РЕШЕНИЕ

№ 21 / 8.06.2015г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 63 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ал.1 в.в. с чл.84 ал.3 ЗЗД.

К.А.К. ЕГН ********** и Н.Х.К. ЕГН **********,***, са предявили чрез пълномощник искове против ЗАД „Армеец” за заплащане на сума в размер по 150 000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на тяхното увреждане – 3.08.2014г., до окончателното им изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба излагат твърдение, че са родители на А.К.К., който на 3.08.2014г. е починал в резултат на настъпило ПТП, за което с присъда по НОХД № 395/2014г. на РОС И. В. е признат за виновен и осъден на съответното наказание. Последният е сключил застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество и това обстоятелство обуславя отговорността на ЗАД „Армеец”. Ищците излагат твърдение, че синът им не е бил женен и е бил най-близкият им човек, на когото са разчитали. Живеели са в едно домакинство, между тях е съществувала силна емоционална връзка, обич и привързаност. Смъртта му им е причинила непреходни болки и страдания. В съдебно заседание исковете се поддържат чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество „Армеец” ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, представляван от изп.директор Р.Г., е депозирал отговор чрез юрисконсулт, в който по същество излага твърдение за частична неоснователност на предявените искове, твърдейки завишеност на техния размер. Излага твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че последният се е возел на мотоциклета без поставена защитна каска и че е знаел, че водачът И. В. го е управлявал в пияно състояние.

Ищците правят признание за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, но считат, че приносът не следва да се отрази значително на размера на обезщетенията.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 3.08.2014г. в гр. Завет, обл. Разград, при управление на моторно превозно средство – мотор марка „Ямаха“ с рег. № ***, в пияно състояние, с концентрация на алкохол 3,80 промила, И. М. В. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на возещия се с него пътник А.К.К., настъпила в резултат на тежка черепно – мозъчна травма със счупване на черепните кости и травматични кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия. Горните факти са установени с присъда № 1 / 16.01.2015г., постановена по НОХД № 395 / 2014г. по описа на ОС Разград, влязла в сила на 3.02.2015г., с която И. В. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. 1, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 НК и му е наложено съответно наказание.

Между страните не се спори и ищците признават обстоятелството, че А.К.К. е бил без защитна каска по време на пътно-транспортното произшествие и че същият е знаел, че И. В. е бил в пияно състояние, защото непосредствено преди управление на МПС двамата са били заедно в заведение в гр.Завет, където употребили алкохол – водачът с установено количество 3,80 промила в кръвта, а пострадалият – с 2,28 промила.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение № УД – 02 – 18 – 395 / 16.09.2014г., издадено от длъжностно лице при Община Завет, ищците Н.Х.К. и К.А.К. са родители на А.К.К.. От същото удостоверение се установява, че пострадалият А.К. е починал на 20.08.2014г.

В съдебно заседание са разпитани З. Ю. – сват на ищците и Е. Х. – сестра на ищеца К.К. относно обстоятелствата, разкриващи отношенията между тях и техния син А.К.. От показанията се установява, че пострадалият живеел заедно със своите родители и сестра в едно домакинство, били в добри отношения, между тях съществувало чувство на привързаност. Работел на различни места, с което осигурявал средства за препитанието на всички. Бащата К.К. бил с влошено здравословно състояние, инвалид. Майката Н.К. не работела, защото полагала грижи за другото им дете Г., която била инвалид по рождение. От представената медицинска документация се установява по-конкретно, че заболяването на ищеца К.К. датира от 1988г. вследствие на претърпяно ПТП. Последиците от това не са отшумели – същият е постъпил на лечение в болнично заведение през 2013г. Дъщерята на ищците Г. К. е с определена трайна неработоспособност 95% с чужда помощ до 2017г. поради заболяване прогресивна мускулна дистрофия. Н.К. и К.К. са преживели тежко смъртта на своя син, били отчаяни.

Мотоциклетът „Ямаха“ с рег. № ***, с който е причинено пътно – транспортното произшествие, е собственост на И. М. В., установено от представената застрахователна полица № 11114001572508. Видно от същата, МПС е застраховано със застраховка „Гражданска отговорност” и „Злополука” при ответника ЗАД”Армеец” за периода от 10.06.2014г. до 9.06.2015г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Чл. 226 КЗ урежда прекия иск на увредените лица срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор. В разглеждания случай, към датата на ПТП – 3.08.2014г., договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на МПС и застрахователя е в сила и е породил съответното правно действие. Със сключването му застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Гражданската отговорност на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от деликвента вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. За да е осъществен фактическият състав на деликта, следва да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение от страна на застрахованото лице – водач на МПС, причинена вреда и причинно – следствена връзка между деянието и причинената вреда. Присъда № 1 / 16.01.2015г., постановена по НОХД № 395 / 2014г. по описа на ОС Разград, се ползва със задължителна сила в гражданското производство, в което се разглеждат гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Елементите от състава на чл.45 ЗЗД са установени със съдебния акт в наказателния процес по отношение на това, че водачът И. В. е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, причинил е смъртта на А.К. и че смъртта е настъпила именно вследствие на претърпяното ПТП. Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са доказани по своето основание.

По отношение на техните размери следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от двамата ищци болки и страдания вследствие настъпилата смърт на техния син. Установи се фактът, че пострадалият А.К. не е създал отделно семейство, а е живеел в едно домакинство със своите родители и сестра. Между тях са били създадени силни емоционални връзки и привързаност. Ищците разчитали както на финансовата помощ на своя син, така и на моралната му подкрепа – освен, че работел и допринасял в значителна степен за материалната издръжка на семейството, А.К. бил подкрепа на своите родители в трудни моменти, съпътстващи техния живот – влошеното здравословно състояние на неговия баща и тежките грижи, които двамата му родители полагали за неговата сестра във връзка с изискващото чужда помощ заболяване. Съдът преценява размера на обезщетенията за неимуществени вреди в размер по 80 000лв. за всеки от ищците. Тези размери съответстват на степента и интензитета на претърпените от всеки от родителите душевни болки и страдания във връзка със загубата на техния син.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на защитна каска от пострадалия А.К. през време на движение на мотоциклета и качването му на МПС, знаейки, че водачът И. В. е бил в пияно състояние. Съдът приема наличието на двете обстоятелства, съобразявайки направеното от ищците признание. Поставянето на защитна каска е задължение за пътниците на мотоциклети, съгласно чл.137е ЗДвП. Непоставянето й е действие от страна на пострадалия, с което той безспорно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – видно е от присъдата на наказателния съд, че смъртта му е настъпила в резултат на тежка черепно – мозъчна травма със счупване на черепните кости и травматични кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки и мозъчна контузия.

Поемането на риска, при който увреденото лице е било в състояние да предположи или да допусне да бъде увредено от деликвента поради употребата на алкохол, се възприема противоречиво в съдебната практика като обстоятелство, водещо до извод за съпричиняване на вредоносния резултат. Поради противоречивото произнасяне от съдилищата по този въпрос е образувано тълкувателно дело № 1 / 2014 г. на ОСТК на ВКС. До постановяването на тълкувателно решение съдът в настоящия си състав приема за особен случай на съпричиняване

знанието на пострадалия, че водачът на МПС е употребил алкохол и поемането на риска, че може да бъде увреден от него. Рискът е изводим от състоянието на деликвента, когато при управление на МПС след употреба на алкохол може да се допусне или предположи, че той ще причини увреждането. В разглеждания случай водачът на мотоциклета и пострадалият са били заедно в заведение и са употребили значително количество алкохол. А.К. е съзнавал горния факт, поради което поемането на риска от негова страна се свързва с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД за разпределяне тежестта в размера на дължимото обезщетение /в този смисъл решение № 98 / 8.07.2010г. по т.д. № 942 / 2009г. на ВКС, I т.о./

Съобразявайки горното, размерът на обезвредата следва да бъде намален на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Като отчита две действия от страна на пострадалия, довели до съпричиняване на вредоносния резултат, съдът намира, че обезщетенията в размер 80 000лв. на всеки от ищците следва да бъдат намалени с по 30 000лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 50 000лв. В останалата част над този размер до първоначално предявените такива от 150 000лв. за всеки ищец, исковете се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.

Ищците претендират заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на деликта – 3.08.2014г. Смъртта на А.К. е настъпила в последващ момент – на 20.08.2014г. В този случай вредите за наследниците настъпват към деня на неговата смърт и от този момент възниква задължението на ответника за обезвреда, заедно с дължимата законна лихва. Болките и страданията, които пострадалият е претърпял от увреждането до настъпване на смъртта му като неимуществени вреди, имат строго личен характер и само той е активно легитимиран да ги предяви приживе, ведно с лихва за забава. Правото му на иск не се прехвърля на наследниците, ако не го е упражнил приживе. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати горните обезщетения със законна лихва, но считано от 20.08.2014г. до окончателното им изплащане, а исковете за лихва върху присъдените обезщетения за периода от 3.08.2014г. до 20.08.2014г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Н.К. и К.К. са заплатили възнаграждения за адвокат в размер по 5 200лв. Съобразно уважената част от исковете на двамата ищци ЗАД”Армеец” следва да заплати на всеки от тях сумата 1733,33лв. за направени деловодни разноски.

Ответникът е представляван в процеса от юрисконсулт. Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78 ал.8 ГПК в.в. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения всеки от ищците следва да заплати на ответника сума в размер на 3 176,66лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ОС Разград държавна такса в размер 4 000лв. съобразно уважената част от предявените искове.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, представляван от изп.директор Р.Г., да заплати на К.А.К. ЕГН ********** *** сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1733,33 (четиридесет) лева за направени деловодни разноски, като отхвърля иска на К.А.К. над размера 50 000лв. до първоначално претендирания такъв от 150 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 3.08.2014г. до 20.08.2014г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” да заплати на Н.Х.К. ЕГН ********** *** сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1733,33 (четиридесет) лева за направени деловодни разноски, като отхвърля иска на Н.Х.К. над размера 50 000лв. до първоначално претендирания такъв от 150 000 лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 3.08.2014г. до 20.08.2014г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна такса в размер 4 000лв. върху уважената част от исковете.

ОСЪЖДА К.А.К. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” сумата 3 176,66лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.Х.К. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” сумата 3 176,66лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

MH