РЕШЕНИЕ №23
гр.Разград , 11.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
На двадесети май , две хиляди и петнадесета година
В публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря
С.Л. и участието на прокурора Сезгин
Османов ,като
разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гражданско дело №61 по
описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от Н.М.И. ***,
с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в
размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени морални болки и страдания , както и имуществени такива в размер на
1 600, представляващи заплатени от него разноски за адвокатско
възнаграждение по наказателно производство в две инстанции.Претенцията си ищецът обосновава с повдигнато срещу него незаконно обвинение
от страна на ответника за извършено от него
престъпление , в съучастие с друго лице по чл.212,ал.2 във вр.с ал.1,във
вр.с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от , в качеството му технически ръководител в „
Абритус ” ЕООД гр.Разград , по което обвинение
е постановена от Русенски РС
влязла в сила оправдателна присъда. Исковите суми се претендират ,ведно
със законната лихва върху всяка от тях ,начиная от 21.09.2011 год. до
окончателното им заплащане.
Ищецът твърди ,че образуваният
срещу него наказателен процес съсипл животът му ,живеел постоянно в напрежение
дали ще бъде осъден ,какво наказание го грози ,ще може ли да упражнява
професията си и да бъде със семейството си.Била накърнена репутацията му ,като
длъжностно лице във фирмата ,където работел.Образуваното срещу него дело
станало достояние на цялата общественост в Разград и региона , поради
огласяването му в медиите ,което довело до накърняване на честта и
достойнството му.Била му причинена тежка психотравмя ,която лекар определи като
„Посттравматично стресово разстройство”.
Ответната по делото страна
Прокуратурата на Р.България ,чрез Окръжна прокуратура Разград е депозирала
отговор на исковата молба ,в който заявява становище за допустимост ,но
неоснователност на предявените искове.Счита също така иска за присъждане на
неимуществени вреди за завишен по размер , а този за имуществени такива за
недоказан също по размер.Оспорва твърдението в исковата молба ,че воденият
наказателен процес е станал причина за накърняване честта и достойнството на ищеца като
гражданин ,както и на репутацията му като длъжностно лице във фирмата ,където
работи.Счита за недоказано твърдението ,че воденият срещу И. наказателен процес
е увредил психичното му здраве.
Правната квалификация на предявеният
от И. иск е по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Същия е и допустим.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез своя повереник поддържа предявените
искове в цялост.Претендира разноски ,като представя списък за същите.
В
съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа заявеното
становище по исковете с отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и становищата на страните , намери за установено от
фактическа страна следното :Срещу ищецът Н.И. и още две лица , кмета на Община
Завет А. Велиев и служител в общината ,отдел ТСУ В. К. е водено ДП №299/2010 год..Същото е образувано
с прокурорско постановление на 26.11.2010 год. ,за извършено от И. в
съучастие с В. К. престъпление по чл. 212 ,ал.2 във вр.с а.1 във вр.с чл.26 ,
ал.1 от НК и чл.20,ал.2 от НК , за това
, че за времето от 30.06.2009 год. до 27.10.2009 год. в гр.Завет ,в условията на продължавано престъпление ,в
качеството му на технически ръководител
строителство в „Абритус „ЕООД ,гр.Разград при извършване на СМР на обект”Конструктивно укрепване с основен
ремонт на Джамия с.Прелез ,община Завет , в съучастие като извършител с В. К.
,изпълняваща инвеститорски контрол при извършване на СМР е съставил документи с
невярно съдържание-три протокола обр.19 за установяване на изпълнените за обекта СМР , с вписани неверни данни за вида , обеме
и стойността на извършените такива и съзнателно е дал възможност на
„Абритус”ЕООД , гр.Разград да получи без правно основание чуждо движимо
–имущество –пари ,предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване
и подпомагане към МС , отпуснати на Община Завет за ремонт на същата джамия в
размер на 9 494.68 лв.
След извършените предварителни
проверки от органите на полицията Н.И. е бил привлечен като обвиняем по това
досъдебно производство на 21.09.2011 год.ДП съдържа общо 7 тома ,като обвинително заключение за
предаване на обвиняемия Исаилов на съд е изготвено на 16.05.2012 год. и първият
обвинителен акт срещу него и останалите двама обвиняеми по делото е внесен на 23.05.2012
год.в Кубратски РС.След постановяване на отводи от съдиите в този съд
,образуваното НОХД е изпратено за разглеждане в ТРС ,като по образуваното в
този съд НОХД №707/2012 год. съдът е постановил
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на установени от съда, допуснати на ДП съществени процесуални
нарушения.Впоследствие делото е изпратено за разглеждане пред Русенски РС
,който по образуваното НОХД №268/2012 год. отново е прекратил съдебното производство
и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.Същинско
първо по ред разглеждане на делото се
явява това по НОХД №270/2013 год. по описа на Русенски РС.По него с Присъда
№91/22.04.2010 год. подс.И. и останалите двама подсъдими по делото са били
признати за невиновни в извършването на престъпленията за които са били
обвинени и съответно оправдани.При въззивният
контрол на тази присъда Русенски ОС по ВНОХД №470/2013 год. с Присъда
№45/26.09.2013 год. е отменил оправдателната присъда на РС само в частта ,касаеща подс.А. Велиев ,като го е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл.311,ал.1 от НК ,като му е наложил
съответно наказание лишаване от свобода при приложението на чл.66 от НК и за
същия срок от
Към
датата на образуване на наказателното производство през 2010г. ищецът , със средно техническо образование е работел от над 20 години по трудово правоотношение в „Абритус „ЕООД, гр.Разград ,с
управител М. Панов Д. , като е технически ръководител в строителната част. В
тази фирма той работи и по настоящем.
В образуваните и водени срещу И. досъдебно и съдебни производства се съдържа един
договор за правна защита за въззивна инстанция
със заплатена сума в размер на
800 лв. ,като с исковата молба и представен и втори договор ,сключен с
адв.Стоян Димитров за правна защита и съдействие с вписана заплатена сума в размер на 800 лв. ,като безспорно е видно
от материалите по НОХД №270/2013 год.по
описа на Русенски РС в това производство
подс.Н.И. е бил представляван именно от адв.Димитров,като в кориците на
делото не се съдържа договор за правна помощ и пълномощно.
Ищецът излага
твърдения в исковата молба , че
образуваното срещу него наказателно производство се е отразило върху психичното му здраве , доброто му име, честта и достойнството му , както
и ,че предвид искането на ответника да бъде осъден и евентуалното бъдещо
осъждане се е опасявал ,че може да
остане без работа.Воденото срещу него дело е намерило отражение в медиите.
По делото И. сочи гласни
доказателства.Водени са от него двама
свидетели. Първият от тях М. Д.
,управител във фирмата ,където ищецът работи над 27 години , сочи ,че го познава като изключително
дисциплиниран свой служител , участвал в ремонтните работи на джамията в
с.Прелез. от тях св.Описват го , като
нормален ,позитивен и оптимистично настроен човек , преди започване на
наказателното производство , по време на същото станал разсеян ,изпаднал в
психически дискомфорт ,не изпълнявал своевременно възложените му задачи
,протакал ги.Наложило се част от задачите ,които му били възлагани да се вършат
от други.След завършването на процеса нещата са се нормализирали ,но травмата
за И. останала ,вече не бил същият човек. Вторият свидетел А. Р. ,работи в
същата фирма ,като шофьор-снабдител.Познава ищеца от 25 години.От него научил
за воденото наказателно производство, той се променил затворил се в себе си ,
станал нервен раздразнителен , като това продължило до есента на 2014
година.Преди това бил друг човек, весел ,общителен.
Във връзка
с твърдяното от ищеца негативно отношение на наказателното производство върху психиката му и представената в тази връзка
консултация с психиатър по делото е назначена съдебно-психиатрична
експертиза.Вещото лице по същата установява ,че при Н.И. е установено посттравматично стресово разстройство с
начални сиптоми от края на 2010 година и продължило близо три години, през
които е провел два психиатрични прегледа и му е назначено психотропно лечение
,което е поддържал до края на 2014 година.Състоянието му се е характеризирало с
отчуждение ,раздразнителност,потиснатост ,безсъние.При Н.И. според вещото лице
воденият наказателен процес безспорно се явява стресогенен фактор.Понастоящем
има подобрение в състоянието.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира в цялост.
Предвид изложеното от фактическа страна
,РОС направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,предвижда отговорност на
държавата за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може
да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.Безспорно е по делото ,че общият срок на
продължителност на НП ,водено срещу Н.И.
е продължило две години и седем
месеца от повдигането на обвинението
срещу него до влизане в сила на 23.04.2014 год. на оправдателната присъда
,постановена от РС Русе.След влизането на този акт в сила, е започнала да тече
погасителна давност относно отговорността на държавата и този е началният
момент, от който държавата е изпаднала в забава.
Според текста на чл.4 ЗОДОВ държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните
лица.
От ангажираните от ищеца доказателства
се установява, че в резултат на незаконното обвинение той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в продължение на
две години и седем месеца ,в периода посочен по-горе. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията по повод
на обвинението, Н.И. по характер общителен и весел човек , отговорен в работата
си се е затворил в себе си, притеснявал се е , станала е ,необщителен , имал нарушения на съня , както
и опасенията му ,че при осъждане няма да може да работи и да бъде със семейството си са такива
обстоятелства, които сочат на извод за
създаден в съзнанието на И. психически и социален дискомфорт в продължителен
период от време , като при нея се установява ,че през времетраенето на водения наказателен
процес е налице посттравматично стресово разстройство- състояние ,настъпващо в
отговор на продължително въздействие на стресова ситуация.
За съда е безспорно, предвид
изложеното дотук , че ответникът следва да отговоря за претърпените от И. вреди
, свързани с изживените психически страдания.
Дължимото по ЗДОВ обезщетение се определя по
правилата на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Съобразявайки
всичко изложеното дотук и най-вече
обстоятелството ,че въпреки негативното отношение на воденият наказателен
процес върху психоемоционалното състояние на И. той е продължил да работи в
дружеството ,където е работил дълги години и преди повдигане на обвинението , продължителността на наказателното преследване
по воденото срещу него дело от
повдигането на обвинение срещу него до приключването му- 2 години и седем месеца, съответно и вида на престъплението в което е бил обвинена
съдът в този си състав намира,че , че обезщетение в размер на 4 000лв. е
достатъчен да овъзмезди Н.И. за причинените му от Прокуратурата на РБ
неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него наказателно
производство. Така определената като обезщетение сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца , ведно със
законната лихва, считано от момента на изпадането му в забава – 23.04.2014г. до
окончателното й изплащане. Над размера 4 000лв. до първоначално
претендирания такъв от 50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Изцяло основателна и доказана се явява и ищцовата претенцията за имуществени вреди ,представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по времетраенето на целия наказателен
процес.Тази сума също се дължи ,ведно със законната лихва от 23.04.2014 год.
Предвид изхода на делото на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени разноски , съобразно уважената част от иска в
размер на 241.92 лв.
Водим от
горното, Разградският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.И. *** , ЕГН-**********, сумата 4 000 / четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014 год.
до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до първоначално предявения такъв от
50 000 лв., като неоснователен и недоказан ,както и претенцията за присъждане
на лихва от по-ранен момент
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република да заплати на Н.М.И. сумата
1 600 лв. / хиляда и шестотин / лева представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, за което е оправдан, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2014г.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република да заплати на Н.М.И. сумата 241.92
/ двеста четиридесет и един лева и деветдесет стотинки/ лева направени
деловодни разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: