. Разград е причинил на жалбоподателя С.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб – травматично избиване
на І-ви горен ляв резец и травматично разклащане на ІІ-ри горен ляв резец –
ІІІ-та степен /неподлежащо на лечение – неизбежна екстракция/, без които се
затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК и е осъден на три месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен
срок от три години. Според заключението на назначената пред районния съд по настоящото
дело съдебно-медицинска експертиза, К. е получил:
Контузия на лявата половина на двете устни с охлузвания и кръвонасядания
на кожата и лигавицата им. Избит първи горен зъб в ляво и разклатен трета
степен втори горен зъб в ляво /наложителна екстракция – неподлежащ на лечение/. Хематом в областта на лявото око с
притворена очна цепка. Малка разкъсно- контузна рана във външния край на лявата вежда. Насиняване
на кожата с петнист характер в лявата половина на челото. Кръвонасядания
на кожата по задната повърхност на лявото рамо и в дясната поясна
област. Повърхностни охлузвания на кожата в областта на лактите на двете ръце,
двете колена и глезена и гърба на лявото ходило. Уврежданията в областта на
устата са довели до трайно затруднение на дъвкателната
функция и говора на въззиваемия, а останалите са
обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Оздравителния процес на
хематома, кръвонасяданията и охлузванията на кожата е
със срок от 15-20 дни, а за зъбите до приключване на лечението от стоматолог с
поставяне на подходяща протеза. Вещото лице в изложеното от него заключение в
съдебно заседание, обяснява, че при
прегледа, който е извършило е установило, че има поставен мост между двата
кучешки зъба, защото след избиването на тези два резеца, които водят до крайно
затруднение на дъвкателната функция и говора,
пострадалия не може да отхапва, налице е нарушение на говора, започва да фъфли.
Срокът на оздравителния поцес, посочен в писменото
заключение е среден за медицината срок. Уврежданията на въззиваемия
са по-тежки и оздравителния процес е с по-дълъг срок от средния, тъй като същия
страда от „захарен диабет, тип 2, инсулинозависим” с всички усложнения от него – на нервите,
крайниците, сърцето, изкарал е инфаркт на миокарда, поради което е трудоустроен
с решение на ТЕЛК. По делото е разпитан свидетелят Искрен Якимов,
близък приятел на ищеца. Същият твърди, че след нанесения му побой, ищецът С.
бил с отоци, лицето му било неузнаваемо, а с дясното око почти не виждал. Били
му избити два горни предни зъба и в продължение на седмици не можел да се
храни, сложил си мост, но и досега имал говорен дефект.
Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин
и от районния съд се споделя от въззивната инстанция, както и изложените правни
изводи. Безспорни са в случая наличието на средна телесна повреда и
отговорността на ответника - въззиваем за
обезщетяването на свързаните с нея вреди, предвид задължителната сила на
определението по нохд № 543/ 2014 г. на РРС, съгл.
чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК. Спорът е за размера на овъзмездяването.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, като последица от телесни увреждания е свързан с критерия за
справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, се установя, че жалбоподателят е получил увреждане в устната кухина
- избит първи горен зъб в ляво и разклатен трета степен втори горен зъб в ляво
/наложителна екстракция – неподлежащ на
лечение/, както и по – леки наранявания по лицето и тялото. Наред със
средната телесна повреда, на ищеца са нанесени и по-леки наранявания по лицето
и тялото, представляващи леки телесни повреди, които са били съпроводени с
болки. Травмата в областта на устата е тежка по естеството си и с оглед на
това, според медицинските критерии е съпроводена с по - интензивни болки. Установено
е, че увреждането е изисквало продължително лечение от стоматолог.
Оздравителния процес освен с голяма продължителност, е бил свързан с големи неудобства за
жалбоподателя, тъй като бил съпроводен с невъзможността му в продължение на няколко
седмици да се храни и да говори, а освен това, същият страда и от диабет, което
е усложнило и удължило оздравителния процес и свързаните с това болки и
страдания. Следва да се вземе предвид, че и понастоящем жалбоподателя изпитва неудобства, тъй като получения говорен дефект
не е възстановен напълно. Въз основа на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че за да бъдат поправени претърпените от жалбоподателя болки и
страдания е необходимо въззиваемия да заплати
еквивалентно обезщетение в размер на 7 000 лева. Решението на районния
съд в отхвърлителната му част до размера на 2 000
лева следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което претенцията
да се уважи за още 2 000 лв.
Предвид изхода от спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати допълнителна
държавна такса в размер на 80 лв. и на жалбоподателя разноските по делото пред
настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 100
лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 46/ 09. 01. 2015г. по гр. д. № 1522/ 14г. по описа на Разградският районен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
иска, като неоснователен и недоказан, предявен от С.С.К.,*** против И.А.Х., ЕГН ********** *** за разликата до 2 000 /две хиляди/ лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.К.,*** сумата 2 000 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
следствие на нанесен побой на 14. 08. 2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14. 08. 2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.К.,*** на осн.
чл. 78 от ГПК разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Окръжен съд гр. Разград държавна такса в размер на 80 / осемдесет
/ лева.
В необжалваната
част, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ