РЕШЕНИЕ

№ …….. / 18.05.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесети април, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

В.гр.д. № 50 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.Н.Г., подадена чрез пълномощник, против решение № 8 / 16.01.2015г., постановено по гр.д. № 199 / 2014г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.108 ЗС и е уважен насрещният иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, и двата иска с предмет маломерна реална част с площ 309кв.м. от поземлен имот с идентификатор 40422.502.997, находящ се в землището на гр.Кубрат. Жалбоподателят излага твърдение, че неправилно в атакуваното решение съдът е приел, че ответниците са придобили частта от имота по давност и поради това е отхвърлил иска. Не се е съобразил с разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗУТ, която забранява да се придобиват по давност реално определени части от имоти без те да отговорят на специалните разпоредби на ЗУТ, както и че владението на ответниците не било необезпокоявано, спокойно и явно. Моли въззивния съд да отмени решението на КРС, като вместо него постанови друго, с което уважи ревандикационния иск и отхвърли насрещния установителен иск.

Постъпил е писмен отговор от П.С.В. и В.Ц.В., в който изразяват становище относно неоснователността на въззивната жалба. Молят съда да потвърди решението на КРС. В съдебно заседания поддържат становището чрез явилия се процесуален представител.

Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението на КРС, кореспондира с доказателствения материал, изключително подробна е и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към нея. Безспорно се установява, че: ответниците владеят процесната част с площ 309кв.м. от поземлен имот 40422.502.997, находящ се в землището на гр.Кубрат, от 10.08.2000г., когато са закупили съседния имот 40422.505.1339 с НА № 142 / 2000г. на нотариус Сейхан Садък, до настоящия момент; поземлен имот 40422.502.997 е възстановен на ищеца Д.Г. с решение № к1026 / 21.04.2000г. на Поземлена комисия Кубрат; същият обаче не е упражнявал владение над процесните 309кв.м. В допълнение въззивният съд отчита обстоятелството, че освен преди неговото възстановяване по силата на посоченото решение на ПК Кубрат /установено от СТЕ/, поземлен имот 40422.502.997 е запазил земеделския си характер и в последващия период от 2000г. до настоящия момент – видно от приложената заповед № КД – 14 – 17 – 253 / 24.10.2013г. на началника на СГКК Разград и скица на поземлен имот № 15 – 2807 – 19.11.2013г. на СГКК Разград, имотът е обозначен като земеделска територия.

От правна страна въззивният съд счита, че жалбата е неоснователна. Първото оплакване, съдържащо се в нея, е че владението на ответниците не било непрекъснато, спокойно и явно. В подкрепа на своето твърдение жалбоподателят заявява, че същият многократно търсил ответниците, за да уредят помежду си имуществените отношения по повод имота. Съгласно чл.116 ЗЗД, давността , включително и придобивната, се прекъсва с предявяване на иск, възражение, с искане за почване на помирително производство, с предприемане на действия за принудително изпълнение. В разглеждания случай действията, извършени от ищеца по повод проведени разговори с ответниците, не попадат в нито една от тези хипотези, поради което твърдението, че владението не може да се характеризира като непрекъснато, е неоснователно.

Същият извод се налага и относно възражението, че ответниците не са упражнявали явно и спокойно своето владение. Видно е от събраните гласни доказателства и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, че спорната част от имот 40422.502.997 е заградена с ограда, разделяща го от останалата част от имота на ищеца и площта от 309 кв.м. фактически е присъединена към имот 40422.505.1339 на ответниците, като тази ограда е била поставена преди 2000г., от старите собственици на имот 40422.505.1339. От това обстоятелство се налага извод, че ответниците са манифестирали явно своето владение над спорната част от имота, включително и пред ищеца. Фактът, че не са предприели действия пред данъчните власти и дружествата – доставчици на ток и вода, е ирелевантен за спора и не разколебава горния извод. Бездействието на ответниците в тази насока може да бъде предпоставка за ангажиране на административно-наказателна отговорност, ако е допуснато нарушение на административни правила, но не се отразява на демонстрираното от тях владение спрямо ищеца, предвид направените по-горе изводи.

Относно твърдените от ищеца разговори с ответниците за уреждане на отношенията помежду им и съответно твърдението за смущаване на владението, съдът констатира, че единствено в показанията на св.Л. се съдържат данни, че през 2000г. ищецът разговарял с ответниците за уреждане на техните отношения, при това свидетелят заявява, че не е присъствал на такъв разговор, а е научил за него от самия ищец. Свидетелите К. и Д. заявяват за подобни разговори, но без да конкретизират кога са водени. При това положение се налага извод, че дори и владението на В. да е било обезпокоено през 2000г. от Д.Г., то след този момент – от 2001г. до момента на предявяване на исковата молба в съда през 2014г. ответниците са владели имота необезпокоявани повече от 10 години. Следователно, налице е непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано владение от страна на ответниците от 2000 – 2001г. до 26.05.2014г., когато Д.Г. е завел ревандикационния иск.

Другото оплакване, което жалбоподателят прави е, че тази давност не може да бъде зачетена предвид разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗУТ. Установено е по делото, че след извършената продажба на съседния имот 40422.505.1339 с НА № 142 / 2000г. на нотариус С. С., В.В. и П.В. са установили фактическата власт освен върху закупения от тях имот, още и върху частта с площ 309 кв.м. от имот 40422.502.997, която част е била присъединена с ограда към техния имот. Тъй като правилата на чл. 200 ЗУТ и условията на чл.19 и чл.17 ЗУТ са разписани да регулират положението на поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, действието им може да се отнесе към част от имот, само ако той попада в очертания предмет на въздействие. Разпоредбата на чл.7 ЗУТ определя териториите в страната според основното им предназначение. По делото са налице данни, че имот 40422.502.997, част от който са спорните 309 кв. метра, не е включен в регулационните и строителни граници на гр.Кубрат, следователно не е част от населено място или селищно образувание. Имотът както при реституцията, така и към периода да осъщественото владение до настоящият момент, има статут на земеделска територия. Ето защо, ограниченията на нормите на чл.200 и чл.19 ЗУТ са неприложими към него. В този смисъл е постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – решение № 27 / 1.03.2012г. на ВКС по гр. д. № 365/2011 г., I г. о. /същото се отнася до принципното изискване в чл.59 ЗТСУ, което след 2001 г. е възпроизведено и в чл.200 ал.1 ЗУТ/.

Предвид горното, въззивният съд приема, че владението на ответниците В. и П. В. не е било опорочено и че са осъществени всички изискуеми от закона елементи. След изтичането на предвидения 10-годишен срок същите са станали собственици на процесната част от имота на оригинерно правно основание, поради което ревандикационният иск на Д.Г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, а установителният иск за признаване на правото на собственост на В. и П. В. е доказан и следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 / 16.01.2015г., постановено по гр.д. № 199 / 2014г. по описа на РС Кубрат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР