Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр.Разград , 26.06.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Разградски окръжен съд в публично съдебно заседание
на двадесет и седми май през две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Н.
Реджебова, като разгледа докладваното от съдията В. Димитрова гр. дело №64/2015
год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Депозирана е искова молба от С.С.А. *** ,подадена чрез адв.Емилия
Събева от АК гр.Разград против ЗД”Евроинс”АД
със седалище гр.София на правно основание чл.226 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер
на 25 000 лв. , причинени при ПТП ,предизвикано от лице ,което има
сключена застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователното дружество
.Сумата се претендират ,ведно със законната лихва от датата на увреждането ,14.11.2013 год. до окончателното им
заплащане.Прави доказателствени искания ,като прилага писмени доказателства
,иска назначаване на СМЕ ,както и разпит на двама свидетели при довиждане
,които да установят търпените от него болки и страдания от причинената при ПТП
травма.
Съдът е намерил така
депозираната искова молба за допустима и редовна , поради което препис от същата заедно с приложенията е
изпратил на ответника за отговор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника ЗД „Евроинс” АД гр. София.
Прави възражение за неподсъдност на делото пред Разградски ОС , предвид адресът
и седалището на дружеството ,което не е откривало клон в друго населено
място.Прави искане за прекратяване на делото пред този съд и изплащането му на
СГС, По същество излага становище за допустимост ,но неоснователност на
предявеният иск.Оспорва наличието на вреди от страна на ищеца.Оспорва размера
на претендираното обезщетение като завишен.Заявява , че
е налице съпричиняване от страна на пострадалият за
настъпване на вредоносният резултат ,предвид на това ,че при знание ,че водачът на МПС е употребил
алкохол ,съзнателно се е качил в превозното средство ,като по този начин сам се
е поставил в опасност , както и ,че е пътувал в автомобила без предпазен колан
,при поставянето на който биха били избегнати получените травми или намалени по
степен и интензитет.Оспорва претенциите за лихви и разноски.Прави
доказателствени искания.
Предявените искове намират
своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 226 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В съд.заседание ищеца лично и чрез
процесуалния си представител поддържа предявеният иск изцяло.
Ответника
,чрез пълномощника си поддържа заявеното с отговора на исковата молба.Предлага
сключване на спогодба ,като заявява готовност да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 11 000 лв.Претендира разноски.
Съобразявайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На
14.11.2013 год. в гр.Разград, при управление на л.а.”Мерцедес”
, с.рег.№РВ4223МВ В.И.В. от
с.гр. е нарушил правилата за движение по пътищата , като в пияно състояние със
съдържание на алкохол в кръвта 2.52 промила ,установено по надлежния ред
превишил разрешената за движение на МПС скорост в населено място и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.С.А.,
изразяваща се в затруднено движение на горен крайник, поради счупване на
дясната лъчева кост на „типично място” /в областта на гривнената
става/.За така описаното от фактическа страна деяние , явяващо се престъпление по чл.343,ал.3 ,пр.1,б.”а” във вр.с ал.1,б.”б” във
вр.с чл.342,ал.1 от НК със споразумение , одобрено от
съда по НОХД №406/2014 год. по описа на Разградски
РС В. е признат за виновен ,като му е определено
и съответно наказание.
Във
връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника по делото са
назначени два вида експертизи
,медицинска и техническа.
Вещото
лице по съдебно–медицинската такава установява, че в резултат на ПТП на 14.11.2013
год.С.А. е получил контузия на дясната предмишница/счупване на лъчевата кост в областта на гривнената става/ на „типично място” и дясното коляно.Счупването на лъчевата кост е основното увреждане в
случая е в резултат от действието на с или върху твърд тъп предмет в
областта на дясната длан.Довело е до трайно затруднение движението на десния горен крайник със
среден срок на приключване на оздравителния процес около два месеца.Увреждането
е съпроводено с болки в крайника, по-силни към датата на злополуката и
невъзможност за самообслужване със същата ръка.в съд.заседание вещото лице пояснява, че ищеца най-вероятно при
удара се е подпрял на таблото на автомобила, като дланта е поела силата на
същия.Възможно е да търпи болки в областта на счупването при промяна на времето
или при натоварване ,които болки са характерни за
всички счупвания.По отношение на въпроса поставил ли е предпазен колан при
пътуването ищеца, вещото лице не дава категоричен отговор, предвид на това, че
при приемането му в болница не са описани белези от предпазен колан , а и няма категорични доказателства за това и от
събраните гласни доказателства.Според вещото лице травмата на ръката би била
получена и при ползване на предпазен колан.За вещото
лице е учудващо, че при липса на сериозно увреждане в коляното С.А. не
е могъл да стъпва на крака си, както сочи воденият от него свидетел.
По
отношение на алкохолното повлияване на водача и ищеца експертизата установява
,че и двамата са били в пияно състояние.По време на ПТП водача е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 2.50 промила, т.е.в долната граница на тежката
степен на алкохолно повлияване.При нея водачът е със значителни нарушения в
мисловната дейност, в координацията на движенията, в речта, съобразителността,
вниманието ориентировката, със силно забавени реакции, понякога афекти и
т.н.При освидетелстването му в Спешно отделение той е имал мирис на алкохол,
поведението му е било неадекватно, бил е възбуден, агресивен, т.е. имал е
видими прояви на употреба на алкохол.
Вещото лице по съдебно-техническата
експертиза сочи, че безспорно
автомобилът с който е причинено ПТП, м.”Мерцедес”, първоначална
регистрация през 1999 год. е снабден с обезопасителни колани, като няма доказателства същите да са
били демонтирани.Разстоянието на което би се изместило тялото на пострадалия
при удара със скорост
По делото са сочени гласни доказателства.
Воденият от ищеца свидетел С.Ф., негов съсед сочи, че го е виждал
непосредствено след инцидента, отишъл в дома му , ищецът лежал , ръката
му била гипсирана ,не можел да стъпи на земята, когато ходел навън ходел с друг
човек.Сега работел в Германия, но не можел да работи тежка работа.
Като свидетели по делото, по искане
на ответника са разпитани водача на автомобила В.В. и возилия се на задната седалка Д.Д..Същите
сочат, че заедно с ищеца и други свои приятели вечерна на 14.11.2013 год. отишли в заведение в
гр.Разград, където всички употребили алкохол.Пръв,
по-рано от всички в колата се качил С.А., половин час
след него дошли останалите
и потеглили с автомобила, управляван от В. и минути по-късно
настъпила катастрофата.
В обясненията, дадени по реда на чл.176 от ГПК ищецът също сочи,че цялата компания били в
заведение „Сохо” в града ,където употребили
алкохол.До заведението отишли с автомобила, който бил управляван от В.В..Той , С. излязъл
от заведението преди всички за да подремне в колата, не знаел кой ще шофира на
връщане.
Страните не спорят, че по отношение на л.а.
.”Мерцедес” , с.рег.№РВ4223МВ ,собственост
на трето за спора лице към 14.11.2013 г. е съществувало валидно застрахователно
отношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен
с ответника , покриваща отговорността на
водача на този лек автомобил за вреди, причинени на трети лица при
управлението му .
При така установените
обстоятелства по делото съдът приема следните правни изводи: По основателността
на иска:
Прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по застраховка "Гражданска отговорност",
настъпили вреди, резултат от поведението на застрахования водач,,както и обосноваване
на техния размер.
Безспорно установени са в случая
виновното поведение на водача, причинената на ищеца вреда и причинно-следствената връзка между
тях, видно от посоченото по-горе
одобрено споразумение по НОХД №406/2014 год. по описа на РС Разград.Ето защо предявеният
иск за заплащане на неимуществени вреди се явява основателен.
Относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 226 във вр. с чл. 223 от КЗ се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. В процесния случай, за да
определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобразява
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на ищеца към момента на инцидента - 27 години,
характера на получената травма – контузия на дясната ръка в областта на гривнената
става със счупване на лъчевата кост на предмишницата
в областта на ставата, наличието на имобилизация, оздравителния период в рамките на два месеца
и пълното вече оздравяване на ръката ,в която обаче той ще продължава да търпи макар и тъпи болки и
занапред при промяна на времето и
натоварването й.
В тази насока настоящият състав кредитира отчасти показанията на ищцовият свидетел, касателно
болките в ръката и невъзможността за пълно самостоятелно обслужване с нея, както
и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.Не
кредитира тези показания в частта им за невъзможността за свободно придвижване
на С.А. след инцидента именно поради заявеното от
вещото лице в съдебно заседание по отношение на контузията в коляното, която не
се явява и съставомерна.Изложените обстоятелства, значими за прилагане на критерия
"справедливост" в разглеждания казус, мотивират настоящият състав да
приеме, че С.А. има право на обезщетение за
претърпените в резултат на ПТП от 14.11.2013 г. неимуществени вреди в размер на
сума от 10 000
лв.
По
отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пострадалия ,сега ищец С.А. по време на пътуването му с автомобила ,както и знанието му, че водачът В. е бил в пияно състояние.
Съдът
приема наличието на второто обстоятелство, а именно знанието у пострадалия, ме
водачът е бил в пияно състояние, съобразявайки обясненията на ищеца и
свидетелските показания ,събрани в тази насока, като и
СМЕ.Всички от компанията заедно са отишли в питейно заведение в гр.Разград с автомобила, управляван от В.,седели
са на една маса и заедно употребили голямо количество алкохол.
По
отношение на възражението за непоставен колан, съдът намира същото за
недоказано от страна на застрахователното дружество.на следващо място напълно
възприема заключението по СМЕ и в частност поясненията на в.л. в съдебно
заседание според които описаното увреждане на ръката би настъпило и при
поставен предпазен колан.
Предвид
изложеното по-горе ,размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намален на основание чл.51 ал.2
ЗЗД с 30 % и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 7 000.00лв. В останалата част над този размер до първоначално
предявеният такъв от 25 000лв.искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да бъде осъден
за заплати на ищеца обезщетение в така определения размер, ведно със законната
лихва от момента на увреждането - 14.11.2013 г., до окончателното плащане, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ. За разликата над сумата 7 000 лв. до
претендирания размер от 25 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ищеца претендира присъждане на
разноски ,представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА ,но такива не
следва да му се присъждат, тъй като не са налице предпоставките за предоставяне
на безплатна правна помощ.
В полза на ответната страна следва
да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 950.00 лв.
Водим от горното, Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД
със седалище гр.София, ЕИК121265113 ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А. ***,
ЕГН- ********** сума в размер на 7 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от причинено му от застрахован при
дружеството водач на МПС при ПТП
,настъпило на 14.11.2013 год.увреждане, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 14.11.2013 год.до окончателното й
заплащане .
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс” гр.София ДА
ЗАПЛАТИ в полза на РОС ДТ върху уважената част от иска в размер на 280.00
лв.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в останалата му част над размера на сумата
7 000 до претендирания такъв от 25 000 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.С.А.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД”Евроинс”АД
гр.София сумата
950.00 лв. разноски върху отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски апелативен съд.
ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: