Р Е Ш Е Н И Е № 89
Гр. Разград, 24. 07. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Й.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Д.а
2. Доротея Иванова
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Й. в.гр.дело № 52 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Н.Й.
и Г.Б.Й. чрез пълномощник против Решение
№ 416/ 23. 12. 2014 г. по гр. д. № 986/ 14г. по описа на РС Разград, с
които са отхвърлени предявените от тях искове против Община Разград и
„Водоснабдяване-Дунав” ЕООД гр. Разград с правно основание чл. 109 от ЗС, като
неоснователни и са осъдени да им заплатят разноски по 1207, 82 лв. за адвокатско възнаграждение. В жалбата се
излагат доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено при
непълнота на доказателствата, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и молят въззивния съд да отмени
решението, като постанови друго, с което да уважи предявените от тях искове.
Въззиваемите
Община Разград и „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД гр. Разград са депозирали писмени
отговори на въззивната жалба, в които се излагат съображения за нейната
неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо,
а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна,
макар и не по изложените от районния съд съображения.
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 61710.502.6417 с площ от
1430 кв. м. , /идентичен на имот стар № Х-3837/ , придобит въз основа на
договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт № 182, т. ІV от 05.
09. 2012 г. на нотариус Р. Иванова. Ищците закупили имота с цел реализиране на
бъдещо строителство на жилищна сграда. Възложили изработване на проект за изменение на ПУП за имота. След като проекта бил
изготвен от лицензиран експерт, отправили до ответника – Община Разград Искане № 103-05-3336/06.03.2013 г. за
издаване на разрешение за изменение
на ПУП. Издадено е становище по него на Главния архитект на Община Разград от
08.03.2013 г. да се допусне изработването на проект за изменение на ПУП. Въз основа на искането и становището
е издадена Заповед № 16/08.03.2013
г. от Зам. кмета на Община Разград, с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП - план
за застрояване на имота. Приложено е Становище № ВК-01-458/ 29. 10. 12 г. на
„Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград, според което за проектирането на
обекта е необходимо да се предвиди реконструкция на преминаващите през имота
водопровод Ф125 и колектор Ф600, съобразно изискванията на Наредба № 8/ 28. 07.
99 г. При разглеждането на проекта
на заседание на експертния съвет /ОЕСУТ/
било взето решение да се преработи
същия и към него да се представи план-схема за реконструкция на водопровод
Ф125, съгласно указания на „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД. Ищецът твърди, че едва в хода на подготовката на
проектната документация, при даденото от съответното
водоснабдително дружество становище се установило,
че през имота преминава не само водопровод, но и канализация. Тези съоръжения
не били отразени на нито една скица и не са нанесени в кадастъра. Трасето, по
което те преминават е през средата на имота през цялата му дължина, което на
практика прави невъзможно каквото и да било строителство върху него при съществуването
им. Според представения Протокол № 7/11.04.2013 г. на ОЕСУТ, на заседанието е прието решение, като е взето предвид становището на „Водоснабдяване
Дунав” АД за представяне на план – схема за реконструкция на водопровод Ф125,
който се намира в процесния имот. В същия смисъл е прието
решение и на заседание на съвета, проведено на 07. 1. 2013 г. , за което е
съставен Протокол № 19.
От Община Разград е представена Заповед
№ 348/ 10. 05. 1996 г. на Кмета на Община Разград, с която е одобрен ЗРП на
част от кв. 50 по плана на гр. Разград, като е обособен парцел ІІІ за пл. №
3837. В обяснителната записка, приложена към
заповедта е посочено, че през парцела преминава канал и водопровод от 1,
5 м. и 3, 5 м. успоредно на южната граница. Предвидена е възможност за свободно
малкоетажно застрояване /до 3 етажа/ на външната строителна линия и подробно са
посочени технико-икономически показатели за застрояване. Представено е и писмо
от Община Разград до ищеца изх. № 94-00-3041-1/ 22. 01. 2013 г. , с което
последния е уведомен, че за преминаващия през имота му водопровод е налице
Разрешително № 49/ 10. 10. 1983 г. за
продължаването му от ЕПЖБ-7 до ул. „Абритус” и Протокол № 14/ 10. 10. 1983 г.
за определяне на строителна линия и ниво. С разрешение за строеж № 320/ 12. 03. 1965 г. е изграден канализационен колектор № 2. По
делото са приложени и самите разрешения. Ищците твърдят, че за въпросните проводи
не са налице каквито и да било строителни книжа и документи, включително и върху имота да е било учредявано по
законоустановения ред сервитутно право нито
от ищците, нито от бившите собственици на имота. Към момента, когато са били
изграждани, имотът е бил на физическо лице, което не е учредявало сервитутно
право за тях. В тази връзка считат, че проводите са прокарани в нарушение на закона, без
каквото и да е основание и са
незаконни строежи. Позовават се на влязло в сила Решение от 12. 04. 2002 г. по
гр. д. № 572/ 2000 г. на ОС Разград, с което е отменено отчуждаването и е
възстановено в полза на Н.К.Б. и М.П.Д.
в качеството им на наследници на П.И.Б. собствеността по отношение на
1 060 кв. м. , съставляващи част от имот, за който в кв. 50 по действащия
от 1971 г. план по протежение на гр. Разград се явява отреден пл. № 3837,
разположени успоредно по протежение на р. Бели Лом, северно от горния ръб на
откоса на речното корито. Видно от
мотивите на решението, според Акт за държавна собственост № 2097/ 23. 04. 1975
г. със Заповед № 369/ 28. 10. 1974 г. е извършено одържавяване по отношение на
1, 300 дка от празно дворно място, съставляващо имот пл. № 3837 от кв. 50 по
плана на гр. Разград, разположени успоредно по протежение на р. Бели Лом за
корекция на речното корито. След отчуждаването, П.Б. е продал с нот. акт № 116/
1981 г. 820 кв. м. от собствения си имот. Ищецът е представил по делото същия нот.
акт № 116, т. ІІІ, дело № 1098/81 г., според който на 29. 12. 1981 г. П.И.Б. и Н.К.Б.
са продали на Д.А.Д. правото на собственост върху 820 кв. м. от имот пл. № 3837
от кв. 50 по плана гр. Разград. С нот. акт № 68, т. ІV, дело № 1101/89 г. на
13. 10. 89 г. Д. Д. е продал същото празно дворно място от 820 кв. м. ,
представляващо пл. № 3837 от кв. 50 на Иванка Иванова М., която пък с нот. акт
№ 67, т. ІІІ, дело № 877/ 90 г. на 06. 06. 90 г. го е дарила на сина си Д.А.Д. – праводател на
ищците.
Назначени
са две СТЕ - пред районния съд, оспорена от ищците и пред въззивната инстанция.
Според оспореното пред районния съд заключение на СТЕ, в Община Разград съществува картен материал
за подземния кадастър в гр. Разград. По този план процесните две съоръжения:
водопровод и канализация са нанесени. Изграждането на тези два обекта е станало
по различни закони: Планово изграждане на населените места и по ЗТСУ в периода
1955-56 г. по едното разрешение , а
другото през 1983 г. Нанасянето на подземни и надземни съоръжения е било
приоритет на общината. В такива случаи общината сама ги е нанасяла с помощта на
служителите си работещи в съответното звено. Не е било необходимо заявление или
молба от съответния инвеститор за нанасяне на подобни обекти. Нанасянето на
подобни съоръжения на подземната инфраструктура в Община Разград започва с
влизането на плана на града от 1965г. Съществуващите две подземни съоръжения:
водопровод и канализация са действащи и те са основните за гр. Разград. Процесната канализация се явява главен клон за обслужване
на гр. Разград, респективно Община Разград. Според същото заключение, процесните
две подземни съоръжения на место, след измервания съвпадат със схемата посочена
по протокол № 14 от 10.10.1983г. и графичната част на визата за проектното
проучване от 10.01.1994г. Към разрешение
за строеж № 320/12.03.1965г. е приложен и протокол за строителна линия № 14/
10. 10. 1983 г. намиращ се на л. 65 от делото. Видно от тези разрешения, протоколи и графична част на виза
за проектиране, става въпрос за едно и също съоръжение или те са идентични.
Идентичността е видна от протокол № 14 от 10.10.1983г., а по точно от
графичната част към него: схематично са посочени ЕПЖБ -7 и детска градина.
Според заключението на
назначената пред въззивната инстанция СТЕ, от направените проучвания в Община Разград се
установява, че начало на
създаване и поддържането на кадастър на подземните проводи и съоръжения е
поставено след 1971 г. Нанасянето на изградените проводи и съоръжения е
извършвано от специалистите работещи в общината. Процесният водопровод е
нанесен в кадастралния план в периода 1986-1987 г. Канализационния колектор Ф
600 е строен преди 1979 г. Същият е нанасян в кадастралния план посредством
заснемане на данни за шахтите след 1988 г. Поддържането на кадастралните планове
в актуално състояние до приемането на ЗУТ - 2001 г. е било задължение на
държавните и общинските структури. Повече материали и данни имащи отношение към
изградените водопровод Ф125 и канализация Ф600, освен тези приложени към делото
( л.6З-л. 67 от гр.д. 986/2014 г.), не са намерени при съхраняваните в отдел „ТСУ - кадастър и
търговия" строителни книжа. В територията на имота е разкрит и заснет
спирателен кран към водопровода и правоъгълна шахта от канализацията. Установено е, че в шахтата на колектора са включени тръби от две разклонения, едно
по посока детската градина и второто от към жилищните блокове, отстоящи на североизток от имота. От тази
разположена по посока детската градина се влива вода. Извън имота са заснети
спирателен кран на водопровода намиращ се в зелена площ пред жилищен блок и
ревизионни шахти на канализацията пред същия. Описаният в нотариален акт на
продавача - № 67/06.06.1990 г., том III, дело № 877/1990 г. имот - дворно място с площ 820
кв. м. получава градоустройствен статут за първи път след одобряването със
заповед № 348/10.05.1996 г. на кмета на Община Разград, на застроителен и
регулационен план (ЗРП) на част от кв. № 50 по плана на гр. Разград. С този
план в кв. 50 се обособява парцел № III за планоснимачен № 3837 с площ 840 кв. м. По
отношение на застрояването - проектът предвижда малкоетажно застрояване -
до три етажа (л. 48-50 от гр.д. 986/2014 г.), като изрично е посочено, че
южната външна строителна линия, „отстои на 3.0 м. от съществуващите водопровод
и канализация". В последствие последователно: със Заповед № 98/02.02.2004 г. на Кмета на
Община Разград е одобрен ЗРП,
с който са променени западната, южната и източните граници на УПИ. С тази
промяна в територията му са включени части от имота описан в Решение № 175 от
12.04.2002 г. на Окръжен съд - Разград, който е отразен под № 3837 в
кадастралния план в съответствие със Заповед № 618/30.05.2003 г. на Кмета на
Община Разград. Определено предназначението на УПИ - за жилищни нужди, характер
на застрояване - ниско с височина до 10 м, начина на застрояване
-„свободно" и др. Със
Заповед № 3358/07.12.2004 г. за изменение на плана за регулация се променя само
номера на УПИ от III на
X. Последното
изменение, с което се одобрява разделянето на УПИ № Х-3837 на три УПИ е
одобрено със Заповед № 1638 от 11.04.2005 г. В съответствие с тази промяна при
изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед
№ РД-18-37/10.03.2008 г. е формиран имот с идентификатор 61710.502.6417 в
границите, на който е и
територията на парцел III по Заповед № 348/1996 г. Частта от имота, която покрива тази на
парцел III, формиран по Заповед
№ 348/1996 г. не е отчуждавана. Процесната
канализация обслужва територията на Община Разград.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният от ищците иск с правно
основание чл. 109 от ЗС е неоснователен и недоказан. Постоянна е съдебната
практика, че искът,
основан на чл.
109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от
собственика й. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други
аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия,
поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да
се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи
правото на собственост въздействия.
В
случая, безспорно се установява, че
ищците са собственици на имот с идентификатор № 61710.502.6417 с площ от 1430
кв. м. , /идентичен на имот стар № Х-3837/, придобит въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран с нотариален акт № 182, т. ІV от 05. 09. 2012 г.
на нотариус Р. Иванова,
през който преминава водопровод Ф 125 и канализационен колектор Ф 600. Според
заключението на назначената пред въззивната инстанция СТЕ, част от дворното място с площ 820 кв. м. получава
градоустройствен статут за първи път след одобряването със Заповед №
348/10.05.1996 г. на Кмета на Община Разград, на ЗРП на част от кв. № 50 по
плана на гр. Разград. С този план в кв. 50 се обособява парцел № III за планоснимачен № 3837 с площ 840 кв. м. По
отношение на застрояването - проектът предвижда малкоетажно застрояване -
до три етажа, като изрично е посочено, че южната външна строителна линия,
„отстои на 3.0 м. от съществуващите водопровод и канализация". С последващи заповеди е одобрен ЗРП, с който са променени
западната, южната и източните граници на УПИ, като в територията му са включени части от
имота, описан в Решение № 175 от 12.04.2002 г. на Окръжен съд - Разград, който
е отразен под № 3837 в кадастралния план в съответствие със заповед №
618/30.05.2003 г. на кмета на Община Разград. Определено е предназначението на УПИ - за жилищни нужди,
характер на застрояване - ниско с височина до 10 м, начина на застрояване
-„свободно" и др. Последното изменение, с което се одобрява разделянето на
УПИ № Х-3837 на три УПИ е одобрено със Заповед № 1638 от 11.04.2005 г. В
съответствие с тази промяна при изработване на кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрена със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. е
формиран имот с идентификатор 61710.502.6417 в границите, на който е и територията на парцел III по Заповед № 348/1996 г. Видно от
приложените по делото писмени доказателства – Строително разрешение № 320/ 12.
03. 1965 г. за изграждане на „втори колектор” и назначената и изслушана пред районния съд СТЕ,
изграждането на канализацията е започнало през 1965 г. По отношение на
водопровода, няма данни кога е започнало изграждането му, но от Протокол № 14/
10. 10. 83 г. и Разрешително № 49/ 10.
10. 83 г. се установява, че след 1983 г. е продължило изграждането му. В тези документи е посочено, че водопровода е
„главен”. Заключенията и на двете
експертизи са, че водопровода и колектора са главни, основни за гр. Разград. Съдът
кредитира като доказателства и двете заключения на вещите лица, като обективни
и пълни, кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Според
чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а” и б. ”б”
от Закона за водите, публична общинска собственост са водоснабдителните системи или
части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя
вода за потребителите на територията на общината, както и уличните
разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и
водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите;
уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии
и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината. С оглед на това, съдът приема, че около трасето на водопровода и
колектора, които са „главни” за гр.
Разград е налице сервитут, възникнал по силата на закона. Това е сервитут,
установен в обществена полза, отнасящ се до осигуряване на достъп за общо
ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на
необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на
водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата
за доставяне на вода за населението, съгл. 104, ал. 2 от Закона за водите. Източникът
на възникване на вещното право не е договорен, нито административен. Налице е
заварена тежест в имота на ищците, съществуваща към момента на придобиване на
правото на собственост върху имота, през който преминават съоръженията, изразяваща се във възникнало по силата на
закона сервитутно право за съществуващ водопровод Ф 125 и канализационен
колектор Ф 600. Ето защо не може да се приеме, че с действията си ответниците
неоснователно ограничават и пречат на ищците за пълноценното ползване на имота,
според предназначението му. Следва да се вземе предвид, че със Заповед № 348/10.05.1996 г. на Кмета на Община
Разград, на ЗРП на част от кв. № 50 по плана на гр. Разград за обособяване на
парцел № III за
планоснимачен № 3837 с площ 840 кв. м., с която за пръв път имота получава градоустройствен
статут, е предвидено
малкоетажно застрояване - до три етажа,
като изрично е посочено, че южната външна строителна линия, „отстои на 3.0 м.
от съществуващите водопровод и канализация". Конкретното предназначение на
поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по
смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ и в конкретния случай предназначението на
поземления имот, собственост на ищците и предвиденото в него застрояване е
съобразено с преминаващите през него водопровод и колектор. С оглед на това, не
може да се приеме, че Община Разград, като собственик на водопровода и
канализацията и „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, който ги стопансисва пречат на
ищците да ползват имота, съгласно предназначението му.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение на районния съд, с което предявените искове са
отхвърлени, като неоснователни и недоказани, като краен резултат е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Разград разноски
по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 606 лева, според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416/ 23.
12. 2014 г. по гр. д. № 986/ 14г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА И.Н.Й., ЕГН **********
и Г.Б.Й., ЕГН ********** *** да заплатят на Община Разград сумата 606
/шестстотин и шест/лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
НР