РЕШЕНИЕ
№ 45 / 6.04.2015г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На шестнадесети
март, две хиляди и петнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Св.Л.
Прокурор: С.Османов
Като разгледа
докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД № 57 по описа на
съда за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата
на РБ, подадена от прокурор при РП Разград, против решение № 423 / 30.12.2014г.,
постановено по гр.д. № 1403 / 2014г. по описа на РС Разград, в частта, с която са
уважени исковете на Д.Д. за обезщетение за неимуществени вреди до размера 15 000лв.
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000лв., претърпени
вследствие на незаконно повдигнато му обвинение, за което е оправдан, ведно със
законната лихва върху тези суми. Жалбоподателят излага становище за
необоснованост и противоречие в мотивите на съдебния акт относно изводите за
претърпени неимуществени вреди. По отношение на иска за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в жалбата е изложено становище за неговата
основателност, но въпреки това жалбоподателят иска отмяна изцяло на
осъдителните части на решението на РРС и отхвърляне на предявените искове. След
дадени от въззивния съд указания, в проведеното съдебно заседание
представителят на Прокуратурата на РБ заявява, че не поддържа жалбата в
частта, с която се иска отмяна на решението,
с което ПРБ е осъдена да заплати на Д.Д. сумата 1 000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди. Поддържа жалбата в останалата част.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Д.А.Д.
не е подал писмен отговор. В съдебно заседание оспорва чрез своя пълномощник
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РРС.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, оплакванията, наведени във въззивната жалба и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: На 13.03.2013г. срещу Д.Д.
е образувано досъдебно производство № Зм-Рз-198 / 2013г. по описа на РУП
Разград за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК. На същата дата е издадена
заповед за неговото задържане за срок от 24 часа. Ищецът е освободен на
следващия ден, 14.03.2013г. С постановление от 22.03.2013 г. на ищеца е
назначен служебен защитник, на основание направено искане от разследващия орган
за задържането му под стража и предвид обстоятелството, че обвиняемият не е бил
в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и
интересите на правосъдието изискват това. Д. е привлечен като
обвиняем с постановление от 22.03.2013 г. в присъствието на
служебния защитник.
С постановление от 22.03.2013г. прокурор в
РРП е взел предварително задържане за срок от 24 часа спрямо Д.Д., с цел
осигуряването му в съдебно заседание за разглеждане на искане за налагане на
МН”Задържане под стража”. Същият ден РС Разград е разгледал искането по
отношение на ищеца, за което е образувано ЧНД № 212 / 2013г. РС е оставил без
уважение искането, като е определил по-лека мярка – парична гаранция и ищецът
бил освободен от съдебната зала. По подаден протест, на 26.03.2013г., ОС Разград е взел на Д.Д. мярка
за неотклонение задържане под стража, с влязло на същата дата определение по
ВЧНД № 125 / 2013г. на РОС. На
26.03.2013г. ищецът е задържан отново в ареста в гр.Разград.
На 22.04.2013г. бащата на ищеца е
упълномощил адвокат, който да защитава Д.Д. в наказателното производство. На
29.04.2013г. адвокатът е направил нови доказателствени искания – повторен
разпит на обвиняемия, както и събиране на свидетелски показания, които искания
са били уважени. На 9.05.2013г. районният прокурор е удължил с един месец срока
на разследването, за да бъдат извършени допълнителните следствени действия,
поискани от защитата на подсъдимия. Досъдебното производство е приключило на
29.05.2013г.,
На 30.05.2013г. е внесен обвинителен акт в
РС Разград и е образувано НОХД № 393 / 2013г. Проведени са четири съдебни
заседания и делото е приключило на 16.07.2013г. с оправдателна присъда. Първото
с.з. е отложено поради необходимостта от разпит на поемно лице, едно от вещите
лица и неявил се свидетел. Второто с.з. е прекъснато поради технически проблем
– заличаване на част от съдебния протокол. Третото с.з. е отложено за разпит на
нови свидетели. В хода на първоинстанционното производство съдът е разгледал
две искания за промяна на мярката за неотклонение от задържане под стража в
по-лека, но ги е оставил без уважение.
При постановяване на оправдателната присъда
РС е заменил задържането с подписка. Така ищецът е бил задържан за общо 115
дни, включващи полицейското задържане за срок от 24 часа на 13.03.2013г., прокурорското
задържане на 22.03.2013г. за осигуряване на явяването му в съда и наложената
мярка за неотклонение задържане под стража с определение на ОС Разград от
26.03.2013г. до отмяната му на 16.07.2013г.
По протест на РП Разград, на 29.07.2013г.
пред ОС Разград е образувано ВНОХД № 277 / 2013г. Проведено е едно съдебно
заседание и делото е приключило с решение № 82 / 25.10.2013г., влязло в сила на
същата дата. С решението въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда.
Д.Д. е постъпил в ареста клинично здрав, без
оплаквания и проблеми във връзка със здравето, което се установява от лист за
преглед в спешно отделение от 22.03.2013г. и медицинска справка от същата дата.
Св.Н. – медицински фелдшер в ОЗ”Следстевни арести”, който водел медицинската
документация за задържаните, посочва, че ищецът не е търсил медицинска помощ /въпреки,
че ищецът многократно е отказвал престой в определеното за целта закрито място
в района на ареста с осигурен достъп на свеж въздух поради болки в корема –
видно от приложеното арестантско досие, оплакванията му са били приемани от
служителите в ареста, които не са предприели никакви действия във връзка с тях/.
Св.Димитров – командир на отделение към ОЗ”СА” в периода на задържане на ищеца,
заявява, че Д. е бил в добро здравословно състояние. Оплаквал се от проблеми с
очите, които колега на свидетеля отдал на осветлението в килиите, което
работело цяла нощ, но отново липсват предприети от властите действия във връзка
с изясняване на причините за оплакванията и евентуалното тяхно лечение.
На 3.01.2014 г., след освобождаването му, Д.Д.
посетил офталмолог – св.Миткова. При прегледа свидетелката констатирала спазъм
на акомодацията. Обяснява, че това състояние нормално се среща при хора на
възраст след 60 години. В по-ранна възраст това състояние би могло да бъде
причинено от превъзбуда на един от черепно-мозъчните нерви, който командва
състоянието на ясно виждане за далеко и близо; би могло да бъде предизвикано от
шокова преумора на очите или от стрес. Състоянието не е заболяване и не изисква
лечение, но налага режим и корекционна процедура на зрителната острота –
непрекъснато носене на очила, каквито обаче ищецът отказвал да носи, видно от
показанията на неговата майка св.Г..
Задържането на ищеца е възпрепятствало същия
да завърши средно образование. В тази връзка е представено удостоверение № 116
/ 11.02.2014г., изд. от класния ръководител на Д.Д. и директора на
ПГВМЗ”Ал.Стамболийски” гр.Лозница, видно от което ищецът е бил записан като
ученик в 12 клас през учебната 2012 / 2013г., подал е заявление за явяване на
ДЗИ сесия май-юни на учебната година, но не се е явил на втората редовна сесия
на класа и на ДЗИ през м.май, 2013г. В горния смисъл показания депозира и
св.Върбанова, която е била негов класен ръководител от
Св.Г. – майка на ищеца, в дадените от нея
показания твърди, че когато го посетила в ареста, й направило впечатление, че
синът й е блед, отслабнал, оплакал се от проблеми със стомаха и очите, считал,
че храната в ареста не е добра. С течение на времето ставал все по-зле и все
по-отчаян, притеснявал се, че не вижда, родителите му носели лекарства. След
освобождаването му било трудно да си намери работа, тъй като нямал диплом за
завършено средно образование.
От представената справка за съдимост се
установява, че Д.Д. е осъждан четири пъти в периода 1988г. – 1997г.
Въз основа на изложените факти, отнасящи се
до кръга от въпроси, повдигнати във въззивната жалба, съгласно чл.269 изр.2
ГПК, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Правната
квалификация на предявения иск е чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, а не както е посочил
районния съд – т.2 от същия член. Въпреки това, съдът е разгледал иска на
предявеното правно основание – търсене на обезщетение за неимуществени вреди за
обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано, което, съгласно
задължителната съдебна практика, покрива и вредите от незаконното задържане под
стража за същото обвинение. Ето защо, допуснатата неточност не се отразява по
същество на изхода от правния спор.
В разглеждания случай безспорно е
установено, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдан. При това положение, незакононна
се явява и взетата мярка за неотклонение задържане под стража, като наложена по
повод незаконно повдигнатото обвинение.
Въззивникът е изложил оплакване, че в
производството пред първоинстанционния съд ищецът не е доказал претърпените от
него вреди във връзка с повдигнатото обвинение и задържането му под стража.
ЗОДОВ, който се явява специален закон по отношение на общия такъв за
непозволено увреждане, регламентира правилото, че след като на ищеца е
повдигнато обвинение, приключило с оправдателна присъда, следва да се приеме,
че той е търпял вреди, отразяващи се върху неговата чест и достойнство и върху
доброто му име. В хода на съдебния процес ищецът е установил и конкретните
вреди, претърпени от него – притеснение от факта, че наказателното преследване
е станало достояние на хората в малкото населено място, в което живеел, психически
срив от факта на задържането в продължение на 115 денонощия, влошаване на
зрението вследствие на престоя му в ареста, невъзможността да завърши
своевременно средното си образование също поради факта на задържането.
Прокуратурата оспорва като недоказани последните две обстоятелства – влошеното
здраве и незавършеното образование. Въззивният съд споделя напълно изводите на
първоинстанционния съд в тази насока и не намира противоречия в мотивите на
обжалваното съдебно решение, както твърди жалбоподателят. При постъпването си в
ареста ищецът е бил прегледан от медицински лица, за което са издадени два
медицински документа от 22.03.2013г. И в двата е посочено изрично, че Д.Д. е
бил клинично здрав, без оплаквания, включително и от проблеми на очите. След
освобождаването му е констатирано в резултат от проведен медицински преглед, че
същият е получил спазъм на акомодацията – възможност за ясно виждане на близко
и далечно разстояние. За да достигне до извод за наличието на претърпяната
вреда и причинно-следствената връзка между нея и престоя на ищеца в ареста,
районният съд е кредитирал в цялост показанията на св.Миткова, съобразявайки
факта, че същата е офталмолог и притежава специални познания в конкретната
област. Нейните показания са подкрепени и от тези на св.Г. и Димитров, които
сочат, че при престоя в ареста Д. се е оплаквал от проблеми с очите. От
медицинските документи – лист да преглед в спешно отделение и медицинска
справка, двата от 22.03.2013г., се установява, че преди задържането му Д. е
нямал подобен проблем. Всички тези доказателства в съвкупност водят до извода,
който е направил районният съд и който се споделя и от окръжния съд, че
влошаването на зрението е причинено именно от преживения от ищеца стрес,
свързан с на повдигането на обвинението и задържането му. Фактът, че Д. не
желаел да носи очила, а този е единственият начин за компенсиране на състоянието
на спазъм на акомодацията, по никакъв начин не се отразява на извода за
възникването на вредата и нейната причинна връзка с действията на
прокуратурата. Състоянието е обективно възникнало вследствие на претърпения
стрес, а необходимостта от носене на очила е последица на това състояние.
Предвид изложеното, въззивният съд намира оплакването в жалбата за
неоснователно.
Не се установяват противоречия в мотивите на
атакувания съдебен акт и по отношение на отчетената като вреда невъзможност на
ищеца да завърши своевременно средното си образование. Задържането му е
съвпаднало с времето, в което е заявил участие в сесия май –юни и ДЗИ за
учебната 2012 – 2013г. Неявяването му на изпитите е в пряка причинно-следствена
връзка с ареста, който е съвпаднал по
време с изпитната сесия и като резултат Д.Д. не е успял да се дипломира навреме
и в съответствие с учебния план. Дали е имал възможност да стори това през
следващата година и какви са били причините да не се яви на ДЗИ през 2014г. е
без значение за правния спор. Ето защо, въззивният съд намира и това оплакване
във въззивната жалба за неоснователно.
Искането на Прокуратурата на РБ да бъде
съобразено наличието на предишна съдимост на ищеца, която е довела до
сравнително нисък интензитет на отрицателните преживявания, е отчетено от
районния съд, поради което оплакването във въззивната жалба в тази част се
явява неоснователно. Отделно от това въззивният съд счита, че осъжданията на
ищеца 16 години преди повдигане на обвинението – предмет на настоящето
производство, не могат да доведат до извод за нисък интензитет на отрицателните
преживявания. Доколкото обаче липсва жалба от ищеца, този въпрос няма как да се
отрази на изхода от въззивното производство.
Последното оплакване в жалбата е за
несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно чл.52 ЗЗД. Именно в тази част въззивният съд счита, че при постановяване
на първоинстанционното решение не са отчетени всички конкретни обстоятелства,
установени по делото. Районният съд е отчел продължителното задържане под
стража – 115 дни, влошаването на зрението, невъзможността ищецът да завърши
навреме по учебния план, по който е учел преди задържането и обстоятелството,
че, живеейки в малко населено място, обвинението е станало достояние на
неговите познати. В разглеждания случай обаче не е взета предвид кратката
продължителност на наказателното преследване – от момента на образуване на ДП
до приключване на делото с влизане в сила на оправдателната присъда са изминали
седем месеца и половина. При това следва да се вземе предвид обстоятелството,
че досъдебното производство е било удължено с един месец, за да бъдат извършени
допълнителни действия по направени искания от защитата на ищеца. След това, в
хода на проведеното съдебно следствие не се установяват отлагания на съдебното
заседание, които да се вменят във вина на ищеца. Не се установяват необосновани
забавяния на досъдебното и съдебното производство от страна на властите. Срокът
на разследване е бил необходим за извършване на следствените действия.
Въззивният съд счита, че наказателното производство е приключило в действително
кратък срок, който е ограничил в максимална степен последиците за Д. от иначе
тежкото обвинение, което му е било повдигнато. Предвид горното, съдът счита, че
определеният от РС размер следва да бъде намален и определен на 10 000лв.,
който в пълна степен съответства на изтърпените от ищеца негативни емоции. Решението
на РС в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Д.Д.
обезщетение за неимуществени вреди над размера 10 000лв. до присъдения
такъв от 15 000лв., ведно със законната лихва върху главница над 10 000лв.
до 15 000лв. следва да бъде отменено, като вместо това искът в тази част
бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част, с която искът за
неимуществени вреди е уважен до размер 10 000лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, решението следва да бъде потвърдено.
Доколкото жалбоподателят не излага
оплаквания и не поддържа жалбата си в частта, с която се иска отмяна на
решението, с което ПРБ е осъдена да заплати на Д.Д. сумата 1 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, решението в тази
част също следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 423 / 30.12.2014г.,
постановено по гр.д. № 1403 / 2014г. по описа на РС Разград, само в частта, с
която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Д.А.Д. обезщетение за неимуществени
вреди над размера 10 000лв. до 15 000лв., ведно със законната лихва върху
главница над 10 000лв. до 15 000лв., считано от 25.10.2013г. до
окончателното й изплащане, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.Д. за осъждане на
Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди над
размера 10 000лв. до 15 000лв., ведно със законната лихва върху
главница над 10 000лв. до 15 000лв., считано от 25.10.2013г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423 / 30.12.2014г.,
постановено по гр.д. № 1403 / 2014г. по описа на РС Разград в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ